Р Е Ш Е Н И
Е
Номер VІ-13 Година 2019, 21.01 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На десети
декември, две хиляди и осемнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1551 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Н. К.Ч. с ЕГН **********, ищец в първоинстанционното производство, предявена
чрез адвокат Чиликова с адрес ***, против Решение №1703 от 07.08.2018г.,
постановено по гр.д.№6561/2017 по описа
на РС-Бургас.
Със същото решение е отхвърлен иска, предявен от Н.
К.Ч. срещу А.В.Д., за приемане за установено по отношение на ответника,
че на основание чл. 535 от ТЗ дължи на ищеца сумата 4 000 лв. по запис на заповед
от 17.03.2014 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 3818/2017 по описа на Бургаски районен
съд. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника
сторените разноски за производството. За да стигне до този правен
резултат, първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице каузално
правоотношение, свързано с реализиране на отговорността на работника по чл. 203 от КТ за извършено от него ПТП с
автомобил, собственост на дружеството на ищеца.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като вместо това бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Доводите,
които се излагат са по отношение на приетото от съда-неправилно според
жалбоподателя, че ответникът е доказал
наличието на каузално правоотношение, за което е издаден запис на заповед и е
погасил задължението си по него, поради
и което не дължи плащане по ценната книга.
Подробно
развива съображенията си.
От въззиваемият е постъпил
писмен отговор по въззивната жалба, в който заявява подробни аргументи по всеки
един от пунктовете на същата. Излага
подробни доводи по релевираните с жалбата възражения. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Страните не се явяват в с.з.
редовно и своевременно уведомени. Представляват се от надлежно упълномощени
процесуални представители-адвокати, които поддържат подадените въззивна жалба,
респ. отговор на въззивната жалба.
В указания срок представят
писмени защити.
Страните не сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното
по делото ч.гр.д.№3818/2017 по описа на БРС ищецът е подал заявление по чл.417
от ГПК, по което е издадена Заповед №2281 от 01.06.2017 год. за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 4 000 лв, представляваща вземане
по запис на заповед от 17.03.2013 год., в гр.Бургас, без протест и разноски,
платим на 30.06.2016г. ведно със законната лихва върху неизплатената сумата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
Предвид
постъпилото в срок възражение от
длъжника, кредиторът е предявил иск по
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
Ищецът твърди, че ответникът е издал в негова
полза запис на заповед за сумата от 4 000 лева. Заявява, че ценната
книга е редовен от външна страна
документ и съдържа всички реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ. Сочи, че е настъпил
падежа по менителничното задължение, който е бил на определена дата, той е бил
предявен в срок на длъжника, поради което е настъпила изискуемостта на
дължимата сума и е налице годно основание за претенцията му. До длъжника са отправяни
и устни покани, но до настоящия момент плащане не е извършено.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва иска.
Заявява,
че между страните е налице каузално правоотношение във връзка, с което е
съставен записа на заповед. Твърди, че за периода от май 2013 до септември 2014
г. е работил на длъжност „носач-товарач стоки“ в фирма „Сънфикс Дистрибюшън“ ЕООД,
където изпълнявал задълженията си под ръководството на ищеца. В тази връзка са
му възлагани задачи извън длъжностните му задължения, а именно – да извършва
доставка на стоки с автомобил собственост на дружество „Сън Фикс“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител е ищеца. На 23.02.2014 г.
претърпял самостоятелно ПТП с такъв автомобил, за което е съставен протокол за
ПТП № 1335370/23.02.2014 г. Във връзка с уреждане на въпроса по възстановяване
на нанесените щети по автомобила в резултат на ПТП и липсата на финансова
възможност у ответника за това, ищеца го принудил да подпише процесната ценна
книга. Същевременно постигнали договорка, всеки месец ищеца да удържа от
ответника по 200 лева от трудовото му възнаграждение, която уговорка била изпълнявана
от страните за периода от март до август 2014 г., когато било прекратено
трудовото правоотношение на ответника.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото е
представен запис на заповед, с който ответникът Д. се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца Ч. сумата
от 4 000 лв., на датата на падеж – 30.06.2016 г., с
място на плащане – при
поемателя на адрес в гр. Бургас.
Разпитани са свидетели,
ангажирана е съдебно-графологическа експертиза, страните са дали обяснения по
чл.176 ГПК.
Съгласно трайно установената
съдебна практика, предмет на делото при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния
ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение, а ответника въведените
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В т. 17 на
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК е посочено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на
записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения
и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването
на записа на заповед.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и в качеството му
на абстрактна сделка доказва вземането на поемателя за паричната сума, за
плащането на която издателят се е задължил. От приетите по делото графологични експертизи се
установява, че подписът на издателя върху документа е на ответника. В случая обаче
е налице твърдение от страна на ответника, че между страните в производството е
налице каузално правоотношение във връзка, с което е издаден процесния запис на
заповед. Посочени са конкретни факти и обстоятелства, за които са представени и
събрани доказателства, които ценени по отделно и в тяхната съвкупност, водят до
извода, че процената ценна книга е издадена именно във връзка с уреждане на отношенията
между страните, по повод на допуснатото от ответника ПТП, с автомобил
собственост на фирмата на ищеца. Настоящия
съд намира, че процесуалната позиция на ответника следва да
се квалифицира не като общо оспорване на вземането по
записа на заповед, с оглед указанията в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а като конкретно такова, което
създава задължение за ищеца да посочи и да доказва основанието за възникване на
вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и
действителен запис на заповед. В практиката на ВКС е прието, че записът
на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т. е. основанието не е
елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е
обуславящо за нейната действителност, но това не означава, че във всички случаи
записът на заповед е лишен от основание. Поначало той служи за
обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни
юридически факти и именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е
основанието за менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира
изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. Затова се приема, че при надлежно въведени от страните в производството по чл.422,
ал.1 от ГПК твърдения и възражения за
връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да
изследва наличието на такава връзка, а при доказването й - наличието на
неизпълнено задължение по каузалната сделка.
Във връзка с изложеното, неоснователни
са твърденията на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, с
оглед установяване на основателността на предявения от него иск и поради
неуспешно проведено от ответника доказване на наличието на каузално
правоотношение във връзка, с което е издаден записът на заповед. В този смисъл
следва да бъде посочено решение
по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че пълното
доказване, което се изисква при главното и обратното доказване, може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства. Косвеното доказване се счита за осъществено, когато по
делото са установени от гласните и писмени доказателства странични факти, които
преценени в тяхната съвкупност формират сигурно убеждение, че фактът, предмет
на доказване се е осъществил. В случая натрупването на тези доказателства
създава една цялостна картина, която безспорно установява спорния факт –
процесния запис на заповед е издаден, като обезпечение на
вземане на ищеца,
за претърпени от неговото дружество вреди от извършено от ответника ПТП с
автомобил собственост на дружеството.
Няма спор между страните, че
автомобил „Ситроен“ модел „Берлинго“ с рег. № А0827КМ е собственост на
едноличното дружество на ищеца. Няма спор, че той е бил управляван от
ответника, който е самокатастрофирал с него. От свидетелските показания на
свидетеля Кондакчиев се установява, че с ответника са работили заедно. Той е
постъпил на работа по – късно от Д., но е имало период когато са работили
заедно във фирмата, в която ги назначил ищеца. Задачите му ги поставял ищеца,
който изплащал и заплатите им. В последствие уточнява, че не знае дали
ответника е бил назначен в същото дружество. Посочва, че от колеги е чувал за
претърпяното от ответника ПТП, но не знае дали са му удържани пари в тази
връзка. Посочва, че самият той е допуснал ПТП и платил за ремонта на
автомобила. От писмените доказателства по делото се установява, че свидетеля и
ответника са били служители на различни търговски дружества, а от гласните
доказателства, че тези две дружества са имали съвместна дейност. Ето защо от това
фактическо положение, свидетелят е останал с впечатление, че работят за един и
същи работодател, който им възлага задачите и изплаща възнагражденията, от което може да се направи извод, че ищецът е бил пряк ръководител на ответника.
Неоснователни са възраженията на
въззивника, че поради несъвпадение на страните по каузалното правоотношение и
записа на заповед няма връзка между тях. Настоящия съд споделя, доводите на
районния съд, че това би имало значение, ако на каузалното правоотношение се
позоваваше ищеца, а не ответника. Действително в цитираното от последния
решение № 73 от 29.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 1025/2015 г. на ВКС II т.о. е
прието, че единствено, когато страните по менителничното и каузалното правоотношения
съвпадат - страните по ефекта са страни и по каузалната сделка, т. е. издателят
на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото
между тях каузално правоотношение. В случая следва да бъде отчетено, че една от
страните не е търговец, докато другата страна участник в каузалното
правоотношение е търговец, който е свързано лице по смисъла на §1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ, със страната по менителничното правоотношение.
За длъжника, собственика на фирмата е собственик и на автомобила, тъй като той
е едноличен собственик на капитала на дружеството. В тази връзка съдът намира
за напълно нелогични дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в
които заявява, че ответника му донесъл запис на заповед в офиса, но каква е
причината не може да каже. Както и че не може да каже кой как е карал процесния
автомобил, при положение, че заявява, че същия служел за изпълнение на
задачите, които има за изпълнение. От събраните по делото доказателства се
установява, че единствената връзка между ищеца и ответника е процесното ПТП и
изпълняваната от последния трудова дейност в складова база в Слънчев бряг. Твърдения и доказателства за наличие на други
правоотношения между страните липсват. Ето защо неоснователно е твърдението на
въззивника, че единственото доказателства за наличието на каузално
правоотношение са показанията на неговата майка. Последните допълват общата
картина по случая, но не са единственото доказателство и ценени в съвкупност с останалите
доказателства, установяват връзката между издаването на записа на заповед и
каузата за издаването му. Ето защо, първоинстанционния съд е ценил и обсъдил,
оспорваните показания в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При упражняване на своите
процесуални права, страните са длъжни да действат преди всичко добросъвестно.
Твърдението на ищеца, че не знае защо ответника му е дал записа на заповед,
води до единствения правилен извод, че няма право на сумата по менителничното
задължение и недобросъвестно претендира заплащането й. От друга страна
ответникът е провел успешно доказване на твърдението си, че процесният запис на
заповед е издаден, за да обезпечи вземането на ищеца за претърпените от него
вреди в резултата на извършено от ответника ПТП. Действително ответникът не е
бил служител в собствената на ищеца фирма, но в изпълнение на възложени му
задачи е управлявал автомобил на същата, поради което вместо да бъде
реализирана имуществената му отговорност му по реда на КТ, в нарушение на
императивни законови разпоредби е издадена процесната запис на заповед. Какви
са били отношенията на между двете дружества не е предмет на настоящото
производство, нито какъв е бил размера на щетата. В тази връзка напълно
неоснователни са възраженията на въззивника, че ответникът не е провел пълно и
главно доказване за размера на неговото задължение към ищеца, за причинените
щети на автомобила, както и за евентуално заплащане на 3000 лева частично в
случай, че се приеме, че на ответника е удържана сумата от 1000 лева. С оглед
установеното от съда, ирелевантен е и въпроса за размера на удържаните от
ответника суми от трудовото му възнаграждение. Тези факти, с оглед приетото от
съда, следва да бъдат изследвани и доказвани в друг вид производство – при
реализиране на имуществената отговорност на работника, поради което в
настоящото не може да бъде изследвано наличието на неизпълнено задължение по
каузалната сделка, тъй
като отношенията по КТ не могат да се уреждат с търговски сделки, каквато е
записа на заповед. Доколкото в настоящия случай ответникът е
доказал
твърдението си за наличие на каузално правоотношение, което не може да бъде
уредено с процесния запис на заповед, следва извода, че вземането
не съществува.
В случая, наличието на извънменителнично
отношение е доказано по начин, който несъмнено установява връзка с издадения запис на заповед, и длъжникът
успешно е провел защитата си срещу поемателя. Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевнатните за спора факти
е направил съответните правни изводи, които на основание чл.272 ГПК настоящият
състав споделя изцяло.
Страните са заявили своевременно
претенциите са разноски. Предвид изхода от делото такива се дължат от
въззивника в полза на въззиваемия. Съгласно представения договор за правна
помощ и списък на разноските сторените от въззиваемия такива в настоящата
инстанция са в размер на 510 лв., които
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
1703/07.08.2018г., постановено по гр.д.№ 6561/2017г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Н. К.Ч. с ЕГН **********,*** да заплати на А.В.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 510 лева /петстотин и десет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: