РЕШЕНИЕ
№ 13515
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110157526 по описа за 2022 година
намери следното:
Предявена е искова молба от Община Костенец против Каримпекс-1
ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:
сумата от 15231,50 лева – заплатено възнаграждение по сключен от страните
договор за обществена поръчка № 049-20 от 03.09.2020 г. на отпаднало
основание ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 4409 лева – неустойка за неизпълнение
на договора, сумата от 3949,62 лева – заплатено възнаграждение по сключен
от страните договор за обществена поръчка № 050-20 от 03.09.2020 г. на
отпаднало основание ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2022
г. до окончателното изплащане и сумата от 790,92 лева – неустойка за
неизпълнение на договора. Ищецът твърди, че с посочените два договора
ответникът се задължил да извърши фактически действия в негова полза, а
именно – Строително-монтажни работи на шахта за колектор за сондаж 2хг,
к.к. Вили Костенец, Община Костенец. Възложената с договор за обществена
поръчка № 050-20 от 03.09.2020 г. работа била извършена частично, а тази,
възложена с договор за обществена поръчка № 049-20 от 03.09.2020 г. не била
извършена изобщо. Поради неизпълнението на двата договора, ищецът
отправил към ответника предупреждение за развалянето им. И двата договора
били развалени към 15.09.2021 г. Ищецът претендира връщане на даденото
възнаграждение по двата договора, както и неустойка за неизпълнението на
всеки от тях. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема
становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта, на сключване на
договорите. Твърди, че работата по договор за обществена поръчка № 050-20
от 03.09.2020 г. била извършена в цялост, а работата по договор за
обществена поръчка № 049-20 от 03.09.2020 г. не била започната, тъй като
ищецът не бил заплатил авансовото обезщетение. Моли исковете да бъдат
1
отхвърлени, претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът, не се явява, не изпраща представител, не взима
становище. Ответникът, не се явява, изпраща представител чрез когото
поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните е
фактът на сключване на двата договора. С платежно нареждане от 30.06.2020
г. (л. 20 от делото) ищецът заплатил на ответника сумата от 10695 лева. Като
основание е посочено „аванс прффра 20001 300620“. С платежно нареждане
от 03.09.2020 г. (л. 21 от делото) ищецът заплатил на ответника сумата от
14305 лева. Като основание е посочено „фра 398 от 03.09.2020 г. и фра 399 от
03.09.2020 г.“ Представен е и оспорен от ответника констативен протокол,
изготвен от ищеца (л. 22 и 23 от делото) от който са посочени извършените
по договор № 50 дейности и е установено, че по договор № 49 не са
извършвани никакви дейности. Представена е и проформа фактура № 20001
от 30.06.2020 г. (л. 24 от делото) за сумата от 10695 лева. Като основание е
посочено 50 % авансово плащане за доставка и монтаж на шахта колектор на
сондаж 2 хг, к.к Вили Костенец. По делото е представен и договор № 44-22Д
от 06.07.2022 г., сключен между ищеца и трето по делото лице – Боник
Системи ЕООД с идентичен предмет като процесните договори. От ищеца на
това трето лице е заплатена сумата от 8484 лева (л. 174 от делото) като
извършената от това лице работа е приета от ищеца без възражения.
По делото е изслушана и приета неоспорена между страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че направените от ищеца процесни
плащания са редовно приети и осчетоводени в счетоводството на ответника.
Сумата от 10695 лева е осчетоводена от ответника като получено плащане по
фактура № 395 от 01.07.2023 г., а сумата от 14305 лева – като получено
плащане по фактура № 398 и 399 от 03.09.2020 г. Посочено, е че фактури с
номера 395, 398 и 399 са издадени във връзка с плащанията по договорите, но
не е посочено кое плащане по кой от двата договора е направено.
Счетоводствата на двете страни са водени редовно.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза. Установява,
че изграждането на шахта за колектор за сондаж 2хг е извършено напълно. Не
може да посочи каква част от изграждането е извършена от ответника и каква
– от Боник системи ЕООД. Липсват всякакви строителни книжа по обекта.
Липсват разрешение за строеж, Акт образец 16 и разрешение за ползване.
Обектът е втора категория. Боник системи ЕООД няма разрешение за
изграждане на такива обекти. В съдебно заседание вещото лице изясни, че по
двата договора е изградена една и съща шахта.
Като свидетел по делото беше разпитан Митко Емилов Малинов –
служител на ответника. Заявява, че бил строителен работник към ответника.
Работил на обект колектор за сондажи Вили Костенец в община Костенец.
Той и колегите му работили декември 2020г. към месец и половина – два.
Изпълнявали СМР – изкопни работи, да може да изкарат всички стари
тръбопроводи, да ги отделят, за да може да се работи по шахтата, където щял
да бъде колектора. На мястото на старите шахти направили нова шахта като
копали с трактори, за да вземат дълбочина. Направили подложен бетон под
основата на самата шахта, в дъното ), после правили кофраж и отлели
самата шахта. През това време направили обратната вода, която се събирала в
2
самата шахта да се изтича в реката. Прокопали отводен канал. Не направили
оборудване към шахтата, тъй като нямало изготвен проект. Това била
причината да спрат да работят на обекта. След запознаване със снимковия
материал, посочен в съдебно-техническата експертиза заявява, че на снимка
№1 е представена външната част от шахтата, но без ламаринения покрив.
Тръбите в самата шахта на снимка №2 не са монтирани от ответника. На
снимка №3 е посочена шахтата отвътре, така, както е била изпълнена от
ответника, но без оборудването. Всички бетонови, отводнителни и изкопни
работи били извършени от ответника, останалото – от друга фирма. На обекта
доставки на тръби за отводнителния канал не били правени. Тръбите били
монтирани от ответника. На терен работили трима човека. Разстоянието
между шахтата и канала било 3м.-3,5м. Не било пробито подземно, защото
всичко било камъни по самата стена. Те били махнати и така работниците
стигнали до вътрешната шахта, където трябвало да се направи пробив, за да
се изведе изградената от ответника шахта.
Като свидетел по делото е разпитан Реджеп Мустафов Чаушев –
служител на ответника. Изпълнявал монтажни работи на шахта за колектор в
община Костенец в КК Вили Костенец. Било януари 2020 г. приключили за
около месец. Изпълнявали изкопни работи, отлИ.е на бетон, полагане на
арматури, изпълнение на шахтата. Изпълнили бетонова шахта. Изпълнили и
канал в посока към реката. ОтлИ.е на шахта от бетон и изкарване на тръба
към реката. Шахтата не била оборудвана с оборудване след изграждането си.
След запознаване със снимковия материал, посочен в съдебно-техническата
експертиза заявява, че на снимка №1 е показана изпълнената от ответника
шахта без покривната конструкция. На снимка № 2 и 3 била показана
изпълнената шахта отвътре. Спирателните кранове на тези снимки не били
изпълнявани от ответника. Нямало проект тогава за изпълнението им и затова
не били изпълнени. Без проект не можело да се монтират и изпълнят.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
трето, вр. чл. 99 ЗЗД. Ищецът претендира своето вземане на база сключените
между него и ответника два договора за изработка по реда на Закона за
обществените поръчки с предмет Строително-монтажни работи на шахта за
колектор за сондаж 2хг, к.к. Вили Костенец, Община Костенец. За да
възникне правото на ищеца по настоящите искове, е необходимо да се
установят следните юридически факти: сключване на двата договора,
изпълнение на задълженията на ищеца, неизпълнение на задълженията на
ответника и правомерно прекратяване на договорите от страна на ищеца.
Първият факт е безспорен между страните. Необходим обаче е анализ, за да
се отговори на въпроса кога е сключен всеки от договорите. В договор № 49 е
посочен с дата на сключване 03.09.2020 г., а в първото му изречение като дата
на сключване е посочена 30.06.2020 г. Като взе предвид представените
платежни нареждания и установеното от съдебно-счетоводната експертиза,
съдът намира, че не е възможно този договор да е бил сключен на 03.09.2020
г. след като плащането по фактура № 395 от 01.07.2023 г. е било направено на
30.06.2020 г., а като нейно основание е посочен договор за изграждане на
шахта. По отношение на изпълнението на задълженията на ищеца по този
договор, съгласно чл. 2, ал. 1, от същия неговата стойност е 22045,24 лева,
като възложителят заплаща авансово 70% от тази сума или сумата от
15431,66 лева – така чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора. На 30.06.2020 г. ищецът е
заплатил сумата от 10695 лева, а на 03.09.2020 г. сумата от 14305 лева, от
3
които 4736,66 лева са използвани за доплащане на авансовата стойност, с
което съдът приема, че това задължение е изпълнено по отношение на този
договор. На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 и 4 възложителят се
задължава да създаде необходимите условия за изпълнение на
строителството, съгласно този договор и изискванията на нормативните
актове, както и да окаже необходимото съдействие. По делото беше
установено както от приетата съдебно-техническа експертиза, така и от
свидетелските показания, че ищецът не е разполагал с изискуемата от ЗУТ
документация, удостоверяваща техническата годност на процесния проект.
Вещото лице не е успяло да се снабди с тази документация, а свидетелите
безпротиворечиво заявиха, че ответникът не е успял да довърши строежа, тъй
като е липсвал финализиращ проект и затова го е изградил докъдето е било
юридически съобразно. Индиция за липсата на строителна документация е и
фактът, че проектът в крайна сметка е бил изграден от дружество, което не
разполага с необходимите разрешителни за извършване на подобни строежи.
На това основание съдът приема, че ищецът не е изпълнил качествено
задълженията си по договора и правилно ответникът е отказал довършване на
проекта. Налага се изводът, че ищецът не е бил изправна страна по този
договор и за него не се е породило правото да го прекрати.
По отношение на изпълнението на задълженията на ищеца по договор
№ 50, съгласно чл. 2, ал. 1, от същия неговата стойност е 13954,57 лева, като
възложителят заплаща авансово 70% от тази сума или сумата от 9768,20 лева
– така чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора. На 03.09.2020 г. ищецът е заплатил сумата
от 14305 лева, от която, както беше обсъдено по-горе 4736,66 лева са
използвани за доплащане на авансовата стойност по Договор № 49. Остатъкът
от 9568,34 лева не е достатъчен, за да изпълни задължението на ищеца да
внесе авансово 70% от стойността по Договор № 50. На следващо място,
всички съображения, изложени по-горе за непредоставяне на необходимата
техническа документация от ищеца на ответника по Договор № 49 важат и за
Договор № 50. Като цяло, неяснота поражда необходимостта от сключване на
два еднотипни договора с един и същ предмет и с един и същ обект,
доколкото вещото лице и свидетелите заявяват, че шахтата е една и този факт
не се спори между страните. На това основание съдът приема, че ищецът е
бил неизправна страна и по този договор и не е имал правото да го прекрати.
В заключение необходимият за възникване правото на ищеца факт на
изпълнение на договорите от негова страна не беше доказан при условията на
пълно и главно доказване в процеса. Поради това исковете са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на ответника. От
него са представени доказателства за заплатени 660 лева – депозити за
експертиза и 2000 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О К, ЕИК: , със служебен адрес гр. К, ул. И.
В № срещу Каримпекс-1 ЕООД, ЕИК: с адрес гр. С ж. к. Г М, ул. С В № , вх. ,
ет. , ап. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, вр. чл. 99
4
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15231,50 лева –
заплатено възнаграждение по сключен от страните Договор за обществена
поръчка № 049-20 от 03.09.2020 г. на отпаднало основание, както и сумата от
4409 лева – неустойка за неизпълнение на този договор ведно със законната
лихва върху тези суми от 24.10.2022 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О К, ЕИК: , със служебен адрес гр. К, ул. И.
В № срещу К ЕООД, ЕИК: с адрес гр. С, ж. к. Г М, ул. С В № , вх. , ет. , ап.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, вр. чл. 99 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 3949,62 лева – заплатено
възнаграждение по сключен от страните Договор за обществена поръчка №
050-20 от 03.09.2020 г. на отпаднало основание, както и сумата от 790,92 лева
– неустойка за неизпълнение на този договор ведно със законната лихва върху
тези суми от 24.10.2022 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Костенец, ЕИК: да заплати на Каримпекс-1 ЕООД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 660 лева – депозити за
експертиза и 2000 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5