Решение по дело №5946/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260527

19.02.2021 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марждева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5946 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск от „ДСВ роуд“ ЕООД срещу „Севдекс” ЕООД.

Ищецът твърди, че с ответникът са сключили договор за организиране на вътреобщностен транспорт на пратка, чрез групажната му система, за което била подадена заявка. Била уговорена дата на товарене- *** и дата на доставка ***при цена от общо 692.42 лева. Твърди, че при този вид транспорт нямало фиксирано време за доставка. Транспортът бил значително по-евтин, но по-бавен. На *** ответникът пожелал пратката, която се намиралата в склад във *** да бъде доставена самостоятелно. Ищецът предложил на ответника, да организира превоза срещу цена от 900 евро, а той се съгласил. Пратката била доставена и след това ищецът издал фактура за общата цена по договора от 3015.95 лева. Възнаграждението било платено частично, като останала непогасена главница в размер на 2323.53 лева. Иска се установяване на задължението, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че между страните е възникнало правоотношение по договор за спедиция с уговорена ден на доставка. Същият не бил спазен от ищеца, като получателят на пратката отправил към ответника предупреждение за разваляне на договора, при закъснение след ***. За да избегне по-големи вреди ответникът се съгласил на предложения самостоятелен превоз, но счита, че не дължи допълнителната цена, поради забавата на ищеца. Освен това изтъква, че неправилната организация на превозите е довела до това пратката да бъде изпратена в склад във ***, който се намирал на много по-голямо разстояние от мястото на разтоварване, отколкото складът в ***, където пратката се е намирала преди това. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прихващане. Претендира разноски. 

 Правната квалификация на предявените искове е чл. 361, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 356, ал. 2 ТЗ.

С определение от о.с.з. от *** производството по делото е прекратено за сумата НАД 2112.33 лева до 2323.53 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за разноските.

         Срещу заповедта в срок е постъпило възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С доклада на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е възложил на ищеца извършването на международна спедиция до ***, с дата на натоварване ***.

Не се оспорва и извършената между страните кореспонденция във връзка с превоза, с която поради забава на ответника по договора му с получателя на пратката, е била предложена и извършена експресна доставка със стойност 900 евро, за която е било получено потвърждение от ответника.

Спорът между страните се свежда до дължимоста на допълнителното плащане и наличието на уговорена между страните дата на доставката.

В тази насока, от представената заявка за транспорт се установява, че ответното дружество е възложило на ищеца извършването на автомобилен групажен транспорт от *** до ***. В заявката е посочена дата на готовност за вземане на пратката- ** и очаквана дата доставка до краен получател: ***. Под нея изрично е посочено, че фиксиран срок/дата на доставка са валидни само ако са писмено потвърдени от ищеца. При тези уговорки, не може да се приеме, че между страните е била уговорена конкретна дата за доставка на стоката. Дори да се приеме, твърдяната от ответника грешка при посочването на месеца, срокът е ориентировъчен, заради вида на превоза- групажен, което означава, че ще се извърши заедно с други стоки, както и предвид пояснението, че е необходимо изрично потвърждение за фиксирането му.  

Представената вътрешна товарителница за натоварването, в която е посочен разтоварен пункт и дата *** същото не удостоверява това обстоятелство. Същата не е подписана от представител на ищеца и не удостоверява изрично потвърждаване на дата на доставка. В тази връзка следва да се съобрази и издадената за превоза международна товарителница- лист *, която е подписаната от ищеца, но без конкретна дата на пристигане или указания на изпращача.

В действителност се установява забавяне от записаната във вътрешната товарителница дата, но доколкото не се доказва постигната между страните изрична уговорка за фиксиран момента на доставка, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на поетото задължение. Възраженията на ответника за маршрута на пратката и прехвърлянето й в по-отдалечен склад са свързани с вътрешната организация на работата при страната и нямат отношение към процесното правоотношение. В случая съществено е единствено липсата на уговорена фиксирана дата за пристигане на товара до получателя. Не се установява и ответникът да дал указания за пътя, посоката и начина на превоза- чл. 365 (1) ТЗ, преди ***.

Безспорно е, че на *** ответникът, поради настъпила забава във правоотношението му с третото лице- получател на товара, е възложил на ищеца организирането на превоза със самостоятелен ван срещу 900 евро. Тези указания представляват допълнителна услуга във връзка с превоза, за която е била уговорена отделна цена. Така дадените допълнителни указания са били изпълнени и товарът е бил доставен в зададени срок- ***. Предвид горно ответникът дължи допълнителната цена в размер на 900 евро. В приложената между страните кореспонденция не е уговорено дали цената е без включен ДДС, поради което приложение следва да намери чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, който предвижда, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

Предвид горното претенцията се явява частично основателна до сумата от 1760.25 лева, представляваща равностойността на 900 евро. За разликата до 2112.33 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            Представените документи за други превози са свързани с отделни правоотношения между страните и не могат да обосноват уговарянето на точна дата на доставка по настоящото. 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 643.94 лева по двете дела, съразмерно на уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза ответника следва да бъде присъдена сумата от 133.34 лева, съразмерно на отхвърлената претенция.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1760.25 лева- главница по договор за вътрешнообщностен транспорт на пратка от 3 европалета по електронна заявка с маршрут ***-***с дата на натоварване *** по фактура № ***; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в съда –*** г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 1760.25 лева ДО 2112.33 лева, за които суми, е издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от общо 643.94 лева– разноски за заповедното производство и в настоящото производство.

ОСЪЖДА „ДСВ роуд“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Севдекс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от общо 133.34 лева– разноски за заповедното производство и в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

СЪДИЯ :/п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

М.К.