Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 814/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Б и Б ЕС Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. „********“ № **, вх. *, ет.
*, ап. *, против Решение № 12/10.02.2020 г., постановено по НАХД № 321/2019 г. по
описа на Районен съд – Провадия /ПРС/, с което е потвърдено издаденото от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление
/НП/ № 03-010582/21.11.2018 година. В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за
нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по
съществото на спора за отмяна
на НП, а в условията на евентуалност – за
прилагане на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и налагане на имуществена
санкция в размер на 100,00 лева.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез упълномощен процесуален представител, изразява
становище за неоснователност
на касационната жалба
и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното пред ПРС НП на „Б и Б ЕС Груп“ ООД,
гр. Провадия е наложена имуществена санкция в размер на 1 600,00 лева, на основание чл.
414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 140,
ал. 2 от КТ – за
това, че в качеството си на работодател, на 29.10.2018 г., е допуснало лицето К. М. И., на
длъжност „сервитьор“, ненавършило 18 години, да престира нощен труд след 22:00
часа, който е забранен за работници и служители, които не са навършили
18-годишна възраст, в обект: кафе-аперитив в гр. *****, обл. ******, ул. „*** ******“
№ **, стопанисван от „Б и Б ЕС Груп“ ООД.
За да потвърди
НП, районният съд
е приел, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от
компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като същите съдържат необходимите реквизити, посочени в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Констатирал е, че както в АУАН, така и в НП, са
посочени всички съставомерни признаци, индивидуализиращи извършеното
административно нарушение. Първостепенният съд е изложил аргументи за
установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от
административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на наложената имуществена
санкция правилно е определен малко над минималния, предвиден в санкционната
разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
В
касационната жалба се твърди допуснато в хода на първоинстанционното съдебно
производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в липса
на мотиви, което настоящият съдебен състав определя като неоснователно. От
съдържанието на касирания съдебен акт е видно, че решаващият състав на ПРС
детайлно е описал фактическата обстановка, като е обсъдил събраните по делото
доказателства и в отделни абзаци се е произнесъл изчерпателно по възраженията
на жалбоподателя. При извършена от съда служебна проверка не се установяват
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуални правила,
които да обосноват отмяна на обжалваното решение само на това основание, поради
което не се констатира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Правилно
въззивният съд е приел, че е доказано извършването от страна на „Б и Б ЕС Груп“
ООД, гр. *********
на административното нарушение, визирано в чл. 140, ал. 4, т. 1 във връзка с
чл. 140, ал. 2 от КТ. Цитираните императивни разпоредби въвеждат забрана за
полагане на нощен труд /от 22:00 часа до 6:00 часа/ от работници и служители,
които не са навършили 18-годишна възраст. В случая, между страните по делото не
се спори, че към посочената в АУАН и НП дата – 29.10.2018 г., лицето К. М. И. се е намирало в
трудово правоотношение с работодателя „Б и Б ЕС Груп“ ООД,
гр. *******, заемайки
длъжност „сервитьор“, и не е било навършило 18-годишна възраст. Основният спор
касае описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и конкретно престирала ли е И.
труд в полза на касатора след 22:00 часа в деня на проверката, извършена от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Настоящият
състав на касационния съд споделя становището на ПРС, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безсъмнен начин е установено, че към момента
на извършване на проверката от контролните органи К. И. е осъществявала
трудовите функции, за които е наета съгласно сключения между нея и „Б и Б ЕС
Груп“ ООД, гр. ******
трудов договор № 63/17.08.2018 г., допълнително споразумение към него от
01.10.2018 г. и длъжностна характеристика за длъжност: сервитьор, представени в
хода на административнонаказателното производство. Въпреки че в представената
от санкционираното юридическо лице присъствена форма за работа през м. октомври
2018 г. и в попълнената в хода на проверката декларация от К. И. е посочено, че
работното време на последната е от 15:30 часа до 22:00 часа, проверяващите
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са констатирали, че към
момента на проверката – на 29.10.2018 г., след 23:00 часа, И. е обслужвала
клиенти, намиращи се в обекта. В този смисъл са както констатациите в АУАН,
който е редовно съставен и се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила /арг. от чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ/, така и показанията на
свид. З., която непосредствено е възприела горните обстоятелства, тъй като е
била пряк очевидец на същите. Този извод косвено се потвърждава и от обстоятелството,
че в приложения към административнонаказателната преписка Правилник за
вътрешния ред на „Б и Б ЕС Груп“ ООД, гр. ****** е предвидена работна смяна,
която е с продължителност от 15:00 часа до 24:00 часа.
Освен
това, в хода на административнонаказателното производство от касационния
жалбоподател не са наведени твърдения, че И. се е намирала в процесния обект
след 22:00 часа по причина, различна от престирането на работна сила в
изпълнение на трудовата функция, за която е наета от него. Релевирането на
подобни възражения едва в производството по обжалване на НП пред ПРС цели
единствено изграждането на защитна теза от привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, която обаче не се подкрепя от
установените по делото факти и от наличния доказателствен материал. Този извод
не се опровергава и от показанията на свид. З. и свид. М. – служители на „Б и Б
ЕС Груп“ ООД, гр. ******,
които правилно не са кредитирани с доверие от въззивния съд. Посочените
информационни източници са доказателства, ползващи се с най-ниска степен на
доказателствена тежест, доколкото по своята същност представляват такива,
изхождащи от трети за процеса лица, които са в материална и икономическа
зависимост от санкционирания търговец и удостоверяват изгодни за последния
факти, а същевременно противоречат и на останалите, събрани по делото,
доказателства.
Допуснатата
от АНО техническа грешка при изписване на фирмата на оспорващия търговец в
обстоятелствената част на НП не води до твърдяното в касационната жалба
несъответствие на субекта на нарушението, посочен в АУАН и този, срещу когото е
издадено НП, доколкото в диспозитива на последното наименованието на търговеца и
изписано правилно. Освен това, в хода на административнонаказателното
производство подобно възражение не е релевирано, с оглед на което и предвид
своевременно депозираната въззивна жалба срещу НП, правото на защита на
нарушителя не е нарушено.
Както правилно
е отбелязал районният съд в мотивите към обжалвания съдебен акт, АУАН и НП
съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в
т.ч. дата и място на извършване на нарушението и съставомерните признаци, които
го описват.
Не са
налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като извършеното от „Б и Б ЕС Груп“ ООД,
гр. ***** административно
нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Действително, нарушението по чл. 140, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 140, ал. 2
от КТ не е изключено от обхвата на цитираната разпоредба, но това обстоятелство
само по себе си не обосновава извод за нейната приложимост. За да се приеме, че
дадено административно нарушение е маловажно, следва с оглед конкретните факти
и обстоятелства случаят да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца в сравнение с обикновените нарушения от същия вид. Освен
посоченото общо правило, специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ въвежда
допълнителни изисквания за приложение на този правен институт по отношение на
административните нарушения на трудовото законодателство, а именно: нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от него
да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Относно
процесното нарушение – предмет на оспореното пред ПРС НП, тези обстоятелства не
са налице. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му, а
напротив, доколкото съгласно показанията на свид. З. дори след легитимацията на
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна ненавършилият
18-годишна възраст работник е продължил да престира нощен труд в полза на
касационния жалбоподател. Противно на твърдяното в касационната жалба, вследствие
на извършеното от „Б и Б ЕС Груп“ ООД, гр. ******* административно нарушение са
произтекли вредни последици за непълнолетния работник, изразяващи се в
подлагането на значителен риск за неговото физическо и психическо здраве, с
оглед времето и мястото на престиране на работна сила – след 23:00 часа, в
заведение, представляващо кафе-аперитив, в което се предлага свободна продажба
на алкохол и цигари. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път,
не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то
всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не
това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в, ал. 1 от КТ,
правен институт.
С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение
обществени отношения – защита на живота и здравето и правилното физическо и
психическо развитие на непълнолетните лица, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Касационната инстанция намира за правилни изводите
на ПРС относно определения от АНО размер на наложената имуществена санкция,
които са достатъчно изчерпателни, поради което не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Необосноваността на съдебното решение не
представлява касационно основание по чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, поради което касационният състав не следва да
обсъжда наведените в тази насока възражения от касатора.
Предвид изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ПРС е валидно, допустимо и постановено при
спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби,
поради което следва да се остави в сила.
От
страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски
пред касационната инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде
уважено в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 80,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съдебен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила Решение № 12/10.02.2020 г., постановено по НАХД
№ 321/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА „Б и Б ЕС Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *,
ап. *, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
София сумата в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.