№ 43
гр. Стара Загора, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500059 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законни представители:
А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори, действащи чрез адв. С.С., срещу
постановление за разноските от 10.12.2021 г. по изп.д.№ 20218650401254 на
ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на действие при
Старозагорския окръжен съд.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, като излага доводи, че предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото направеното от него възражение за прекомерност
на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е основателно, а
самото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено само за
изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело.
В случай, че съда приеме, че се дължи и хонорар за самото
производство се твърди, че ЧСИ неправилно е намалил адвокатското
възнаграждение, който и след намаляването му се явява прекомерен с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото и несъобразен с
разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
1
Досежно приетата от ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се сочи, че при
определянето й неправилно в подлежащата на събиране сума е било включено
и платеното от взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство.
В тази връзка се претендира намаляването на разноските в тази им част,
като евентуално се претендира при включването на адвокатското
възнаграждение намаляването при изчисляването на дължимата такса по т.26
от ТТРЗЧСИ да се съобрази с размера на приетото от съда като разноски
адвокатско възнаграждение.
Претендира за частичната отмяна на обжалваното постановление и
определянето на адвокатско възнаграждение до минимумите, определени с
НМРАВ и съобразена с него такса по т.26 от ТТРЗЧСИ , както и за
присъждането на разноски.
В законоустановения срок взискателката Ж.И.И. не е депозирала
писмено възражение срещу жалбата.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М.Д.
изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че
при уважаване на направеното от длъжника възражение за прекомерност
адвокатското възнаграждение е било намалено до размера на 690 лв., която
сума е била призната за разноски по изпълнението, а дължимата такса по т.26
от ТТРЗЧСИ законосъобразно е била определена като подлежащото на
събиране адвокатско възнаграждение е било включено в подлежащата на
събиране сума.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на
съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на 20218650401254 на ЧСИ М.Д.
се установява, че изпълнителното производство е било образувано на
25.11.2021 г. по молба на адв. С.Р., действащ като пълномощник на Ж.И.И.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.11.2021 г. на основание реш.
№ 48/26.04.2021 г. по гр.д.№ 3229/2020 г. по описа на СтРС и решение №
109/12.11.2021 г. по в.т.д.№ 1253/2021 г. по описа на СтОС, с които „ЗАД ОЗК
З.“ АД е било осъдено да заплати на Ж.И.И. сумата от 9 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 378,99 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3 610,00 лв. – съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции.
2
В молбата за образуване на изпълнителното производство
пълномощникът на взискателката е поискал присъждане на направените по
делото разноски.
Към молбата за образуване е приложен бланков договор за правна
помощ с пълномощно от 25.11.2021 г., от който се установява, че Ж.И.И. е
възложила своята защита – образуване на изпълнително дело и процесуално
представителство, на адв. С.Р., като му е заплатила в брой адвокатско
възнаграждение от 800,00 лв.
С постановление от 25.11.2021 г. ЧСИ е приел като разноски по
изпълнението сумата от 800,00 лв. – адвокатско възнаграждение, 66,00 лв.
авансови такси и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 405,56 лв. с ДДС, а
на 29.11.2021 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно
изпълнение, с която му е било съобщено и постановлението за разноските.
С молбата за образуване на делото взискателката, чрез своя
пълномощник-адвокат, е поискала налагането извършването на справка за
банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях, както и
възложила на основание чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ правата за избор на способ на
принудително изпълнение.
На 26.11.2021 г. ЧСИ М.Д. е наложила запор върху банковата сметка на
„ЗАД ОЗК З.“ АД в „О.б.“ АД.
На 06.12.2021 г. „ЗАД ОЗК З.“ АД е подало до ЧСИ възражение за
прекомерност на приетото като разноски по изпълнението заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение и е поискало намаляването му до
размера на 200,00 лв., както и редуциране на приетата като разноски такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
На същата дата „ЗАД ОЗК З.“ АД е превело по банковата сметка на ЧСИ
М.Д. сумата от 17 464,77 лв., с което е изпълнило изцяло задължението по
връчената му покана за доброволно изпълнение.
С обжалваното постановление за разноските от 10.12.2021 г. ЧСИ е
постановил намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя до
размера от 690 лв., но не е предприел намаляване на начислената такса по т.26
от ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за частично основателна, поради
3
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по
чл.433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.
С оглед на това длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист,
защото е платил дълга преди това, а във всички останали случаи, дори когато
е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима на общо основание и в
изпълнителния процес, предвижда, че ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, то по искане на насрещната страна може да бъде
намалено и да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
препращащ от своя страна към НМРАВ.
Чл.10 от НМРАВ предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е в размер на
200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1
000,00 лв. - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.2-7.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 по дела с определен интерес от 10 000,00 лв. до
100 000,00 лв. минималния размер на възнаграждението е 830,00 лв. плюс 3%
за горницата над десет хиляди.
В конкретния казус адвокатското възнаграждение, платено от
взискателката Ж.И.И., обхваща хипотезите на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, т.к.
по молба на пълномощникът й - адв. С.Р., е било образувано изпълнително
дело, с предмет събиране на парично вземане в размер на 15 054,97 лв. към
момента на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, съгласно
изпълнителният лист.
Предвид това размерът на минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.10 т.1 и т.2 от НМРАВ, е сумата от 690,82 лв.,
представляваща сбор от 200,00 лв. - възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и 490,82 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворение на парично притезание.
С оглед това следва, че при постановяване на постановлението си за
разноските от 10.12.2021 г. досежно адвокатското възнаграждение ЧСИ е
4
съобразил в пълна степен действителните фактическа и правна сложност на
делото и е уважил направеното от длъжника възражение за прекомерност,
като е признал за разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение,
съответстващо по размер на минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Жалбата е частично основателна в частта й, касаеща обжалването на
постановлението за разноските досежно начислената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е бил уведомен, че
дължи такси по Тарифата към ЗЧСИ, ведно с включен ДДС в размер на 20 %,
в размер на 1 591,56 лв., а с постановлението от 25.11.2021 г. ЧСИ е приел за
разноски такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 405,56 лв.
С възражението си длъжникът е оспорил размера на тази такса и е
поискал намаляването й, а с обжалваното постановление за разноските ЧСИ е
приел, че таксата не подлежи на намаляване, макар и да не е формирал
изричен диспозитив в тази насока.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице подлежащ на
обжалване акт за разноските на ЧСИ и в тази му част.
По същество съдът намира, че с оглед на материалния интерес, очертан с
изпълнителния лист, който съответства на подлежащото на принудително
изпълнение парично вземане, в общ размер от 15 054,97 лв. към момента на
изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е в размер на 1 123,30 лв. без ДДС, а с начислен ДДС е в размер на
1 347,96 лв.
Съдът приема за основателно възражението на длъжника, че при
изчисляване на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не следва да се включва
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Същото безспорно представлява разноски по изпълнението, които по
силата на чл.79, ал.1 от ГПК следва да се съберат от длъжника, като
събирането им става чрез способите на принудително изпълнение.
Т.26 от ТТРЗЧСИ обаче предвижда пропорционалната такса да се събира
от събраната сума за изпълнение на парично вземане, а подлежащото на
изпълнение парично вземане е това, което е посочено изпълнителният лист.
Пропорционалната такса следва да се определи като в материалния
интерес не се включат разноските по изпълнението. (в този смисъл реш.№ №
517/28.06.2010 г. по гр.д.№ 1249/2009 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС)
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление за разноските следва да бъде отменено в частта му, в която е
отказано намаляването на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо
5
него да бъде постановено намаляването й до размера на 1 347,96 лв., с ДДС.
В останалата й част жалбата срещу постановлението за разноските
следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
При този изход на делото всяка от страните по делото има право на
разноски по съразмерност.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в половин
размер от сторените такива за платени такси и адвокатско възнаграждение, а
именно сумата от 216,50 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разноските от
10.12.2021 г. по изп.д.№ 20218650401254 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по
регистъра на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд в
частта му, в която е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на разноските по отношение на начислената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетата като разноски в изпълнението по изп.д.№
20218650401254 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Старозагорския окръжен съд такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до
размера на 1 347,96 лв. (хиляда триста четиридесет и седем лева и деветдесет
и шест стотинки), с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗАД ОЗК З.“ АД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законни
представители: А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори, действащи чрез
адв. С.С., срещу постановление за разноските от 10.12.2021 г. по изп.д.№
20218650401254 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Старозагорския окръжен съд в частта му, в която приетото като
разноски адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е било
намалено до размера на 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.И.И., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., *** да заплати на „ЗАД ОЗК З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законни представители:
А.П.Л. и Р.К.Д. – изпълнителни директори, действащи чрез адв. С.С. сумата
от 216,50 лв. /двеста и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ - съдебно-
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция по съразмерност.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7