МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 1/17.01.2012г. по НОХД № 525/2011 г.
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Нови пазар
против Д.В.И. ***,обвиняем по ДНП №168/2011г.по описа на РУ”Полиция”гр.К.
затова,че на 31.05.2011 г. в с. Н., област Ш. унищожил противозаконно следните
чужди движими вещи: 1 бр. предно панорамно стъкло, 1 бр. задно панорамно
стъкло, 1 бр. стъкло от предна дясна врата, 2 бр. стъкла за фарове и 2 бр.
комплект стопове, всички на лек автомобил „***” с рег. № ***, на обща стойност
872 лв, собственост н а И.И.Г. *** Козлево - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
На основание чл.84 ал1 във вр.чл.76
ал.1 от НПК за съвместно разглеждане в наказателния процес беше приет
предявеният от пострадалото лице И.И.Г. *** граждански иск в размер на 872 лв.,
представляващи обезщетение за причинени й с извършеното престъпление имуществени
вреди.
Подсъдимият се явява в съдебните
заседания с упълномощеният от него адв. Г.К.. По въздигнатото обвинение
подсъдимият се признава за виновен. Упълномощеният от него адвокат счита, че
обвинението спрямо подсъдимия по чл.216, ал.1 от НК е доказано безспорно. По
отношение на следващото се наказание за това престъпление, моли съдът да му
наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, ориентирано към
минимума, чието изтърпяване, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Като съобрази събраните по делото
писмени и гласни доказателства/обясненията на подсъдимия,показанията на
разпитаните по делото свидетели Г.П.Д.,М.Д.Г. ,И.И.Г.,И.М.Т.,материалите,съдържащи
се във воденото ДНП: протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2011 г. и
фотоалбумалбум от 13.06.2011 г /,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.И. ***.Живее
на семейни начала със П. .И двамата се познават добре с пострадалото лице –св.И.И.Г..***
И. бил у дома си, а съпругата му отишла в училището на училищно тържество. Не
след дълго майката на съпругата му дошла у дома им и му съобщила, че съпругата
между нея,П. и И.Г..в центъра на селото
възникнал скандал поради това,че Г. взела от заложната къща пръстен на жена му
с намерението да обезпечи връщането на даден им от нея по-рано паричен
заем.жените се сбили помежду си.Като чул за инцидента,подсъдимият решил да се
саморазправи с Г. ,тръгвайки към къщата й,находяща се в с.Н. ,на ул.””***”№18. По
пътя си срещнал св.Г.Д.,който тръгнал заедно с него.Пред дома двамата
видяли паркиран собственият на Г. лек
автомобил –„***” с рег. № ***.Подсъдимият повикал И.Г. да се покаже навън ,за
да разбере повече за случилият се инцидент между нея и жена му,но свидетелката
не се показала пред дома си в този момент.Тогава И. взел един камък и с него започнал да удря лекия автомобил,
при което счупил 1 бр. предно панорамно стъкло, 1 бр. задно панорамно стъкло, 1
бр. стъкло от предна дясна врата, 2 бр. стъкла за фарове и 2 бр. комплект
стопове.
В хода на
делото е била назначена оценителна експертиза,изготвена от вещото лице М.М.
чието заключение съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и
компетентно изготвено се установява,че причинените с деянието на подсъдимия
щети по автомобила, са на обща стойност 872 лв.До приключване на съдебното
следствие ,причинените на пострадалото лице имуществени вреди не са
възстановени от извършителя на престъплението.
При така събраните доказателства,съдът
прие за безспорно установено,че подсъдимият Д.И. *** притовозаконно унищожил
чужди движими вещи:1бр.предно панорамно
стъкло,1бр.задно панорамно стъкло,1бр.стъкло от предна дясна врата,2бр.-стъкла
за фарове и 2бр.комплект стопове,всички на лек автомобил “***” с рег.№***,на
обща стойност 872.00лв.,собственост на И.И.Г. *** ,с което от обективна страна
е осъществил състава на престъпление по чл.216 ал.1 от НК .
От субективна страна деянието е извършено
при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното престъпление и неговият вредоносен резултат,като е целял настъпването
на противоправните последици.
За конкретното съставомерно деяние,законът
предвижса наказание “лишаване от свобода” за срок до пет години.
Като отчете от една страна високата
обществена опасност на самото деяние,насочено против собствеността на
гражданите –отекчаващо вината обстоятелство,смекчаващите вината такива- чистото
съдебно минало на подсъдимия,направените от него самопризнания и оказано пълно
съдействие за изясняване на фактическата обстановка по делото,съдът намери,че
следва да му определи наказание,ориентирано към минималния размер ,предвиден в
закона/общия минимум/,но не съвпадащ с него, а именно “лишаване от свобода” за
срок от четири месеца,чието изтърпяване беше отложено с изпитателен срок от три
години..Съдът смете,че при така определеното наказание биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална правенция на наказанието,цалегнали като
основни начала в чл.36 от НК.
Подсъдимият беше осъден да заплати на
гражданския ищец И.И.Г. сумата в размер
на 872.00лв./осемстотин седемдесет и два лева /.,представляваща обезщетение за
причинените й с извършеното престъпление имуществени вреди .
На основание чл.2 от Тарифа за ДТССГПК подсъдимият Д.И. беше осъден да
заплати върху уважения граждански иск държавна такса в размер на 50.00лв.,а на
основание чл.189 от НПК—да заплати направените по делото разноски в общ размер
на 55.00лв./от които 40.00лв.по сметка на ОД на МВР гр.Ш. и 15.00лв.по сметка
на НПРС/.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 20.02.2012г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: