Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 10.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 06.10.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова като разгледа докладваното от съдията АНД № 110 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Л.К. против Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на Община Костенец, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, на основание  чл. 266, ал. 1  от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.8 пространствени куб.метри широколистни дърва за огрев от зимен дъб и вещите послужили за извършване на нарушението – моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, тъй като по делото липсват данни кога е постъпила в Община Костенец. Въпреки изричните указания, дадени на административнонаказващия орган с разпореждане от 21.02.2020 г. за представяне на доказателства за датата на постъпване на жалбата в Община Костенец, същите не са изпълнени. Доколкото жалбата е администрирана до въззивният съд, т.е. АНО е счел, че е в срок и доколкото жалбоподателят не следва да търпи негативи от неизпълнение на законоустановените задължения на АНО, следва да се приеме, че същата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 16.12.2019 г. около 20.50 часа в землището на с. Подгорие, община Костенец, на асфалтов път от с. Подгорие към с. Пчелин, при проверка, извършена от свид. Д.И., свид. Е.И. и Иво Захариев, служители на „Костенец Лес 18“ ЕООД, било установено, че жалб. К. транспортира с моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ около 1.8 пространствени куб. метра широколистни дърва за огрев от зимен дъб, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка и без документи доказващи законния ѝ произход.

За горните констатации свид. И., в качеството си на горски стражар при „Костенец Лес 18“ ЕООД, в което едноличен собственик е Община Костенец, съставил срещу жалбоподателя К. Акт № 10/16.12.2019 г.  за установяване на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на община Костенец, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, на основание  чл. 266, ал. 1  от ЗГ на жалбоподателя К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. и на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.8 пространствени куб.метри широколистни дърва за огрев от зимен дъб и вещите послужили за извършване на нарушението – моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства. От показанията на свидетелите И. и И. се установяват обстоятелствата около процесната проверка и констатираното нарушение. Те намират пълна подкрепа в констативния протокол, подписан без възражения от жалбоподателя. Изразената липса на спомен от свидетелите за някои от фактите и обстоятелствата от предмета на доказване не компрометира доказателствената стойност на показанията им, доколкото в констативния протокол подробно са описани всички обстоятелства и съобщеното от тях хармонира със съдържанието на протокола. Липсата на спомен е обяснима предвид периода от време между проверката и провеждане на разпитите на двамата свидетели, както и множеството подобни проверки, които извършват, предвид заеманата от тях длъжност. Изброените доказателствени източници намират частична опора и в показанията на свид. З., който се е намирал в джипа, управляван от жалбоподателя. Последният непротиворечиво излага относно наличие на дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка в джипа, управляван от жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на свид. З., в частта в която излага, че при движение забелязали немаркирани дърва, които решили да натоварят в джипа. Подобно твърдение противоречи на показанията на свид. И., който излага, че бил повикан от своя началник Захариев да осъществи проверка, като Захариев преди обаждането преследвал нарушителите. С оглед изложеното от свид. И. следва да се приемат за недостоверни твърденията на свид. З. в обсъжданата част, тъй като няма причина, ако действително дървата са намерени по съобщения от него начин, жалб. К. да опита да избяга служителите на „Костенец Лес 18“ ЕООД чрез което да осуети провеждането на рутинна проверка.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. З. и в частта относно количеството дървесина, доколкото същите са изолирани и противоречат на показанията на свид. И. и И. и на констативния протокол. Обстоятелството, че дървата са били измерени окомерно не опорочава преценката на двамата свидетели, които са горски служители и имат достатъчно познания, за да определят сравнително точно количеството транспортирани дърва.

В останалата част доказателствените източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани, като предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е ненужно да бъдат по-подробно осъждани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и чл. 57 ЗАНН.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.

По отношение на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така доколкото фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част на НП не отговаря на нарушението, за което жалбоподателят е наказан като текстова норма от ЗГ. Допуснатото несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, тъй като фактическото и правно описание на нарушението в АУАН по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН трябва да са напълно съответни помежду си, за да е в състояние наказаният да разбере естеството на обвинението, т.е. какво нарушение е извършил.

В случая в АУАН и наказателното постановление фактически е описано, че жалбоподателят транспортира дървесина, непридружена с документи, доказващия законния ѝ произход. Това деяние е счетено за нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Цитираната норма обаче забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет, т.е. чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ не въвежда изискване за транспортирането на дървесина придружена с документи, доказващи законния ѝ произход не съставлява адмнистративно нарушение по този текст. В съставения АУАН и НП липсват твърдения от фактическа страна, че жалбоподателят е транспортирал дървесина, непридружена с превозен билет. Описаното от фактическа страна нарушение транспортиране на дървесина непридружена с документи, доказващи законния ѝ произход, би съставлявало нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 3 ЗГ, и то единствено в случай, че дървесината е внос. Липсват такива данни, както и въведена правна квалификация за подобно нарушение. При това положение е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказания. Същият не е в състояние да разбере за какво нарушение е наказан. Поради изложеното в частта относно нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ наказателното постановление следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ жалбоподателят К. е законосъобразно санкциониран.

От обективна страна на 16.12.2019 г. около 20.50 часа в землището на с. Подгорие, община Костенец, на асфалтов път от с. Подгорие към с. Пчелин, жалб. К. транспортирал с моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ около 1.8 пространствени куб. метра широколистни дърва за огрев от зимен дъб, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че транспортира широколистни дърва за огрев немаркирани с контролна горска марка, съответно с превозна марка и пряко целял това.

Не могат да се споделят оплакванията на защитата за недоказаност на нарушението предвид окомерното измерване на дървесината от контролните органи. Нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ е формално, то е осъществено с транспортирането на дървесина немаркирани с контролна горска марка, съответно с превозна марка, като количеството дървесина не е съставомерен признак от обективна страна. В този смисъл, за да е законосъобразно описанието на нарушението, е достатъчно в АУАН и НП да се посочи, че такава е имало дървесина и евентуално нейния вид, което е направено. Няма причина да се подлага на съмнение преценката на актосъставителя за количеството дървесина, който е горски стражар.

По вида и размера на наказанието:

Видът на наказанието е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 266, ал. 1 ЗГ.

Неправилно, предвид разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, АНО е наложил едно общо наказание за двете вменени нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ. Законосъобразният подход изисква за всяко нарушение да бъде наложено отделно наказание. Допуснатото нарушение не е съществено, доколкото волята на административнонаказващия орган е ясна. Освен това, чрез него се облекчава, а не се влошава положението на жалбоподателя, тъй като на същия се налага едно, вместо две наказания. Предвид отмяната на наказателното постановление в частта относно вмененото нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ наказанието „глоба“ следва да бъде намалено от 1 500 лв. на 750 лв.

Този размер на наказанието е съответен на тежестта на извършеното - доколкото деянието е осъществено в тъмната част на денонощието и с голяма дързост, тъй като жалбоподателят е направил опит да избяга с джипа си от проверяващите го длъжностни лица.

По отношение на мерките по чл. 273, ал. 1 ЗГ съдът намира следното. В наказателноправната теория е изяснено, че мерките по чл. 273 вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не представляват наказание, доколкото имат превантивен характер или предотвратяват извличането на материална облага от извършеното нарушение, но чрез тях законът не се опитва да постигне целите на индивидуалната и генерална превенция, а да предотврати едно бъдещо неправомерно поведение.

Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека при прилагане на подобни мерки националният съд винаги дължи преценка на пропорционалността на намесата в правото на собственост на засегнатото лице спрямо тежестта на конкретното нарушение (вж. дело Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria, Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, Тоgrul с. Вulgаrіе).

По отношение на отнетата в полза на държавата 1.8 пространствени куб.метри широколистни дърва за огрев от зимен дъб мярката е пропорционална. Отнемане на предмета на нарушението е предвиден в разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Няма съмнение, че процесната дървесина е незаконно придобита, не е била собственост на жалбоподателя, поради което същият не може да има легитимно очакване да бъде върната в правната му сфера.

Не така стои въпросът с отнетото моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ, послужило за извършване на нарушението. За да бъде законосъобразно отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението, следва да се извърши оценка на стойността на вещта, да се изследва характера и тежестта на нарушението, и при направена преценка следва да се заключи, че е налице съответствие между тях (вж. още делото Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria). Предвиденото ограничение е израз на принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на опасност на извършеното административно нарушение. В конкретния случай стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, което е извършил нарушителят. Стойността на отнетата вещ е многократно по-висока от стойността на 1,80 пр. куб. м. дървесина. Не е изследван и въпросът чия собственост е автомобилът и ако принадлежи на трето лице имало ли е то възможност да се защити, а и да предположи, че с моторното превозно средство ще бъде извършено административно нарушение. Отделно от изложеното, нито характера, нито тежестта на извършеното, нито личността на нарушителя обосновават подобна санкция. Касае се за рутинно нарушение, при което са транспортирани недотам голямо количество дърва от лице в млада възраст, за което няма данни да е извършвало предходни нарушения. Чрез налагане на глоба в размер, като определения по делото – 750 лв., косвено ще се постигнат и целите на мярката по чл. 273, ал. ЗГ – предотвратяване на бъдещо неправомерно поведение. Следователно, ако се отнеме автомобилът санкцията би била несъразмерна спрямо административното нарушение (В горния смисъл са и Решение № 582 от 22.04.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 290/2019 г.. Решение № 1158 от 3.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 832/2019 г., Решение № 796 от 12.06.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 358/2019 г.). Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на община Костенец в частта, с която И.Л.К., ЕГН ********** е наказан за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на Община Костенец в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнето моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СО9508ВТ.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на Община Костенец в частта относно размера на наложеното на И.Л.К., ЕГН ********** наказание „глоба“ за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като НАМАЛЯВА същия от 1 500 лв. на 750 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1 от 05.02.2020 г. на кмета на Община Костенец в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: