Решение по дело №2155/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ники - Николай Колев - С. Колева“, [ЕИК], чрез адв.П. Х. - ВТАК, против решение № 940/04.10.2023г. постановено по АНД № 2658/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на касатора, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. С касационната жалба, решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, в депозиран по делото отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Преди съдебното заседание депозира молба, в която сочи че поддържа касационната жалба и представя списък на разноските.

Ответникът по касация, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който моли за потвърждаване на решението на РС-Бургас и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява становище за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на касатора, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. За да постанови решението си съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, по образец, като е отхвърлил възражението на санкционираното дружество, че е недопустимо издаването на ЕФ. Съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и отговорността на дружеството е била ангажирана законосъобразно. Обсъдил е липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

В случая е установено, че собствено на касатора ППС - влекач Скания Р450 с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 т., на 01.03.2021г. в 13:13 ч. се е движило по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3-3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби, не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Като е достигнал до изводи различни от изложените РС - Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 940/04.10.2023г. постановено по АНД № 2658/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на ЕТ „Ники - Николай Колев - С. Колева“, [ЕИК], на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза ЕТ „Ники - Николай Колев - С. Колева“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3 представлявано от управителя С. К., съдебни разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.