№ 3358
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110163663 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК:*******, седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Б. Д. М., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
АДРЕС, абонатен №1034549: - сумата от 5492,50 лв. – цена на доставена от
дружеството ВиК услуги за периода 28.01.2020 г. – 14.05.2020 г., ведно със законната
лихва от 12.04.2021 г. до изплащане на вземането; - мораторна лихва от 500,94 лв. за
периода 29.03.2020 г. – 08.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29411/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги в посочения имот, като купувачът не е
заплатили дължимата за предоставените услуги цена.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че има
качеството потребител на ВиК услуги, както и че е собственик на процесния недвижим
имот. Оспорва през процесния период ищецът да е доставил реално до имота му ВиК
услуги в претендираното количество и стойност. Твърди, че живее в гр. София, като
процесният имот посещава много рядко през годината.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадената процесната
1
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за
доставка на ВиК услуги през процесния период, количеството на реално доставената от
него по договора вода за процесния период и нейната стойност, а по иска за мораторна
лихва: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение
Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) при спазване изискванията на
този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните /ВиК/
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно – битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите
на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ
легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК услуги“, това са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и
чл.2, ал.1 от Общите условия на ответника/. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
По делото е отделено за безспорно, че ответникът е имал качеството потребител
на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр.
ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за процесния период.
Ответникът е оспорил основанието на исковете с довод за липса на реална
доставка и съответно използване на ВиК услуги за процесния период и имот, както и
размера на претендираната от ищеца доставка на същите услуги.
Въпреки указаната доказателствена тежест и изричните указания по чл. 146, ал.
2 ГПК в обявения за окончателен доклад, ищецът не е направил доказателствени
искания, нито е ангажирал доказателства за установяване на доставката на ВиК услуги
в процесния имот за процесния период, като единствено е поискал назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) относно размера на претендираните от него
2
задължения.
Ищецът не е оборил оспорването в отговора на исковата молба на справка за
недобора на частен абонат с оглед липсата на отчетени показания за открита партида за
имота. Към писмена защита от 10.02.2023 г. и от 13.02.2023 г. ищецът е приложил опис
на отчети на абонат 1034549 (електронен таблет), но този опис представлява косвено
доказателство с посочени в него обстоятелства, благоприятни за самия ищец, и като
изходящо от ищеца не обвързва съда да приеме констатациите, посочени в същия опис,
имайки предвид, че не е подкрепено от други доказателства по делото, например
съдебно-техническа експертиза, чието събиране ищецът не е поискал.
Според неоспорено от страните заключение на ССЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено, за процесния период ищецът е издал три броя
фактури на обща стойност 5 492,50 лв. за главница и 500,94 лв. за мораторна лихва. Въз
основа на счетоводни справки при ищеца вещото лице констатирало, че на 10.11.2022
г. ответникът е заплатил изцяло сумите по фактури от 24.04.2020 г. и 15.05.2020 г., от
които 314,12 лв. за главници и 78,38 лв. за мораторни лихви. Поради това искът следва
да бъде отхвърлен в тази част поради извършено в хода на процеса плащане,
съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Според същото заключение са останали незаплатени суми по третата фактура от
28.02.2020 г. на стойност 5 651,63 лв., от които 5 178,38 лв. за главница и 422,56 лв. за
мораторна лихва. При прилагане неблагоприятните последици, свързани с правилата за
разпределение на доказателствена тежест, само на това основание предявеният иск в
тази част е неоснователен при липса на проведено доказване от страна на ищеца за
доставка на ВиК услуги по горната фактура.
Предвид гореизложеното, следва отхвърляне на исковете.
По разноските
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма
право на разноски при липса на искане за тяхното присъждане до приключване на
производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
ЕИК:*******, седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу Б. Д. М., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
АДРЕС, абонатен №1034549:
сумата от 5 178,38 лв. – цена на доставена от дружеството ВиК услуги по фактура
№ **********/28.02.2020 г. за периода 28.01.2020 г. – 25.02.2020 г., ведно със
законната лихва от 12.04.2021 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 422,56 лв. за периода 29.03.2020 г. – 08.04.2021 г.,
поради недоказана доставка на ВиК услуги, както и за
сумата от 314,12 лв. – цена на доставена от дружеството ВиК услуги по фактура
№ **********/24.04.2020 г. и фактура № **********/15.05.2020 г. за периода
25.03.2020 г. – 14.05.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021 г. до
3
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 78,38 лв. за периода 29.03.2020 г. – 08.04.2021 г.
поради извършено плащане в хода на процеса,
за които горепосочени суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 29411/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4