№ 242
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100600825 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба и допълнение към нея от защитниците на
подс. Ц. М. Г. в лицето на адв. Л. В. и адв. М. П. и протест на СРП срещу Присъда,
постановена на 13.10.2022 г. по НОХД № 14759/2020 г., по описа на СРС, НО, 20 състав, с
която съдът е признал подсъдимия Ц. М. Г. за виновен в това, че на 26.07.2019 г. около 15.08
ч., в гр.София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“, с peг. № *******, по площад „Народно събрание“, с посока на
движение от ул. „Цар Иван Шишман“ към бул. „Васил Левски“ и на кръстовището,
образувано с бул. „Цар Освободител“, нарушил правилата за движението по пътищата в
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и в Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата (ППЗДвП), а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра /посочени в чл. 76 от
ППЗДвП/, като например преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява е тяхното
положение, посока и скорост на движение“, чл. 76 от ППЗДвП: „Маневра е изменение на
положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в
движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други
подобни.”; чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците“, вр. ал.1: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“, вр. Параграф 6, т.54, изр. второ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „На
1
кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение“, при извършване на маневра завиване надясно от площад „Народно
събрание“ по бул. „Цар Освободител“ към бул. „Васил Левски“ не се убедил, че няма да
създаде опасност за пресичащата отдясно наляво по посоката му на движение на площад
„Народно събрание“, по площ за преминаване на пешеходци продължение на тротоара на
бул. „Цар Освободител“ пред паметника „Цар Освободител“, пред автомобила на Г.
пешеходка А.Б.Ц., не пропуснал пешеходката Ц. и не спрял докато тя преминавала по
площта за преминаване на пешеходци, ударил я с челната лява зона на автомобила и по
непредпазливост й причинил счупване на лявата лъчева кост на предмишницата, на типично
място, закрито (без наличие на външна рана), реализирало медико-биологичния
квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, като деянието
е извършено на пешеходна пътека - площ за преминаване на пешеходци по пл. „Народно
събрание“, продължение на тротоара на бул. „Цар Освободител“ пред паметника „Цар
Освободител“ - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а“, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът не е лишил
подс. Ц. М. Г. от право да управлява МПС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил
да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на СДВР направените в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 522,00 лева и по сметка на СРС
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 1290 лева, като го е
уведомил, че следва да заплати и по 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
всеки брой изпълнителен лист. Постановил е вещественото доказателство - 1 бр. диск /л. 49
от досъдебното производство/ да остане към материалите по делото.
В жалбата и допълнението към нея защитниците на подс. Ц. Г. - адв. Л. В. и адв. М.
П., излагат аргументи за постановяване на присъдата при неизяснена в цялост фактическа
обстановка, относима към състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на
съд. Детайлно се аргументира, че: 1) по делото не е било категорично установено, че
процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека; 2) на досъдебното производство са
допуснати „неотстраними“ съществени процесуални нарушения, доколкото всички
изготвени експертни заключения и писмени доказателства са на база проведения разпит на
подс. Г. като свидетел, когато макар да не е бил привлечен формално като обвиняем,
наказателна му отговорност вече е била ангажирана, поради което и протоколът за разпита
му като свидетел е негодно доказателстено средство и не може да бъде ползван като
отправна точка при изготвянето на експертни заключения, скици от ПТП и пр.; 3)
невъзможно е да е била нарушена нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, доколкото автомобилът на
подсъдимия не се е движел, когато пешеходката е предприела пресичане и е минала пред
него; 4) последното се е случило внезапно, на непозволено за движение на пешеходци
място, с което се претендира приложението на чл. 15 НК. Отправя се искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нова оправдателна присъда. При условията на
алтернативност се иска приложение на основния състав на престъплението по чл. 343, ал. 1
НК, с произтичащите от това последици – приложението на института на освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба на
основание чл. 78а НК.
В протеста на СРП се излагат съображения за незаконосъобразност на присъдата в
частта, с която съдът не е наложил на подс. Г. наказание лишаване от право да управлява
МПС. Сочи се, че с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343 НК, по
2
отношение на Г. следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС, като предлага същото да бъде за срок от шест месеца.
В разпоредително заседание на 20.02.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
допълнителен разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП подържа
протеста и отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта относно
наказанието, като предлага на Г. бъде наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Сочи, че действително по въпроса дали, когато съдът
прилага чл. 55 НК при престъпленията по транспорта, има правомощието да не наложи
наказание лишаване от права на основание чл. 343г НК е налице противоречива практика и
проблемът предстои да бъде разрешен от ВКС с тълкувателно решение, но на този етап СРС
не разполага с правомощия да неналожи допълнителното наказание, редом с основното
такова. С тези аргументи отправя искане за уважаване на протеста.
Защитниците на подсъдимия Г. оспорват изцяло присъдата, с която подс. Г. е
признат за виновен, приемайки я за неправилна и незаконосъобразна, а мотивите на съда за
неубедителни и несподелими. Считат, че в първоинстанционното производство не се били
събрани категорични и безпротиворечиви доказателства, нито за мястото, на което е
извършено твърдяното престъпление, нито за това че то представлява пешеходна пътека по
смисъла на ЗДвП. Сочат, че досежно тези обстоятелства доказателствата по делото са
противоречиви и неубедителни и че съдът е приел априори, че е налице пешеходна пътека,
като е допуснал разширително тълкуване на нормата на закона, което е недопустимо, тъй
като е довело до утежняване на отговорността на подсъдимия. Навеждат аргументи и за
това, че на фазата на ДП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в това, че част от доказателствата по делото са базирани на
свидетелските показания на Г., който впоследствие е привлечен към наказателна
отговорност. По тези аргументи, както и изложените в допълнението към жалбата, отправят
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият Ц. Г. да бъде признат за невиновен за престъплението, за което е предаден на
съд. При условие на евентуалност, предлагат на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 4 от
НПК да бъде прието, че извършеното деяние осъществява признаците на основния
престъпен състав по чл. 343, ал.1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и като бъде
приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, на основание чл. 78а НК, подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в минимален размер.
Подсъдимият Г. в правото си на лична защита и последна дума се присъединява към
казаното от адвоката си. Изразява съжаление за неволно причинените на пострадалата болки
и страдания. Изразява желание съдът да му позволи да упражнява професията си като
шофьор и да се грижи за семейството си.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена въз основа на надлежно приобщени
гласни и писмени доказателства, позволяващи изясняване на фактическата обстановка.
При преценката на доказателствата, обсъждани от районната инстанция, СГС намери
основания за частична корекция и допълнение във възприетата от първия съд фактическа
3
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Ц. М. Г. е роден на ******* г. в гр. Ботевград, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, шофьор в „Инкарпет“ АД, с адрес в гр.
София, кв. „Илиянци“, ул. „*******, ЕГН **********.
Ц. М. Г. е правоспособен водач, притежаващ СУМПС категория „В”, валидно до
29.05.2024 г. На 29.05.2019 г. му бил издаден т. нар. „златен талон“ - контролен талон на
водач на МПС, който няма наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата
от първоначалното придобиване на правоспособност и има стаж не по-малко от 6 години
или в рамките на 6 години не допусне нарушение на правилата за движение по пътищата. Ц.
М. Г. работел като шофьор, включително и в периода 2009 г. - 2021 г.
На 26.07.2019 г., около 15.08 ч., в гр. София подс. Ц. М. Г. управлявал моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *******,
движейки се по площад „Народно събрание“, с посока на движение от ул. „Цар Иван
Шишман“ към бул. „Васил Левски“, с намерение на кръстовището, образувано между
площад „Народно събрание“ и бул. „Цар Освободител“, да извърши маневра завой надясно
по бул. „Цар Освободител“, в посока към бул. „Васил Левски“. Времето било ясно,
слънчево, с добра видимост. Пътното платно на площада и на бул.„Цар Освободител“, били
отворени за движение за пътни превозни средства, било павирано, сухо, без наклони, дупки,
посипаности и други неравности. Пътното платно на бул. „Цар Освободител“ било
предназначено за двупосочно движение, разделено с двойна непрекъсната линия, с по две
пътни ленти във всяка посока, разделени помежду си с пътна маркировка - прекъсната
линия. Пътното платно на бул. „Цар Освободител“ било отделено от площад „Народно
събрание“ с единична непрекъсната линия, като в района на мястото, където подс. Г.
възнамерявал да предприеме маневра завой на дясно непрекъснатата линия преминавала в
единична прекъсната линия – М3 от ППЗДвП. В района на кръстовището, на което се
намирал, от дясно на ляво по посоката му на движение пътната маркировка и пътните знаци
били следните: тротоар, след чийто край започвал участък с дължина 9 м., обозначен с пътна
маркировка коси успоредни линии - М15, обозначаваща площ, забранена за движение на
пътни превозни средства, чиято границата била очертана с непрекъсната линия. Така
обозначената площ завършвала с поставени пътни знаци Б1 – пропусни движещите се по
пътя с предимство и Г2 – движение само на дясно след знака. След края на така обособената
площ (забранена за движение на ППС) започвала пътната лента, по която Г. се движел преди
да спре за изчакване на движещите се по пътя с предимство автомобили за завой на дясно.
Тя била очертана с пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ М1. От лявата страна
по дължината й били поставени бетонни обекти, които отделяли така обособената лента за
движение от зоната за паркиране и паметника на Цар Освободител. Пред прилежащата към
паметника площ, от същата страна на булеварда била обособена пешеходна лента, която в
посока на ляво (към ул. „Г.С.Раковски“) преминавала в обозначена с пътна маркировка
пешеходна пътека, завършваща отново със зона коси успоредни линии - М15, забраняваща
движение на пътни превозни средства, чиято граница била очертана с непрекъсната линия,
завършваща в левия тротоар на пл. „Народно събрание“.
За да продължи движението си от пътя без предимство надясно по бул. „Цар
Освободител“, подс. Г. спрял непосредствено преди единичната прекъсната линия, отделяща
лентата, по която се движел от булеварда, в движението по който имал намерение да се
включи, за да изчака преминаващите с предимство пътни превозни средства, както му
указвал поставеният на кръстовището пътен знак Б-1 от ЗДвП („Пропусни движещите се по
пътя с предимство“).
По същото време св. А.Б.Ц., която до този момент вървяла със спокоен ход по левия
4
тротоар на бул. „Цар Освободител“ (в посока от СУ „Св. Климент Охридски“ към паметника
„Цар Освободител“) слязла от тротоара и предприела пресичане на пл. „Народно събрание“
отдясно наляво спрямо посоката на управлявания от Г. автомобил, успоредно на булеварда,
движейки се в участъка между зоната обозначена с пътна маркировка коси успоредни линии
- М15, забранена за движение на пътни превозни средства и бул. „Цар Освободител“,
отделен с единична непрекъсната линия, която преминавала в прекъсната единствено в
участъка, позволяващ движещите се по пл. „Народно събрание“ с посока от ул. „Цар Иван
Шишман“ към бул. „Цар Освободител“ автомобили да се включат в движението по
булеварда със завой на дясно.
Ц. се движела със скорост около 5,20 км/ч., с намерение да пресече пътя без
предимство, на който се намирал управлявания от подс. Г. лек автомобил и да продължи по
пешеходната лента в зоната пред паметника на Цар Освободител, за да достигне до
отсрещния тротоар на пл. „Народно събрание“ (от страната на паметника). В този момент Г.
гледал на ляво движещите се от ляво на дясно по бул. „Цар Освободител“ от ул. „Георги С.
Раковски“, пътни превозни средства, за да може с десен завой, да се включи в движението
по бул. „Цар Освободител“ в посока към бул. „Васил Левски“. Когато Ц. достигнала до
автомобила на Г., който бил първи в колона от изчакващи за десен завой ППС, предприела
пресичане пред него. В този момент подс. Г., без да погледне пред автомобила си направо и
на дясно, за да се убеди, че няма да създаде опасност за други участници в движението, в т.ч.
и за пресичащата отдясно наляво по посоката му на движение пред автомобила му,
пешеходка А. Ц., потеглил от място с маневра завой надясно по бул. „Цар Освободител“
към бул. „Васил Левски“ и със скорост около 2,2 км/ч. ударил с предната лява част на
автомобила си лявата страна на Ц. /лявото й бедро/. Веднага след като възприел удара Г.
спрял.
При удара лявата ръка на Ц. влязла в контакт с предния капак на автомобила на Г.,
което й причинило счупване на лявата лъчева кост на предмишницата, на типично място,
закрито (без наличие на външна рана). От удара от автомобила на Г. Ц. паднала на пътната
настилка на дясната си страна, и от това получила травматични увреждания - контузии и
кръвонасядание на седалището и подбедрицата десностранно. Г. излязъл от автомобила си и
отишъл при пострадалата, която се изправила, попитал я има ли „поражения“ по тялото и
иска ли да я закара в болница „Пирогов“, но Ц. предпочела да бъде закарана в УМБАЛ „Св.
Анна“, където работела като лекар и заедно с нейна приятелка, която дошла при тях след
обаждане на Ц., Г. ги закарал в избраната от пострадалата болница, където била приета в
„Спешно отделение“. Била прегледана, изследвана и получила необходимата медицинска
помощ, като през цялото време и до изписването й от болницата същия ден, Г. останал в
спешното отделение. Там пристигнали полицейски служители при О„ПП“-СДВР, по
получен за това ПТП сигнал и изпробвали Г. за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер. Пробата отчела 0,00 ‰. В болницата Г. поискал телефонния номер на Ц.,
тя му го съобщила, той й се обаждал неколкократно с предложение за съдействие, каквото тя
отказвала. В последствие тя престанала да отговаря на позвъняванията му по телефона и той
преустановил обажданията.
На местопроизшествието и на управлявания от Г. лек автомобил бил извършен оглед,
за което били съставените съответните процесуални документи /протоколи, скица,
фотоалбуми/. На 31.07.2019 г. във връзка с това ПТП Ц. била освидетелствана КСМД -
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и й било издадено СМУ № 586/2019 г.
От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че на А. Ц. се
причинени следните травматични увреждания: закрито разместено счупване в крайната (към
китката) част на лъчевата кост на лява предмишница, което е довело до трайно затруднение
5
на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на увреждането
при ненастъпили усложнения в оздравителния период, реализирало медико-биологичните
характеристики на средна телесна повреда; контузия с кръвонасядане по външната
повърхност на лявото бедро, на границата средна-долна трета; контузия с кръвонасядане в
дясната седалищна област; контузия кръвонасядане по задно-външната повърхност на
дясната подбедрица, които са реализирали в съвкупност медико-биологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертите
получените от пострадалата наранявания отговарят да са били причинени по механизма на
описаното от нея ПТП.
На фазата на досъдебното производство била назначена и изготвена и комплексна
медицинска автотехническа и видео експертиза, от заключението на която се установява, че
по време на удара пешеходката се е движела със скорост от 5,20 км/ч., автомобилът – със
скорост 2,20 км/ч. Водачът е имал възможност да предотврати удара като не предприема
потегляне от мястото и завой на дясно, а изчака преминаването на пешеходката пред
автомобила. Експертите приемат, че причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автомобила, който преди потеглянето си, макар да е имал
възможност, не се е убедил, че отдясно спрямо посоката му на движение се е движела
пострадалата пешеходка и не е пропуснал същата да премине пред автомобила.
Така изложената фактическа обстановка настоящият въззивен състав приема за
несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Ц. Г.; показанията на свидетелите
А. Ц. и Р.Б.Г. (в това число тези дадени от него на фазата на досъдебното производство и
приобщени от първия съд на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК); Констативен
протокол № К-429/26.07.2019 г. на О„ПП“-СДВР; протоколи за оглед на
местопроизшествие, единият от които за оглед на лек автомобил, ведно с фотоалбуми към
тях, както и скица на ПТП; СМУ №586/2019 г., издадено от КСМД - УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД; епикриза на А.Б.Ц.; справка за съдимост на Ц. М. Г., както и
останалите писмени доказателства, справка от СО с проект за организацията на движението
за инкриминираните време и място; писмени доказателства, касаещи личността на
подсъдимия Ц. Г., прочетени и приобщени от първия съд на основание чл. 283 от НПК,
както и способите за доказване: заключенията на изготвените по делото и приети от съда
заключения на съдебномедицинска експертиза № П-141/2021 г. и комплексна медицинска,
автотехническа и видео експертиза.
Следва да се отбележи, че първата инстанция е събрала необходимите доказателства
и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това
отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на
страните да сочат доказателства. Отделно от това, контролираният съд в пълна степен е
изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Независимо от горното настоящата въззивна инстанция възприема само част от изводите на
контролирания съд в резултат на направения от него доказателствен анализ.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти
са като цяло правилно установени, с изключение на констатацията относно това, че мястото
на настъпване на ПТП е пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП,
който фактически въпрос е останал необоснован и неподкрепен от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В останалата част възприетата
от първата инстанция фактическа обстановка е базирана на съвкупната оценка на събрания
по делото доказателствен материал и не са допуснати логически грешки, като съдът в
съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал писмените
6
доказателствени източници, свидетелските показания и обясненията на подс. Г., като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на определени доказателствени
източници и не е кредитирал други. Ето защо СГС констатира основания, които го
мотивираха да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, единствено относно квалификацията на мястото на настъпване на ПТП като
пешеходна пътека, тъй като в тази част възприетите от контролирания съд факти не почиват
на събрания по делото доказателствен материал. В останалата част, в мотивите към
присъдата са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване.
Във връзка с констатираното противоречие по въпроса дали мястото на настъпване
на ПТП е пешеходна зона, е налице противоречие между показанията на пострадалата Ц. и
обясненията на подс. Г.. Това противоречие първият съд е разрешил в полза на твърденията
на пострадалата, базирайки се на разпоредбата на § 6, т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП, без
обаче да изложи на каква база е приел, че мястото на инцидента представлява продължение
на тротоар върху платното за движение и следователно пешеходна пътека, въпреки, че е
имало наведени възражения от защитниците в тази насока.
По този начин практически единственото съществено противоречие в ангажираните
по делото свидетелски показания е останало неразрешено. То се отнася до това дали
пострадалата Ц. се е движела по пешеходна пътека, която е представлявала продължение на
тротоар и където е била блъсната от потеглящия автомобил, управляван от Г. или мястото не
е било предназначено за безопасно пресичане на пешеходци. Така в показанията си
пострадалата Ц. дава сведения, че след като слязла от тротоара, по който се е движела
продължила пътя си по пешеходната алея, успоредна на бул. „Цар Освободител“ от страната
на паметника, видяла спрелия за изчакване автомобил, управляван от подс. Г., за да се
включи в движението по булеварда със завой надясно, предприела пресичане пред него и
когато вече се намирала пред предната му лява част, автомобилът потеглил, блъснал я, в
резултат на което тя паднала на земята. В подобна посока са и обясненията на подс. Г. с
различие в това, че мястото, където се е движела Ц. не е било предназначено за движение на
пешеходци, поради което и не е очаквал появата на пострадалата. След самостоятелна
доказателствена проверка на процесните гласни доказателствени източници, в
противоречащите им части, и след като съобрази обстоятелството, че принципно не
съществува забрана пострадалият да депозира свидетелски показания, но същите, подобно
на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени изключително внимателно от
решаващия състав, доколкото лицето, разпитвано като свидетел е и пряко заинтересовано от
изхода на процеса, настоящият въззивен състав счита, че първият съд е стигнал до
необоснован извод, че изложените от пострадалото лице твърдения за движение по
пешеходна алея, минаваща покрай паметника и свързваща двата противоположни тротоара,
са безспорни и като такива следва да бъдат приети за база за формиране на правния извод,
че Ц. се е движела по пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54, изр. второ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Тези показания на пострадалата остават изолирани и
се опровергават по категоричен начин от останалите ангажирани по делото гласни
доказателствени средства, а именно обясненията на подс. Г., както и писмените
доказателства и заключенията на изготвени експертизи.
Практически в обсъжданата част показанията на св. Ц. са в пълно противоречие освен
с обясненията на подс. Г., но и с писмените доказателствени източници и най-вече
протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвената към него скица и снимков
материал, включително и с представената справка от СО с проект за организацията на
движението за инкриминираните време и място. От последните се установява безспорно, че
7
ударът между управляваното от подс. Г. МПС и пострадалата Ц. е настъпил в лентата за
движение на автомобили, на площад „Народно събрание“, от ул. „Цар Иван Шишман“ към
бул. „Васил Левски“, на кръстовището, образувано с бул. „Цар Освободител“. Същата е
била обозначена със съответна пътна маркировка, която е несъвместима с твърдяната от Ц.
пешеходна алея. В този смисъл е и изготвената комплексна медицинска, автотехническа и
видео експертиза, съдържаща снимков материал, от който се установява, че след като е
слязла от тротоара, по който се е движела, същата е продължила хода си по пътното платно,
което в тази му част не е било обозначено като пешеходна пътека, нито като лента за
движение на пешеходци с пътна маркировка или със съответен пътен знак. Правилно е
възражението на защитата, че не може да се подложи на разширително тълкуване нормата
на § 6, т. 54, изр. второ от ДР на ЗДвП. Кръстовището, на което е настъпило ПТП не е
ограничено от тротоарни площи, чието продължение да се претендира, че представлява
пешеходна пътека. Практически пространството между тротоарите от двете страни на
площад „Народно събрание“ от страната на паметника на Цар Освободител включва
последователно от дясно на ляво инкриминираното кръстовище, прилежащата към
паметника площ и друго кръстовище – това откъм ул. „Г. С. Раковски“ (обозначено за
наличие на пешеходната пътека със съответна пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП). Ето
защо и тезата на обвинението за наличие на пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54, изр.
второ от ДР на ЗДвП, както и твърдението на пострадалата Ц., че се е движела по
непрекъсната пешеходна зона, се явяват неиздържани. Твърдяното продължение на
тротоарите практически е прекъснато от посочените обекти - паметника на Цар
Освободител, прилежащата му площ и кръстовищата от двете му страни (като това откъм
ул. „Г. С. Раковски“ с изрична маркировка за пешеходна пътека). Ето защо и настоящата
съдебна инстанция приема, че при това положение инкриминираното ПТП не е настъпило на
пешеходна пътека, доколкото мястото на настъпването му не се явява продължение на
тротоара, по който се е движела Ц.. Същевременно не е спорно, че то не попада в очертана с
пътна маркировка пешеходна пътека нито е било сигнализирано за наличие на такава с
пътни знаци.
В останалата част - относно механизма на причиняване на ПТП, доказателствата по
делото са непротиворечиви. Подобно на контролираната инстанция въззивният съд счита, че
ангажираните по делото показания на пострадалата Ц. и обясненията на подс. Г. са в
синхрон относно посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимото лице,
местоположението му на пътното платното, мястото и времето на настъпване на процесния
пътен инцидент, както и хронологията на събитията, случили се непосредствено след
пътното произшествие.
В подобен смисъл са и твърденията на подс. Г., при преценката на чиято
достоверност, въззивната инстанция отчита обстоятелството, че те са както важен източник
на доказателства, така и основно средство за защита. Принципът е, че подсъдимият има
право да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната
истинност. Последното обаче не е основание за безкритично отхвърляне на обясненията на
подсъдимия, а напротив за съда възниква задължението да прецени внимателно и
задълбочено това доказателствено средство в контекста на показанията на останалите
свидетели, на другите обективни доказателства по делото, на собствената им логичност и
вътрешна убедителност. В настоящия случай според въззивната инстанция безспорно
доказани са изложените от Г. факти, относно пътната обстановка, скоростта му на движение
(минимална, с оглед предприетото потегляне), времето и мястото на осъществилия се
инцидент, както и относно обстоятелството, че се е намирал на пътно платно, което не
попада в твърдяната от пострадалата „пешеходна алея“. В обясненията си подсъдимото лице
8
дава сведения и за събитията случили се непосредствено след инцидента, оказаната помощ
на пострадалата (закарването й в лечебно заведение, където останал през целия ден), отказа
на пострадалата да получава от него по-нататъшно съдействие. Така изложените от подс. Г.
обстоятелства намират убедителна подкрепа в събрания по делото и проверен от въззивната
инстанция доказателствен материал, с оглед което съдът им се доверява изцяло, като ги
намира за обективно и добросъвестно изнесени.
Подобно на първата инстанция въззивният съд кредитира съдебно медицинските
експертизи, които дават заключение за настъпило телесно увреждане на пострадалата Ц. –
закрито разместено счупване в крайната (към китката) част на лъчевата кост на лява
предмишница, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни от датата на увреждането при ненастъпили усложнения в
оздравителния период; контузия с кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро,
на границата средна-долна трета; контузия с кръвонасядане в дясната седалищна област;
контузия кръвонасядане по задно-външната повърхност на дясната подбедрица, които са
реализирали в съвкупност медико-биологичната характеристика временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като получените от пострадалата наранявания отговарят да са
били причинени по механизма на описаното от нея ПТП. Кредитираните от съда изводи на
експертите, изготвили съдебномедицинската експертиза намира потвърждение и в
заключението на КМАТВЕ. От последната се изяснява безпристрастно и обективно точното
място на удара между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пешеходката Ц.,
скоростта на автомобила, управляван от подсъдимия, както и тези на пострадалата,
включително и причините за настъпилото ПТП. При така изведените релевантни стойности
експертите са заключили, че от техническа и професионална гледна точка причината за
произшествието са субективните действия на подс. Г., който преди потеглянето си, макар да
е имал възможност, не се е убедил, че отдясно спрямо посоката му на движение се е движела
пострадалата пешеходка и не е пропуснал същата да премине пред автомобила.
Във връзка с твърденията на защитата на подс. Г., че деянието е останало недоказано
поради допуснати на досъдебното производство „неотстраними“ съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в това, че всички изготвени експертни заключения и писмени
доказателства са базирани на проведения разпит на подс. Г. в качеството му на свидетел,
когато макар да не е бил привлечен формално като обвиняем, наказателна му отговорност
вече е била ангажирана, поради което и протоколът за разпита му като свидетел е негодно
доказателстено средство и не може да бъде ползван като отправна точка при изготвянето на
експертни заключения, скици от ПТП и пр., настоящият въззивен съдебен състав отбелязва
следното. Наистина Г. първоначално е бил разпитан като свидетел, а впоследствие
привлечен към наказателна отговорност, което налага изключването на протокола за разпита
му като свидетел от доказателствения материал по делото (същият не е бил приобщаван
като такъв). Независимо от това не може да се твърди, че експертните заключения, скици от
ПТП и пр. са базирани единствено на информацията, придобита от този разпит на Г. и на
нито едно друго доказателство по делото. Следва да се отбележи, че в рамките на воденото
наказателно производство е бил проведен разпит на пострадалата Ц., която установява
механизма на ПТП, били са приобщени записи от охранителни камери, поставени в района
на местопроизшествието, а протоколът за оглед на местопроизшествие и скицата към него
не са били повлияни по какъвто и да било начин от разказа на Г., обективран в протокола му
за разпит като свидетел. Ето защо е невярна развитата от защитата на подсъдимия теза, че
престъплението, за което Г. е бил предаден на съд е останало недоказано с предвидените в
НПК доказателства, доказателствени средства и способи за доказване с нужния стандарт за
постановяване на осъдителен съдебен акт.
9
Тук е мястото да се посочи и неоснователността на претендираната от защитниците
приложимост на чл. 15 от НК. Обсъжданата разпоредба предвижда, че не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването
на обществено опасните последици. Както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, еднозначно е прието, че за да намери приложение посочената правна норма е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: първо, деецът да е имал
правомерно поведение, да не е нарушил никакви императивни изисквания на закона и второ
настъпването на последиците да не може да бъде предотвратено, каквито и действия да
предприеме извършителят. В настоящия случай причините за настъпване на произшествието
са субективните действия на водача на автомобила, който преди потеглянето си от място,
въпреки, че е имал възможност, не се е убедил, че отдясно спрямо посоката му на движение
се е движила пострадалата пешеходка и не я е пропуснал да премине. Именно това му
поведение го е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици. Това обстоятелство е безспорно установено от комплексната експертиза
приобщена в хода на съдебно следствие пред първия съд, като посочените действия на
подсъдимия са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите травматични
увреждания за пострадалата и обуславят наказателната му отговорност по чл. 343 от НК за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 76 от ППЗДвП. Дали Г. е имал субективни
очаквания за преминаване на пешеходци на мястото, където се е намирал, е ирелевантно,
доколкото макар и да не е попадал в района на пешеходна пътека, пътнотранспортното
произшествие е настъпило в центъра на голямо населено място, на изключително оживено
кръстовище, през което не е необичайно преминаването на пешеходци, което е изисквало от
водача много повече от рутинното оглеждане в посока наляво, за да се включи в движението
по пътя с предимство. Именно това негово неправомерно поведение и неизпълнението на
задължението му като водач съгласно задълженията му посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е в
причинноследствена връзка с причинения резултат, изразяващ се в причинените
травматични увреждания на пешеходката Ц.. Следователно, поддържаното възражение за
наличието на случайно деяние се явява несъстоятелно, защото инкриминираното поведение
на подсъдимия разкрива съдържанието на обективния признак на небрежността, като форма
на непредпазливата вина, свързана със задължението да предвижда настъпването на
общественоопасните последици, след като не извършва предписаните му от закона
действия.
В заключение в подкрепа на изложената фактология на събитията, въззивната
инстанция кредитира приобщените в процеса писмени доказателства и доказателствени
средства, справка от СО с проект за организацията на движението за инкриминираните
време и място; писмени доказателства, касаещи личността на подсъдимия Ц. Г.; констативен
протокол № К-429/26.07.2019 г. на О„ПП“-СДВР, установяващ, че на инкриминираното
кръстовище не е имало пътна маркировка или пътен знак, обозначаващ наличие на
пешеходна пътека в района или изобщо сигнализиращ за възможно преминаване на
пешеходци; протоколи за оглед на местопроизшествие, единият от които за оглед на лек
автомобил, ведно с фотоалбуми към тях, както и скица на ПТП; СМУ №586/2019 г.,
издадено от КСМД - УМБАЛ „Александровска“ ЕАД; епикриза на А. Ц..
Констатация за съдебното минало на подс. Г. към датата на деянието, съдът е
направил законосъобразно въз основа на приложената и приета по делото справка за
съдимост в досъдебното производство и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Както е известно в теорията и съдебната практика, нормата на чл. 343 от НК е
бланкетна и съдържанието се допълва от конкретно нормативно установени правила за
движение по пътищата, които се съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за приложението
10
му. С деянието си подсъдимият е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра /посочени в чл. 76 от ППЗДвП/,
като например преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява е тяхното положение,
посока и скорост на движение“. Правилен е изводът, че причина за настъпване на пътно-
транспортното произшествие е обстоятелството, че преди потеглянето си, подсъдимият
макар да е имал възможност, не се е убедил, че отдясно спрямо посоката му на движение се
е намирала пострадалата пешеходка и не е пропуснал същата да премине пред автомобила.
Според СГС в пряка причинна връзка с настъпилия резултат е неизпълнението на
задължението подсъдимият като водач на л. а. преди потеглянето си да се убеди, че отдясно
спрямо посоката му на движение се движи пешеходец и да пропусне същия да премине пред
автомобила. Пострадалата се е намирала на пътното платно и нейното придвижване е било
видимо за водача. Подсъдимият не е съобразил поведението си с обстоятелството, че на пътя
се намира преминаващ пешеходец, като това го е задължавало да осигури неговата
безопасност, като не предприема потегляне, поради което и ударът е бил предотвратим.
Причинения на пострадалата Ц. съставомерен вредоносен резултат –средна телесна
повреда е в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подс. Г. нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Правилно и обосновано първата инстанция е приела, че от субективна страна
обвиняемият е извършил деянието при форма на вина непредпазливост, във вида й –
небрежност. Подсъдимият Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици – причиняване на инкриминирания резултат на пострадалата, но е бил длъжен и
в конкретния случай е могъл да го предвиди.
С присъдата СРС е приел, че на инкриминираните дата и място, подс. Г. е нарушил
правилата за движение по пътищата, закрепени и в чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на
завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, вр. ал.1:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, вр. Параграф 6, т.54, изр. второ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „На кръстовищата пешеходните пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“, вследствие на
което е причинил средна телесна повреда на пострадалата Ц., като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
СГС не се съгласява с този извод на контролираната съдебна инстанция и прие, че
подсъдимият следва да бъде оправдан за квалифициращото обстоятелство по ал. 3 на чл. 343
от НК, а именно, че е осъществила деянието на „пешеходна пътека“, защото:
По делото е установено от фактическа страна, че пострадалата Ц. е започнала
пресичане на пътното платно в район, който не е бил обозначен със съответна пътна
маркировка или пътен знак, което е безспорно установено. Същевременно аргументи по
какви причини настоящият съдебен състав прие, че мястото на навлизане на пешеходката на
пътното платно, където е бил причинен и ударът с управляваното от Г. МПС не
представлява пешеходна пътека и по смисъла на § 6, т.54, изр. второ от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, бяха подробно изложени по-горе, поради което съдът не намира за
нужно да ги преповтаря и тук.
СГС намира, че за вмененото на подсъдимия нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП следва
11
да бъде постановено неговото оправдаване, тъй като в посочената норма на специалния
закон е уредено общото задължение на водачите на моторни превозни средства към
пешеходците, стъпили на пешеходна пътека, докато в ал. 4 на същия законов текст е
предвидено специалното правило, визиращо задължението им по отношение на
пешеходците, намиращи се на пешеходна пътека, но при условията на извършвана маневра
завиване. В този смисъл подсъдимият Г. следва да бъде оправдан за нарушение на
визираните разпоредби, доколкото по делото не се установи пострадалата изобщо да се е
намирала на пешеходна пътека, респ. посочените правила да са били нарушени и това да се
намира в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В тази насока
обжалваната присъда следва да бъде изменена.
Отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК позволява на
съда да обсъди това дали са налице предпоставките за ангажиране на наказателната
отговорност на подс. Г. за привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1 НК. Както беше
възприето във фактическата част на настоящото решение, след произшествието подс. Г. е
оказал помощ на пострадалата Ц., като я е откарал до избрано от нея болнично заведение,
което поведение съответства на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, поради което при наличието на
основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление деянието на
подсъдимия следва да бъде преквалифицирано в посочения смисъл по реда на чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК.
Преквалифицирайки деянието на подс. Г. в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, настоящият въззивен съдебен състав
намира основания да изменени и вида на наложеното от първата инстанция наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.
1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години. Размерът на предвиденото по-
леко наказание в разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „а“ от НК, съобразен с данните за
чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславя приложението на чл. 78а от НК. Това
деяние е непредпазливо, подсъдимият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност, с престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на обезвреда, не е в сила и забраната
на чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което и с оглед размера на предвиденото за това
престъпление наказание, както и наличието на всички останали предпоставки на чл. 78а от
НК, подсъдимият Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК, това наказание може да
бъде „глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева. В конкретния случай, като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд прецени добрите му
характеристични данни, образователния му ценз, трудовата му ангажираност, семейното му
положение, нарушението на само едно правило за движение, липсата на каквито и да било
данни за извършени от него административни нарушения, за които да са му били налагани
административни наказания по ЗДвП. Въззивният съд не отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаната от него
помощ на пострадалите след деянието, тъй като първото обстоятелство е условие за
приложението на чл. 78а от НК, а второто е взето предвид от законодателя при
квалификацията по чл. 343а от НК, поради което не могат да бъдат повторно отчетени при
индивидуализацията на наказанието. Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, включително при преценката на сериозността на телесните увреждания,
причинени на пострадалата, които не са довели до прекомерно дълъг период на
възстановяване. При изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
12
въззивният съдебен състав счете, че на подсъдимия Г. следва да се наложи административно
наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона размер от 1000 лева, като именно с
това наказание и в този размер ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН.
Тук е мястото да се посочи, че подадения протест от прокурор при СРП, с който се
претендира на Г. да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца е принципно неоснователен. Първият съд е определил наказанието по
първоначално повдигнатото обвинение в съответствие с правилата на чл. 55, ал. 1 НК и е
приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК (макар да не го е посочил изрично) като не е
наложил предвиденото в чл. 343 г от НК наказание лишаване от право на подсъдимия да
управлява моторно превозно средство. Този подход е принципно правилен. Разпоредбата на
чл. 343г НК (която е израз на законодателна техника) не следва да се тълкува като
императивна и не изключва приложението на общата такава на чл. 55, ал. 3 от НК, тъй като
поначало те не влизат в конкуренция помежду си и приложението на едната не изключва
възможността аз прилагане на другата. Ето защо съдът разполага с правомощие да прецени
дали са налице предпоставките за прилагане на предвидената в закона възможност да не
бъде наложено по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване
от свобода, а именно наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
В конкретния случай по-леката квалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, ведно с произтичащите от това
последици и приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК налага ревизия на присъдата на
първия съд и в тази й част досежно основанието за неналагане на допълнителното
наказание. Не може да бъде уважена претенцията на прокурора за налагане на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като и само с
наказанието „глоба“ би била постигната личната и генералната превенция като цели на
наказанието. Налагането на основното административно наказание е достатъчно за да
осигури необходимото поправително и възпитателно въздействие върху подсъдимия с оглед
на бъдещото му поведение като водач на моторно превозно средство. В тази насока съдът
отчете и обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор и на практика лишаването от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК би го лишило от възможността да получава трудови доходи и в
крайна сметка от препитание. Ето защо и не е необходимо да се наложи и това
допълнително наказание, каквато възможност законът предоставя с разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4 от НК.
Като се има предвид изхода от делото и обстоятелството, че подсъдимият Г. е бил
признат за виновен, законосъобразно районният съд е възложил в негова тежест,
направените по делото разноски, които са били правилно определени и в тази част
присъдата трябва да се потвърди.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция намери, че атакуваната присъда
следва да бъде изменена в изтъкнатия по-горе смисъл, като не констатира наличието на
други основания, освен посочените, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и
с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337‚ т. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ присъдата от 13.10.2022 г. по НОХД № 14759/2020 г., по описа на СРС,
НО, 20 състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, за извършването на което
подсъдимият Ц. М. Г., ЕГН **********, е признат за виновен, в такова по чл. 343а, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК и го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
посл. ,б. „а“, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както и за това да е
нарушил разпоредбите на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, вр. ал.1 ЗДвП, вр. Параграф 6, т.54, изр.
второ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
ИЗМЕНЯ присъдата от 13.10.2022 г. по НОХД № 14759/2020 г., по описа на СРС,
НО, 20 състав в частта, с която на подсъдимия Ц. М. Г., ЕГН ********** е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца за престъпление чл. 343, ал. 3, пр.
посл. ,б. „а“, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание
чл. 78а НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда / лева за престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК.
КВАЛИФИЦИРА основанието, на което съдът не е наложил на подсъдимия Ц. М.
Г., ЕГН ********** наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК в такова по чл.
78а, ал. 4 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 13.10.2022 г. по НОХД № 14759/2020 г., по описа на
СРС, НО, 20 състав в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14