№…………………………….2017г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на втори февруари 2017г., като
разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЙОТОВА адм.д.№
3366/2017г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Ц.Т.Б. ЕГН **********, Х.Г.Б.
ЕГН **********, Г.Х.Б. ЕГН ********** и Т.Х.Б. ЕГН **********, всички от
гр.Варна, чрез пълномощник – адв.Е.Ж. и със съдебен адрес:***, против Заповед №
Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.1 и
ал.2 т.3, и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-9, VІІІ-8,
ІХ-7 и Х-7а, в кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна.
В изпълнение на съдебно разпореждане №
20525/29.12.16г., с молба с.д.№ 250/09.01.17г. жалбоподателие, чрез пълномощника си адв.Ж.
са изложили съображения, обуславящи правният им интерес от оспорване на
заповедта; заявили са, че не са надлежно уведомени за последната, поради което
жалбата им следва да се счита за подадена в срок.
След запознаване с
административната преписка съдът констатира, че в резултат на водени съдебни
производства, оспорената заповед е била
отменена с влязло в сила Решение № 115/21.02.2008г. по адм.дело №
1338/2005г. на ВОС, в частта в която
е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-9, ІХ-7 и Х-7а. Освен това
констатира, че на жалбоподателите Г.Х.Б. и Т.Х.Б. както проекта за изработване
на ПУП, така и самата заповед са им били належно съобщени, съответно на 21. и
на 28.09.04г. като уведомлението до Т.Б. е връчено чрез баща му – другия
жалбоподател – Х.Г. Богданови. В тази връзка с Разпореждане № 1046/20.01.2017г. производството по
делото отново е оставено без движение като на жалбоподателите е указано да
посочат изрично изцяло ли оспорват Заповед
№ Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна или в определена част, като конкретизират
същата. Ако заявят, че я оспорват изцяло – да обосноват правен интерес, както и
да представят доказателства за вписването
им в кадастралния регистър.
В изпълнение на същото от
жалбоподателите е постъпила молба с.д. № 1429/30.01.17г., в която заявяват, че
оспорват процесната заповед изцяло, тъй като са собственици и носители на
ограничено вещно право върху имот ІХ-7 /предмет на заповедта/, а доколкото за
останалите имоти VІІ-9, VІІІ-8 и Х-7а е предвидено свързано застрояване и
намалени отстояния, се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ.
Представят нот.акт № 79/93г., справка от Служба вписвания - Варна по партида на
имота и извлечение от кадастрален регистър като твърдят, че съгласно същите Ц.Б.
и Х.Б. са както съсобственици, така и ползватели на имота.
Излагат, че освен
незаконосъобразност, твърдят и нищожност на процесната заповед.
Заявяват, че оспорват
автентичността на подписите положени на обратните разписки към съобщенията за
издадената Заповед № Г-186/30.08.2004г. В
тази връзка представят сравнителен материал за съпоставка, като предоставят на
съда да прецени дали е необходимо допускане на СГЕ.
С разпореждането от
20.01.17г. е изискана и служебна справка от ВОС относно обстоятелството дали
жалбоподателите са били конституирани и
са участвали като заинтересовани лица по адм.дело № 1338/2005г. по описа на ВОС. В отговор
е получено писмо с.д. 1308/26.01.17г., в което е посочено, че съгласно
материалите по адм.д. № 1338/2005т. и присъединеното към него адм.д. №
2002/2005г. и двете по описа на ВОС, като заинтересовани страни са
конституирани само Г.Х.Б. и Т.Х.Б., а
другите две лица - Ц.Т.Б. и Х.Г.Б., не са вписани и няма данни да са били
страни по тези дела.
При преценка допустимостта
на жалбата, съдът съобрази следното:
По делото няма спор и се
установява от представените с административната преписка и с жалбата писмени
документи, че с нот.акт № 79/93г. Ц.Т.Б.
и Х.Г.Б. са дарили на всеки един от синовете си Г.Х.Б. и Т.Х.Б. по ½
ид.част от недв.имот – жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“Княз Борис І“ № 75,
състоящо се от апартамент, две тавански и две избени помещения, както и по
¼ ид.части от магазин и фурна на същия адрес, ведно със съответните
ид.части от общите части, като дарителите са си запазили правото да ползват
целия дарен имот. Последният съставлява УПИ ІХ-7 и попада в обхвата на
оспорената заповед. С последната са предвидени намалени отстояния и свързано
застрояване със съседните УПИ VІІІ-8 и Х-7а.
При установените, описани
по-горе факти, съдът намира, че изцяло недопустима, като подадена от лица без
правен интерес е жалбата на Ц.Т.Б. и Х.Г.Б..
Съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до
неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър. Необосновано в
уточняващата молба от 30.01.17г. се твърди, че Ц.Б. и Х.Б. са съсобственици в
процесния имот. Видно от представения, описан по-горе нот.акт, същите са дарили
целия притежаван от тях имот, като по делото няма данни да са собственици на
други части от сградата, в която попада последния. Вярно е, че съгласно нот.акт
са запазили правото си на ползване, но това обстоятелство не е отразено нито в
справката от Агенцията по вписване, където са посочени единствено като
дарители; нито в извлечението от Кадастралния регистър, където пък изобщо не
фигурират, а Г.Б. и Т.Б. са вписани като собственици, но на друго правно
основание – разпределителен протокол № 59/06.07.2006г. от ВРС. Т.е. запазеното
през 1993г. право на ползване не е отразено в горепосочените регистри, поради
което и посочените лица не могат да се легитимират като заинтересувани по
смисъла на чл.131
ал.1 от ЗУТ. Нормата е специална и
само посочените в нея лица имат право на жалба срещу актовете за одобряване на
ПУП.
Предвид изложеното, жалбата на Ц.Т.Б. и Х.Г.Б. се
явява недопустима и на осн. чл.159 т.4 от АПК следва да се остави без
разглеждане,а производството по отношение на тях да се прекрати.
По отношение жалбата на Г.Х.Б. и Т.Х.Б. съдът съобрази
следното:
Както беше посочено по-горе, с влязло в сила Решение № 115/21.02.2008г.
по адм.дело № 1338/2005г. и присъединено към него адм.д. № 2002/2005г. и двете
по описа на ВОС /л.77-83/, поправено с Решение № 296/23.04.2008г. по същото дело
/л.76/ процесната Заповед № Г-186/30.08.2004г. е отменена в частта, в която е
одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-9, ІХ-7 и Х-7а. Съгласно 177 ал.1 изр.2
от АПК ако оспореният акт бъде отменен
или изменен, решението има действие по отношение на всички. Следователно жалбата
против Заповед № Г-186/30.08.2004г., в която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за
УПИ VІІ-9, ІХ-7 и Х-7а се явява недопустима на осн. чл.159 т.6 от АПК, поради което следва да
се остави без разглеждане в тази част, а производството по делото да се
прекрати в същата.
Заповедта е действаща само
в частта, в която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-8. Доколкото обаче от самата
заповед, материалите по преписката и от горецитирано съдебно решение се
установява, че с плана е предвидено свързано застрояване и намалени към
съседния УПИ ІХ-7, то двамата жалбоподатели се явяват заинтересовани лица по
смисъла на чл.131 ал.2 т.2 и 4 от ЗУТ, т.е. по принцип имат право на жалба в
посочената част.
Като неоснователни обаче преценява съда твърденията за
несъобщаване на процесната заповед на
жалбоподателите Г.Б. и Х.Б.. Същите са посочени в списъка на
заинтересованите лица в административното производство /л.186 от преписката –
жълта папка/ и са уведомявани, както за изработения проект за ПУП по реде на
чл.128 ал.3 от ЗУТ /л.84,83 и л.66,65/, така и за самата заповед съответно на
21.08.04г. и на 28.09.04г. /л.158,157 и л.146,145/. Следователно 14-дневният
срок, в който същите са могли да оспорят заповедта е изтекъл съответно на
04.09.04г. и на 12.10.04г. Вярно е, че представените с административната
преписка обратни разписки, от които се черпи изложената информация се оспорват
от жалбоподателите, като се твърди, че не са подписани от тях. Съдът обаче
намира, че не е необходимо откриване на нарочно производство по оспорване и
назначаване на СГЕ, доколкото от отговора получен от ВОС с писмо от 26.01.17г.
безспорно се установява, че и двамата жалбоподатели са били конституирани,
съответно редовно призовани в производството по адм.д. № 1338/2005г. имащо за
предмет процесната заповед. Т.е. дори и да се установи, че същата не им е
надлежно връчена от административния орган, то безспорно те са узнали за
нейното съдържание към момента на воденото адм.дело още от 2005г., от който
момент е изтекъл 14-дневния срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се
погасява правото на страната да оспорва акта с възражения за неговата
незаконосъобразност, представляващо абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно.
При тази
фактическа обстановка и най-вече предвид конституирането и призоваването на
двамата жалбоподатели като страни по адм.дело на ВОС от 2005г., продължило три
години, в което са участвали живущи както на техния адрес, така и на останалите
съседни имоти, да се твърди, че заповедта не им е съобщавана и за тях не е
текъл срок за оспорване е злоупотреба с право, защитна теза целяща
възстановяване на едно право, което по закон е погасено.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че заповедта е съобщена на Т.Б. чрез
неговия баща Х.Б., като тримата заедно с Ц.Б. са посочени с един общ адрес,
което е индиция, че родителите на този жалбоподател също са знаели за знаели за
заповедта още към 2004г. За административния орган не е съществувало задължение
да уведомява Цветана Б. и Х.Б., след като същите не са били вписани в имотния
регистър, по арг.на чл.131 ал.1 от ЗУТ. От материалите по делото безспорно се
установява, че процесната заповед е била известна и на четиримата жалбоподатели
по други поводи – във връзка с оспорване на Заповед № ДК-10-СИР-21/22.08.16г.
на Началника на РДНСК-СИР /л.21 от делото/, като след служебна справка съдът
установи, че същата е била приложена към преписката по адм.дело № 2721/16г. по
описа на Адм.съд-Варна, образувано по оспорване от същите жалбоподатели. Нещо
повече – на стр.6 от жалбата си срещу този акт самите оспорващи сочат, че
процесния ПУП-ПРЗ е обжалван и по него е налице висящо съдебно производство
пред ВАС. Копие от цитираните документи се прилагат за сведение към настоящато
определение. За заповедта страните са изрично уведомени и с писмо от Община
Варна Д-я „АГУП“ от 04.08.16г. /л.97/. Същата се споменава и в редица други
документи, приложени към преписката. Ето защо съдът приема, че оспореният акт е
бил известен на всички жалбоподатели от много време, като същите не са се
възползвали от правото си да я оспорят в законоустановения, преклузивен
14-дневен срок.
Доколкото обаче
двамата жалбоподатели поддържат и възражението за нищожност на заповедта, което
оспорване не е ограничено от предвиден в закона срок, то жалбата подлежи на
съдебен констрол по отношение на това твърдение. В останалата част, в която се
твърди незаконосъобразност на процесната заповед, жалбата като просрочена се
явява недопустима и на основание чл.159 т.5 от АПК следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати и в тази част.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата подадена от Ц.Т.Б. и Х.Г.Б. против Заповед № Г-186/30.08.2004г. на
Зам.кмета на Община Варна, се явява изцяло недопустима и като такава следва да
се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Жалбата от Г.Х.Б.
и Т.Х.Б. се явява недопустима в частта,
в която се оспорва Заповед № Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна,
по отношение на одобрения с нея ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-9, ІХ-7 и Х-7а, в
кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна; както и в частта в която Заповед №
Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за
УПИ VІІІ-8, се оспорва с възражения за незаконосъобразност, поради което в тези
части следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се
прекрати.
Производството по делото следва да продължи по жалбата
на Г.Х.Б. и Т.Х.Б., в частта в която по възражения за нищожност се оспорва
Заповед № Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна в частта, в която е
одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-8. Делото следва да се докладва за насрочване в
тази част след влизане в сила на настоящото определение, с оглед правилното
определяне предмета на спора и страните по в него.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Т.Б. ЕГН ********** и Х.Г.Б. ЕГН **********,***, против Заповед №
Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.134 ал.1 и
ал.2 т.3, и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-9, VІІІ-8,
ІХ-7 и Х-7а, в кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 3366/2016г. по описа на
Административен съд – Варна, ХVІІІ състав по отношение на същата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Х.Б. ЕГН ********** и Т.Х.Б. *** в частта, в която се оспорва Заповед № Г-186/30.08.2004г. на
Зам.кмета на Община Варна, по отношение на одобрения с нея ПУП - ПРЗ и РУП за
УПИ VІІ-9, ІХ-7 и Х-7а, в кв.727 по плана на 3-ти м.р. на гр.Варна; както и в частта в която Заповед №
Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за
УПИ VІІІ-8, се оспорва с възражения за незаконосъобразност; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
3366/2016г. по описа на Административен съд – Варна, ХVІІІ състав по отношение
на същата в посочените части.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщенията до страните.
Производството по делото следва да продължи по жалбата
на Г.Х.Б. и Т.Х.Б., в частта в която по възражения за нищожност се оспорва
Заповед № Г-186/30.08.2004г. на Зам.кмета на Община Варна в частта, в която е
одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-8. Делото следва ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване в
тази част след влизане в сила на настоящото определение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: