М О Т И В И
към ПРИСЪДА №.............. от 24.06.2013 година
по НОХД №448/2013 година на Районен съд –
Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство /ДП/ №518/2012
година по описа на РУ”П” - Свиленград, преписка с вх.№2143/2012 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Маргарит Камбуров
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
С.А.А., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, с
начално образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това че на 19.11.2012
година в град Любимец, област Хасково, след като се сговорил предварително за
това с Д.Р.Д. в немаловажен случай чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот – стена на склад на Тилова база на ГПУ – Свиленград
и чрез използване на техническо средство – метален лост, тип „кама”, отнел
чужди движими вещи – 263.15 метра кабел тип ПРК (ТСВ/В) 10х2х0.5 8kНz
и 13.33 метра кабел тип
ПРКТСВ/А/В-20х2х0,5 на обща стойност 452.37 лв. от владението на ГПУ –
Свиленград без съгласието на съответните длъжностни лица с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5,
вр.чл.194, ал.1 от НК;
В.А.Е., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, с
начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това че на 21.11.2012
година в град Любимец, област Хасково, след като се сговорил предварително за
това с Д.Р.Д. в немаловажен случай чрез използване на техническо средство –
нож, отнел чужди движими вещи – 86.73 метра кабел тип ТПП 50х2х0.5 8кНz на обща стойност 541.08 лв. от владението на
ГПУ – Свиленград без съгласието на съответните длъжностни лица с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр.чл.194, ал.1 от НК и
Д.Р.Д., роден на *** ***, ром, български гражданин, живущ ***, с
начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за в това че на 19.11.2012
година и на 21.11.2012 година при условията на продължавано престъпление в град
Любимец, област Хасково след като се сговорил предварително за това със С.А.А.
и В.А.Е. в немаловажен случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – стена на склад на Тилова база на ГПУ – Свиленград и чрез
използване на технически средства – метален лост, тип „кама” и нож, отнел чужди
движими вещи – 263.15 метра кабел тип ПРК (ТСВ/В) 10х2х0.5 8kНz,
13.33 метра кабел тип
ПРКТСВ/А/В-20х2х0,5 и 86.73 метра кабел тип ТПП 50х2х0.5 8кНz – всички на обща стойност 993.45 лв. от
владението на ГПУ – Свиленград без съгласието на съответните длъжностни лица с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимите С.А.А., В.А.Е. и Д.Р.Д. и служебния им защитник – адвокат А.Г., заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурор Милена Славова поддържа повдигнатото обвинение.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт.
Служебният защитник на подсъдимите А., Е. и Д. пледира
за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер с прилагане
на института на условното осъждане.
Прокурор Милена Славова намира, че на веси един от тримата подсъдими
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да не изтърпят
ефективно. По отношение на подсъдимия С.А. счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Пострадалото юридическо лице ГПУ - Свиленград, представлявано от
Началника Георги Панчев Калайджиев, надлежно уведомено за правата си в това
наказателно производсво, не предявява гражданскоправни претенции.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград, изразено
чрез социалния работник Илияна Рашитовска по отношение на непълнолетния
подсъдим Д.Д. е за налагане на по – леко наказание предвид изразеното съжаление
и критично отношение към извършеното деяние на Д..
Фактите, на основание които Съдът постанови Присъдата си, се свеждат до
следната, изложена в Обвинителния акт, фактическа обстановка:
Видно от приложената Справка за
съдимост с рег.№273 от 23.05.2013 година на Районен съд - Свиленград, подсъдимият
С.А.А. не е осъждан.
Видно от приложените Справки за
съдимост с рег.№271 от 23.05.2013 година на Районен съд - Свиленград,
подсъдимият В.А.Е. е осъждан: с влязло в сила на 11.10.2012 година Определение №337 от
11.10.2012 година по НОХД №377/2012 година по описа на Районен съд - Харманли за
престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено на 15.12.2011 година, на В.А.Е. е наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца.
Видно от приложените Справки за
съдимост с рег.№272 от 23.05.2013 година на Районен съд - Свиленград,
подсъдимият Д.Р.Д. е осъждан: с влязло в сила на 11.10.2012 година Определение №337 от
11.10.2012 година по НОХД №377/2012 година по описа на Районен съд - Харманли за
престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК,
извършено на 15.12.2011 година, на Д.Р.Д. е наложено наказание „Пробация” със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият
С.А.А. не работи, не притежава недвижими имоти и МПС-та.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
подсъдимият В.А.Е. не работи, не притежава недвижими имоти и МПС-та.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
подсъдимият Д.Р.Д. не работи, не притежава недвижими имоти и МПС-та, семейството
му се състой от него, майка му и четирите му сестри.
Видно от Характеристична справка, изготвена на С.А.А. от Мл.ПИ Т.Факиров – служител на УП – Любимец към РУ”П” -
Свиленград става ясно, че е криминално проявен, има регистрирани криминални
прояви, движи и контактува с криминалнопроявени лица и е склонен към извършване
на противообществени прояви.
Видно от Характеристична справка, изготвена на В.А.Е. от Мл.ПИ Ат.Тинешев – служител на УП – Любимец при РУ”П” -
Свиленград става ясно, че ими криминална регистрация, движи се и контактува с
криминалнопроявени лица и е склонен към извършване на протиообществени прояви и
нарушения на обществения ред.
Видно от Характеристична справка, изготвена на Д.Р.Д. от инспектор ДПС –
Зина Гочева става ясно, че живее при задоволителни социално – битови условия,
има завършено начално образование и продължава образованието си, няма данни за
нарушения на обществения ред, но има регистрирани противоправни деяния в
съучастие с пълнолетни лица, приятелската му среда е момчета на неговата възраст
и по – големи, които извършват прояви, води се на отчет в ДПС при РУ”П” –
Свиленград, открито е профилактично дело за по – близко наблюдение, няма
наложени възрпитателни мерки по чл.13, ал.1 от ЗБППМН и има криминална
регистрация.
Подсъдимите С.А., В.Е. и Д.Д. се
познавали и били в приятелски отношения. Тримата живеели в ромската махала на
град Любимец, област Хасково.
На 19.11.2012 година след обяд подсъдимите
Д.Д. и С.А. били в района на Тиловата
база на ГПУ – Свиленград в град Любимец, област Хасково, находяща се в бившето
поделение на „Гранични войски” срещу Ромската махала. Приближили се до сградата
и установили, че на една от тухлените й стени има неголям отвор, през който
видели, че вътре се съхраняват кабели – нови, неупотребявани, навити на макари.
Решили да влязат вътре и да вземат от кабелите, за да изгорят изолацията им, след
което да ги продадат като вторични суровини.
За да осъществят намеренията си
трябвало да разширят отвора, тъй като бил недостатъчен, за да преминат вътре в
помещението. Решили подсъдимият С.А. да отиде до дома си, от където да вземе
необходим инструмент. Той така и направил, като се върнал с метален лост, тип
„кама”, с който двамата изкъртили тухли от стената и така се образувал
достатъчно голям отвор. През него подсъдимият С.А. влязъл вътре и подал на подсъдимия
Д.Д. 263.15 метра кабел тип ПРК
(ТСВ/В) 10х2х0.5 8kНz и 13.33 метра кабел тип
ПРКТСВ/А/В-20х2х0.5. Двамата взели кабелите и се отдалечили от
местопроизшествието, след което запалили изолацията им. Така останала само
медта като основен материал, от който са направени. Занесли тези обгорели медни
нишки на свидетеля Х. *** в дома му, находящ се в Ромската махала и след като ги
взел и претеглил установил, че масата им
е 11 кг. Платил им цена от 60 лв., които двамата си разделили.
На 21.11.2012 година след обяд свидетелят
П.Д.П. *** бил в района на Тиловата база на ГПУ – Свиленград като забелязал
отвора в стената, за което сигнализирал свидетеля Т.А.Я., тъй като знаел, че тя
отговаря за този обект в качеството й на старши полицай при ГПУ - Свиленград.
След това двамата отишли там и видели, че отворът е в клетка, за която отговаря
свидетеля А.В.. Свидетелят П.П. уведомил и него, но той не предприел тогава
никакви мерки.
На 21.11.2012 година привечер в
град Любимец, област Хасково, се срещнали подсъдимите Д.Д. и В.Е.. Първият
предложил на вторият да отидат да откраднат кабели, които след това да предадат
като вторична суровина и да се сдобият с пари. Обяснил му че знае къде се
съхраняват такива кабели – в склад на ГПУ – Свиленград в град Любимец, област
Хасково. Подсъдимият В.Е. се съгласил като решили да отидат там по – късно –
около 23.00 часа. Така и направили като подсъдимият В.Е. взел със себе си нож,
с който да пререже кабелите, навити на рула. Отишли до отвора на стената, който
подсъдимите С.А. и Д.Д. били направили на 19.11.2012 година като подсъдимият Д.Д.
влязъл през него вътре. Развил от макара
86.73 метра кабел тип ТПП 50х2х0.5 8кНz и за да може да го вземе срязал края му с ножа. След това
го подал на стоящия отвън – подсъдимият В.Е., след което и той излезнал. Взели
кабела и изгорили изолацията му, след което се прибрали по домовете си.
На сутринта на следващия ден
занесли остатъка от кабела във вид на медни нишки на свидетеля Х. Иванов
Христов, който след като го претеглил и установил, че масата му е 17 кг. им
платил 50 лв.
На 22.11.2012 година свидетелят А.В. отишъл в Тиловата база
на ГПУ – Свиленград в град Любимец и установил липсата на гореописаните кабели
от клетката, за която той отговарял и уведомил органите на РУ”П” – Свиленград. Бил
извършен оглед на местопроизшествие, надлежно оформен в Протокол от дата
22.11.2012 година и фотоалбум към него.
В хода на разследването подсъдимият
С.А. предал доброволно металния лост, тип „кама” на органите на МВР, за което
бил съставен Протокол за доброволно предаване от дата 21.01.2013 година, в който
собственоръчно А. е посочил, че това е лоста, с който е разрушена тухленната
стена на склада на ГПУ – Свиленград. В последствие е бил извършен оглед на
вещественото доказателство оформен в Протокол, ведн с фотоалбум.
Заключението, което Съдът в
настоящия си съства кредитира като добросъвестно изготвено и съобразно
поставените задач, на назначената на ДП Оценъчна експертиза от дата 05.03.2013
година, изготвена от вещото лице Стоянов Н.К., се установява, че стойността на
вещите, предмет на кражбата към периода на деянията 19-22.11.2012 година, е
както следва :
263.15 метра кабел тип ПРК
(ТСВ/В) 10х2х0.5 8kНz – 412.09 лв. и 13.33 метра кабел тип
ПРКТСВ/А/В-20х2х0.5 – 40.28 лв., или общо 452.37 лв., като този кабел касае деянието,
извършено на 19.11.2012 година и е с маса на съдържащата се мед 11 кг. и
2. 86.73 метра кабел тип ТПП
50х2х0.5 8кНz – 541.08 лв.
с маса на съдържащата се мед 17 кг. и касае деянието, извършено на 21.11.2012
година.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият С.А.А.
е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5,
вр.чл.194, ал.1 от НК; подсъдимият В.А.Е. – състава на
престъплението по чл.195, ал.1,
т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК и подсъдимият Д.Р.Д. – състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият С.А.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от ромски произход. Живее в град Любимец, ул.”Зорница” №25, област
Хасково. С начално образование е. Не е женен. Не е осъждан.
Подсъдимият В.А.Е. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от ромски произход. Живее в град Любимец, ул.”Зорница” №72, област
Хасково. С начално образование е. Не е женен. Осъждан е за грабеж.
Подсъдимият Д.Р.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********.
Български гражданин е от ромски произход. Живее в град Любимец, ул.”Зорница”
№84, област Хасково. С начално образование е. Не е женен. Осъждан е за грабеж.
Умственото му развитие е нормално за възрастта му, разбирал е свойството и
значението на деянията и е могъл да ръководи постъпките си. В разпита, проведен
на фазата на ДП майка му – свидетелката Р. Димитов С.
заявява, че са едно задружно семейство. Цялото семейство състоящо се от нея,
сина й – подсъдимия Д.Д. и четирите му сестри се издържали с детските помощи в
месен размер на 150 лв. Д. бил добро дете, обичал да спортува, обичал да ходи в
гората, да отглежда животни. По повод инкриминираното деяние заявил пред майка
си, че съжалява за стореното.
От субективна страна деянието е извършено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
хипотеза 1-ва от НК. Всеки от тях е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Всеки
един от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Всеки един от тях е действал с ясното съзнание, че тези движими вещи не му принадлежат
и са чужди, но въпреки това ги е отнел
и присвоил, като е целял именно това, т.е. целял е да осъществи фактическа
власт с цел последващо разпореждане без
правно основание, което е и сторил
От обективна страна:
– на 19.11.2012 година в град Любимец, област
Хасково, след като се сговорили предварително за това С.А.А. и Д.Р.Д. в
немаловажен случай чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот – стена на склад на Тилова база на ГПУ – Свиленград и чрез използване на
техническо средство – метален лост, тип „кама”, отнели чужди движими вещи –
263.15 метра кабел тип ПРК (ТСВ/В) 10х2х0.5 8kНz
и 13.33 метра кабел тип
ПРКТСВ/А/В-20х2х0,5 на обща стойност 452.37 лв. от владението на ГПУ –
Свиленград без съгласието на съответните длъжностни лица с намерение
противозаконно да ги присвоят и
- на 21.11.2012 година в град
Любимец, област Хасково, след като се сговорили предварително за това В.А.Е. и Д.Р.Д.
в немаловажен случай чрез използване на техническо средство – нож, отнели чужди
движими вещи – 86.73 метра кабел тип ТПП 50х2х0.5 8кНz на обща стойност 541.08 лв. от владението на
ГПУ – Свиленград без съгласието на съответните длъжностни лица с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Престъпленията, извършени от подсъдимите правилно са квалифицирани като такива по
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като подсъдимите са използвани технически
средства – метален лист тип „кама” и нож и тъй като като по двама са се
сговорили предварително /решението е взето предварително в сравнително спокойно
и хладнокръвно състояние след обсъждане на въпросите за и против извършваето
му/ като настоящия случай не представлява маловажен такъв предвид високата
обществена опасност на подсъдимите - лоши характеристични данни и обремененото
съдебно минало и особенно дръзкия начин на проникване на Тиловата база на ГПУ -
Свиленград.
Деянието, извършено от Д.Д. е правилно квалифицирано като такова при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – Д. е извършил две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно
и също престъпление - това против собствеността, извършени са през непродължителен период от време: 19.11.2012 година и 21.11.2012 година, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото извършено деяние от подсъдимия се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.63,
ал.1, т.3 от НК, тъй като Д.Д. към датата на деянието е навършил 14 години.
Престъплението, извършено от
подсъдимите А. и Д. е правилно квалифицирано като такова по чл.195, ал.1, т.3
от НК предвид наличието на повреждане на стената на склада на ГПУ - Свиленград.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимите, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания на фазата на ДП и в съдебната фаза, допринесли за
установяване на обективната истина, доброто им процесуално поведение, младата им
възраст, тежкото им финансово състояние – не работят, имущественото му
положение – не притежава недвижимо имущество и МПС-та и сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението - съгласно ПМС №300/10.11.2011 година минималната
работна заплата към датата на деянието е 290 лв., т.е. стойността на откраднатото от А. и Е.
е под двукратния размер на минималната работна заплата за страната ни, а по
отношение на Д. е под трикратния размер на минималната работна заплата,
критичното отношение към извършеното и искреното съжаление и по отношение на С.А.А.
взе предвид необремененото му съдебно минало; а като отегчаващи вината обстоятелства – лошите им характеристични данни, обремененото съдебно минало и установеното
трайно престъпно поведение във връзка с извършване на престъпления по отношение
на Е. и Д., а по отношение на А. само лошите характеристични данни се отчетоха.
Обществената опасност на деянието не е завишена в сравнение с други подобни
случай за разлика от тази на дейците Е. и Д. /изключая
А./, която е завишена предвид предишните им осъждания и проявената престъпна
упоритост във връзка с извършване на престъпления, предишните им осъждания явно
не са подействали възпитателно и предупредително, а по отнешение на Д. е налице
и продължавано престъпление.
Причината за извършване на деянията е незачитане на установения в страната правен режим относно собствеността.
С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за
размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
относно задължителното приложение на чл.58а от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при завишена обществена опасност на дейците и незавишена такава на деянието и по отношение на Д., че е
налице продължавано престъпление,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимите В.Е. и Д.Д. за виновни за престъпление по съответно чл.195, ал.1, т.4
и т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК и
чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.63, ал.1,
т.3 от НК и им наложи справедливи
наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК в минимален размер за Е., а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали размера на това наказание с една и трета и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от
свобода” в размер на 8 месеца и на Д. в размер между минималния и средния с оглед редукцията на чл.63,
ал.1, т.3 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали размера на това наказание с една и трета и определи окончателния размер на наказанията
„Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца. Следва да се приложи
разпоредбата на чл.66 от НК, респ.чл.68 от НК с изпитателен срок от 3 години, респ.2
години, тъй като на двамата подсъдими е наложено наказание „Лишаване от свобода”
до 3 години, не са осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ
характер и за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдените не е
необходимо да изтърпят наказанието ефективно.
В случая Съдът в настоящия си състав счита, че по отношение на подсъдимия С.А.
следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като тя е най
– благоприятна за него, поради наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и тъй като най – лекото, предвидено в Особената част на НК
наказание в размер на 1 година ще бъде
нес ъразмерно тежко.
С оглед на гореизложеното при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца и съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, Съдът постанови Присъдата
си, с която призна подсъдимия С.А. за
виновен и му наложи справедливо наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Следва да се приложи разпоредбата
на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, тъй като на подсъдимия е
наложено наказание „Лишаване от свобода” до 3 години, не е осъждан и за
постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е необходимо да
изтърпи наказанието ефективно.
Определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимите, Съдът намира за една
адекватна на извършеното от всеки един от тях престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита всеки един от осъдените към спазване на законите и добрите нрави, да
се въздействува предупредително върху всеки един от тях и да им се отнеме
възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът в настоящия си състав дава
вяра на показанията
на свидетелите А.А.В., Х.Г. Танантов, П. Димитръв П. и Т.А.Я., тъй като
са непредубедени, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства.
Относно разноските:
По делото се констатираха разноски в размер на 120 лв. за
възнаграждение на вещото лице С.К., които следва да се заплатят по равно от
подсъдимите на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Относно веществените доказателства:
Металният лост, тип „кама” следва да се
отнеме в полза на Държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, тъй като по
делото е безспорно че е собствен на подсъдимия С.А. и е послужил за извършване
на умишлено престъпление, като след влизане в сила на Присъдата на основание
чл.150, ал.1 от Правилника за
администрацията в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища следва да се унижощи поради
ниската му стойност.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Кремена Стамболиева /