Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, …………………………………. г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията административно
дело №482/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава единадесета от АПК.
Образувано е по
искова молба от „Вистилон“ ООД, ЕИК *********, с
управители и представляващи заедно и поотделно – Н.Й.Д.и С.А.Д. срещу
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с искане да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по НАХД №
658/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна и КНАХД № 1914/2019
г. по описа на Адм. съд – гр. Варна, ведно със законната лихва от 10.10.2019 г.
до предявяване на исковата претенция – 17.02.2020 г. в размер на 25,47 лева,
както и законната лихва от момента на постановяване на съдебното решение до
окончателното заплащане на задължението. Претендира се присъждане на сторени
разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът сочи, че
НП е отменено с решение по НАХД № 658/2019 г. по описа
на Районен съд – гр. Варна, което е
оставено в сила с решение по КНАХД № 1914/2019 г. по
описа на Административен съд – Варна. Сторил е разноски в размер на 400 лева по
делото в РС- Варна и 300 лева по делото в Адм. съд – Варна. Счита, че е понесъл
имуществени вреди, които следва да се понесат от ответника. В молба от 01.06.2020 г. е направено уточнение за
банковите преводи, чрез които се удостоверяват плащанията на възнагражденията
за адвокат и изцяло се поддържа исковата молба.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, чрез юрисконсулт оспорва исковата молба.
Сочи, че в представените преводни нареждания е посочен само договорът, по който
се плаща, без да е посочено делото по което това е сторено, поради което
липсват доказателства събрани в производствата по всяко от делата, че е налице
плащане за адвокатско възнаграждение. Отправено е искане исковата молба да се
отхвърли.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита исковата молба за основателна, поради
което следва да се уважи. Налице е
отменено НП, направени са разноски от ищеца, налице са доказателства за тях по
всяко от делата, а именно договорите и банковите извлечения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното:
Издадено е Наказателно постановление № 03-009435/28.03.2018 г.
от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.139 ал.1 от КТ, на осн. чл. 414 ал. 1 от КТ, на „ВИСТИЛОН” ООД
е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1 700
лева.
С
Решение №1088/05.06.2019 г., постановено по НАХД №658/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна е отменено НП № 03-009435/28.03.2018 г.
издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, по
жалба от „Вистилон“ ООД, чрез адв. Д. П.. В проведено открито съдебно заседание
на 18.03.2018 г. по НАХД № 658/2019 г. по описа на РС – гр. Варна е участвала адв.
П.. По делото са представени:1. Договор за правна защита и съдействие №010 сключен
между „Вистилон“ ООД и адв. П. на 21.05.2018 г. за процесуално представителство
във връзка с обжалване на НП № 03-009435/28.03.2018 г. издадено от директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна и по образуваното дело в РС – гр. Варна, съгласно
който е договорено възнаграждение в размер на 400 лева. 2. Пълномощно от
21.05.2018 г. с упълномощител – „Вистилон“ ООД и пълномощник – адв. П. за процесуално
представителство пред първа инстанция относно обжалване на НП № 03-009435/28.03.2018 г. издадено от директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна. 3. Извлечение №50/22.05.2018 г. от
Прокредит банк, от което се установява, че на 22.05.2018 г. „Вистилон“ ООД е
превел по сметка на Д.П. сумата от 200 лева с основание „договор за правна
защита и съдействие 010“ 4. Извлечение №29/26.02.2019 г. от Прокредит банк, от
което се установява, че на 26.02.2019 г. „Вистилон“ ООД е превел по сметка на Д.П.
сумата от 200 лева с основание „Договор 010/21.05.2018“.
По подадена
касационна жалба от Дирекция инспекция по труда – Варна срещу решение по НАХД №
658/2019 г. на Районен съд – Варна е
образувано КНАХД № 1914/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна. От „Вистилон“ ООД, чрез адв. П. е подадено
възражение по касационната жалба – вх. № 49132/04.07.2019 г. В съдебно
заседание на 03.10.2019 г. по КНАХД № 1914/2019 г. по описа на Административен съд – Варна „Вистилон“ ООД е
представлявано от адв. П.. Представени са: 1. Договор за
правна защита и съдействие №081 сключен между „Вистилон“ ООД и адв. П. на
02.07.2019 г. за процесуално представителство във връзка с обжалване на решение
по НАХД № 658/2019 г. на РС-Варна, съгласно който е договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, 2. Пълномощно от 02.07.2019 г. с упълномощител – „Вистилон“
ООД и пълномощник – адв. П. за процесуално представителство пред касационна инстанция относно обжалване
решение по НАХД № 658/2019 г. на РС-Варна 3. Извлечение №93/05.07.2019 г. от
Прокредит банк, от което се установява, че на 05.07.2019 г. „Вистилон“ ООД е
превел по сметка на Д.П. сумата от 300 лева с основание „договор 081“.
С Решение № 1848/10.10.2019
г. по КНАХД № 1914/2019 г. по описа на
Адм. съд – Варна е оставено в сила Решение № 1088/05.06.2018 г. по НАХД № 658/2019
г. по описа на РС – Варна.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Налице е
отменено наказателно постановление, относно наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е
подсъден за разглеждане от административните съдилища.
На основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът
е физическо лице, поради което е правосубектен в настоящото производство.
Съобразно чл.
7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е със седалище в гр. Варна и твърди, че увреждането е
настъпило от издадено наказателно постановление от директор на ДИТ - Варна,
т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.
Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1
от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“. На основание чл. 16, ал.1 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекциите "Инспекция по труда" са
териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда".
Следва, че Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е част от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник, към който се числи Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Отмяната на НП,
като властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство.
Съгласно
диспозитива на приетото Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
За да се
ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да
са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите.
Следва, че в
настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на
адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съгласно мотивите на това тълкувателно решение, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по НАХД № 658/2019 г. на Районен съд – Варна и
КНАХД № 1914/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, поради това, че е
бил жалбоподател, съответно ответник.
В производството по НАХД № 658/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна е представен и приет Договор за правна защита и съдействие №010/21.05.2018
г. , който е сключен между „Вистилон“ ООД и адв. П., за процесуално представителство и
съдействие пред първа инстанция, относно оспорване на НП № 03-009435/28.03.2018 г. Записано е в
договора, че е договорено възнаграждение в размер на 400 лева. Извършено е процесуално представителство.
Налице е плащане по банков път на общата сумата от 400 лева, което се установява
от извлечение № 50/22.05.2018 г. и № 29/26.02.2019 г. Записано е в
извлеченията, че са преведени по 200 лева на основание „договор за правна
защита и съдействие 010“ и “Договор № 010/21.05.2018“. Основанието, което е
записано безспорно установява, че по посочения договор са заплатени два пъти
сумите от 200 лева, т.е. общо 400 лева. В извлечение № 50/22.05.2018 г. не е
посочена датата на договор № 010, но поради това, че не са налице
доказателства, че между „Вистилон“ ООД и адв. П. има друг договор № 010 за
правна защита и съдействие, съдът приема че плащането е извършено по посочения
договор за правна защита и съдействие представен и приложен по НАХД № 658//2019
г. на РС – Варна. Договорът и
извлеченията за плащането са приети по НАХД № 658/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна.
В
производството по КНАХД №1914/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна е представен
Договор за правна защита и съдействие №081 сключен между
„Вистилон“ ООД и адв. П. на 02.07.2019 г. за процесуално представителство във
връзка с обжалване на решение по НАХД № 658/2019 г. на РС-Варна, съгласно който
е договорено възнаграждение в размер на 300 лева. От Извлечение №93/05.07.2019
г. от Прокредит банк, се установява, че на 05.07.2019 г. „Вистилон“ ООД е
превел по сметка на Д.П. сумата от 300 лева с основание „договор 081“. Не са
налице доказателства, че между „Вистилон“ ООД и адв. П. е налице друг договор
081, по който е направено плащането, поради което съдът приема, че извършеното
плащане е по посочения договор за процесуално представителство по КНАХД №
1914/2019 г. на Адм. съд – Варна и е налице такова за сумата от 300 лева.
Съгласно
чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА, упражняването на адвокатската професия
включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2.
изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани
с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и
подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на
съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и
юридически лица. На основание чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Видно от събраните
доказателства и протоколите от съдебни заседания по двете дела, процесуално
представителство е извършено, чрез изготвяне на жалба, възражение и явяване в
съдебни заседания пред РС – Варна и Адм. съд – Варна.
Следва, че възнагражденията за адвокат са
били дължими, поради това, че е
извършено процесуално представителство по см. на чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
ЗА.
На основание чл.18, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.)
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне и
плащане на процесните възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид наложената глоба в размер на 1700
лева, определено съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат, е в размер на 321 лева, за
всяка от съдебните инстанции.
На
основание чл. 81 от ГПК вр.чл.144 от АПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
От това следва, че сторените разноски за възнаграждение за един адвокат от „Вистилон“
ООД са дължими по всяко от двете дела. В този смисъл е практиката на ВАС -
Определение № 3843 от 29.03.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 3341/2017 г.
От ответника не е направено възражение за
прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат по НАХД № 658/2019 г. на
Адм. съд – Варна, въпреки, че такова е било допустимо съгласно Тълкувателно
решение № 1/11.12.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС - при иск по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение,
в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Въпреки, че процесният
иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че тълкувателното решение е
приложимо, тъй като се касае за заплащане на възнаграждение за адвокат в
съдебно производство.
С оглед установеното следва, че общия
размер – 700 лева на адвокатското възнаграждението, което ищеца е заплатил в
производствата по НАХД № 658/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД №1914/2019
г. по описа на Адм. съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се
явява причинена вреда за ищеца, поради незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 03-009435/28.03.2018 г. издадено
от директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна. Искът против ответника следва да бъде
уважен в размер от 700 лева.
Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на окончателното
решаване спора за законосъобразността на НП - 10.10.2019 г. до подаване на исковата молба – 17.02.2020 г.
в размер на 25,47 лева и законната лихва от постановяване на съдебното решение
до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.
86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, а съгласно чл.
84, ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл.
84, ал.3 от ЗЗД
има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение,
каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед
т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожимите административни актове и следователно се дължи
върху главницата от 10.10.2019 г. – датата на решение по КНАХД №1914/2019 г. на
Адм. съд – Варна до заплащането й. В случая обаче е поискано присъждането й от 10.10.2019
г. до 17.02.2020 г. /датата на исковата молба/ в размер на 25,47 лева и от
датата на съдебното решение до окончателното изплащане на главницата, в който
смисъл съдът следва да постанови съдебния си акт.
Налице е
отменено НП, ползвана е адвокатска
защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в
общ размер на 700 лева, ведно със законната лихва от
10.10.2019 г. до предявяване на исковата претенция – 17.02.2020 г. в размер на
25,47 лева, както и законната лихва от момента на постановяване на съдебното
решение до окончателното заплащане на задължението е основателен, по
арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът е
претендирал присъждане на 25 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение
за един адвокат сторени в настоящото съдебно производство.
Заплатена е
държавна такса 25 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие №
0014/14.02.2020 г. сключен между ищеца и адв. П. относно изготвяне на искова
молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с отменено НП и процесуално
представителство по делото е договорено възнаграждение 300 лева, същото е
заплатено видно от фактура № 21/14.02.2020 г. издадена от „Вистилон“ ООД и
извлечение № 17/21.02.2020 г. от Прокредит банк. Извършено е процесуално
представителство по настоящото дело,
чрез представяне на писмено становище. Договореното възнаграждение е в минималния размер от 300 лева предвиден с
чл.8, ал.1, т.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016
г.) от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
момента на договарянето и заплащането му. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 325 за заплатена такса и възнаграждение за един
адвокат в настоящото производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в
полза на „Вистилон“ ООД, ЕИК *********, сумата от 700
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по НАХД № 658/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна и КНАХД № 1914/2019 г. по описа на
Адм. съд – гр. Варна, ведно със законната лихва от 10.10.2019 г. до предявяване
на исковата претенция – 17.02.2020 г. в размер на 25,47 лева /двадесет и пет
лева и 47 ст./, както и законната лихва от момента на постановяване на
съдебното решение по настоящото производство до окончателното заплащане на
задължението.
Осъжда Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в
полза на „Вистилон“ ООД, ЕИК ********* сумата от 325 /триста двадесет и
пет/ лева, представляваща заплатена държавна
такса и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: