Определение по дело №438/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 април 2019 г. (в сила от 3 април 2019 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20192100500438
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номeр ІV-626                Година 2019, 03 април                 гр.Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на трети април две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                       2. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова ч.гр.д № 438/2019г. по описа за Окръжен съд – Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.П.Т., ЕГН: ********** от гр.Н., ул.“Г.С.Р.“ № ** чрез адвокат Женета Иванова от БАК против определение № 148/14.02.2019г., постановено от Районен съд - Несебър по гр.д. № 133/2018г. в частта, в която е прекратено производството по отношение на П.И.К. ЕГН: ********** в качеството й на ***** и законен представител на ответника И.И.К., ЕГН: **********. Иска се от съда да отмени определението в обжалваната част и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по отношение на ответника К.

В частната жалба процесуалният представител на Т. твърди, че определението е постановено в противоречие с чл.48 от ЗЗД. Подчертава, че към момента на извършване на деянието, К. е бил непълнолетен и отговорност за действията му носи неговата ***** като законен представител. Цитира съдебна практика, според която релевантният момент за субективните предели на отговорността, е този на деликта, а не на подаване на исковата молба.

Ответните страни – П.И.К. и И.И.К. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

На 18.04.2015г. К. К. Л., К. А. Г. и И.И.К. отнемат чужди движими вещи – монети на стойност 215 лева, намиращи се в кафе-автомат марка „Зануси Астро“ от владението и без съгласието на Н.П.Т. Л. и Г. се признават за виновни и са осъдени на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет, съответно от четири месеца с отлагане на наказанието по чл.66 от НК за срок от три години. Към момента на извършване на деянието И.К. е непълнолетен и наказателното производство по отношение на него е прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК.

На 25.12.2016г. К. навършва пълнолетие.

На 08.02.2018г. Т. предявява иск за възстановяване на вредите, които са му причинени в резултат на извършеното престъпление. Искът е предявен против К. Л. и К. Г., против И.К., който е навършил пълнолетие и против ***** му П.К. Правното основание на иска за първите трима ответници е по чл.45 и сл. от ЗЗД, а за четвъртия – по чл.48 от ЗЗД.

В отговора по чл.131 от ГПК П.К. прави възражение, че не е легитимна да отговаря за действията на сина си, тъй като към момента на подаване на исковата молба, същият е пълнолетен.

С определение № 148/14.02.2019г. Районен съд – Несебър уважава доводите на К. за ненадлежа пасивна легитимация и прекратява производството по отношение на нея.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността по този текст се понася от родителя, заради неизпълнение на задължението му да упражнява ефективен контрол над децата и да ги възпитава правилно. Отговорността на родителя е лична. Тя не е свързана с качеството му на законен представител на непълнолетното лице и не е заради действията на последното. Поради това, родителят не се освобождава от отговорност за вредите, които непълнолетния е причинил, макар след това последният да е навършил пълнолетие. Решаващ е моментът на възникване на вредата. В този смисъл е решение № 1910а/1978г., постановено по гр.д. № 933/1978г., на ВС, І ГО и решение № 923/06.04.04.1957г. по гр.д. № 85/1957г. на ВС, ІV ГО (публ. „Съдебна практика по граждански дела“, том 7 – Я.Михайлов).

По изложените съображения, определението, с което районният съд е прекратил производството по отношение на ответницата П.К. е неправилно и трябва да се отмени. Делото трябва да се върне на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен граждански състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 148/14.02.2019г., постановено от Районен съд - Несебър по гр.д. № 133/2018г. в частта, в която е прекратено производството по отношение на П.И.К. ЕГН: ********** в качеството й на ***** и законен представител на ответника И.И.К., ЕГН: **********.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: