Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 279 / 17.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2096 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ДЖИМ
ФИТ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.85, вх.3 - партер, представляван от М.Б.А., е оспорил заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0093461/14.11.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас при дирекция
„Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. Със заповедта на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.1 от същия закон във връзка с чл.25, ал.1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, е била постановена
ПАМ „запечатване на търговски обект“ по отношение на фитнес клуб, находящ се в
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.85, стопанисван от жалбоподателя и е бил
забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като описаните в нея факти не
съответстват на тези, които са се случили обективно. Твърди се, че проверката е
започнала, когато управителят на дружеството е търсил да развали банкнота от 10
лв., за да върне ресто на първия клиент, т.е. според жалбоподателя процесът на
плащане не е бил приключил, затова към онзи момент не е бил издаден касов бон,
тъй като практиката във фитнеса в такива случаи рестото да се върне на
потребителя на фитнес клуба заедно с фискалния бон. Иска обжалваната заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез законния си представител, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - началник
отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас при дирекция „Оперативни дейности“ към
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, чрез
представител по пълномощие главен юрисконсулт Е., оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Факти:
На 12.11.2022г., в
13:45 часа е била извършена проверка в процесния фитнес клуб. При осъществена
контролна покупка на услуга – посещение на фитнес зала за една тренировка, на
стойност 4 лв., заплатена в брой, не е бил издаден фискален касов бон, нито
касова бележка от кочан. Констатирано е, че в обекта има работещо и
регистрирано в НАП фискално устройство, което е надлежно индивидуализирано.
След легитимация на органите по приходите е отпечатан дневен финансов отчет
№0001115/12.11.2022г. от фискалното устройство в обекта, както и КЛЕН за
12.11.2022г., от които се установило, че продажбата на услуга за 4 лв.,
извършена под формата на контролна покупка, не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон.
При извършване на
проверката е бил съставен протокол серия АА, №0093461/12.11.2022г., в който са
описани фактите около извършената контролна покупка, както и обстоятелството,
че фитнесът се използва срещу цена от 4 лв. за една тренировка или след
предварително закупени фитнес карти за абонаментно използване на услугата,
които са на стойност между 35 и 40 лева. Обясненията на управителя, дадени в
ход на проверката, са идентични с изложените в жалбата до съда възражения.
От приложена справка,
извършена в масивите на НАП, се установява, че жалбоподателят няма задължения
за данъци и осигурителни вноски. За нарушението е бил съставен АУАН №
F-684863/14.11.2022г. Според писмо, постъпило в съда по електронната поща от Г.М.
– старши специалист в дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, към 16.02.2023г. (датата на писмото), няма
издадено наказателно постановление за констатираното нарушение.
В мотивите на
обжалваната заповед е посочено, че избраният срок от 14 дни за забрана на
достъпа до търговския обект е обусловен както от конкретно установеното
нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за 4 лв. за заплатена
фитнес услуга, така и поради установената при проверката разлика в размер на
13,80 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
фискалното устройство, като е направен извод, че тази разлика се дължи на друг
неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Друг
аргумент в мотивирането на срока е обстоятелството, че среднодневният оборот е
на стойност 63,22 лв. В заповедта изрично е постановено, че запечатването
следва да се извърши след влизането й в сила. Няма разпореждане за
предварително изпълнение.
В хода на съдебното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.С.С.,
който заяви, че редовно посещава фитнеса от м.март миналата година, средно
пет-шест пъти седмично, като в събота ходи след 12:00 ч. Твърди, че на
процесната дата е бил във фитнес-салона. Някъде по обяд видял, че влиза едно
момиче, което дало пари и тръгнало към съблекалнята на залата, след което г-жа А.
влязла в една стаичка, като свидетелят предполага, че тя е търсила да върне
ресто, защото нямала в касата. След това отишла при него да го пита къде е
отишло момичето – дали е влязло във фитнеса или в съблекалнята, и го попитала
дали има да й развали пари за да върне ресто на същото момиче. След това чул,
че г-жа А. обяснява на някакви хора, че това са нейни лични пари, изкарани от
някакъв портфейл. Момичето вече го нямало, влязла друга жена и се засилила
директно зад бара. Тази жена влязла 2-3 минути след като момичето се отправило
към съблекалнята. Свидетелят посочи, че когато момичето влязло, оставило пари и
в същия момент не му бил издаден касов бон, но видял, че г-жа А. тръгнала да
връща рестото към съблекалнята. Освен това свидетелят заяви, че на него лично
много пъти му се е случвало да ходи да тренира и да влиза и използва уредите, а
му връщат ресто когато напуска залата. Тогава му издават и касова бележка.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок – обжалваната заповед е съобщена на 15.11.2022г. (л.8), жалбата е
депозирана на 25.11.2022г. Жалбоподателят, като адресат на оспорения
административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това
административен орган, предвид разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Заповедта съдържа
мотиви - фактически основания – описание на извършеното нарушение, изразяващо
се в неиздаване на фискален касов бон за извършена продажба на стока и правни
основания - чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, които целят да обосноват
правосъобразното й издаване.
Според приложимата разпоредба на чл.186,
ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Изложените в жалбата
и повторени от свидетеля факти относно мотивите, поради които не е издаден
фискален касов бон, не обосновават извод - различено от направения от органа,
че такъв бон не е издаден, защото той следва да се издаде при наличие на
направено плащане, каквото в случая е осъществено, а не при връщане на ресто.
Неиздаването на
надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предвидена в
закона предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл.186
от ЗДДС. Тази мярка е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем и вид, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, която произтича от
преследваната от закона цел. Преценката за съответствието на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва съобразно характера й във всяка една от хипотезите по
чл.186, ал.1 от ЗДДС.
По отношение на
хипотезата по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС мярката „запечатване на
търговски обект“ има превантивно действие – да се предотврати осъществяването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се изведе
обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго такова административно
нарушение.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
лице, което означава, че заповедта като индивидуален административен акт следва
да отговаря на всички законови изисквани. По аргумент от чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от
административния орган и съобразно преследваната от закона цел.
С оглед приложимото
право, за прилагане на ПАМ от вида на процесната е достатъчно установяване на
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, каквото в случая е установено. При
наличие на тези предпоставки, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби и/или имуществени санкции. При налагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност – при наличие
на установено административно нарушение от категорията на изброените в чл.186 ЗДДС, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го
стори. Наличието на констатираното нарушение обаче не освобождава
административния орган от задължението да издаде административен акт, който да
отговаря на изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС. В конкретния случай следва да
се отбележи, че въпросът, свързан с правомощието на органа да определи срок,
през който да се осъществява мярката, се решава в условията на оперативна
самостоятелност, т.е. органът сам преценява конкретния размер на срока, като се
съобразява със законово определения максимален размер. Затова административният
орган е длъжен да мотивира във всеки отделен случай защо е избрал определения
от него срок, така че да става ясно по какъв начин този срок е съобразен с
целта на закона.
В процесния случай
определеният в заповедта срок за налагане на ПАМ е 14 дни. Той е в рамките на
законоустановения до 30 дни. Изложените мотиви във връзка с определянето на
срока обаче са общи и бланкетни, каквито съдът е виждал и в останалите
административни актове от този вид. Конкретните факти, които според органа
обосновават определения срок, са отсъствието на фискален бон за покупка на
стойност 4.00 лв. Както беше посочено това нарушение е основание за издаване на
процесната ПАМ, но само по себе си по никакъв начин не мотивира размера на
срока. Останалите факти, като размера на средно дневния оборот и наличие на
касова разлика от 13,70 лв. между паричните средства в касата и тези маркирани
във ФУ не обосновават наличие на заплаха, че лицето ще извърши друго нарушение,
като процесното. Другите съждения в мотивите са абстрактни изводи, които не
почиват на конкретни факти, с изключение на факта за установената продажба на
стока на услуга за 4.00 лв. без издаден фискален касов бон. Декларативно
заявеното, че „срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца“ е извод, който не почива на конкретни
констатации. Обратно, определеният 14-дневен срок е очевадно несъразмерен на
констатираното нарушение, при което не е издаден фискален бон за 4.00 лв. От
мотивите на заповедта не се установява какви са другите незаконосъобразни
практики в обекта, както и каква е създадената организация за отчитане на
дейността на търговеца, по отношение на която органът твърди, че позволява част
от оборота да не се отчита през фискално устройство. Установени факти относно
такава организация няма нито в мотивите на заповедта, нито в други документи,
които са част от административната преписка. От целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН
за мерките по чл.186, ал.1 от ЗДДС е приложима само тази за превенция – за
предотвратяване на административни нарушения. Съответствието на тази цел не
може да се изследва при неяснотата относно избора на конкретно определения срок
на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Посочените фактически
основания (размера на средно дневния
оборот и наличие на касова разлика от 13,70 лв. между паричните средства в
касата и тези маркирани във ФУ), с изключение на факта на
конкретното нарушение (неиздаден фискален бон за 4.00 лв.),
не са относими към извода, касаещ определянето на срока, а направените изводи за
създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се
отчита през ФУ, са изведени при отсъствието на констатирани факти. Определеният
14-дневен срок въобще не е съобразен с обществената опасност на констатираното
деяние, изразяващо се в неиздаване на касов бон за покупка на една услуга на
стойност 4.00 лв. Не става ясно как конкретният избор на срока на наложената
мярка постига целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30
дни, след като стойността на неотчетената чрез касов бон покупка на услуга е
само 4.00 лв., а размерът на срока е почти половината от максималния, предвиден
в закона. Не е посочена очакваната промяна в начина на организиране на
дейността в обекта, така че констатациите за това да са критерий при
индивидуализирането на мерките за административна принуда. Въобще не е
дефинирана адекватно тежестта на нарушението. Няма твърдения и данни за
предходни нарушения. Затова съдът счита, че в случая прилагането на ПАМ не е
съобразено с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, уреден в чл.6, ал.2 от АПК, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При конкретно
определената продължителност на срока на процесната ПАМ се засяга съществено
правната сфера на адресата и се игнорира целта на закона за защитата на
обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
По изложените
съображения обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0093461/14.11.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас при дирекция
„Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: