Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260438 12.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Малина Петрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9333 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото първоначално е образувано
по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Г.А.Г., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимост на
част от сума, за която се твърди да е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС и осъдителни искове.
С Определение № 8412/26.07.2019 г., е върната искова молба вх. №
36523/04.06.2019 г., подадена от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Г.А.Г., ЕГН **********, в частта относно осъдителния иск за
сумата от 4,09 лева – допълнителна
сума за придобиване собствеността на лизингованата вещ, поради невръщане на
същата, по договор за лизинг от 24.07.2015 г. за устройство Telenor Smart Plus
Black, на основание чл. 233 ГПК, поради
отказ от иска; както и в частите –
по предявения установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК за признаване
дължимостта на сумата от 252,02 лева – главница за неплатени
услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни
услуги от 01.09.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
в съда – 21.01.2019 г. до погасяването, за която сума, като част от вземане в
по – висок размер, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС, както и по предявения евентуален осъдителен иск за сумата от 252,02 лева – главница за неплатени
услуги за периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г., ведно със законната лихва от
предявяване на ИМ до погасяването, като
недопустима. Със същото определение е прекратено
производството по гражданско дело № 9333/2019 г. по описа на ПРС, XXI гр.
състав в посочените части по тези
искове. Със същото определение е обезсилена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019
г. на ПРС в частта относно сумата от
252,02 лева – част от вземане в по –
висок размер – 328,05 лева - главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017
г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от 01.09.2014 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2019 г.
до погасяването.
С Определение № 1855/24.09.2019 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 2057/2019 г. по описа на ПОС, е потвърдено Определение №8412
от 26.07.2019г., постановено по гр. д. №9333/2019г. на Районен
съд- Пловдив, ХХІ
гр.с., в частта му, с която е
върната искова молба
вх. № 36523/04.06.2019 г., подадена от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, против Г.А.Г., ЕГН **********, в
частта й по предявения установителен иск за признаване дължимостта на сумата от
252,02 лева – главница за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. –
04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от 01.09.2014 г., ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до
погасяването, за която сума, като част от вземане в по – висок размер, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019
г. на ПРС, прекратено е производството
по делото в
посочената част и
е обезсилена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС
в частта й относно сумата от 252,02 лева – част от
вземане в по – висок размер – 328,05 лева - главница за неплатени услуги за
периода 05.03.2017 г. – 04.07.2017 г. по договор за далекосъобщителни услуги от
01.09.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до погасяването. Със същото Определение е отменено Определение №8412
от 26.07.2019г., постановено по гр. д. №9333/2019г. на Районен
съд- Пловдив, ХХІ
гр.с., в частта му, с която е върната
искова молба вх. № 36523/04.06.2019 г., подадена от
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, против Г.А.Г., ЕГН **********, в частта
й по предявения евентуален
осъдителен иск за сумата от 252,02 лева – главница за неплатени услуги за периода
05.03.2017 г. – 04.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ
до погасяването и делото е върнато в
отменената част на
първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Производството по делото продължава по предявена искова молба от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК ********* против Г.А.Г., ЕГН **********, с която са предявени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът твърди, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по които имало
неплатени суми, както следва:
1.
по договор за
мобилни услуги от 01.09.2014 г., новиран със сертификат за услуги от 25.09.2014 г. и доп. споразумения от 24.07.2015 г. и 30.09.2016
г. – 252.02 лева за неплатени услуги за периода 05.03.2017 г. –
04.07.2017 г.
2.
по договор за лизинг от 24.12.2015 г. – на устройство “Lenovo модел A6000 Black” общо 71.94 лева за периода м.07.2017 г. – м.11.2017 г. /предсрочно изискуеми вноски, съгл. чл. 12 ОУ/, вкл.
такава за придобиване собствеността на вещта.
Ищецът сочи, че за тези
вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане,
такова не постъпило. Моли се за присъждането им, ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете
по основание и размер. Договорът за лизинг бил с нечетлив липсващ текст. Моли
се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По
предявения осъдителен иск за сумата от
252.02 лева – за незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от
05.03.2017 г. до 04.07.2017 г., по Договор за мобилни услуги от 01.09.2014 г.,
новиран със сертификат за услуги от 25.04.2014 г. и Допълнителни споразумения
от 24.07.2015 г. и 30.09.2016 г., съдът намира следното:
От представените по делото писмени
доказателства – Договор за мобилни услуги от 01.09.2014 г./л.9-л.14/, се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
съгласно което операторът е предоставил на ответника мобилен номер *********, с
избрана абонаментна програма Go Web Start 5.90, за срок от 24 месеца, т.е. до 01.09.2016 г.
Видно от подписан Сертификат за пакетни
услуги от 25.09.2014 г. /л.15-л.19/,
абонатът е обединил в обща пакетна услуга ползваните от него мобилни фиксирани
номера, както следва: мобилен номер *********, по програма Go Web Start 5.90; мобилен номер ********* по програма G
Universe 10.99; фиксиран номер ********* по програма Globul
Home 5.90; мобилен
номер ********* по програма G Web & Talk 20.99, срокът на
договора е продължен за срок от 24 месеца, т.е. до 25.09.2016 г.
От
подписаните между страните Допълнителни споразумения към Договор за мобилни
услуги от 24.07.2015 г. /л.34-л.38/, се установява, че за мобилни номера *********
и *********, срокът за договора е продължен за срок от 24 месеца, т.е. до
24.07.2017 г., както и, че абонатът – ответник е предпочел ползването им с
абонаментен план Нонстоп 29.99 лева.
От
представените по делото писмени доказателства – Заявления за смяна на номер /л.
40-41/, се установява, че мобилен номер *********е сменен за нов номер *********,
както и мобилен номер *********е сменен с *********.
Видно от подписаното между страните Допълнително споразумение от
30.09.2016 г. /л.42-л.46/, за мобилен номер *********, ответникът е предпочел
ползването на абонаментен план Интернет 6500 19.99 лева, за срок от
30.09.2018г.
Ето
защо и съдът приема, че страните са се намирали в договорни отношения по
сключен между тях договор за мобилни услуги от 01.09.2014 г., обновен с
Сертификат за услуги от 25.09.2014г., както и Допълнителни споразумения от
24.07.2015 г. и 30.09.2016 г.
По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение,
операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни
такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите,
откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че
е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има
задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова
тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират
писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура
е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги.
Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида,
продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но
основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които
абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или
подписана от клиента. В Общите условия операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.
При
това положение, всички оспорвания в отговора за дължимостта на конкретната
стойност на фактурите за начислените мобилни услуги не следва да бъдат
обсъждани. След като клиентът има сключен договор, по който получава
изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано
изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати
ползваните услуги. Абсолютно недоказани остават възраженията в отговора за
неизпълнен договор от страна на оператора, в каквато връзка единствено са
наведени твърдения, без обаче каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа.
Дори напротив - от събраните писмени такива по делото, както и от съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че изрядната страна по договора е
ищецът, който е предоставил на ответника услугите по договора, без обаче същите
да са били заплатени в цялост.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната,
като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
По отношение на размера на
дължимите суми, следва да се посочи, че вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е установило, че ответникът е заплащал част от задълженията си по
фактурите, поради което от тези му действия се презюмира както съгласие с
договора, така и изпълнение по него, но в крайна сметка има непогасен остатък
от дълга, който е изчислен на сумата от 246.62 лева, след съответните
приспадания по фактурите, подробно описан в заключението.
От изготвената от в.
л. В. Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна,
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че стойността на
неплатените услуги, за периода от 05.03.2017 г. до 04.07.2017 г., възлизат на
сумата от 246.62 лева.
Ето
защо и в този размер, искът се явява основателен за сумата от 246.62 лева, като
за разликата до 252.02 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения осъдителен иск за
сумата от общо 71.94 лева по Договор за лизинг от
24.12.2015 г. – на устройство “Lenovo модел A6000 Black”, за периода м.07.2017 г. – м.11.2017 г., съдът намира
следното:
От представения по делото Договор за
лизинг от 24.12.2015 г. /л.30-л.33/, се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставянето за ползване на
устройство “Lenovo модел A6000
Black”, за срок от 24 месеца, при вноска в размер на 11.99 лева с вкл. ДДС. Видно
от същия, с подписването си, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за
употреба вещ (устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики.
В
чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг изрично е посочено, че месечните лизингови
вноски се заплащат в сроковете за плащане на предоставените мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия, поради което наред с месечните такси за услугите, се дължат и
вноските за устройството. Отделно от това, в Общите условия (чл. 12) също е
записано, че при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
на абоната поради неплащане, лизинговите вноски до края на срока на договора се
обявяват за предсрочно изискуеми, поради което се дължат всички суми като цена
на лизинговата и предадена вещ. За вноските по погасителния план, за които
изпълнение липсва и са издадени фактури за начислените суми по договора,
формираща цената на устройството, исковата претенция следва да се уважи. Според
уговореното между страните, в чл. 1, ал. 2 от Договора за лизинг,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг,
след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството,
посочени в Общите условия, и след като заплати допълнителната сума от 11.99
лева.
От изготвената от в.
л. В. Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна,
компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че съгласно
погасителния план по договора за лизинг, дължимите и неплатени вноски след
месец 07.2017 г. възлизат в общ размер на 71.94 лева, от който: пет от лизинговите
вноски, за периода от месец 07.2017 г. до месец 11.2017 г. са обявени за
предсрочно изискуеми, като същите възлизат в общ размер на 59.95 лева, както и
сумата от 11.99 лева – допълнителна сума, която следва да бъде платена за
придобиване на устройството от лизингополучателя.
За сумата е издадена фактура на стойност 71.94 лева, която е останала
неплатена, поради което този предявен осъдителен иск се явява изцяло
основателен и ще се уважи в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно поддържането от ответника възражение, че представеният
Договор за лизинг от 24.07.2015 г., изискан в оригинал по делото, е с нечетлив,
липсващ текст, поради което и няма как да се запознае с целия текст на
документа, поради следното:
Предмет на предявения и обсъждан по-горе иск, е Договор за лизинг от 24.12.2015 г., който по делото е
представен в четливо копие, видно от което няма липсващи текстове, които да
опорочават волята на страните, при подписването и сключването на процесния
Договор за лизинг.
За пълнота на изложеното, по отношение на предявения с исковата молба
осъдителен иск за сумата от 4.09 лева – допълнителна сума за придобиване
собствеността на лизингова вещ, поради невръщане на същата по Договор за лизинг
от 24.07.2015 г. за устройство Теlenor
Smart Plus Black, поради отказ от този иск, обективиран в молба от 22.07.2019 г. /л.74-75/,
с Определение № 8412/26.07.2019 г. по настоящото гр.дело, в тази част е върната
исковата молба и производството по делото, в тази част, е прекратено. Ето защо и е ирелевантно за настоящия спор
обстоятелството дали в представения по делото Договор за лизинг от 24.07.2015
г. има липсващи текстове.
По отговорността
за разноски:
Не следва да се присъждат разноски за заповедното производство, тъй като с Определение №
8412/26.07.2019 г. по настоящото гр.дело, потвърдено в тази част, с Определение
№ 1855/24.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2057/2019 г. по описа на ПОС, по
установителния иск по чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК е върната исковата молба,
производството по делото, в тази част, е прекратено и е обезсилена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 933/29.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1037/2019 г. на ПРС.
За настоящото производство:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л. 130/ и
доказателства за сторени такива от 100 лева – платена ДТ; 150 лева – депозит
ССЕ; 300 лева – депозит за особен представител и 180 лева – адв.
възнаграждение. По съразмерност се дължат общо 323.96 лева, които ще се
присъдят в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства за
сторени такива.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, следните
суми: сумата в размер на 246.62 лева
(двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) - главница, представляваща неплатени абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни услуги
от 01.09.2014 г., новиран със Сертификат за услуги от 25.09.2014 г. и Допълнителни
споразумения от 24.07.2015 г. и 30.09.2016 г., за периода 05.03.2017 г. –
04.07.2017 г.; сумата от 71.94 лева
(седемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) – главница, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 24.12.2015 г. за устройство „Lenovo модел A6000 Black”, за периода м.07.2017 г. – м.11.2017 г., вкл. такава за придобиване собствеността на вещта; ведно
със законната лихва върху
главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда – 04.06.2019 г. до
окончателното им погасяване; сумата от 323.96 лева (триста двадесет
и три лева и деветдесет и шест стотинки) – деловодни
разноски по съразмерност за производството по настоящото гр.д. № 9333/2019
г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 246.62 лева до пълният предявен размер от
252.02 лева за неплатени абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни
услуги от 01.09.2014 г., новиран със Сертификат за услуги от 25.09.2014 г. и Допълнителни
споразумения от 24.07.2015 г. и 30.09.2016 г., за периода 05.03.2017 г. –
04.07.2017 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина
Табакова
Вярно с оригинала.
Д. К.