Р
Е Ш Е Н И Е № ...........
26.05.2021 година, гр. Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, І
граждански състав, на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ
: ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 558/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано по
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.М.И. твърди, че с ответника „Ямболен
81“ ЕООД – гр. Любимец са сключили предварителен договор за включване в ново
строителството, по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищеца
следния недвижим имот: Жилище № 9, находящо се в град Димитровград, квартал
172, УПИ 1, с площ от 133,91 кв.м., ведно с приспадащите се части от правото на
строеж и общите части на сградата, и гаражна клетка № 5, срещу сумата 59 800
евро. При подписване на предварителния договор ищецът заплатил авансово сумата
15000 лева, за което му бил издаден касов ордер от 14.04.2008 година.
Ищецът твърди, че строителството на
жилището се проточило много и покупката му станала неактуална за него, но
въпреки това бил готов да изпълни дооворните си задължения. Ищецът често се
интересувал от развитието на строежа, докато установил, че ответникът продал
процесното жилище на трето лице. Получил обаче уверение от ответника, че
дадената от ищеца сума 15 000 лв. ще му бъде върната.
Ищецът
твърди също, че в предварителния договор не бил отбелязан срок за изпълнение на
задълженията на ответника, поради което последният отказвал да ги изпълни.
Затова, ищецът му отправил нотариална покана от 29.07.2019г., с която го
поканил да изпълни договорните си задължения. Поканата била получена от
ответника на 31.07.2019г. В същата ищецът заявявал, че е готов да изпълни
задълженията си по договора и че при условие на невъзможност ответникът да
изпълни своите такива, по негова вина, желае да му бъде върната дадената сума
15 000 лв., ведно със залегналите в договора лихви и неустойки.
Тъй като ищецът не получил дадената от
него сума, подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 05.08.2020г. по частно
гражданско дело № 416/2020 година по описа на Районен съд - Свиленград, с която
съдът разпореждал длъжникът /ответникът/ да заплати на заявителя /ищеца/ сумата
15 000 лв. - за главница, сумата 1433,60 лв. – за мораторна лихва, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020г. до пълното й
изплащане. Ответникът възразил срещу заповедта и в изпълнение на указанията на
съда ищецът предявил настоящите искове.
Поради изложеното, ищецът иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата 15 000 лева – главница, представляваща дадена по
предварителен договор за включване в ново строителство сума, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.07.2020г. до пълното й изплащане, и сумата 1433,60 лева –
мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 08.07.2020г. Претендира разноски
в заповедното и в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и
по размер. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като от
своя страна излага следната такава:
Ответникът твърди, че през 2008г. ищецът направил оглед на процесното
жилище, находящо се в строяща се към този момент многофамилна жилищна сграда.
След огледа ищецът одобрил жилището и на 14.04.2008г. посетил офис на ответното
дружество в гр. Димитровград, където заявил, че желае да го закупи. Заявил също,
че към момента не разполага с цялата цена, която била договорена на 59 800
евро, а можел да я плати разсрочено, както следва: 15 000 лв. – при сключване
на предварителен договор за покупко-продажба, 20 000 евро – през месец август
2008г. и 32 000 евро – при сключване на договор за покупко-продажба с
нотариален акт. Предложеното от ищеца плащане било одобрено от управителя на
ответното дружество и на 14.04.2008г. страните сключили предварителен договор,
при което ищецът платил на ответника сумата 15 000 лв. През месец август 2008г.
обаче ищецът не направил втората вноска от 20 000 евро. След това многократно
посещавал офиса на ответника в гр. Димитровград и го умолявал за изчакване,
като давал обещание, че ще изпълни задължението си по предварителния договор,
но това така и не се случило. В началото на 2009 г., при поредно посещение в
офиса, ответникът уведомил ищеца, че сградата е завършена и жилището може да
бъде нотариално прехвърлено. След това уведомление ищецът не извършил дължимите
следващи плащания, нито заявил готовност за плащане. Поради това ответникът бил
принуден да търси друг купувач на жилището. След извършената продажба,
ответникът върнал на ищеца част от сумата 15000 лв., след като приспаднал от
нея сумата 11695,86 лв., представляваща неустойка, дължима по т.II от предварителния договор.
Връщането на сумата станало срещу разписка от 16.01.2019г. и към този момент
ищецът нямал никакви претенции към ответника, относно предварителния договор от
14.08.2008г. С оглед изложеното, ответникът изпълнил задълженията си по
предварителния договор, до развалянето на който се стигнало поради виновното
неизпълнение на задълженията на ищеца.
Предвид изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли предявените
искове и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Предмет на настоящия процес са предявени
установителни искове с материално-правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно т. 1 от ППВС № 1/79 г. на ВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.
В настоящото производство в тежест на ищеца бе: да установи наличието на предварителен договор между страните, по силата на който дружеството-ответник се е задължило да извърши продажба на процесното
жилище, срещу заплатена му от ищеца сума от 59 800 евро, част от
която в размер на 15 000 лева е платена при сключването на този договор; да
установи, че е извършил твърдяната престация по договора, както и да докаже
размера на престацията; да установи, че е погасено насрещното задължение на
ответника, поради твърдяната невъзможност за изпълнение, възникнала по негова
вина /на ответника/, на въведените от ищеца фактически основания.
Безспорно е, а и се установява от
представените писмени доказателства, че на 14.04.2008г. между страните е
сключен предварителен договор, по силата на който ответното дружество се е
задължило да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижим имот – „самостоятелен
обект в сграда – жилище № 9, находящо се в гр. Димитровград, кв.172, УПИ I, с
обща площ 133,91 кв.м., както и припадащите се части
от правото на стоеж и общите части на сградата“, а също и склад № 5, срещу
което ищецът се е задължил да заплати продажна цена в размер на 59 800
евро, платима на три вноски: I
вноска
от 15 000 лв. – при сключване на предварителния договор; II вноска
от 20 000 евро – м. август;
III вноска от 32 120 евро – при
нотариалното прехвърляне. Съгласно т.6 от р-л III от предварителния договор,
продавачът – ответник по делото се е задължил да прехвърли собствеността върху
имота „след издължаване на сумите“. В договора не е уговорен срок за сключване
на окончателен договор.
Видно от приетия приходен касов ордер №
20/14.04.2008г., на същата дата ищецът е заплатил в брой сумата 15 000
лв., която е приета в касата на ответното дружество. Безспорно е, че последващи
плащания по предварителния договор не са били извършени. Съгласно т.15, изр.2
от р-л VI
от същия договор, „При забава повече от месец за изплащане на съответната
вноска Продавачът има право едностранно да прекрати договора, като изплатените
вноски до момента се връщат с 10% неустойка върху сумата по т.II след намирането на нов купувач.“.
Видно от приетата разписка за получена сума, на 16.01.2019г. ответникът е
върнал на ищеца сумата 3304 лв., след като на основание посочената клауза от
договора е удържал неустойка в размер на 10% от продажната цена, равняваща се
на 11 696 лв.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Албена Миткова Д. и Радослав Любомиров Николов, ангажирани от
ответника, се установява, че след като ищецът не заплатил втората вноска по
предварителния договор ответникът „го издирвал“, тъй като „спрял да си вдига
телефона“. Дори изпратил да го търси по месторабота човек – св.Николов, който
след като го намерил, му предал да се обади на ответника. Докато контактували
по телефона ищецът уверявал ответника, че ще заплати сумата за апартамента, но
го молил за отсрочка. Ответникът имал готовност да прехвърли собствеността
върху имота на ищеца, още след снабдяването му с Акт обр.15 през 2013г., но не
ищецът не се отзовавал. Писмено уведомление за това не му било изпратено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намери предявените искове за неоснователни. Установи се по
делото, че ищецът е бил неизправна страна по процесния предварителен договор,
като не е изпълнил задължението за заплащане на втората вноска от продажната
цена в уговорения срок. Т.е. ищецът е изпаднал в забава на плащането още през
м.септември 2008г., поради което и на основание т.15 от р-л VI от договора е дължал неустойка за
забава. Поради продължилата забава на плащането повече от месец, неустойката в
уговорения размер от 10% от цялата продажна цена, равняващ се на 11 696
лв., му е удържана от първата вноска по договора от 15 000 лв.
Следователно, ответникът не дължи връщане на сумата 11 696 лв., тъй като
тя му е дължима от ищеца, на правно основание. Остатъкът от претендирана сума
от 3304 лв. ищецът е получил от ответника на 16.01.2019г., поради което и в
тази му част главният иск е неоснователен. Неоснователността на главния иск
влече неоснователност и на акцесорния такъв и същият ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, каквито
претендира и следва да му се присъдят.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.И., ЕГН: **********, срещу „Ямболен 81“ ЕООД, ЕИК: 12663765,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „Трети март“ № 1, за признаване за
установено, че „Ямболен 81“ ЕООД, ЕИК: 12663765, дължи на С.М.И., ЕГН: **********,
сумата 15 000 лв. – главница, по сключен между страните предварителен
договор от 14.04.2008г., сумата 1433,60 лв. – за мораторна лихва върху
главницата за периода 31.07.2019г. -08.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.07.2020г. до пълното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 416/2020г. по описа на РС – Свиленград.
ОСЪЖДА
С.М.И., ЕГН: **********, да заплати на „Ямболен 81“ ЕООД, ЕИК: 12663765, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „Трети март“ № 1, сумата 1500 лв. –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: