Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 08.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 428 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.251 от АПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.40, ал.1 от ЗДОИ.
Образувано е по молба за тълкуване на постановеното по делото съдебно
решение № 46/09.11.2020 г., депозирана от комисията, назначена със заповед № РД-01-2710/19.10.2017 г. на кмета на
Община Русе, чрез процесуалния представител на този колективен административен
орган. Сочи се, че постановеното решение съдържа неясноти, които не позволяват
да се разбере действителната воля на съда и създават предпоставки за
некоректното изпълнение на съдебното решение. В молбата се подчертава, че от
мотивите на съдебното решение се става ясно с коя част от оспореното решение на
комисията съдът счита, че се отказва достъп до информация поради констатирания конфликт
на интереси. На административния орган не било ясно и на кой етап от производството
се връщала преписката, какви процесуални действия следвало да бъдат повторно
извършени и дали органът по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, в лицето на кмета на Община
Русе, би могъл да се произнесе лично или е необходимо непременно произнасяне на
комисията в друг състав. Искат се разяснения и по какъв начин, в последния
случай, в производството следва да встъпят новите членове на комисията и дали
това могат да бъдат определените с оспорената заповед нейни резервни членове.
Не ставало ясно и дали съдът задължава органа, на основание чл.41, ал.1 от
ЗДОИ, да предостави обществената информация, достъпът до която бил отказан. Иска се
постановяване на решение по тълкуването, с което посочените неясноти да бъдат
отстранени.
В срока по
чл.251, ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът по молбата и жалбоподател в
основното производство – М.Й.Д., чрез процесуалния си представител, е
представил становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на
молбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, приема следното:
Молбата за тълкуване е подадена от процесуално
легитимирана страна, при наличие на правен интерес, при влязло в сила, поради
неговата необжалваемост – чл.40, ал.3 от ЗДОИ, съдебно решение и преди то да е
било изпълнено от органа, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С постановеното
по адм.д. № 428/ 2020 г. решение № 46/09.11.2020 г., чието
тълкуване се иска, съдът е отменил по жалба на М.Й.Д. решение № 29/20.07.2020 г. на комисия в състав председател Д. *** и членове
М.Т. – главен юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване“ и Ердинч
Мевлюдов – директор на дирекция „Административно обслужване“, с което е отказан
достъп до исканата информация по депозираното от жалбоподателя заявление за
достъп до обществена информация с вх. № ЗДИ-26/29.06.2020 г., и е върнал
преписката на комисията, назначена със заповед № РД-01-2710/19.10.2017
г. на кмета на Община Русе, за произнасяне по заявлението при съобразяване на
указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В последните е посочено, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, което налага той да бъде
отменен, а преписката по заявлението върната, на основание чл.173, ал.2 от АПК,
за ново произнасяне от комисия, чийто състав следва да бъде формиран при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Пояснено
е, че решението следва да бъде взето от комисия в състав от длъжностни лица,
които са определени съгласно заповедта на кмета и по отношение на които липсват
основания за отвод.
На
тълкуване, по реда на чл.251 от ГПК,
подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или двусмислени и този им
порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на
тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил.
В
разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана
в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно
изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Исканите от
административния орган разяснения касаят общи положения на административния
процес и излизат извън предмета на делото, поради което по тях съдът не е
длъжен да дава указания с решението си, респ. липсва основание по реда на
тълкуването да се попълват мотивите на съдебното решение като се дава отговор
на въпроси, които не се включват в този предмет.
Независимо
от това, в интерес на законосъобразното изпълнение на съдебното решение, доводите
на молителя следва да бъдат подложени на кратък коментар.
Съдът
намира, че не е нужно в мотивите на своя акт да посочва с коя част от
оспореното решение на комисията счита, че е отказан достъп до информация поради
установения по делото конфликт на интереси. Както беше посочено по – горе,
конкретните съображения, поради които административният орган е отказал достъп
до информация, са без значение, щом по отношение на някой от членовете му са
били налице основания за отвод. Не е предмет на доказване в рамките на съдебното
производство и поради това не подлежи на обсъждане от съда дали именно
заинтересоваността на някой от членовете на колективния орган е причина за
отказания достъп до обществена информация, щом по делото е установено, че
обективно съществуват обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за
подобна заинтересованост. Съдът обаче не може да изземва компетентността на
задължения орган и със своето решение да отстранява от състава на комисията
длъжностни лица, за които е приел, че са налице основания за отвод. Отводът,
съгласно чл.33, ал.2 от АПК, е личен акт на съответното длъжностно лице, което
е длъжно да се отведе при установената от съда заинтересованост, респ. следва да
бъде отстранено от органа по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, ако не стори само това.
На следващо
място, с оспорената заповед № РД-01-2710/19.10.2017 г. кметът на Община Русе е назначил
директора на дирекция „Административно обслужване“ като резервен председател на
комисията, а не като неин член, поради което същият може да изпълнява
единствено и само тази функция (председател на комисията), при условията на
заместване на титулярния неин председател - Д. Г. Г.. Както е посочено и в мотивите
към съдебното решение, нормата на чл.28, ал.2 от
ЗДОИ предоставя възможност на задължените органи за делегиране на правомощия по
ЗДОИ на „изрично определени от тях лица“.
Следователно директорът на дирекция „Административно обслужване“, назначен за
резервен председател, може да изпълнява, при условията на заместване,
необходимостта от което съобразно трайната съдебна практика следва да бъде
доказано, единствено функцията на председател на комисията, но не и на неин
редови член. Поради това съдът е приел, че участвайки като трети член в състава
на комисията, постановила оспореното решение, на мястото на началника на отдел
„Информационно и административно обслужване“, директорът на дирекция „Административно
обслужване“, в чиято структура се включва този отдел, недопустимо и в
противоречие с чл.10, ал.1, изр.второ от АПК е иззел правомощията на началника
на отдела за участие в разглеждането на заявления за достъп до обществена
информация.
Следва да се
посочи, че задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е именно кметът на общината,
поради което няма пречки и не би противоречало на дадените със съдебното
решение задължителни указания, ако вместо състав на комисията, по заявлението
на жалбоподателя се произнесе лично кметът на Община Русе.
На следващо
място, за съда липсва задължение да указва с решението си на кой етап от
административното производство връща преписката за ново разглеждане. Такова
задължение в чл.173, ал.2 от АПК не е посочено. Подобно задължение не може да
се изведе и от специалния закон – чл.41 от ЗДОИ. В същото време липсва
основание да се прави аналогия с производството по касационно обжалване –
чл.226, ал.1 от АПК, което е част от съдебната фаза на процеса и няма отношение
към административното производство.
На практика
отговорът на този въпрос органът може да се изведе и сам от чл.10, ал.2 от АПК,
според който текст не може да участва в производството длъжностно лице, което е
заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения,
пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Следователно
незаконосъобразни биха били всички процесуални действия, извършени било еднолично
от това длъжностно лице, спрямо което съществуват основания за отвод, било от
колективния орган, но с негово участие, като се преценява кога конкретно е
възникнало обстоятелството, обуславящо възникването на основателни съмнения за
заинтересоваността му. От извършената служебна справка по партидата на сдружение
„Футболен клуб Дунав – 2010 – Русе“, с ЕИК *********, в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, се установява, че Д. Г. Г. е член на управителния съвет на
посоченото сдружение, считано от датата на неговата регистрация – 21.05.2018 г.,
т.е. основанията за отвод са съществували по време на цялото административно
производство. Следователно незаконосъобразни, поради това обстоятелство, ще са
всички процесуални действия в хода на производството, извършени от или с
участието на посоченото длъжностно лице.
С решението си,
чието тълкуване се иска, съдът не е упражнил правомощието си по чл.41, ал.1 от
ЗДОИ и не е задължил органа да предостави достъп до исканата обществена
информация, тъй като със съдебния акт въпросът за законосъобразността на отказа
не е решен по същество като този отказ е отменен само поради допуснатите
съществени нарушения на административнопроизводствени правила - чл.146, т.3 от АПК. Аргумент в подкрепа на прилагането на подобен подход, при който, при
наличие на съществени процесуални нарушения актът не се подлага на проверка за
законосъобразност по същество, е и разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК. Именно
поради тази причина преписката е върната за ново разглеждане на комисията,
като, както беше посочено по-горе, липсва пречки заявлението на жалбоподателя да бъде разгледано и решено и лично от кмета
на Община Русе. Поставеният от административния орган въпрос дали указанията на
съда биха били счетени за изпълнени, ако на жалбоподателя се предоставят
отговори, идентични на тези, съдържащи се в писмо с изх. № ЗДИ-26#8/01.09.2020
г., подписано от кмета на Община Русе, касае преценка по същество, която по
изложените съображения не може да бъде извършена в настоящото производство.
Ответникът по молбата е поискал присъждането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съобразно представения договор
за правна помощ. Макар и извършването на разноските да е доказано, в
производството по тълкуване на съдебно решение такива не следва да бъдат
присъждани, а евентуално направените от страните разноски остават за тяхна
сметка (вж. напр. решение
№ 120 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2020 г., I г. о., ГК и др.).
Така мотивиран и на основание чл.251 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
комисията, назначена със заповед № РД-01-2710/19.10.2017 г. на кмета на Община
Русе, за тълкуване на решение № 46/09.11.2020 г., постановено по адм.д. № 428 по описа за 2020 г. на Административен
съд – Русе.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: