О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 648
09.12.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 09 декември 2019 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
ч.гр.дело №425/2019 г. по описа на Апелативен съд - Б. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Ж. Г. К. от гр. С. против Определение №2190/13.11.2019 г., постановено по гр.д. №787/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. №787/2019 г. по описа на БОС, поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба на Ж. К.
С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и връщане на делото на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Сочи се за неправилен извода на БОС за наличие на сила на присъдено нещо, правеща предявения установителен иск за собственост недопустим. Твърди се наличие на други факти и обстоятелства относно спорното право, необхванати от СПН, които правят иска допустим, в частност – фактите и обстоятелствата по влязлото в сила решение по т.д. №272/2017 г. по описа на БОС в спора по предварителния договор между „. турс“ АД и „Д“ ЕООД с главно стъпващ - жалбоподателя К. с предмет същия имот са различни от спора между „. тур с“ АД и АПСК-С.. Заявено е и възражение против извода на БОС за недопустимост на иска по чл.537, ал.2 ГПК за установяване недопустимост на извършеното вписване на ИМ по гр.д. №8174/2015 г. на СГС.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Апелативния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Преценена по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред БОС е образувано по искова молба с посочено правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 от ГПК, вр.чл.88 и чл.90 ЗКИР, подадена от Ж. Г. К. против „Х“ АД, ЕИК * с която е поискано да се приеме за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 67800.54.191 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с площ от 2475 кв.м., както и да се установи недопустимостта на извършеното вписване на исковата молба по гр.д. №8174/2015г. по описа на Софийски градски съд с вх. №14803/30.01.2017г. с ищец „Х“ АД и ответник Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – С. и да бъде постановено заличаването на вписването на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за недопустимост на иска, като заявил твърдения за наличие на висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.
С атакуваното в настоящото производство определение е прекратено производството по гр.д. №787/2019 г. по описа на БОС, поради недопустимост на предявения иск и е върната исковата молба на Ж. К. В мотивите си решаващия съд е изложил следното: При направена служебна проверка, съдът установил, че с Решение №21/08.02.2018 г., поправено с Решение №59/21.02.2019 г. по т.д. №272/2017 г., е признато за установено по отношение на „Х“ АД, с ЕИК * (ответник по настоящия иск) и „Д“ЕООД, с ЕИК *, че Ж. К. , ЕГН ********** (ищец по настоящия иск) е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.191, с площ от 2475 кв.м., находящ се в гр. С., местност „К“. В описаната част цитираното решение е влязло в законна сила на 09.03.2019 г., поради което същото се явява процесуална пречка за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост за същия имот, между същите страни и на същото основание - искът е недопустим и на основание чл.299, ал.2 от ГПК производството следва да бъде прекратено в тази част.
По отношение на съединения иск за установяване недопустимостта на извършеното вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. №8174/2015 г. по описа на СГС, съдът счел, че ищецът няма правен интерес от воденето му. Макар чл.88 от ЗКИР да предвижда, че всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и 3 от ГПК, наличието на изрична законова разпоредба не освобождава ищеца от задължението да обоснове правния си интерес от водене на иска. В процесния случай ищецът формулира петитум за установяване недопустимост на вписване, но не излага основания за такава недопустимост на действието по вписване, като охранителен акт. Освен това, съгласно чл.90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Искът за прогласяване недействителността на вписването е различен от иска за защита на накърненото материално право и може да се основава единствено на твърдения за наличието на пороци в процедурата по самото вписване, каквито липсват в исковата молба, т.к. в нея са изложени единствено фактически твърдения в подкрепа на установителния иск за собственост. Съдът е посочил, че в действителност в исковата молба се съдържа формално твърдение, че „вписването не е извършено от правоимащо лице“, но същото не касае изявление за порок относно процедурата по вписване на исковата молба. Този извод решаващия съд е направил след анализ на цялостното изложение в ИМ, уточнена с молба вх. №9935/24.06.2019 г., видно от които ищецът твърди не вписване от лице, извън предвидените в закона, а от несобственик - „Х“ АД твърдяло, че е собственик на имота, но към датата на подаване на исковата молба по гр.д. №8174/2015 г. на СГС, вече не било собственик, тъй като ищецът придобил имота на публична продан две години по-рано, с оглед на което липсвал правен интерес у „Х“ АД от водене на иска по посоченото дело. Така според БОС, на практика, като твърди, че исковата молба е вписана по заявление на лице, което не е собственик на имота, ищецът цели осъществяване на съдебен контрол относно факта на наличието на правен интерес у „Х“ АД от воденето на иск срещу Агенция по приватизация и следприватизационен контрол – С. по гр.д. №8174/2015 г. на СГС, в предмета на което е включен и поземлен имот с идентификатор 67800.54.191, какъвто контрол настоящият съд не е в правомощията си да осъществи. Поради изложеното, решаващия съд счел и този иск за недопустим. По повод заявеното от ищеца в уточняващата молба, вх. №9935/24.06.2019 г., че вписването на исковата молба по партидата на процесния имот се дължи на грешка, БОС посочил, че изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се извършва по реда на чл.89 от ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред. Относно съдържащото се в исковата молба искане, конкретизирано с молбата от 24.06.2019 г., да бъде постановено частично заличаването на исковата молба само по партидата на процесния имот, съдът посочил, че разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗКИР постановява, че заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице с определение на съдията по вписванията.
Обжалваното определение е правилно. Изложените от първостепенния съд съображения са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от въззивния съд.
При извършена служебна проверка в деловодната система на Апелативен съд – Б. се установи, че с Решение №21/08.02.2018 г., поправено с Решение №59/21.02.2019 г. по т.д. №272/2017 г. на БОС е признато за установено по отношение на „Х“ АД, с ЕИК * (ответник по настоящия иск) и „Д“ЕООД, с ЕИК *, че Ж. К. , ЕГН ********** (ищец по настоящия иск) е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.191, с площ от 2475 кв.м., находящ се в гр. С., местност „К“. В описаната част цитираното решение е влязло в законна сила, който извод е потвърден и с Определение №460/24.10.2019 г. по ч.т.д. №2340/2019 г. на ВКС, І т.о. При това положение правилен е извода на първостепенния съд, че това вече влязло в законна сила решение се явява процесуална пречка за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост за същия имот, между същите страни и на същото основание, т.е. искът е недопустим и на основание чл.299, ал.2 от ГПК производството следва да бъде прекратено в тази част.
Правилни са доводите на решаващия съд и по отношение недопустимост, поради липса на интерес, на останалите предявени искове.
Изложените съображения съответстват на възприетото в практиката на ВКС становище за начина, по който съдът следва да извърши проверка за наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, както и за момента, в който такава преценка следва да бъде извършена. В Определение №558/19.11.2013 г. по ч.гр.д. №4468/2013г., на ВКС, І ГО е прието, че проверката за допустимостта на исковата молба, която съгласно чл.130 ГПК съдът извършва едновременно с проверката за редовността на исковата молба, се основава на изложените в нея обстоятелства и петитум, като на този етап съдът проверява процесуалната правоспособност и дееспособност на страните, надлежната им процесуална легитимация, подведомствен ли е спорът на съда, а в случаите, когато предявяването на иска е обусловено от преклузивен срок – спазен ли е този срок и може да направи извод за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от търсената защита, когато този извод следва непосредствено от съдържанието на исковата молба, без да преценява дали приложените към исковата молба доказателства подкрепят фактическите и правни твърдения на ищеца относно съществуването на спорното материално право. В Определение №725/11.11.2015 г. по ч.гр.д. №3241/2015 г. на на ВКС, ІV ГО, Определение №558/19.11.2013 г. по ч.гр.д. №4468/2013 г. на ВКС, І ГО и Решение №164/04.07.2012 г. по гр.д. №570/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че ако при проверка за допустимост на иска съдът констатира, че същият е недопустим, той връща исковата молба – чл.130, изр.1 ГПК, но при съмнение съдът следва да посочи на ищеца срок, в който да изпълни дадените указания, което ще му даде възможност да прецени сезиран ли е или не с допустима искова молба, напр. да изложи фактически твърдения, които да обосновават правния му интерес от предявяване на иска и едва след неотстраняване на нередовностите в указания срок съдът следва да приложи последиците на чл.130 ГПК, като указанията следва да бъдат ясни и точни относно това в какво се състои нередовността на процесуалното действие и как може да бъде отстранена. В Определение №447/24.09.2010 г. по ч.гр.д. №416/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че съдът на основание чл.130 ГПК може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдяните в молбата факти на базата на ангажирани по делото доказателства, тъй като проверката за допустимост, основана само на данните, черепни от исковата молба, не може да бъде нито пълна, нито окончателна.
В настоящия случай съдът с Разпореждане №2038/19.06.2019 г. е дал указания на предявилото иска лице за посочване на фактическите твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяването на иска по чл.537, ал.2 ГПК, вкл. да насочи иска си срещу всички лица, които се ползват от акта. Преценката за наличието на правен интерес от предявяването на този иск е извършена след изтичането на определения от съда срок и въз основа на молбата-уточнение, подадена от предявилото иска лице, в която е заявено, че вписването на исковата молба по партидата на процесния имот вероятно се дължи на грешка.
Съображенията на съда, че ищецът няма правен интерес от воденето съединения иск за установяване недопустимостта на извършеното вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. №8174/2015 г. по описа на СГС са правилни и съответстват на практиката на ВКС, тъй като преценката за наличието, респ. липсата на правен интерес от предявяването на иска е извършена въз основа на съдържащите се в исковата молба и уточняващата молба, твърдения.
По повод заявеното от ищеца в уточняващата молба, вх. №9935/24.06.2019 г., че вписването на исковата молба по партидата на процесния имот се дължи на грешка, БОС правилно е посочил, че изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се извършва по реда на чл.89 от ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред, а относно съдържащото се в исковата молба искане, конкретизирано с молбата от 24.06.2019 г., да бъде постановено частично заличаването на исковата молба само по партидата на процесния имот, съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл.90, ал.2 от ЗКИР постановява, че заличаването се извършва по искане на заинтересуваното лице, с определение на съдията по вписванията.
Предвид на изложеното до тук, частната жалба на Ж. К. се прецени за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на БОС – потвърдено.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Ж. Г. К. от гр. С. против Определение №2190/13.11.2019 г., постановено по гр.д. №787/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.