№ 5479
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110112626 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника срещу Г.
В. Т. договор за повишаване на квалификацията от 22.02.2021г. към трудов договор №
600854 от 04.08.2020г., по силата на който ответникът се е задължил да не прекратява
трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване. За неизпълнение на това задължение, страните са уговорили, че
работникът ще дължи на работодателя неустойка в размер на процесната сума.
Поддържа, че обучението е проведено и курсовете са приключили съответно на
15.04.2021г. и на 18.09.2021г. Излага доводи, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено от работника с предизвестие, преди изтичане на 18 месеца от
завършване на обучението, за което е издадена Заповед № 1852/15.07.2022г. Моли съда
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. Т. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че клаузата
на чл.13 от Договора за повишаване на квалификацията е нищожна, тъй като нарушава
добрите нрави, равнопоставеността между страните, както и противоречи на
Конституцията на РБ. Евентуално счита, че не е налице пълно неизпълнение на
облигационната връзка, доколкото е полагал труд при ищеца за период от около 17
1
месеца, съответно намира, че не се дължи пълния размер на претендираното
обезщетение. Позовава се на липса на представени от страна на ищеца доказателства за
реално направени разходи за повишаване на квалификацията му. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Алтернативно, моли за намаляване размера на
претендираната неустойка, съобразно престирания труд и действително направените
разходи от страна на работодателя. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
По иска с правно основание вр. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 и ал. 3 КТ страните по трудовото
правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на
работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или
специалност (преквалификация), като с договора те могат да уговорят задължение на
работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не
повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при
неизпълнение на задълженията по предходната точка. Именно реализиране на
предвидената в чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ отговорност се релевира в настоящото
производство. Целта на така предвидената по законодателя отговорност, чието
прилагане е оставено в полето на договорната свобода – т.е. да се дължи само когато е
уговорена, е работата в определения срок при този работодател да компенсира
разходите за обучение, както и работодателят да си осигури по-висококвалифицирани
служители за уговорения период. За разлика от договора за ученичество /чл. 230 - 232
КТ/, при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен
начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на
обучавания - дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената част от
договора, или се дължи цялата сумата за разходите по обучението. Следователно този
въпрос е предоставен на договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай
договорът следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се търси
действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно
съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
2
С оглед на гореизложеното за основателността на предявения иск следва да се
установи, че страните по делото са били в трудово правоотношение, че между тях е бил
сключен валиден договор на основание чл. 234 КТ за обучение, че ищецът е изпълнил
задълженията си, т.е. че е било проведено уговореното в договора обучение, наличие
на валидна клауза за неустойка за виновно неизпълнение на задължение, произтичащо
от договора, както и размер на неустойката.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже нищожност на
клаузата за неустойка, респективно плащане на дълга.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството относно съществувалото
между тях трудово правоотношение, по силата на трудов договор №
600854/04.08.2020г., съгласно който ответникът Г. В. Т. се съгласил да работи при
ищеца по трудов договор на длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“ с код по
НКПД за 2011 г. 9411 0001, която длъжност отговаря на определената от работодателя
във вътрешното длъжностно разписание на „ресторантски работник“, с работно място
ресторант: Младост, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“, с
продължителност на дневно работно време от 7 часа, по предварително изготвен и
утвърден от работодателя график, при уговорено почасово трудово възнаграждение в
размер на основно трудово възнаграждение от 4,40 лв. на час за дневен труд,
допълнително възнаграждение за допълнителна работа и професионален опит от 0,00
лв., с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, като
изпълнението на трудовите задължения е започнало на 10.08.2020г.
Не спори между страните и се установява от договор за повишаване на
квалификация към трудов договор от 22.02.2021г., подписан от страните по него, че
ищецът като работодател се е задължил да проведе на ответника като служител курс за
повишаване на квалификация за длъжността „мениджър“, а ответникът се е задължил
да я усвои, обучението е под формата на два курса „Basic Shift Management Class“
(Основен курс за управление на смяна) и „Advanced Shift Management Class“ (Курс за
управление на смяна за напреднали), които следвало да се проведат в срок от шест
месеца от подписване на договора, като е уговорена продължителност на курса „Basic
Shift Management Class“ от три дни и място на провеждане в гр. София. Съгласно чл. 7
през време на обучението работодателят заплащал на служителя уговореното
трудовото възнаграждение, работодателят осигурявал още разходите за учебни
материали, наем на зали, хонорари на лектори, кафе-паузи, обяд и други разходи,
свързани с провеждането на курсовете. След завършването на курса на работника се
издавал сертификат. Съгласно чл. 12 от договора служителят се задължил да не
прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и в срок от 18 месеца
3
след завършването му, като при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 13 от
договора дължал неустойка на работодателя в размер на 1200
лв.
Установява се от представена по делото разпечатка на таблица за периода
13.04.2021г.-15.04.2021г. за проведен курс „Basic Shift Management Class“, че
ответникът успешно е завършил курса на обучение на 15.04.2021г. Видно от приета
разпечатка на таблица за периода 16.09.2021г.-18.09.2021г. за проведен курс „Advanced
Shift Management Class“, че ответникът успешно е завършил курса на обучение на
18.09.2021г. Следва да се посочи, че ответникът изрично е признал в депозирания
отговор на исковата молба обстоятелството, че ищецът е провел посочените два курса,
съответно служителят е преминал успешно обучението. Между страните не се спори,
че с молба от 13.07.2022г. ответникът Г. Т. е отправил изявление към работодателя за
прекратяване на трудовия договор, считано от 14.07.2022г., поради продължаване на
обучението си във висше учебно заведение на редовна форма на обучение. В
допълнение към това се установява, че със заповед № 1852 от 15.07.2022г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1, т.6
КТ.
С покана за доброволно изпълнение до ответника Т. от 18.08.2022г. ищецът е
поискал да му се плати в 14-дневен срок от получаване на същата неустойка по чл. 12
от договора за повишаване на квалификация в размер от 1200 лв., получена лично от
него на 20.08.2022г. (л. 17 от делото).
В процесния договор е уговорено задължението на работника след повишаване
на квалификацията си да продължи да работи при работодателя за срок от 18 месеца,
т.е. под максимално допустимия срок съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ,
като при неизпълнение на това задължение е фиксирана и отговорността на работника
– заплащане на неустойка в размер на 1200 лв., уговорена в чл. 13 от договора за
повишаване на квалификацията, каквато възможност е предвидена в чл. 234, ал. 3, т. 2
КТ.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера
на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави.
В ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е посочено, че нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
4
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В решението примерно са изброени критериите, които следва да се съобразят
при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, а
именно размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка,
естеството им на парични или на непарични, дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
В конкретния случай уговорената в чл. 13 от договора неустойка не противоречи
на повелителните разпоредби на чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ. Същите допускат в
договора за повишаване на квалификация на работник изрично да се уговори
предварително размера на отговорността му - обезщетението, което ще заплати на
работодателя, в случай че не изпълни поетото задължение да работи в при него за
определен срок /до 5г./ след повишаване на квалификацията, поради което и клаузата
на чл. 13 от договора не е нищожна като противоречаща на закона (чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ). Така уговорената неустойка не е и нищожна
като накърняваща добрите нрави (по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД), доколкото с договора
по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да осигури повишаването на
квалификацията на своя работник или служител, обезпечавайки финансово и
материално обучението му, срещу задължението на работника след повишаване на
квалификацията си да остане на работа при работодателя поне за уговорения срок до
пет години. С неустойката по чл. 13 от договора работодателят търси защита срещу
нарушаването на позитивния му интерес от изпълнението на договора. Работодателят,
който е вложил средства и усилия да организира повишаване на квалификацията на
своя работник, очаква да получи насрещна престация по договора от страна на
работника, а именно той след повишаване на квалификацията си да остане да работи
при работодателя поне в рамките на уговорения срок, в който период работодателят ще
може да се ползва от придобитите нова квалификация и умения на работника.
Неосъществяването на това очакване е свързано с вреди за работодателя, който е
предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник, притежаващ
квалификацията, която е била предмет на договора по чл. 234 КТ, в случая работник,
преминал необходимото обучение по двата процесни курса за длъжността „мениджър“.
Напълно съответстваща на интерес на работодателя от точното изпълнение на
договора е неустойката по чл. 13 от договора. Тя обезпечава изпълнението на
5
основното задължение на работника от гледна точка на интереса на работодателя, а
именно работодателят да се ползва от повишената му квалификация в рамките на
допустимия от закона срок, за която допълнителна квалификация работодателят е
вложил средства и усилия. При неизпълнение на това задължение неустойката
проявява и обезщетителната си функция, тъй като насрещното задължение на
работодателя по договора има имуществен характер – работодателят се задължава да
заплати и организира съответните курсове за повишаване на квалификацията, които
разходи ищецът е направил. За неизпълнение на основното задължение на работника
по договора е предвидена неустойка във фиксиран размер от 1200 лева, която е
съответна на очакваните от неизпълнението вреди.
По изложените съображения съдът намира, че процесната неустойка, уговорена
в чл. 13 от договора, не накърнява добрите нрави, същата изпълнява своята
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция за неизправната страна, поради
което и не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Клаузата за неустойка е
действителна, размерът ѝ не е прекомерен и не подлежи на намаляване.
Отделно от гореизложеното, неоснователно е възражението на ответника, че
неустойка се дължи само до размера, съответстващ на периода на неизпълнението.
Както бе посочено, при отговорността по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ размерът на
обезщетението не е нормативно лимитиран до такъв, съответстващ на неизпълнената
част от договора, а е предоставен на договорната свобода, ограничена в рамките,
очертани в чл. 9 ЗЗД – да не противоречи на закона и в равна степен на добрите нрави,
каквито пороци в настоящия случай не се констатират.
Предвид гореизложените съображения се обуславя извод за основателност на
иска, който поради това следва да бъде уважен в заявения размер.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и в срок задълженията
си по договора за обучение.
В настоящия случай от представената по делото покана за доброволно
изпълнение /лист 16/ се установява, че ответникът е поканен да заплати процесното
задължение за неустойка, като му е предоставен 14 дневен срок за доброволно
изпълнние, след изтичане на който изпада в забава. По делото не е спорно, че поканата
е надлежно връчена на ответника на 20.08.2022г., поради което е изпаднал в забава,
считано от 03.09.2022г. Следователно дължимата лихва за забава, определена от съда
по реда на чл.162 ГПК, за периода от 03.09.2022г. до 10.11.2022г. е в размер на 23,00
6
лева, до която сума следва да се уважи посочената акцесорна претенция, а за разликата
над нея до пълния претендиран размер от 27,33 лева и за периода от 21.08.2022г. до
02.09.2022г. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в общ размер на 876,80 лева, от
които 76,80 лева – държавна такса, 800 лева – адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски в размер на 868,03 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 341,55 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 61483/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата 1,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Г. В. Т. , ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1200 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по договор за повишаване на квалификацията от
22.02.2021г. към трудов договор № 600854 от 04.08.2020г., ведно със законната лихва
от 11.11.2022г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
23,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за
периода от 03.09.2022г. до 10.11.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61483/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава над сумата 23,00 лева до 27,33 лева и за
периода от 21.08.2022г. до 02.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Т. , ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 868,03 лева
разноски за исковото производство и сумата 341,55 лева разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 61483/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Т., ЕГН **********, сумата 1,80 лева за адвокатски
хонорар в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8