Решение по дело №984/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 103
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20197150700984
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№103/17.2.2021г.

 

гр. Пазарджик, 17.02.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 984 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.12, ал.3 от ЗНО и е образувано по жалба на К.Й.К. *** против Решение на Контролния съвет на камарата на независимите оценители по Протокол № 9, т.3 от 16.08.2019 г., обективирано в писмо с изх. № 2270/19.08.2019 г.

            В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменено и се върне преписката на административния орган с указания за вписването на жалбоподателя в публичния регистър на независимите оценители. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа така подадената жалба. Ангажира писмени доказателства. Моли да се отмени оспореното решение като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Контролния съвет на камарата на независимите оценители, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на разноски.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

            На 09.03.2019 г. жалбоподателят е положил изпит пред Камарата на независимите оценители за придобиване на правоспособност на оценител за недвижими имоти. На 29.03.3019 г. е получил отговор, че резултатът от изпита е 57 точки. Подал е заявление и се явил на повторен преглед на изпитната работа. При прегледа  установил, че една от задачите, носеща 10 т. е „абсолютно вярна“, но същите не са отразени, а е получил 0 точки за нея. Същото се отнасяло и за задачите носещи по 2 т. За една от задачите, носеща отново 10 т. при прегледа установил, че 95% от задачата била напълно вярна, само последното изчисление било грешно. Бил уведомен, че няма да получи точки за същата. Същото се отнасяло  и за така наречената комплексна задача, носеща 15 т., повече от половината от задачата му съвпадала с верните отговори, но бил уведомен, че задачата няма да му донесе точки. Според жалбоподателя при едно по-детайлно проверяване на изпитната му работа се получават необходимите 80 точки за успешно „издържане“ на изпита.

            С решение № 129/05.06.2019 г. Управителния съвет на КНОБ отказал да впише жалбоподателя в Публичния регистър на КНОБ, тъй като не е издържал изпита за придобиване на правоспособност „Недвижими имоти“, проведен на 09.03.2019 г. в гр. София. С оглед виждането на жалбоподателя, че изпитната му работа не е оценена правилно, той подал жалба против решението на Управителния съвет на КНОБ пред Контролния съвет на КНОБ с вх. № 5401/02.07.2019 г. Именно горепосочените доводи за неправилно оценяване на изпита е развил и в жалбата си. С атакуваното в настоящото производство решение, КС на КНОБ в заседание, проведено на 15-16 август 2019 г., обективирано в Протокол № 9, т.3 от 16.08.2019 г. е посочил, че жалбата е подадена в срок и е процесуално недопустима, но по същество Решението на УС на КНОБ за отказ за вписване в Публичния регистър е взето при спазване на ЗНО и „Процедурата и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“. С оглед този извод, КС е възложил на председателя на КС да изготви писмен отговор по жалбата на К. съобразно взетото решение. Решението на КС е взето с три гласа „За“ при трима гласували от общо петима членове на КС. Протоколът е подписан и от тримата членове на КС. С оглед решението председателят на КС в писмо с изх. № 2270/19.08.2019 г., изпратено до жалбоподателя, е посочил, че е проведено заседание на КС на 15-16 август 2019 г., на което е разгледан и неговата жалба с вх. № 5401/02.07.2019 г., като КС е приел, че Решението на УС на КНОБ за отказ за вписване в Публичния регистър е взето при спазване на ЗНО и „Процедурата и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“. Изложени са и мотиви, касаещи останалите твърдения в жалбата на К. – незадължително участие в курсове за явяване на изпит, реда и начина за проверка на изпитните работи, информацията за резултата от изпита, повторната проверка и изготвянето на протоколи от същата, които са изпълнени от КНОБ и по отношение на К.. Към писмото е приложен и протокол от 30.05.2019 г. за проведено повторно преглеждане на К.. Видно от него, крайният приет резултат е 69 т. В него е посочено също, че К. декларира, че няма претенции по крайния резултат от изпитната му работа.

Решението на КС на КНОБ, отразено в писмото на Управителя на КС на КНОБ е връчено на жалбоподателя на 21.08.2019 г. Жалбата срещу него е подадена пред АС Пазарджик на 03.09.2019 г.

 

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на решението на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че същото е издадена от компетентен орган – Контролния съвет на КНОБ, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл. 12, ал. 1 и ал.2, както и чл.31, ал.1, т. 2 от ЗНО. Решението е издадено в предписаната от закона форма и съдържание и в съответствие с материалноправните разпоредби, като в него като основен е посочен мотива, че Решението за отказ на УС на КНОБ за вписване на жалбоподателя е взето при спазване на ЗНО и „Процедурата и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“, а допълнителни мотиви са изложени в писмото до К.. Вярно е, че липсва посочване на точните точки, които е получил жалбоподателя,  но има ясно посочване в решението на УС на КНОБ, че се отказва вписване, тъй като К. не е издържал проведения изпит.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че процесното решение е постановено и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и наведените в този смисъл доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението се явяват неоснователни. Съгласно чл. 5 от ЗНО независимият оценител е лице, което въз основа на регистрация в регистъра на независимите оценители има право да изготвя и подписва доклад за оценка на обекти, подлежащи на оценяване, като прилага необходимите стандарти. По аргумент на чл. 7чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗНО, за да бъде едно лице вписано в регистъра по чл. 15 от ЗНО, то, освен че трябва да отговаря на условията по чл. 8, ал. 1 от ЗНО, следва също така да положи успешно изпит за придобиване на правоспособност на независим оценител.

Съгласно Част Първа, т.11 от „Процедура и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“, приети от Общото събрание на КНОБ на проведеното ИДОС на КНОБ на 17-18 март 2018 г., за издържан се счита изпита, когато кандидатът е получил минимум 80 точки от 100 възможни. По делото се установи по безспорен начин, че на проведения изпит на 09.03.2019 г. К. е получил общо 69 точки. Това е видно от приетия по делото протокол от 30.05.2019 г. за проведено повторно преглеждане на резултата от изпита на К.. С оглед именно този резултат е отказано от УС на КНОБ да се впише жалбоподателя в регистъра на НО, като при това положение правилно с атакуваното решение на КС е потвърден този отказ.

Доводите на жалбоподателя, че не е оценен правилно, са неотносими в настоящото производство. От една страна в приетия по делото протокол от 30.05.2019 г. за проведено повторно преглеждане на резултата от изпита на К., ясно е посочено, че последният декларира, че няма претенции по крайния резултат от изпитната му работа, т.е. получените 69 точки. От друга страна оценката, която е поставила изпитната комисия и въз основа на която е взето решението на УС на КНОБ, е преценка за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съгласно правилото на чл.83, ал.2, във вр. с чл.145, ал.1 от АПК целесъобразността на административния акт може да бъде оспорена само по административен ред, а пред съда административните актове могат да се оспорват по отношения на тяхната законосъобразност. В тази връзка всички доводи, касаещи проведения изпит, вариантите за тест, изборът им, решенията и т.н. също са неотносими. За настоящото производство е важно само, че е налице проведен изпит, на който жалбоподателят е получил като крайна оценка по-малко от 80 точки, а именно 69 точки. Следва да се отбележи за пълнота, че за провеждането на изпитите съгласно Правилата се подготвят варианти на изпитни тестове с въпроси и задачи, обхващащи теми залегнали в актуалните конспекти по модули, като няма въведени други допълнителни изисквания, като например подготвен вариант на тест за един изпит, но не използван (неизтеглен), да не може да се използва като вариант за следващ изпит. Видно в тази насока, че жалбоподателят се е явил на изпит с редица други кандидати върху един и същи тест, на който не е достигнал необходимите 80 точки. В тази връзка твърденията му, касаещи избора на вариант на теста, са в противоречие въобще с исканията му в жалбата да се върне преписката с указания за вписването му в КНОБ, тъй като ако изпитът не е бил въобще проведен по Правилата, приети от ОС на КНОБ, то няма как в резултат на този евентуален „незаконосъобразен“ изпит да се впише и самият К. в КНОБ, т.е. би било налице още по-голямо основание, за да бъде постановен отказ за вписване. Ако процедурата изобщо не е спазена – няма как да бъде налице извършено вписване въз основа на нея и пак ще следва да се постанови отказ.

На последно място съгласно т.12 от Част втора „Процедура и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“: „Кандидатът има право да разгледа работата си, да се запознае с отговорите на въпросите и решенията на задачите на изпитния тест, след което да постави въпроси свързани с неговата изпитна работа пред изпитната комисия, на които да получи отговори свързани с оценката на своята изпитна работа. За повторния преглед на изпитната работа се съставя протокол, подписан от кандидата и членовете на изпитната комисия, в който се отразява и окончателния резултат от извършения повторен преглед“. В случая тази процедура е спазена и в резултат на нея К. е получил окончателен резултат от проведения изпит 69 точки.

Възражението в жалбата за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила също е неоснователно. КС се състои от 5 члена, като процесното решение е взето с три гласа „за“ при трима участвали в гласуването. Протоколът с взетото решение е подписан и от тримата членове на КС. Действително КС не се е произнесъл по жалбата на К. срещу решението на УС на КНОБ в посочения в чл.12, ал.2 ЗНО в 14-дневен срок от постъпването ѝ. Този срок обаче е инструктивен и неспазването му няма как да доведе до незаконосъобразност на решението само по себе си. Не всички нарушения на административно-производствените правила водят след себе си незаконосъобразност на издадения акт, а само съществените такива. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за проведения изпит и постановения отказ за вписване на К., в резултат на този изпит са преценени и анализирани от КС на КНОБ и се е стигнало до законосъобразен извод, че Решението на УС на КНОБ за отказ за вписване в Публичния регистър е взето при спазване на ЗНО и „Процедурата и правилата за кандидатстване и полагане на изпит пред КНОБ за придобиване правоспособност на независим оценител“. В случая дори и в съдебното производство не се установиха да са налице други обстоятелства и факти, които биха довели до различен извод от направения. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото се явява несъществено, доколкото непроизнасянето в 14-дневен срок не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта. В тази връзка е налице и многобройна съдебна практика. Това непроизнасяне в посочения срок по никакъв начин не е ограничило и правата на участие или защита на К..

По изложените съображения в заключение следва да се каже, че оспореното в настоящото производство решение е законосъобразно, като издадено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и при направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. В тежест на жалбоподателя следва да бъда присъдени сторените от КНОБ разноски в размер на 600 лева, представляващи реално заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане от 03.02.2020 г. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед продължителността на делото, проведените заседания с участието на процесуален представител на ответника и извършените от последния процесуални действия.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на К.Й.К. *** против Решение на Контролния съвет на камарата на независимите оценители по Протокол № 9, т.3 от 16.08.2019 г., обективирано в писмо с изх. № 2270/19.08.2019 г.

ОСЪЖДА К.Й.К. с ЕГН **********,*** да заплати на Камарата на независимите оценители в България сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/