Решение по дело №15/2025 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 51
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 29 април 2025 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20253600500015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Шумен, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20253600500015 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №280/25.09.2024г. по гр.д.№106/2024г. НПРС е признал за установено
спрямо Д. Т. К. и Т. И. К., че Г. Г. Д. и А. Г.Т. са собственици по наследство на следните
недвижими имоти: 1/ недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1000
кв.м., находящо се в с. ...., общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С. ....“ № 15, за който е отреден УПИ
V-117/при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, като
неправилно вместо УПИ V-117 е изписано УПИ ІV-117/ от кв. 46, по регулационния план на
селото, при граници и съседи: от две страни – улици, парцел ІV-117 и парцел VІ-117 и 2/
недвижим имот, дворно място с площ от 900кв.м., находящо се в с. ...., общ. ...., обл. Шумен,
ул. „Г.С.....“ № 15, за който е отреден УПИ VІ-117 от кв. 46, по регулационния план на
селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел VІІ-116 и парцел V-117, заедно
с изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж, както е осъдил ответниците да
предадат на ищците владението на имотите. Със същото решение е отменил на основание
чл.537, ал. 2 от ГПК изцяло нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № ........2020 г. на нотариус с per. ..., с който Д. Т. К. е призната за
собственик на гореописаните имоти. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали отвениците Д. Т. К. и Т. И. К.,
които го обжалват изцяло. Сочат, че решението се явявало неправилно, необосновано,
1
постановено в нарушение на действащи материални правни норми, както и постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по подробно изложени
съображения. Твърденията на ищците се опровергавали чрез събиране на гласни
доказателства-разпит на съседи на ответинците по делото, сочещи, че ответниците след
смъртта на наследодателя на ищците владеят цялата къща и двете дворни места, които
редовно обработват и прибират плодовете на обработката, съответно ищците били посетили
имота само два пъти и нямали достъп до тях. Съдът не съобразил и обстоятеството, че
ответницата бил приемен родител, а нямало как да бъде разрешено „приемен родител“ да
отглежда две деца в една единствена стаичка. Същата била подала и декларация по чл.14,
чл.27 и §2 от ПЗР ва ЗМДТ, от свое име, в която изрично била посочила себе си като
съсобственик на процесните недвижими имоти. Заплащала и през периода 01.01.2009г. -
01.01.2024г. дължимите данъци и такси имоти изцяло от свое име и за своя сметка. Сочи
също, че никой от водените от ищците свидетели нямал преки впечатления от начина, по
който са владени имотите от ответниците, нито от възможността за достъп до имотите на
ищците по делото. Изводът на първоинстанционния съд, че ползването на процесните
имоти било станапо с позволението, съгласието на техния собственик Г., който е допуснал
семейството на сестра си да живеят там, поради оставането им без жилищен имот,
противоречал на важни писмени и гласни доказателства. Неправилен се явявал и изводът на
съда, че ответниците не можели да се ползват от презумпцията по чл.69 ЗС. Допуснато било
и съществено нарушение на порцесуалните правила-първоинстанционният съд разпитал
едновременно петимата свидетели/двама на ищцовата страна и трима на ответната/, като на
следващото съдебно заседание допуснал до разпит третия свидетел на ищците, който вече
бил запознат или би могъл да се запознае от съдебния протокол с дадените показания от
другите свидетели. Молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което заявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендират и присъждане на деловодни
разноски пред двете инстанции.
В срок e депозиран отговор на въззивната жалба, с който въззиваемите вземат
стонивище по неоснователността й. Поддържат становището си и в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Съгласно удостоверения за наследници №№242, 243/07.06.2024г., А.И. Г. е починала
на 14.03.2004 г., а съпругът й Т.Д.Г.- на 10.01.2007г., като двамата са оставили за свои
наследници по закон низходящи от първа степен- Д. Т. К./ответник по делото/ и Г. Т.Д.,
починал на 06.08.2008г. и оставил за свои наследници по закон - съпруга Г. Г. Д. и дъщеря -
А. Г. Т./ищци по делото/.
Видно от отразеното в нотариален акт ...., ......./1989г. на НПРС, приживе Т.Д.Г. и А.И. Г. са
дарили на Г. Т.Д., следния свой собствен недвижим имот: празно дворно място с площ от
2
960 кв.м., находящо се в с. ...., за който е бил отреден парцел V-117 от кв. 46, по
регулационния план на селото. Съгласно скица № 50/18.03.2024г., по сега действащия
кадастрален план, одобрен със заповед № РД-25-1249/1984 г., имотът представлявал УПИ V-
117 от кв. 46 с площ от 1000 кв.м.
На 04.01.1991г., Т.Д.Г. и А.И. Г. дарили на Г. Т.Д. и недвижим имот: масивна къща,
сайвант, гараж, подобрения и насаждения, заедно със застроено и незастроено дворно място
от 900 кв.м., находящо се в с. ...., за който е бил отреден парцел VІ-117 от кв. 46, по
регулационния план на селото/нотариален акт ..., .........1991г. на НПРС/.Съгласно
представената по делото скица № 49/18.03.2024г., по сега действащия кадастрален план,
одобрен със заповед № РД-25-1249/1984 г., имотът представлявал УПИ VІ-117 от кв. 46, като
целия имот включвал площ от 1050 лв., от които 150 кв.м. общинско място и 900 кв.м.
собствено място.
С нотариален акт ....,......2020 г. на нотариус с рег. ... на НК, ответницата Д. Т. К. е
призната за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ недвижим
имот, празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в с. ...., общ. ...., обл. Шумен,
ул. „Г.С. ....“ № 15, за който е отреден УПИ V-117 от кв. 46, по регулационния план на селото,
при граници и съседи: от две страни – улици; парцел ІV-117 и парцел VІ-117; 2/ недвижим
имот, дворно място с площ от 900 кв.м., находящо се в с. ...., общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С.
....“ № 15, за който е отреден УПИ VІ-117 от кв. 46, по регулационния план на селото, при
граници и съседи: от две страни – улици; парцел VІІ-116 и парцел V-117, заедно с
изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж.
Разпитан в съдебно заседание свид.П.З., сочи, че бил семеен приятел с Г. Д. и ходил 2-3
пъти на гости в имотите му в с...... След смъртта на последния, не бил ходил там, но
поддържал приятелски отношения със семейството. Знаел от Д., че имотите са му
прехвърлени. След смъртта му, имотите се владеели от неговите наследници-ищците по
делото. Приживе, Д. непрекъснато ходил в имотите, работил ги със съпругата си, построил и
гараж. От ищците знаел, че след смъртта на Г. са ходили в имотите, а й ги виждал да се
връщат с торби със зеленчуци, като ги карал И.-съпругът на отвеницата/починал през
2017г./. Това било последните 7-8 години, около 2015-2016г. След смъртта на Д., страните
поддържали много добри отношения помежду си. Първата ищца живеела в апартамента в
гр.Шумен, но работела в Италия и се прибирала всяка година, като по време на Covid
пандемията била почти 2 г. в България. Когато била в България му споделяла, че ходи на
село. Свидетелят сочи, че според него ответницата знаела, че всичко е прехвърлено на брат
й. Твръди, че лично от Г. Д. знаел, че тъй като при семейството на сестра му имало проблем
и се наложило да продадат апартамента си и нямало къде да живеят, Д. им предоставил стая
в къщата на село, където да живеят. След смъртта на баща си втората ответница била
съгласна леля й да живее в имота докато иска, тъй като е сестра на баща й.
Свид.И.Н. сочи, че знае за спора между страните за имотите в с...... От ищците знаел, че в
момента имота се владее от ответницата Д./К./ от 1-2 години. С втората ищца говорили да
попълни годишните декларации след смъртта на баща й/ той имал апартамент в гр.Шумен
3
и имот в с...../, като по този повод се видял и с ответницата. Попълнили декларациите и
последната поела ангажимент да ги занесе в селото, в местната данъчна служба, а ищцата -
да си занесе декларацията за имота в гр.Шумен. На тази среща К. не била изразила
собственическа претенция и била с ясното съзнание, че родителите й са дарили имотите на
брат й. Свидетелят знаел/от втората ищца/,че имали предварителна уговорка с леля
й/ответницата/ да остане да живее в имота, защото нямало нещо, което да се уточнява,
всичко било уточнено предварително, че от тази декларация, която попълнили- ½ от
имотите на А. и ½ на майка й, ответницата била със съзнанието , че имотите са на ищците,
като наследници на Г. Д.. Свидетелят сочи, че след смъртта на последния ищците си
владяли имотите, тъй като имали нотариални актове и си се възприемали за техни
собственици. Известно му е, че са ходили в с...... Свидетелят познавал и първата ищца,
последната от доста години живеела в Италия.
Свид.Н.Д., живуща в съседство на процесните имоти в с....., излага, че след смъртта на
Д., имотът се владеел от сестра му Д. К., която живеела в него със сина си и приемните деца,
които отглеждала. В имота живеел и съпругът на ответницата до смъртта си. Други хора в
имота не били живели, освен Д. и семейството й. Градините били обработвани от
ответницата и никой друг не идвал да бере овошки, да сее. Ищците били идвали, но на
гости, като свидетелката ги е виждала веднъж или два пъти. Семейството на ответницата
живеело в целия имот. Ищците не били идвали в имота след смъртта на Г. Д., като за
последно втората ищца била ходила в имота по повод смъртта на съпруга на Д., И. на
06.09.2017 г., докато Г. не била ходила.
Свид.Д.Д.сочи, че познавал имота, за който се спори, тъй като е от селото. След смъртта
на Д., в имота живеели ответницата и семейството й, а в момента живеели ответницата и
синът й. Последните работили имота, като не му е известно ищците да са идвали да го
ползват или да работят в него. Ответниците били в имота, тъй като нямали друг имот, в
който да живеят. Не му е известно да има други претенции за имота освен настоящата.
Свид.И.И., живущ на улицата на процесните имоти също сочи, че ответницата живяла в
имота със семейството си, а след смъртта на съпруга й през 2017г. остнала сама.
Свид.М.Р., позната на втората ищца твърди, че отношенията между страните били
много добри. Така, втората ищца помагала на леля си по повод лечението на нейния съпруг,
а от своя страна последната помагала за отглеждането на сина на ищцата. А. й споделяла, че
е ходила в селото, заедно със сина си. Виждала я е и да пазарува и да казва, че ще ходи в
селото да види леля си, да види къщата и близките си. Свидетелката знаела, че имотът бил
собствен на бащата на втората ищца, а ответницата живеела там защото нямала друго
жилище.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, първата ищца сочи, че в периода
01.01.2009г-01.01.2024г./ с изключение на периода на падемията 2020-2022г./ живяла и
работила в Италия. Всяка година си идвала за период от 2-3 месеца и през това време 1-2
пъти посещавала имотите в с...... Към момента живеела в гр.Шумен.
Съгласно отразеното в нотариален акт ........1996 г. на НПРС, на 21.11.1996г. И. Г. К. и
4
Д. Т. К. продали на С.Х.Г.собствения си недвижим имот, апартамент, находящ се в гр.
Шумен. От приложената по делото справка от Агенцията по вписванията се установява, че
ответницата Д. не притежава друг жилищен имот, освен тези, за които се е снабдила с
констативния нотариален акт и са предмет на делото.
Видно от удостоверение, издадено от община ..../л.139/, от 2011г. до 2020г. имотите
били декларирани с декларатор Д. К. и наследници/съсобственици Г. Г. Д. и А. Г.. Т.. Към
дата 25.08.2020г. била открита нова партида с декларатор и собственик Д. Т. Г.. От
приложените копия от приходни квитанции за периода от 2011-2024 г., л. 140-171, се
установява, че данъчните задължения са били плащани от ответницата Д. К., но до 2020 г.
(19.05.2020 г.), всички плащания, които тя е правила са били от името на Г. Д. и А. Т., както и
от нейно име.
Съгласно удостоверения за промени на настоящ адрес №№172, 173/17.04.2024г.,
ответницата е с настояща адрес в с....., считано от 26.06.1997г., а вторият ответник за
периода от 26.06.1987г. до 02.11.2009г. и считано от 18.11.2020г..
По делото е приложено и копие на нотариално дело .....2020г. на нотариус с рег.......
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с право основание чл.108 от ЗС – ищците претендират да бъде
признато за установено, че се явяват собственици на два имота, находящи се в с....., общ. ....,
обл. Шумен, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същите.
За уважаването на ревандикационен иск, каквито са настоящите, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо
място, имотите, да са собственост на ищците, на второ-тези имоти да се владеят от
ответниците, и на трето - да се владеят от тях без основание. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на
положителните предпоставки, а на ответниците-че владеят на правно основание. В случая не
е спорно между страните, че имотите се владеят от ответниците.
Ищците са съпруга, съответно дъщеря на починалия брат на ответницата. Вторият
ответник е син на първата ответница. Не е спорно , че двата имота-УПИ V-117 и УПИ VІ-
117 са оградени с обща ограда и на практика представляват едно дворно място, с къща и
второстепенни постройки.
Досежно първата предпоставка: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз
основа на които се легитимират като собственици на процесните идеални части от имота-
наследствено правоприемство от Г. Т.Д., починал на 06.08.2008г.. Съдът напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд досежно наличието на такова и на основание чл.272
от ГПК препраща към същите.
Не се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за наследници,
ищците са наследници по закон на Г. Т.Д., поради което и същите, съобразно сочения
придобивен способ и разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН, при открИ.е на наследството на Г.ев
са придобили правото на собственост върху от процесните имоти/по1/2ид.ч. за всяка от тях/:
5
1/ недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в
с. ...., общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С. ....“ № 15, за който е отреден УПИ V-117 от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици, парцел ІV-117 и
парцел VІ-117 и 2/ недвижим имот, дворно място с площ от 900кв.м., находящо се в с. ....,
общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С.....“ № 15, за който е отреден УПИ VІ-117 от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел VІІ-116
и парцел V-117, заедно с изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж.
Приживе Г.ев е придобил имотите чрез дарение от двамата си родители.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Договорът за дарение е правна
сделка, по силата на която дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД).
Ответната страна отрича правото на собственост на ищците върху имотите и твърди
наличието на правно основание за владението си, позовавайки се на изтекла придобивна
давност. Ответниците признават, че наследодателят на ищците Г. Д./ явяващ се брат на
ответницата Д. Т. К./ е придобил приживе имотите по давност, съответно ищците са ги
придобили по наследство след неговата смъртта, но твърдят, че след смъртта на брат си,
ответницата, считано от 01.01.2009г. до 01.01.2024г. е започнала владение, чрез упражняване
на непрекъсната фактическа власт върху имотите, като е декларирала същите в качеството
на съсобствевник и ги е владяла непрекъснато повече от 10г., поради което и била придобила
собствеността върху тях, за което бил съставен нотариален акт ....,..........2020г. на нотариус с
рег.№......
Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота . Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от
ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване
на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото
и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост,
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор
се легитимират правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на
доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, а л.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено
6
от нотариуса придобивно основание.
Така в настоящия случай доколкото и двете страни се легитимират с надлежни
документи за правото си на собственост - ищците с нотариалния акт на праводателя си, а
ответниците със своя констативен нотариален акт/ нотариален акт ...., рег.№......2020г. на
нотариус с рег.№....../, то всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното
придобивно основание.
Както бе посочено по-горе, ответниците признават обстоятелството, че приживе
праводателят на ищците Г. Д. е придобил чрез дарение собствеността върху процесните
имоти, съответно след смъртта му правото на собственост е преминало в патримониума на
ищците по наследство.
В настоящия случай, с нотариален акт ...., рег.№.......2020г. на нотариус с рег.№.....,
ответницата Д. Т. К. е призната за собственик по давност на процесните имоти. Ето защо и
същата, позоваваща се на соченото основание, следва да докаже изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобИ.е по давност е
необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да
отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя
В настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички изискуеми
предпоставки не бяха ангажирани.
Установи се по делото, че ответницата, заедно със семейството си, през
правнорелевантния период/от 01.01.2009г. и до настоящия момент живее в имотите,
обработва ги, т.е. упражнява фактическа власт върху тях. Не се доказа обаче, да е
осъществявала фактическата власт с намерение за своене на същите.
Съгласно константната практика/решение №12 от 19.02.2014г. по гр.д. №1840/2013г. на
Iг.о., решение №196 от 18.03.2019г. по гр. д. № 137/2018г., І г.о./ по опи / в хипотеза, при
която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен
договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД / и липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение. Последната намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. Такова е разрешението и когато са налице търпими действия
върху имота - фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като
търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения. Търпими според
правната теория са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата
незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
7
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие/ решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
493/2012г., I г. о./. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това
се различават от държането, а и от владението, поради което и не могат да служат за
основание за придобИ.е на владение.
Съгласно приетото в практиката/решение № 291/9.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009г. на IIг.о.,
решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II г.о./, за да промени
държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за
своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Това се отнася и за
търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение
на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява фактическа власт с
намерение за своене на имота.
Така, съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС, на която се позовава ответната страна, се
предполага , че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. приложение. Но последната, както бе поссочено по-горе, намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването. В случая се установи/показанията на свид. П.З., И.Н.,
нотариален акт № .......1996 г. на НПРС, удостоверения за промени на настоящ адрес
№№172, 173/17.04.2024г./ , че ответницата със семейството си е заживяла в имотите през
1996г-1997г.., когато със съпруга й са продали единственото си жилище, като е била
допусната в тях от собственика, неин брат. Към този момент в имотите са живели и
родителите на ответницата, които са били още живи. Това изключва каквъто и да е извод към
този момент/момента на установяване/ фактическата й власт да е представлявала владение.
Или презумпцията е изначално опровергана, тъй като държането на вещта е осъществено
въз основа на допускане в имотите на ответницата и семейството от брата на последната,
праводател на ищците. Без значение се явява обстоятелството, че праводателят на ищците,
допуснал ответниците в имота е починал преди началото на соченото давностно владение от
ответната страна. Това не превръща държането във владение. Фактическата власт
продължава да съществува на основанието, на което е установена, докато не се осъществи
нов факт, действия, чрез които се демонстрира държането на вещта като своя по отношение
на лицето, на което се противопоставя давностното владение и същевременно се
демонстрира претендирането за себе си на тези права. Общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възвожност/поради неведение/ да
се брани. В този смисъл се явява без значение обстоятеството, била ли е допусната
първоначално в част от имотите/стая/. Както бе посочено по-горе, скритостта изключва
придобИ.ето по давност.
Така в настоящия случая не се доказа извършването на такива действия от ответната
страна към 01.01.2009г., а и в последствие, с които по явен и недвусмислен начин да се
8
показва отричане правата на досегашните владелци. Не представлява такова действие и
подадената декларация от Д. К. по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗРЗМДТ, в която същата се е
вписала като собственик на процесните имоти, ведно с ищците.
Напротив, отношенията между страните са били много добри, разчитали са едни на друг
при нужда. Ищците са посещавали имотите/свид.П.З., И.Н./ и са вземали продукция,
ответниците не са препятствали достъпа им. Действително, свид. Н..... сочи, че била виждала
едни път-два пъти ответниците в имота, а след смъртта на Д. веднъж, но това обстоятелство
не рефлектира върху извода на съда. Неупражняването на права от страна на собственика
само по себе си не би могло да има за последица изгубване на тези права, тъй като вещното
право не се погасява с факта на неупражняването му. Без начение е дали в действителност
ищците са се възползвали от владелческата си власт -достатъчно е да са имали възможност
да го правят. По делото не се доказа твърдението на ответниците, че само те имали ключове
от имота, а и това обстоятество е ирелевантно за спора доколкото не се установи, да са
препятствали достъпа на ищците до имотите след 01.01.2009г., до началото на май 2022г..
Само за пълнота следва да се отбележи, че достоверността на показанията на свид..... и
свид.Д.Димитров се разколебава с оглед обстоятлството, че в хода на обстоятествената
проверка по съставянето на констативния нотариален акт ...., ........2020 г. от 31.07.2020 г. на
нотариус с рег. ... на НК, същите са завили, че ответницата владяла имота повече от 20-30г.,
което категорично не отговаря на действителността с оглед констатациите за смъртта на
брат й и родителите й, а и с оглед твърденията на последната, че давностното владение е
започнало от 01.01.2009г..
Без значение е и обстоятеството, че ответницата била приемен родител и отглеждала
деца в имота. Същата е била допусната от нейния брат, с оглед близките им родствени
взаимотношения и липсата на друго жилище където да живее.
Предвид изложеното и не се установявава ответницата да е придобила имота по давност.
Заявените ревандикационни претенции се явяват основателни и следва да бъдат
уважени. Като последица от уважаването им, следва да бъде уважено и искането по чл.537,
ал.2 от ГПК, като нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение №.........2020 г. на нотариус с per. ..., с който Д. Т. К. е призната за собственик на
процесните имоти, следва да бъде отменен.
Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се касае до соченото в жалбата нарушение на съдопроизводствените правила-съдът
допуснал едновременен разпит на двама свидетели на ищцовата страна и трима свидетели
на ответната/страните, а третия свидетел на ищците бил разпитан в следващо съдебно
заседание, то същото не рефлектира върху правилността на решението.
С оглед изхода на спора, и на оснвание чл.78 от ГПК, жалбоподателите следва да
заплатят на въззиваемата А. Г. Т. деловодни разноски в размер на 1500лв. - адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №280/25.09.2024г. по гр.д.№106/2024г. на НПРС, с което е
признато за установено спрямо Д. Т. К. и Т. И. К., че Г. Г. Д. и А. Г. Т. са собственици по
наследство на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот, представляващ празно дворно
място с площ от 1000 кв.м., находящо се в с. ...., общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С. ....“ № 15, за
който е отреден УПИ V-117/при допусната в диспозитива на решението очевидна
фактическа грешка, като неправилно вместо УПИ V-117 е изписано УПИ ІV-117/ от кв. 46,
по регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици, парцел ІV-
117 и парцел VІ-117 и 2/ недвижим имот, дворно място с площ от 900кв.м., находящо се в с.
...., общ. ...., обл. Шумен, ул. „Г.С.....“ № 15, за който е отреден УПИ VІ-117 от кв. 46, по
регулационния план на селото, при граници и съседи: от две страни – улици; парцел VІІ-116
и парцел V-117, заедно с изградените в имота къща, навес с оградни стени и гараж, като
ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имотите, отменен е на
основание чл.537, ал. 2 от ГПК изцяло нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № .......2020 г. на нотариус с per. ... и са присъдени
разноски.
ОСЪЖДА Д. Т. К. с ЕГН********** и Т. И. К. с ЕГН **********, двамата от с....., обл.
Шумен, ул. „Г. Сава ....“ № 15 да заплатят на А. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Шумен, бул.
„..........“ № 28, вх. 5, ет. 1, ап. 23, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
1500лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

10