№ 2933
гр. Варна, 16.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501306 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. С. Х. чрез адвокат
Н. Б. против решение № 685 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 7620 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е осъдена въззивницата да заплати
на „Миг маркет“ ООД – Варна сумата от 4 086,22 лева, представляващи неотчетени в касата
на дружеството суми, получени в брой от ответницата по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г.
и № 133050 от 28.10.2022 г., по които е издадена фактура № ********** от 03.04.2023 г., и
по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № ********** от
07.04.2023 г.; както и е осъдена въззивницата да заплати на „Миг маркет“ ООД – Варна
сумата от 1 177,27 лева, съставляваща сбор от сторени по делото пред първата инстанция
разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въпреки направените оспорвания на
представените с исковата молба писмени доказателства с отговора на същата,
първоинстанционният съд изобщо не е коментирал това и не е открил производство по реда
на член 193 от ГПК. Също така, въпреки даденият срок за изразяване на становище по
представената от ищцовото дружество извадка от тефтер, районният съд я е приел като
доказателство по делото, а същевременно не е приел представената от въззивницата справка
„длъжници“. Не е уважено и искането на Х. за допускане на двама души свидетели. Твърди
се, че ВРС е водил тенденциозно процеса и е лишил жалбоподателката от възможността да
докаже твърденията си. Излага се, че районният съд не е дал никаква правна квалификация
на иска, поради което и ответницата не е могла да организира защитата си. Иска се отмяна
1
на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ За приобщаване на представената от Х. „справка за длъжници“;
2/ За допускане на двама души свидетели, които ще установяват изложените в отговора
на исковата молба факти и обстоятелства, касаещи начина на работа в дружеството и
процесните поръчки;
3/ За допускане на съдебно-графологическа експертиза, която да изследва представения
от ищеца приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г. и извадка от тефтер и да отговори
дали този протокол носи подписа на лицетео, посочено в него за получател, както и дали
извадката от тефтер е написана от Г. С..
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат И. Г., с който същата се оспорва, като същевременно се
излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възразява
против поисканото събиране на доказателствата, като в случай на допускане на свидетели
на въззивницата се моли за допускане на двама свидетели, с които ще се установява
обстоятелствата по извършената проверка, както и заплатени ли са сумите по поръчката на
Асен Сираков.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият състав на въззивният съд обаче констатира, че направеното във въззивната
жалба оплакване досежно правната квалификация на иска е основателно – първата
инстанция не е дала никаква правна квалификация на иска, както и не е извършила
разпределение на доказателствената тежест, доколкото приема, че бланкетното изписване на
това, че ищецът следва да установи исковата си претенция по основание и размер, а
ответницата – положителните си възражения срещу исковете, не представлява
разпределение на доказателствената тежест по смисъла на член 146, алинея 1, точка 5 от
ГПК. След като изясни предмета на спора по правилата на член 143 и член 145 от ГПК,
съдът посочва на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните
права и възражения, дава правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника, от което следва и как ще се определи
доказателствената тежест между страните, разпределя доказателствената тежест за всички
подлежащите на доказване факти - конкретно за кои тя е за ищеца и за кои - за ответника.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в случай, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна,
вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
2
доказване факти, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде
указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на
съответни доказателства. Въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи даване на
указания на страните относно релевантните факти, разпределението на доказателствената
тежест и за необходимостта да ангажират съответни доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
В конкретния случай във въззивната жалба Х. е въвела възражения за допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения, свързани с доклада и разпределението на
доказателствената тежест.
С оглед наведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства настоящият
състав на въззивния съд намира, че искът следва да се квалифицира по член 203, алинея 2 от
Кодекса на труда /КТ/ във връзка с член 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
При предявен иск по член 203, алинея 2 от КТ във връзка с член 45 от ЗЗД ищецът
следва да установи следните обстоятелства: 1/ наличието на трудово правоотношение с
ответницата през процесния период, по който да е полагал труд в момента, когато са
причинени имуществени вреди на работодателя; 2/ противоправно поведение на работника;
3/ претърпяна имуществена вреда за работодателя и нейния размер; 4/ че вредата е
причинена умишлено от ответницата – че е знаела, че поведението й е неправомерно,
съзнавала е, че с него ще причини настъпване на вреда на работодателя си, като е искала или
допускала настъпване на вредите; 5/ причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на работника и причинените вреди; 6/ че ответницата е причинила умишлено
твърдените вреди.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КВАЛИФИЦИРА иска по член 203, алинея 2 от КТ във връзка с член 45 от ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин: ищецът следва да
установи следните обстоятелства: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответницата
през процесния период, по който да е полагал труд в момента, когато са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2/ противоправно поведение на работника; 3/
претърпяна имуществена вреда за работодателя и нейния размер; 4/ че вредата е причинена
умишлено от ответницата – че е знаела, че поведението й е неправомерно, съзнавала е, че с
него ще причини настъпване на вреда на работодателя си, като е искала или допускала
настъпване на вредите; 5/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на работника и причинените вреди; 6/ че ответницата е причинила умишлено твърдените
вреди.
3
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за умисъл на ответницата при
извършване на нарушението.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответницата
е изпълнявала при ответника длъжността „продавач-консултант“, което правоотоншение е
прекратено на 03.05.2023 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да изразят
становище по доклада и да направят доказателствени искания.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4