Р Е
Ш Е Н
И Е
№_________
гр. Варна, _______.06.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII
състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ПЕТРОВА - ЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при секретаря Г.С., като разгледа
докладваното от младши съдия Кристина Табакова в.гр.д.№ 1400 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба вх. № 6882/18.03.2015 г. от И.Т.Г., чрез процесуалния си представител П.Б., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав, с което са определени, на осн. чл. 128, ал.1 СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** с детето Т.И. Г., с ЕГН **********, както следва: Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че по силата на решение, постановено по гр.д. № 17069/2014 г. по описа на ВРС, е определен режим на лични отношения на детето с баща му И.Т.Г.. Излага, че с обжалваното решение, на практика, бабата и дядото на детето Т. по бащина линия и самият той не получават ясно разграничено свое време, за да осъществяват и развиват връзката помежду си, а се взима от времето на Т. Г. с баща му за лични отношения помежду им. Твърди, че детето прекарва цялото си време при майка си, живее с нея и същите имат достатъчно време да развиват връзката помежду си. Твърди и, че майката на Т. не позволява на детето да се вижда с баща си И.Г. извън постановения от съда режим. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е защитил най-добрият интерес на детето. Позовава се на Конвенцията за правата на детето. По същество искането е да се постанови режим на споделено родителство за детето Т. Г., при който майка му и баща му да разполагат с еднакво време за детето си, а техните роднини да упражняват правата си на лични отношения с детето в рамките на половината на всеки от родителите.
В съдебно заседание въззивникът И.Т.Г.,
лично, поддържа въззивната жалба. По същество
искането е да се отмени решението и вместо него да бъде постановено друго, с
което да се определи режим на лични отношения на П.И.Ж. и Т.Г.Д. /баба и дядо/ с
детето Т. Г., който да не съвпада с определения за него режим на лични
отношения с детето Т. Г..
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, В.Ш., оспорва подадената от И.Г. жалба, като неоснователна. Възразява, че не е вярно твърдението на въззивника, че детето прекарва цялото време с майка си. Излага, че детето Т. целогодишно посещава ЦДГ № 46 – „Слънчева дъга”, гр. Варна, в която няма ваканции. Твърди, че за бащата И.Г., с влязло в сила съдебно решение е определен режим на лични отношения с детето, съгласно който детето Т. е при бащата през 80 дни от всичките 115 почивни и празнични дни през годината, а за майката остават само 35 от тези дни, въпреки, че правата върху детето са присъдени на нея, като сочи, че ако ВРС беше определил режим на лични отношения за бабата и дядото, различен от режима, определен за бащата, майката нямаше да се вижда с детето си, дори и през почивните дни. Възразява срещу изложеното във въззивната жалба, че с оглед интереса на детето, съдът следва да преразгледа постоянното местоживеене на детето, в настоящото производство. Възразява и срещу искането за произнасяне от въззивния съд за т.нар. споделена родителска отговорност, като сочи, че същата е предмет на предявен от И.Г., иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, по който е образувано гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС. По съществото искането е за отхвърляне на въззивната жалба, подадена от И.Г..
ІІ. Въззивна жалба вх. № 7455/23.03.2015 г. от В.М.Ш., чрез процесуалния й представител адвокат К.К., срещу решение № 1072/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10388/2014 г. на ВРС, ХLІ състав, с което са определени, на осн. чл. 128, ал.1 СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** с детето Т.И. Г., с ЕГН **********, както следва: Всяка втора седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, 7 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, 3 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17 часа на 26-ти декември и всяка нечетна година от 17 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 3-ти януари.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и необосновано. Излага твърдения, че същото е недопустимо, поради това, че противоречи на влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС, с което е определен режим на лични отношения между бащата И.Г. и детето Т.. Твърди и, че влязлото в сила съдебно решение е и изпълнително основание досежно определения режим и същото се изпълнява стриктно от майката, считано от 21.12.2014 г., на която дата е изтекъл срокът на Заповед за защита № 32/21.03.2014 г. на ВРС. На следващо място твърди, че решението е неправилно, поради това, че първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между ищците П.Ж. и Т.Д. /баба и дядо/ и детето Т., който режим е идентичен и практически дублира режима на лични отношения между детето и бащата И.Г., определен от съда при прекратяването на брака между И.Г. и въззивницата, с решение по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС. Твърди и, че от 21.12.2014 г., след изтичането срока на Заповед за защита № 32/21.03.2014 г., детето още от 21.12.2014 г. е било при своите баба и дядо в дома им в гр. Велики Преслав. Сочи, че в първото о.с.з. по делото, ищците са признали, че детето Т. е било при тях в дома им в гр. Велики Преслав по Коледните празници на 2014 г., както и на 10-ти и 11-ти януари 2015 г. и е пренощувало при тях през посочените периоди. Твърди и, че при всяко вземане на детето от началото на 2015 г., в съответствие с определения за бащата режим, детето е било при своите баба и дядо. Твърди и, че не е било налице „пречене” от Ш. на отношенията между ищците и техния внук, както и че такова не се е доказало и по делото, като излага, че Ш. стриктно е изпълнява съдебна заповед, с която е било забранено на бащата И.Г. да доближава на по-малко от 50 метра сина си Т. от 21.03.2014 г. до 21.12.2014 г., като за разлика от поведението на майката, И.Г. е нарушил многократно съдебната заповед, поради което и спрямо него е образувано досъдебно производство. Твърди се и, че пред първоинстанционния съд се доказало, че претенциите на ищците не са в интерес на детето Т., а по-скоро са в посока да се увеличи времето през почивните и празничните дни, през които детето да бъде при ищците и при баща си, ограничавайки по този начин времето за лични контакти на майката с детето. Излага, че детето Т. е при бащата И.Г., през 80 дни от всичките 115 почивни и празнични дни през годината, а за майката остават само 35 от тези дни, въпреки, че правата върху детето са присъдени на нея, като сочи, че ако ВРС беше определил режим на лични отношения за бабата и дядото, различен от режима определен за бащата, майката нямаше да се вижда с детето си дори и през почивните дни. Навежда доводи, че целодневните детски градини се посещават от децата през цялата календарна години, поради което решението, с което се определя режим на отношения между детето и ищиците през пролетните и летните ваканции, е неправилно.
В съдебно заседание въззивницата В.Ш., чрез
процесуалния си представител поддържа въззивната
жалба. Оспорва въззивната жалба, подадена от И.Г.. По
същество искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което молбата да бъде оставена без уважение. Претендира съдебно – деловодни
разноски.
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, Т.Г.Д. и П.И.Ж., чрез адвокат И.А., оспорват подадената от В.Ш. въззивна жалба, като неоснователна. Излагат, че в производството по чл. 128, ал. 1 СК двамата родители на детето се явяват необходими другари, което е наложило и насочването на исковата претенция срещу тях двамата. Твърдят, че от твърденията на Ш. се установило, че същата счита, че издадената ограничителна заповед спрямо И.Г. й дава законово основание да ограничава контактите на детето Т. и с неговите баба и дядо, като сочат, че именно това поведение на майката им дава основание да предявят иска, по който е образувано настоящото производство. Навеждат доводи и, че съгласието на Ш. детето да вижда своите баба и дядо след 21.12.2014 г., но само в дните, в които има определен режим на лични отношения с неговия баща, изразява и нейното несъгласие да бъдат определени лични контакти на детето с ищците. Твърдят, че определяне на мерки за лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия е в интерес на детето, като излагат, че в дома им детето Т. има собствена стая и добри условия за осъществяване на лични им контакти с детето. Сочат, че не е налице пълно припокриване на определените мерки за лични контакти и режима на лични отношения с бащата. По същество искането е да се остави без уважение въззивната жалба на В.Ш..
В съдебно заседание въззиваемите Т.Г.Д. и П.И.Ж., чрез процесуалния им представител, правят искане за допълване на режима на лични отношения между бабата и дядото с детето като бъдат включени телефонни разговори, както и да бъдат конкретизирани дните пред лятото като период. По същество искането е да се потвърди първоинстанционното решение, с направените уточнения. Претендират съдебно– деловодни разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна, като считат, че 400 лева е справедливо и обосновано възнаграждение.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане – Варна”, редовно уведомена, не изпраща представител, не изразява становище по основателността на жалбите.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, срещу В.М. Герчева, с ЕГН ********** и адрес *** и И.Т.Г., с ЕГН ********** и адрес *** за постановяване на мерки за лични отношения с малолетния им внук Т.И. Г., с ЕГН **********, както следва: две седмици през лятото, три дни през зимната ваканция, три дни през пролетната ваканция, всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване през месеците януари- юни и всяка втора събота и неделя от месеца с преспиване през месеците юли-декември. С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл. 128, ал. 3 СК за определяне на лични отношения между П.И.Ж. и Т.Г.Д. и внукът им Т. Г., в рамките на режима, определен на И.Г., когато И.Г. не е в състояние да упражнява така определения му режим, поради отсъствие или заболяване.
Ищците
излагат, че са баба и дядо на детето Т., родено от брака между техния син и
ответник И.Г. и В.Ш., прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 17069/2014г.
по описа на ВРС, XIV-ти състав. Упражняването на родителските
права по отношение на детето било предоставено на майката, а на бащата бил
определен режим на лични отношения с детето - всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при
бащата, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен
отпуск и 14 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година,
както и на всяка четна година от 10.00 часа на 21-ви декември до 17.00 часа до
26-ти декември с преспиване и на всяка нечетна година от 17 часа на 27-ми
декември до 18.00 часа на 3-ти януари с преспиване. Излагат, че контактите на
бащата с детето не се упражняват съобразно предвидения в решението режим,
поради изключително влошените отношения между родителите на детето и поради
това, че спрямо И.Г. с влязло в сила решение, постановено на 19.03.2014 г. по
в.гр.д. № 360/2014 г. по описа на ВОС са наложени мерки по Закона за защита от
домашно насилие, една от които била да не приближава В.Ш. и детето Т. Г. на
разстояние по-малко от
Ответникът И.Т.Г., чрез депозирания писмен отговор излага становище за допустимост и основателност на предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства са верни, като сочи, че от раждането на детето Т. до есента на 2013 г. основните грижи са полагани от родителите му, което довело до изграждане на силна привързаност помежду им. Излага, че е в интерес на детето да му се осигури възможност за срещи с неговите баба и дядо. По изложените съображения моли за изцяло уважаване на предявените искове.
Ответницата В.М.Ш., чрез
депозирания писмен отговор излага становище за допустимост, но за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че към датата на депозиране на
исковата молба, синът на ищците – И.Г. живее заедно с молителите в гр. Велики
Преслав. Твърди и, че е издадена Заповед за защита срещу И.Г., с която му е
забранено да приближава да ответницата и до детето на разстояние по-малко от
Контролираща страна Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.Варна, не изразява становище по основателността на предявените
искове, но отбелязват, че молят за постигане на компромисен вариант за контакт
на детето с баба му и дядо, с оглед пътуването на детето до гр. Велики Преслав
за осъществяване на срещите, за да може да бъде съобразен с режима на бащата.
Съдът по предмета на спора
съобрази следното:
От представеното Удостоверение за родствени връзки на детето Т.И. Г., с ЕГН **********,***/19.01.2015 г., родителите на детето Т.И. Г., родено на *** г. са И.Т.Г. /негов баща/ и В.М.Ш. /негова майка/; негови баба и дядо по бащина линия са молителите: П.И.Ж. и Т.Г.Д.; баба и дядо по майчина линия са Янка Василева Бошнакова и Мариян Димитров Бошнаков.
От приложеното съдебно решение № 3520/04.07.2014 г., постановено по гр.д. № 17069/2014 г. по описа на ВРС, е видно, че е прекратен сключения на 19.06.2004 г. брак между И.Т.Г.В.М.Ш.; упражняването на родителските права за детето Т. Г. са предоставени на майката В.Ш.; определен е режим на лични отношения на бащата И.Г. с детето Т. Г.: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, 14 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и 14 дни през пролетната ваканция на детето на всяка нечетна година, както и на всяка четна година от 10.00 часа на 21 декември до 17.00 часа на 26 декември, с преспиване и на всяка нечетна година от 17 часа на 27 декември до 18.00 часа на 03 януари с преспиване.
По делото са представени като писмени доказателства – служебна бележка с изх. № С002/17.04.2014 г., издадена от „Велген” ЕООД, гр. Русе и заповед № С001/11.12.2009 г. на управителя на „Велген” ЕООД - от които се установява, че П.Ж. е била назначена на трудов договор № 9/09.12.2009 г. на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и на същата й е било разрешено и е ползвала отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на осн. чл. 164, ал. 1 КТ за периода 13.12.2009 г. до 16.04.2011 г. вкл.
По делото е
представена и медицинска документация за детето Т. Г. – Епикриза
№ 13327, издадена от МБАЛ Шумен, от която се установява, че Т. е приет на
03.10.2010 г. и изписан на 11.10.2010 г. с остро гнойно възпаление на средно
ухо и Епикриза № 14620, издадена от МБАЛ Шумен, от
която се установява, че Т. е приет на 02.11.2010 г. и изписан на 07.11.2010 г.
с пневмония с неуточнен причинител. Приложена е и фактура №
**********/05.11.2010 г. с касов бон, издадени от МБАЛ Шумен, за 35 лева,
платени от П.Ж. за придружаване на детето Т..
Видно от Решение
от 17.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 360/2014 г. по описа на ВОС и
Заповед за защита № 32/21.03.2014 г. – се установява, че по молба на В.Ш. срещу
И.Г., са наложени мерки за закрила по Закона за защита от домашно насилие, а
именно: И.Г. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Ш.
и малолетното дете Т. Г.; И.Г. е отстранен от съвместно обитаваното семейно
жилище, находящо се в гр. Варна, за срок от 9 месеца; И.Г. има забрана да
приближава В.Ш. и малолетното дете Т. Г., на разстояние по – малко от 50 метра
до жилището в гр. Варна, местоработата на В.Ш. и местата за социално контакти и
отдих, които посещава майката с детето за срок от 9 месеца.
По делото са
приети като писмени доказателства – Жалба с вх. № 3819/14/25.09.2014 г.,
подадена от В.Ш. ***, с оплаквания, че И.Г. не изпълнява съдебно решение на ВОС
– да не я доближава на по-малко от 50 м. нея и детето й, както и да се въздържа
от насилие и Писмо от Районна прокуратура – Варна с изх. № 11053/02.10.2014 г.
до В.Ш., с което я уведомяват, че въз основа на подадената от нея жалба, РП –
Варна е образувало досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 296,
ал. 1 ГПК.
От представени договор за наем на
недвижим имот от 08.06.2014 г. и съгласие за регистриране на И.Г. за потребител
на ел. енергия се установява, че същият живее на адрес в гр.Варна, различен от
адреса на ищците, находящ се в гр.Велики Преслав.
Като писмено доказателство по
делото е прието и Социално проучване на лицата П.И.Ж. и Т.Д.Г., извършено от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Велики Преслав, с изх. №
ЗД-242/0003/16.01.2015 г. Видно от същото молителите са пенсионери, в добро
общо здравословно състояние, живеят в двуетажна къща в гр. Велики Преслав.
Жилището е чисто и подредено, отоплено е, стаята на детето Т. е напълно
обзаведена с удобни мебели, с етажерка с книги и гардероб, в който има дрешки
на Т..
Във въззивното
производство е прието като писмено доказателство – Служебна бележка изх. №
37/10.03.2015 г., издадена от Директора на ЦДГ № 46, от която се установява, че
учебната година в ЦДГ № 46 „Слънчева дъга”, гр. Варна, е с продължителност една
календарна година от /15.09. до 15.09. на следващата календарна година/, като
по време на учебната година, ЗНП не предвижда регламентирани ваканции за децата
от подготвителните групи в детската градина.
Във въззивното
производство са приети като писмени доказателства и - Съобщение до В.Ш., за връчен препис от
искова молба с приложенията с вх. № 1299/19.01.2015 г. по гр.д. № 516/2015 г.
по описа на ВРС и заверено копие от Искова молба, подадена от И.Г. срещу В.Ш.,
с правно осн. чл. 59, ал. 9 СК, с искане да се
изменят постановените с влязло в сила Решение № 35201/04.07.2014 г.,
постановено по гр.д. № 17069/2014 г. относно упражняването на родителските
права над детето Т. Г. и правото му на лични отношения с двамата му родители.
Във въззивното
производство е прието като писмено доказателство и Писмо с изх. № ЗД– 94
ПП/0042/13.06.2014 г. от Дирекция социално подпомагане – гр. Варна до П.Ж. и Т.Д.,
с което ги уведомяват, че на проведена екипна среща г-жа Герчева е отхвърлила
възможността за провеждането на срещу между молителите и детето Т. на
посочените дати, както и че не желае да се провеждат срещи с детето.
Като писмени доказателства са приети и
Постановление за налагане на глоба № 2/21.03.2015 г. от ДСИ и Съобщение до И.Г.
- от които се установява, че на В.М. Герчева й е наложена глоба от 50 лева,
поради неизпълнение на разпореждането на ДСИ да посочи причините за
неизпълнение на режима на лични отношения с бащата И.Г. на 27.12.2014 г.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Производството по предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 3 СК за определяне на лични отношения между П.И.Ж. и Т.Г.Д. и внукът им Т. Г., в рамките на режима, определен на И.Г., когато И.Г. не е в състояние да упражнява така определения му режим, поради отсъствие или заболяване, е прекратено, с влязло в законна сила определение от открито съдебно заседание от 09.02.2015 г., поради оттеглянето му от молителите и дадено съгласие на ответниците.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивницата В.Ш. за недопустимост на решението, като излага аргументи, че същото противоречи на влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 17069/2014 г. на ВРС, с което е определен режим на лични отношения между бащата И.Г. и детето Т., поради следното:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 128, ал.1 СК, според която дядото и бабата
могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки
за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Цитираната
разпоредба визира хипотезата на възникнал спор между бабата и дядото на детето
и неговите родители с оглед упражняването на законовото право на първите на
лични отношения с техните внуци до навършване на пълнолетие. Това право е
законово гарантирано и не зависи от обстоятелства, свързани с наличие или не на
емоционална близост между бабата и
дядото и детето или наличие или липсва на друг юридически факт. Съдът,
при необходимост определя режим на лични отношения между бабата и дядото и
техния внук, съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите и отговорите оплаквания.
Производството
по предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК е за определяне на лични
отношения между П.И.Ж. и Т.Г.Д. и внукът им Т. Г.. Във всички случаи бабата и
дядото имат в това си качество право на лични отношения с внука си и при
невъзможност за доброволно осъществяване на лични контакти, те могат да поискат
от районния съдия по настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични
отношения с него – чл. 128, ал. 1 от СК.
В
случая, от събраните по делото доказателства, се установява, че ищците са баба
и дядо по бащина линия на детето Т..
Между
страните няма спор, че детето е било при молителите в периода от 21.12.2014г.
до 26.12.2014г., както и на 10 и 11 януари 2015 г., когато е било заведено в
дома им в гр.Велики Преслав от бащата И.Г..
Между страните не е спорно и, че
детето Т. до м. август 2011 г. е живяло основно в гр.Велики Преслав, както и в
случаите, когато е било болно или не е посещавало детска градина до тази дата.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на въззивницата Ш., че не
е налице „пречене” от нейна страна на отношенията между ищците и техния внук,
тъй като от събраното в хода на производството писмено доказателство - Писмо
с изх. № ЗД – 94 ПП/0042/13.06.2014 г. от Дирекция социално подпомагане – гр.
Варна, безспорно се установява, че Ш. не желае да се провеждат срещи между
молителите и детето Т.. Това обстоятелство се подкрепя и от останалите, събрани
по делото писмени доказателства.
Страните нe спорят и, че за периода на
действие за мерките за закрила по Закона за защита от домашно насилие - в периода от 21.03.2014
г. до 21.12.2014 г. молителите не са контактували с детето Т. Г., поради
наложена на ответника И.Г. забрана да доближава детето по реда на Закона за
защита от домашно насилие.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че е налице спор относно осъществяването на лични отношения между детето и неговите баба
и дядо по бащина линия.
Видно от представеното по
делото съдебно решение от бракоразводния процес, на бащата е определен разширен
режим на лични отношения с детето като му е дадено право да го вижда и взема
два пъти в месеца /втора и четвърта седмица/ през двата почивни дни с преспиване;
през лятната ваканция за 14 дни, когато майката не ползва платен годишен
отпуск; през пролетната ваканция за 14 дни на всяка нечетна година; коледните
празници на всяка четна година от 10 часа на 21 декември до 17 часа на 26
декември с преспиване, както и всяка нечетна година на новогодишните празници -
от 17 часа на 27 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства, е установено по делото, че
отношенията между родителите са конфликтни.
Страните
не могат да постигнат съгласие за режима на лични отношения на бабата и дядото,
поради което такъв следва да бъде регламентиран от съда.
По
въпроса за критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне
мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо е налице задължителна
съдебна практика, обективирана в ПП на ВС № 1 от
12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 1325/2009г., III ГО, ГК. Съгласно дадените разрешения, при решаване на
спора, съдът следва да се ръководи в най-пълна степен от интереса на детето
като осигури най-добрия интерес на същото.
В
конкретния случай интересът на детето налага, то да поддържа връзка с бабата и
дядото по бащина линия, тъй като интересите на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да
поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато
става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се
преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху
неговата личност.
Безспорно
в случая е, че поддържането на лични контакти между бабата и дядото по бащина
линия и техния внук, упражняването на родителските права спрямо който при
прекратяване на брака между родителите е предоставено на майката, е в интерес
на детето, за който съдът следи служебно. По делото не се установи бабата и
дядото да не се грижат добре за детето или да им липсват качества за адекватно
възпитание и отглеждане на детето. Напротив, по делото безспорно се установи,
че бабата и дядото са подпомагали майката в грижите за детето, както и че
детето Т. до месец август 2011 г. е живяло основно при тях в гр. Велики Преслав.
Нещо повече, Т. има в тяхната къща напълно обзаведена стая. За детето, лишено
от нормална семейна среда след развода на родителите му, е от съществена
важност да поддържа контакти със своите възходящи, присъствали и до момента в
живота му, които да му оказват морална подкрепа и грижа. Интересът на детето
налага, то да поддържа връзка с бабата и дядото по бащина линия, с
оглед психологичното му здраве, пълноценно развитие и възпитание.
Във
връзка с конкретните параметри на личните отношения, съставът на ВОС съобрази
следното:
С
оглед установената специфика на отношенията между страните и най-добрият му
интерес съгласно дефиницията му в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето, при определяне на мерките съдът отчита възрастта на детето –
понастоящем на 6 години; влошените отношения между родителите; факта на
определения режим на лични отношения между бащата и детето Т.; местоживеенето
на ищците в гр. Велики Преслав, а на детето в гр. Варна.
От
друга страна, съдът отчита и обстоятелството, че бащата не живее в едно
домакинство с ищците, както и, че с бракоразводното решение е определен режима
му на лични отношения с детето Т.. В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на въззивницата Ш.,
че синът на ищците – И.Г. живее заедно с молителите в гр. Велики Преслав, тъй
като от представения като писмено доказателство договор за наем на недвижим
имот от 08.06.2014 г. и съгласие за регистриране на И.Г. за потребител на ел.
енергия се установи, че същият живее на адрес в гр. Варна. За това свидетелства
и обстоятелството, че И. *** /с оглед изявлението му в открито съдебно
заседание, проведено на 04.06.2015 г./. Ето защо и съдът намира, че бащата не
живее съвместно с ищците в едно домакинство.
Съдът отчита и, че определяне на твърде широк и
самостоятелен режим на
осъществяване на лични контакти между детето и ищците би довело до ограничаване
на времето, прекарвано с майка му и нейните родители, което не е в интерес на
детето.
Следва
да бъде отбелязано, че при определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК,
съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно
значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна
закрила правата и интересите на детето /в този см. Решение № 525 от 29.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК/.
С
оглед изложеното, съдът намира, че на бабата и дядото следва да бъде определен
следния режим на лични отношения с внука Т.: всяко тримесечие, както следва:
всяка първа седмица от месец март от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя
с преспиване; всяка втора седмица от месец юни от 17.00 часа в петък до 12.00
часа в неделя с преспиване; всяка първа седмица от месец септември от 17.00
часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора седмица от месец
декември от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; 7 дни през
лятната ваканция на детето, както следва: от 01 август до 07 август.
Искането
за молителите за определяне на режим на лични отношения с внука Т. за
пролетната ваканция, съдът намира, че не е в интерес на детето, поради което
това искане следва да бъде оставено без уважение.
По
отношение на празничните дни – Коледни и Новогодишни празници, настоящият
съдебен състав намира, че с оглед режима на лични отношения на детето Т. с баща
му И.Г. и разпределението им между родителите, изчерпва възможността за
определяне на режим на лични отношения на детето Т. и с молителите. Освен това молителите
може да ползват дните, които са определени за лични контакти с бащата в
празничните дни. По този начин няма да се пречи и на възможността на майката
също да общува с детето си през празничните дни, в които то не е при баща си.
Искането
на молителите за допълване на режима на лични отношения като бъдат включени
телефонни разговори с детето, съдът намира за несвоевременно направено като
заявено за първи път пред въззивната инстанция. На
следващо място, съдът намира същото за недопустимо, доколкото изпълнението на
подобна мярка на лични отношения не може да бъде обезпечена чрез принудително изпълнение
по ГПК.
Определеният
режим е съобразен едновременно, както с предоставените на майката след развода
родителски права по отношение на детето Т., така и с определения режим на лични
отношения на бащата, поради която причина и съдът съобрази, първото тримесечие
личния режим на ищците с детето да е първата събота и неделя от месец март
/които съвпадат с тези на майката/, съответно второто тримесечие да е втората
събота и неделя от месец юни /които съвпадат с тези на бащата/; третото
тримесечие отново да е първата събота и неделя от месец септември /които
съвпадат с тези на майката, като е съобразено и обстоятелството, че от 15.09.
започва учебната година/; съответно четвъртото тримесечие да е втората събота и
неделя /които съвпадат с тези на бащата, като съдът съобразява и
обстоятелството, че след тях следват Коледните и Новогодишните празници/.
Съдът
намира, че този режим в най – пълна степен отговаря на интересите на детето за
пълноценно общуване, както с неговите родители, така и с неговите баба и дядо
по бащина линия. Освен това, в интерес на детето е и да се осигури необходимото
му време, както за подготовка за предстоящите му учебни занимания, така и за
почивка. При така
определения режим на лични отношения с
ищците, от една страна последните ще имат възможност да общуват с внука си, от
друга страна всеки от родителите ще бъде еднакво ограничен да упражнява правата
си на лични отношения с детето.
За съда е безспорно, че отношенията между бившите съпрузи са обтегнати,
както и тези между В.Ш. и ищците по делото, но това обстоятелство е ирелевантно по отношение на правото на детето, съответно на
неговите баба и дядо по бащина линия да имат лични отношения помежду им. Освен
това, така определеният режим не накърнява правото на бабата и дядото да
общуват със своето внуче.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на майката във въззивната
жалба, че не следва да се определя режим на отношения между детето и ищците
през летните ваканции, доколкото целодневните
детски градини се посещават от децата през цялата календарна година, поради
следното: в конкретния случай детето Т. е почти на седем години и съгласно чл.
7, ал. 2 от Закона за народната просвета, училищното обучение започва на 7
години, като за учениците са предвидени летни ваканции.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на бащата във въззивната
жалба за определяне на т.нар. споделена родителска отговорност и в тази връзка
да се преразглежда определения с бракоразводното съдебно решение режим на лични
отношения с детето Т.. На първо място, настоящото производство има за предмет
определяне на мерки на лични отношения на дядото и бабата с детето, по чл. 128,
ал. 1 СК. Освен това от представеното заверено копие на искова молба, безспорно
се установи, че И.Г. е предявил иск по
чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските
права, по който е образувано гр.д. № 516/2015 г. по описа на ВРС.
Съдът не намира да са налице
обстоятелства налагащи предприемане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК при
изпълнение на определения режим на лични контакти. Обстоятелства, които да
представляват опасност за интересите на детето и налагащи постановяване на
защитни мерки съдът не намира нито във възрастта и здравословното състояние на
ищците, нито в населеното място където живеят. Ако обстоятелствата се променят, може да бъде поискано и изменение в
режима на лични отношения – чл. 128, ал. 2 вр. чл.
59, ал. 9 СК.
С
оглед на изложеното, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
определят приетите от настоящата инстанция мерки.
Предвид
частичната основателност, съответно неоснователност на въззивните
жалби, и частичната основателност на предявените искове, съдът намира, че всяка
от страните има право да й бъдат присъдени част от направените по делото
разноски. Предвид изхода на спора, съдът намира за справедливо и целесъобразно
разходите да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1072/04.03.2015г., постановено по гр.дело № 10388/2014г. по описа на ВРС, ХLІ
състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения на П.И.Ж., с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ***, с техния внук
детето Т.И. Г., с ЕГН **********, както следва:
Бабата и дядото ще могат да
виждат и вземат детето, като го връщат на неговата майка В.М.Ш., с ЕГН **********:
Всяко тримесечие,
както следва: всяка първа седмица от
месец март от 17.00 часа в петък до
12.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора
седмица от месец юни от 17.00 часа в
петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка първа седмица от месец септември
от 17.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; всяка втора седмица от месец декември от 17.00 часа в петък до 12.00
часа в неделя с преспиване; и
7 /седем/ дни през лятната ваканция на детето, както
следва: от 01 август до 07 август.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.И.Ж.,
с ЕГН ********** и Т.Г.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, за
допълване на режима на лични отношения като
бъдат включени телефонни разговори с техния внук детето Т.И. Г., с ЕГН **********.
Не
присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: