№ 37885
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20251110101908 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК.
Образувано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
1902/13.01.2025 г., на „**“ ООД срещу „**“ ЕООД за 18908,97 евро главница по договор за
ипотечен кредит от 12.02.2008 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 29.03.2024 г. в полза на заявителя, в който дълг длъжникът е
встъпил по съгласие със заявителя с договор за встъпване в дълг от 12.12.2024 г., и разноски.
Иска се издаване на заповед и изпълнителен лист въз основа на нотариален акт за
договорна ипотека от 28.02.2008 г., и молба за вписване наново на ипотека от 08.05.2024 г.
Представени да и договор за цесия от 29.03.2024 г. между банката и заявителя, с нотариална
заверка на подписите, и договор за встъпване в дълг от 12.12.2024 г., също с нотариална
заверка на подписите.
Заповедният съд намира подаденото заявление за неоснователно.
Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт,
спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в
тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи.
В процесния нотариален акт за ипотека от 2008 г. кредитополучател е физическото
лице А. Р. П., а ипотекарен длъжник е „Д.Н.А. П.“ ЕООД. Ипотеката е вписана наново след
10-годишния срок без промяна на титуляря на обезпеченото задължение или на ипотечното
задължение.
Заявител сега не е банката, а неин частен правоприемник. Това е допустимо – т. 4г от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК. Заповед и
изпълнителен лист обаче не се иска против частен или универсален правоприемник на
посочен в документа по чл. 417 ГПК длъжник, а против трето лице, за което се твърди да е
сключило облигационен договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД. Това вече съдът намира
за недопустимо.
1
Съгласно чл. 418, ал. 1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417
ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови
незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, след като провери дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
Заповедното производство не е съкратен исков процес, та от една купчинка писмени
документи съдът в това производство да е овластен да направи извод, че кредиторовото
вземане съществува и следва да бъде удовлетворено. Производството по чл. 417 ГПК е една
привилегирована процедура за кредитори, които разполагат с определени редовни от външна
страна документи за точно определени вземания и само против посочените в документите
задължени лица. Действително, съдебната практика се съобразява с факта, че вземанията са
принципно прехвърлими в оборота и допуска в определени хипотези издаването на заповед
и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК в полза на и против частен правоприемник на
посочените в документа кредитор и длъжник - т. 4г от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК. Други изключения не са познати на процесуалния закон.
Встъпилият в чужд дълг солидарен длъжник не е правоприемник на длъжника.
В документа по т. 12 от заявлението, който съдът единствено обсъжда, т.е.
нотариален акт за договорна ипотека от 28.02.2008 г., и молба за вписване наново на ипотека
от 08.05.2024 г. „**“ ЕООД не фигурира. „**“ ЕООД не е и частен правоприемник на
длъжника. Заявителят не се позовава в т. 12 от заявлението на договор за встъпване в дълг от
12.12.2024 г. като документ, въз основа на който иска издаване на заповед и лист, и съдът не
го обсъжда.
Заявлението следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
1902/13.01.2025 г., на „**“ ООД срещу „**“ ЕООД за 18908,97 евро главница по договор за
ипотечен кредит от 12.02.2008 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 29.03.2024 г. в полза на заявителя, в който дълг длъжникът е
встъпил по съгласие със заявителя с договор за встъпване в дълг от 12.12.2024 г., и разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2