№ 266
гр. Благоевград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№24946/04.12.2023г., подадена от адв.В. К., пълномощник на С. Т. Б., с ЕГН
********** и адрес: гр.Благоевград, ***, против Решение № 681/20.10.2023г.,
постановено по гр.д. №1859/2022г. по описа на РС[1]Благоевград.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се излагат подробни съображения.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове. С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която
е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
моли същото да се потвърди.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Производството пред районен съд е образувано въз основа на искова,
подадена от Специализирана болница за активно лечение „Свети Мина“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
1
Благоевград, ул. "***, представлявано от д-р Теодор Велчев срещу С. Т. Б., с
ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ***.
С исковата молба се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца сумата в размер на 3044,40 лв. (три хиляди четиридесет и четири лева
и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от
Кодекса на труда вр. чл.5 от Трудов договор № № 378/01.10.2007г. дължимо
от работника на работодателя за срока на неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на брутното трудово
възнаграждение за 60 /шестдесет/ (календарни) дни, ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 01.10.2007г. ОДОЗ Благоевград
(СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е правоприемник на ОДОЗ Благоевград) е
сключило трудов договор № 378 с д-р С. Т. Б. за заемане на длъжността
“Началник, Клинична лаборатория Договорът е сключен за срок от три
години -до 01.10.2010г. Сочи се, че съгласно чл.68, ал.7 от Закона за
лечебните заведения трудовите договори с началника на клиника или
отделение се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до
три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. На основание
чл.326, ал.2, изр. трето от Кодекса на труда срокът на предизвестието при
прекратяване на срочен трудов договор е три месеца. В тази връзка в т.5 от
Трудовия договор № 378 от 01.10.2007г. е записано, че срокът на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор за двете страни е 90
/деветдесет/ дни. В случая се касае за календарни дни, тъй като те се равняват
на тримесечен срок на предизвестие.
Поддържа се, че след изтичане срока на Трудовия договор № 378 от
01.10.2007г. - 01.10.2007г. и тъй като след тази дата не е сключван нов трудов
договор, той се е превърнал в такъв с неопределен срок. Срокът на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение остава
непроменен и е този записан в т.5 от трудовия договор, а именно 90
/деветдесет/ дни (т.е. 90 календарни дни). Твърди се, че със заявление вх.№
135/07.03.2022г. д-р Б. изразила желанието си да прекрати трудовото си
правоотношение с болницата по взаимно съгласие, считано от 07.03.2022г.
Изрично е уточнила, че при неприемане на молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение, същото да бъде считано за предизвестие за
прекратяване съгласно трудовия й договор.
Поддържа се, че работодателят - СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД не е
приел прекратяване на трудовия договор да стане по взаимно съгласие. С
уведомление изх.№ 143/09.03.2022г., д-р Б. е уведомена от работодателя, че
ако желае да прекрати трудовия си договор със СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
2
с отправяне на предизвестие, следва да има предвид и да се съобрази със
законово установения 90-дневен срок на предизвестието, както и че срокът на
предизвестието започва да тече от следващия ден от получаването му -
чл.326, ал.4, изр. първо от КТ. Сочи, че в нейния случай, срокът на
подаденото от нея предизвестие (Заявление вх. №13 5/07.03.2022г.) изтича на
06.06.2022г.
Сочи се още, че д-р Б. била уведомена и че, ако все пак желае да
прекрати трудовото си правоотношение преди изтичане срока на
предизвестието, на основание чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда ще дължи на
СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за не спазения срок на предизвестието. С молба вх.№
230/01.04.2022г. д-р Б. изразила желанието си да прекрати трудовото си
правоотношение с болницата считано от 07.04.2022г.
Твърди се в исковата молба, че със Заповед № 71/01.04.2022г., издадена
от управителя на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД считано от 07.04.2022г. е
прекратено трудовото правоотношение по Трудов договор № 378/01.10.2007г.
Съгласно т.2 от Заповед №71/01.04.2022г., на основание чл.220, ал.1 във вр. с
чл.5 от Кодекса на труда, д-р Б. дължи на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
обезщетение за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на брутното трудово възнаграждение за
60 /шестдесет/ (календарни) дни, а именно сума в общ размер на 3044,40 лв.
(три хиляди четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки).
Сочи се, че общата сума на обезщетението е формирана на основание
чл.220, ал.1 от КТ и чл.20 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, на база брутното трудово възнаграждение размер за
месеца, предхождащ този на прекратяването на трудовото правоотношение -
месец март 2022г. Видно от фиш за заплата за месец март 2022г. (който е и
последният пълно отработен месец) в сумата за получаване от работника са
включени основна заплата, процент клас прослужено време, допълнително
натоварване, допълнително плащане за работа в извънредна епидемична
обстановка, разположение ВП, дежурства в събота и неделя. От тях с
постоянен характер са само основната заплата и клас прослужено време,
които именно определят размера на основно брутно трудово възнаграждение,
а именно сума в размер на 1522,20 лева. Поради това размерът на дължимото
от работника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ е общо 3044,40 лв. за периода
на неспазения срок на предизвестието.
Посочено е, че в съставения на 06.04.2022г. обходен лист при
прекратяването на трудовото правоотношение на д-р Б. също е записано, че
същата дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ - две брутни заплати.
3
Твърди се, че изискуемостта на вземането по чл. 220 от КТ се смята за
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред, т.е. от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Тъй като от прекратяване на трудовото правоотношение до момента лицето
не изплати дължимото от нея обезщетение, СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД
изпратило до д-р Б. Уведомление изх.№ 338/09.06.2022г., с което била
поканена да изплати доброволно на лечебното заведение дължимата от нея
сума. Уведомлението било изпратено с препоръчана куриерска пратка и
видно от обратна разписка за получаването му, уведомлението е получено
лично от С. Б. на 10.06.2022г. В указания 7-мо дневен срок за доброволно
плащане, не постъпило никакво плащане от длъжника.
Плащане на дължимото обезщетение по чл.220,ал.1 от Кодекса на труда
не е извършено и до момента.
Постъпил е отговор от ответника. С отговора се оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан по основание.
Сочи се от ответницата в писмения отговор, че от съдържанието на
представения с исковата молба Трудов договор № 378 от 01.10.2007 година се
установява, че същия е сключен на основание чл.96 от КТ вр. с чл.68, ал.7 от
ЗЛЗ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ трудовите договори с
началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра
(акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното
заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на
труда. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от КТ трудовият договор,
сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време,
ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на
уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна
на работодателя и длъжността е свободна.
Поддържа се, че между страните не е спорно, че ответницата е
продължила да работи след изтичане на уговорения срок по горепосочения
трудов договор пет или повече работни дни без писмено възражение от
страна на работодателя, както и че длъжността, която е заемала е свободна.
При това фактическо положение, и по смисъла на чл. 69, ал.1 от КТ следва, че
между страните е възникнало ново трудово правоотношение. Поддържа се, че
това следва от анализа и тълкуването на разпоредбата на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ,
която категорично и ясно сочи, че трудовия договор за длъжността, която
ответницата е заемала е с точно определен срок от три години и тази
длъжност се заема само по силата на проведен конкурс. Цитираната
разпоредба не съдържа възможност за продължаване на срока на договора,
именно поради обстоятелството, че длъжността е конкурсна. Следователно, с
изтичането на този срок, трудовия договор сключен на основание чл.68, ал.7
4
от ЗЛЗ прекратява действието си, респективно прекратяват действието си
всички уговорки обективирани в него без изключение.
Поддържа се, че процесния трудов договор се превърнал в договор за
неопределено време на основание чл. 69, ал.1 от КТ. При това фактическо
положение и по смисъла на разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
От представените към исковата молба писмени доказателства не се
установяват данни страните да са уговорили срок за предизвестие по — дълъг
от 30 дни. В тази връзка се поддържа, че твърдението на ищеца обективирано
в обстоятелствената част на исковата молба в насока, че само срока на
предизвестието за прекратяване е останал непроменен и действащ, а именно
90 дни и за двете страни не намира нито законова нито логическа опора. Ако
се следва това твърдение тогава не става ясно защо именно само чл.5 от
Трудов договор № 378 от 01.10.2007 година е запазил действието си, а
същевременно чл. 7 от същия трудов договор, касаещ размера на трудовото
възнаграждение е претърпял съществено изменение - от 470.00 лева на 1
522.20 лева. Тази разпоредба на трудовия договор следвайки логиката на
ищеца също трябва да е действаща, поради което размера на обезщетението
за неспазен срок на предизвестие не би следвало да е претендирания размер.
Твърди се, че ако се приеме, че ответницата е отправила писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието не е в размер на 90 дни, както
твърди ищеца, а е 30 дни. Този тридесет дневен срок безспорно е бил спазен,
както ищеца сочи, а ответницата не оспорва. Предвид това предявените
искове се явяват неоснователни.
На следващо място се сочи в писмения отговор, че съгласно чл. 90, ал. 3
от КТ вр с чл. 68, ал. 7 от ЗЛЗ длъжностите, определени като конкурсни, се
заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността
може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз
основа на конкурс.След изтичането на срока процесния трудов, сключен на
основание чл.68, ал.7 от ЗЛЗ прекратява действието си, респективно
прекратяват действието си всички уговорки, обективирани в него без
изключение. По делото няма данни страните да са сключили срочен писмен
трудов договор по съгласно чл. 90, ал. 3, изречение второ от КТ вр с чл. 62,
ал. 1 от КТ за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.
Следователно, за времето считано от датата на прекратяване на Трудов
договор № 378 от 01.10.2007 година, което е станало поради изтичането му на
срока на 30.09.2010 година, до датата на която ответницата е прекратила
изпълнение на задълженията си като ’’Началник клинична лаборатория”,
5
същата не се е намирала в трудово правоотношение с ищеца. Това е така
понеже между страните не е имало и не се претендира наличието на сключен
срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 7 от ЗЛЗ, какъвто договор
задължително следва да бъде сключен за заемане на процесната длъжност, не
е имало и сключен срочен трудов договор на основание чл. 90, ал. 3,
изречение второ от КТ вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ за времето, докато длъжността
бъде заета въз основа на конкурс.
При това фактическо положение следва да се приеме, че между
страните е съществувало друго различно от трудово правоотношение, а
именно гражданско такова /евентуално договор за поръчка ияи договор за
изработка/, което правоотношение не се регулира от разпоредбите на кодекса
на труда.
Сочи се в писмения отговор, че от съдържанието на молба Вх.№ 230 от
01.04.2022 година се установява, че ответницата е заявила прекратяване на
трудовото си правоотношение, считано от 07.04.2022 година. Със Заповед №
71 от 01.04.2022 година управителя на СБАЛО „СВЕТИ МИНА” ЕООД е
прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 2 от КТ, като
е приел, че посочената молба представлява предизвестие за прекратяване по
реда на чл. 326, ал. 1 от КТ. От съдържанието на молбата се установява, че
ответницата е отправила предложение до управителя на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение считано от 07.04.2022 година.
Поддържа се в отговора, че няма данни обаче от съдържанието на молбата,
които да сочат, че ответницата е отправила писмено предизвестие за
прекратяване на основание чл. 326, ал.1 от КТ. Това е така не само поради
липсата на посочено конкретно правно основание, а именно чл. 326, ал. 1 от
КТ, но и поради липсата на изрично изявление за прекратяване с
предизвестие. Това обстоятелство се установява още по — добре при
съпоставяне на тази молба с подадената предходна такава, а именно
Заявление с Вх.№ 135 от 07.03.2022 година, в което ответницата изрично
сочи, че ако не бъде прието предложението й за прекратяване по взаимно
съгласие, то заявлението да се счита за предизвестие за прекратяване.
Поддържа се, че при това фактическо положение следва да се приеме,
че ответницата е отправила предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие
на страните, което предложение е прието от управителя на ответника в
определения в същата разпоредба седем дневен срок и обективирано в
издадената Заповед №71 от 01.04.2022 година, независимо от
обстоятелството, че в заповедта цифрово е посочено друго правно основание.
И понеже при прекратяването на трудовия договор на основание чл.325, ал. 1,
т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, страните не си дължат предизвестие,
6
следователно предявените искове и при това положение се явяват
неоснователни.
Районният съд е приел, че между Областен диспансер за онкологични
заболявания със стационар Благоевград“ ЕООД и д-р С. Т. Б. е сключен
Трудов договор № 378/01.10.2007 г. Установява се от същия, че е сключен на
основание чл. 96 КТ, във вр. с чл. 68, ал. 7 ЗЛЗ, във вр. с 67, ал.1, т.2, във
връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, като ответницата е била назначена на
длъжността Началник клинична лаборатория с месторабота „ОДОЗС
Благоевград“ ЕООД, с времетраене - до 01.10.2010 година, считано от датата
на настоящия договор. В трудовия договор изрично е уговорено, че срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор за двете страни е 90 дни.
Приел е, че от представеното Допълнително споразумение № 339а от
01.10.2010 година към Трудов договор № 378/01.10.2007 г., се установява, че
на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ е променено времетраенето на трудовия
договор, като до 01.10.2010 година се променя на: до сключването на трудов
договор с избрано от проведен конкурс лице, като в останалата част Трудов
договор № 378/01.10.2007 г. не се променя.
От представеното към ЛТД допълнително споразумение №
251/02.11.2018 година към Трудов договор № 378/01.10.2007 г. се установява,
че на 02.11.2018 година на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ ответницата Б. е
назначена на длъжността Началник Медико диагностична- клинична
лаборатория, код по НКПД 13427011, с място на работа -Медико
диагностична-клинична лаборатория, работно време от 7 часа при условията
на нормиран/ненормиран работен ден. Споразумението е сключено за срок:
до сключване на трудов договор с избрано от проведен конкурс лице, считано
от 02.11.2018 година. Изрично в същото е посочено, че в останалата част
Трудов договор № 378/01.10.2007 година не се променя. Приел е, че на
01.04.2022 г., ответницата е подала молба с вх. № 230/01.04.2022 година, с
която е поискала трудовият й договор като „началник Клинична лаборатория“
да бъде прекратен, считано от 07.04.2022 година. Приел е, че ответницата е
спазила едномесечно предизвестие от 30 дни, като договорът е прекратен на
07.04.2022 година и че не е спазен срокът за предизвестие от 60 дни, поради
което е уважил исковата претенция.
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.
Настояща инстанция намира, че трансформацията по чл. 69 КТ
настъпва при наличието на определи предпоставки - сключен валиден трудов
7
договор за определено срок, срокът да е изтекъл, работникът или служителят
да е продължил да работи след изтичането на уговорения срок пет или повече
работни дни, работодателят да не е направил писмено възражение срещу
продължаването на работника или служителя да работи, за длъжността да има
обособена щатна бройка и тя да е свободна. При наличието на тези
предпоставки, законът презумира превръщането на срочния трудов договор в
безсрочен, но презмцията ще настъпи, ако няма законова пречка за нейното
приложение. Когато длъжността е обявена за конкурсна със закон, какъвто е
настоящият случай чл. 68, ал. 7 ЗЛЗ, правоотношението не може да се
трансформира в безсрочно по чл. 69, ал. 1 КТ. Съответната длъжност може да
се заеме само въз основа на конкурс, респ. през времето докато длъжността е
определена като конкурсна, тя не може да се заеме по трудов договор, освен
по срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ - до заемането на
длъжността въз основа на конкурс. В този смисъл без значение дали
ответницата ответницата е подписала споразумение за сключването на срочен
договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. Видно от доказателствата по делото
ответницата е подписала споразумение за сключването на срочен договор по
чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ и е продължила да работи по срочен трудов договор,
докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл.326 ал.1 КТ. Касае се за субективно право, което може да
бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо
каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание.
Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно
прекратява трудовия договор на основание чл.326 ал.1 КТ. При прекратяване
на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ работникът или служителят отправя
писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено
предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на
предизвестието- чл.335 ал.2 т.1 КТ, освен ако той или работодателят
пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на
чл.220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия
договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на
другата страна обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата
престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването
му, с друга престация, а именно : плащане на определената в закона сума. В
8
чл. 326, ал.2 КТ е посочено, че срокът на предизвестието при прекратяване на
срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на
договора. Този срок е задължителен е не зависи от волята на страните.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните
въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция
обосновали искова претенция.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната
инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора
в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания
доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи,
обусловили постановяването на обжалваното решение.
Поради неоснователността на доводите и обосноваността и
законосъобразността на мотивите на РС, към които настоящият състав
препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
Право на разноски има въззиваемата страна, но такива не са поискани
/видно от протокол от открито съдебно заседание от 09.05.2024г./ и не следва
да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
681/20.10.2023г., постановено по гр.д. №1859/2022г. по описа на РС
Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, предвид
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9