№ 53
гр. Дупница, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20221510201361 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба от Д. П. В., ЕГН ********** с адрес: гр.
***, ул. *** чрез пълномощник адв. Б. Д. В. от АК – Кюстендил, с адрес: гр.
***, ул. ,,***“, *** против Електронен фиш серия К № 6362836 издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в
размер на 100.00 лева. Претендира се отмяна на електронния фиш, като се
излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването му. Претендират се направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган чрез юрисконсулт Бучева изразява
писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 10.08.2022г. товарен автомобил ,,***“ с рег. № *** се движел в гр.
Кочериново, кв. ,,Левски“ по ПП1 Е-79 при км. 353+700 с посока на движение
към гр. Благоевград. Посредством автоматизирано техническо средство
120cd40 в 16:07 ч. било установено, че посоченият автомобил се движел с
превишена скорост – 63 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населено място,
сигнализирано с пътен знак Д11. Видно от приетото по делото писмо изх.
№11-00-19/10.02.2023 г., издадено от Директора на ОПУ-Кюстендил,
процесното километрично положение км. 353+700 на РП I-1 /Е79/ попада в
границите на населеното място гр. Кочериново /квартал Левски/, поради
което допустимата максимална скорост на движение е 50 км/ч.
1
Средството за измерване – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1, с което е засечена скоростта е със срок на валидност - 07.09.2027 г.
Издаден е електронен фиш серия К №6362836 от ОДМВР Кюстендил, с който
на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 100.00 лева. В ЕФ
се сочи, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5046801. От представена
справка за нарушител/водач е видно, че последният е със статус: потвърден.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, както и служебно изисканите от
съда. В събрания доказателствен материал няма противоречия, които следва
да се обсъждат. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на
такава. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Електронният фиш
притежава всички реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус е
следвало в производството да бъде доказано, че процесното деяние е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била
наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Действително, в
атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5046801, който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на Д.
П. В., видно от която на последния е било наложено административно
наказание глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но от това
доказателство не става ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл
в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на
деянието. Предвид последното, наказващият орган не е доказал (предвид
разпределението на доказателствената тежест), че Д. В. е извършил
процесното деяние по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да
се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние,
извършено ,,повторно“, съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП при определяне на наказанието.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че не е изпълнено
изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и за
2
съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В
случая нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установява условията и
предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
както и данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които
електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, от
своя страна, предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане
на ПАМ в зависимост от това дали констатираното нарушение е повторно,
като от съществено значение е правната му квалификация и именно тя е
определящият критерий. Това е така, защото според чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В контекста на
горното, следва да се определи правната квалификация на нарушението, да се
прецени какъв е размерът на наказанието за него и едва след това, ако същото
попада в приложното поле на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП да се изчисли двойния му
размер. В случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е
на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред
някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на
наказанието. По този начин предявеното обвинение се явява неясно,
доколкото не е посочена основната санкционна норма, което пък
възпрепятства упражняване на правото на защита на нарушителя в пълен
обем.
В конкретния случай, при така констатираната липса на описание защо
е прието, че деянието е извършено при повторност, не би могло и да се стигне
до изменение на квалификацията и прилагане на закон за по-леко наказуемо
нарушение в съответствие с постановките на Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. Това е така с оглед на процедурата по
издаването на съответния санкционен акт. В случая, с изменение на
обжалвания акт би се стигнало до налагането на глоба в размер на 50 лв.,
каквато обаче не би могла да се наложи с електронен фиш, доколкото редът е
друг. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
3
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба
се издава фиш.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби
се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на
електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в
размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално
правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по
който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите
правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не
надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на
дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш,
а при оспорването на същия съответно развиване на
административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН,
която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в
ЗАНН няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което при съобразяването му от
страна на съда води до извод, че би било недопустимо изменение на
санкцията по електронния фиш от страна на съда и налагането на санкция в
размер на 50 лв., каквато санкция законодателството към момента не
позволява да бъде налагана със санкционен акт от вида на електронните
фишове. Предвид изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00
лева от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед
представения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в
който е отбелязано заплащането на сумата в брой, същата се явява
основателна и доказана. Възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение с писмена молба от 21.02.2023 г., съдът намира за
неоснователно, доколкото жалбоподателят претендира минималния размер на
адвокатско възнаграждение.
Предвид горното съдът приема, че следва да осъди ОДМВР-
Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя Д. П. В., сумата от 300.00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6362836, издаден от ОДМВР
4
Кюстендил, с който на Д. П. В., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. ***, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба” в размер на 100.00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от Директора, да
заплати на Д. П. В., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. ***, сумата от
300.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5