МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1/15.01.2018 год.  ПО НОХД № 135/2017 г. ПО ОПИСА НА ПАВЛИКЕНСКИ РС

 

        Обвинението е срещу К.Д.К., роден на *** ***., с постоянен и настоящ  адрес ***, бълг. гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с ЕГН **********, неосъждан за това, че на 25.05.2016 г. в с. М., общ. ********** противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел на основание договор за заем за послужване - товарен автомобил “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № **********, собственост на „*******“ ЕООД гр. ********, на стойност 5 500 лева, както и за това, че на 25.05.2016 г. в с. М., общ. ********, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, в немаловажен случай, възбудил и поддържал заблуждение у Д.С.И., че е собственик на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № ******* и му го продал, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 4 000 лева. ПРП квалифицира деянията като престъпления по чл. 206, ал. 1 – за първото и по чл. 209, ал. 1 от НК за второто. В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията. Счита същите за доказани и моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан според тези текстове от закона, с приложение на нормите на чл. 23 и чл. 66 от НК.

 

        С доводи, че с деянието по чл. 209 от НК К. причинил на пострадалия Д.И. последния предявява и граждански иск, съответно е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в производството, като е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 4000 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие горното деяние, ведно със законната лихва върху тая сума, считано от датата на увреждането – 25.05.2016 г. до окончателното й изплащане. В с. з., лично и чрез повереника си поддържа обвинението и иска, претендира и разноски.

 

Редовно упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Х.Д., **** - моли подзащитният му да бъде оправдан по обвинението по чл. 209 от НК, тъй като не бил осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на така вмененото престъпление. Досежно обвинението по чл. 206 от НК прави искане за преквалификация на деянието в такова по чл. 206, ал. 6 НК, тъй като предмета на престъплението е бил върнат на пострадалото лице и моли налагане административно наказание на основание чл. 78а от НК.

 

Подсъдимият К.Д.К. се явява в с.з. Дава подробни обяснения по обвинението и не се признава за виновен. Твърди да бил измамен от свидетел по делото, че получава процесната вещ като плащане на дълги и че всичко щяло да бъде наред. Алтернативно моли за минимално наказание.

 

Съдът след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено и доказано от фактическа страна следното:

 

        Относно личността на  подсъдимия:

 

К.Д.К., към процесния период е *** годишен, живеел в с. М., общ. *********. Работел и понастоящем работи по трудово правоотношение. Осъждан в миналото - със споразумение по НОХД № 117/2006 г. на Районен съд – *******, влязло в сила на 18.04.2006 година на 5 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, като изпълнението на така определеното наказание било отложено за срок от 3 години и със споразумение по НОХД № 34/2006 г. на Районен съд - ********* на 5 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 197, ал. 3 от НК. Определено било едно общо наказание от 5 месеца лишаване от свобода, изпълнени3ето на което било отложено по реда на чл. 66 от НК с тригодишен изпитателен срок, като второто определение влязло в сила на 04.05.2006 г. и към процесния период подсъдимия се явява реабилитиран на основание чл. 88а от НК.

 

От фактическа страна:

 

Свидетелят П.В.П. ***, по прякор „********”, в миналото развивал търговска дейност, свързана с изкупуване на вторични суровини, като ****** на *********” ЕООД, гр. *****, чиито капитал бил собственост на съпругата му Е. Х. П. и като управител на “*********” ЕООД. Към процесния период П. и „*******” ЕООД имали множество необслужвани задължения – обстоятелство, което е служебно известно на съда предвид приключили заповедни производства. Търговската дейност на свидетеля П. го сближила с А. С. М. от гр. ******, който бил едноличен собственик на капитала и представител на „*****“ ЕООД гр. ******. Есента на 2015 г. между М. и П. била постигната договорка П. да ползва безвъзмездно и за неопределено време собствения на дружеството товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № *******, като впоследствие да го откара в Г., където М. живеел преимуществено. П. получил буса от дотогавашния му владелец М. А. А. от гр. ******. Заедно с автомобила били предадени голям и малък талон, ключове, полица застраховка „Гражданска отговорност“ и знак за преминат технически преглед. В хода на настоящото производство се установи автомобила да бил преправян – сменен бил оригиналния двигател и не работела хладилната инсталация. Пазарната стойност на товарния автомобил, видно от кредитираните заключения на СОЕ възлиза на 5500 лева.

 

През 2016 подсъдимият живеел в с. *****, общ. **** – на съпружески начала със св. И.Ю.Ш. и непълнолетното им дете. Поддържали близки отношения със свидетеля П.В.П. ***. Тези отношения, видно от показанията на св. Ш. и св. С., имали и паричен аспект. Двете свидетелки твърдят подсъдимия и Ш. да са давали пари на П.. Така към процесния период П. им дължал близо 3500 лева. Като залог предложил процесния бус, за който заявил че е негов, ноне е прехвърлен тъй като собственика е в Г.

 

През м. март 2016 г. П. предал владението на процесния бус, заедно с малкия талон, полицата за застраховка и контактния ключ на К. и Ш., които първоначално го ползвали да превозват тор за продажба. По-късно им предал и големия талон, за да може К. да поднови застраховката „Гражданска отговорност“.

 

През м. май 2016 г. К. и Ш., като не им били върнати парите и след като получили съгласието на П. публикували обява в интернет-сайт за продажба на автомобила – ********. Пострадалият – св. И. видял обявата, осъществил контакт с подсъдимия и на 25.05.2016 г. заедно с приятеля си св. Г.Н. посетили с. М. Там К. ги посрещнал и им предоставил буса за оглед.

 

И. харесал товарния автомобил и заявил желанието си да го закупи. Първоначално К. поискал сумата от 4500 лева, но се договорили за 4000 лева. Двамата свидетели забелязали по предоставените им документи – двата талона, че автомобила е собственост на търговско дружество и Н. се усъмнил дали буса не е краден. На тези подозрения подсъдимия заявил, че по документи автомобила се води на шефа му, който е в Г., но той го бил купил и че ще се прехвърли по законния ред до месец, когато собственика се върне, Уверил купувача, че нямало да има проблеми. Като гаранция предоставил на пострадалия личната си карта да я снима.

 

Мотивиран така заявеното и изгодното предложение, пострадалият предал сумата от 4000 лева на К. и получил буса, заедно с големия и малък талон, полица за застраховка и контактен ключ. И. се прибрал с товарния автомобил в гр. ******, където започнал да го ползва. Закупил винетен стикер.

 

Междувременно представляващия дружеството-собственик – св. М. започнал да се интересува какво става с буса и изпратил сина си да го прибере. Св. П. разказал, че го е дал за ползване на К. и Ш., които го продали и се укриват от него. Като научил това М. възложил на пълномощника си – св. В. да подаде жалба до полицията и прокуратурата. По случая започнала предварителна проверка, а впоследствие било образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването автомобилът бил обявен за издирване, открит в с. Б., иззет и върнат на пълномощник на собственика.

 

Спорно е по делото на какво основание св. П. е преотстъпил владението на подсъдимия и съжителката му – дали на посоченото в обвинителния акт и съответно подкрепящо обвинителната теза основание заем за послужване, с уговорката да го върнат или като залог – обезпечение на задълженията му към двамата, а впоследствие и като плащане на този дълг, с уверението че вещта е негова?

 

От правна гледна точка, доколкото не е собственик, св. П. би могъл валидно да го предостави единствено за ползване, но за целите на настоящото производство и по конкретно за установяване субективната страна на деянията, следва да се изследва въпросът за действителните уговорки между П. от една страна и К. и Ш. от друга страна.

 

И двете тези се подкрепят от показанията на заинтересувани лица – защитната от съжителката на подсъдимия, а обвинителната теза от показанията на св. П.П., който има интерес да твърди, че предоставил буса за послужване, а не като заплащане на негови задължения, тъй като противното би го уличило в извършването на престъпление, а и би го поставило в положение да направи признание за задължения, които би следвало да заплати. При преценката на достоверността на показанията му съдът съобрази известното му за задлъжнялостта на свидетеля и свързаните с него търговски дружества, а и обстоятелството, че П. и преди е демонстрирал склонността си да се разпорежда с чуждо имущество. Тази склонност е установена в хода на наказателното производство по ДП № *** по описа за 2011 година на РУП, гр. ******* и НОХД № 632 по описа на ******* за 2015 година – доколкото в хода на ДП се е произнасял в производства по реда на чл. 243 и сл. от НПК. Действително свидетелят, като краен резултат е признат за невинен да е извършил престъплението по чл. 217, ал. 3 във връзка с чл. 217, ал. 1 от НК, за което е бил обвинен и съответно оправдан, но в мотивите си решаващият съд е приел, че като търговски пълномощник безспорно се е разпоредил с чуждо му имущество – заложен в полза на търговска банка товарен автомобил, но доколкото не било установено автомобила да му бил поверен за пазене, деянието се явява несъставомерно.

 

Предвид така изложеното и доколкото няма други противоречащи й доказателства съдът приема, че процесния бус е бил предаден на К. и Ш. първоначално като залог, а впоследствие П. дал разрешение да бъде продаден в замяна на задължението му към тях.

 

Описаната фактическа обстановка по безспорен начин се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на подсъдимия, коментираните експертизи и приложените писмени доказателства.

 

При така изясненото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 

Относно престъплението по чл.  206, ал. 1 НК:

 

Съдът прие, че събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.  206, ал. 1 НК, а именно: че на 25.05.2016 г. в с. М., общ. ******** противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел на основание договор за заем за послужване - товарен автомобил “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № ********, собственост на „********“ ЕООД гр. **********, на стойност 5 500 лева.

 

От обективна страна: От доказателствата по делото в случая безспорно се установяват обективните признаци на престъплението обсебване, а именно: време – 25.05.2016 г. (когато се разпоредил с вещта), място – в с. М., общ. *******, начин на извършване – чрез продажбата й, с което е извършено действие на разпореждане, причинно-следствената връзка между тях и настъпилият резултат.

 

С действията си подсъдимият К., е реализирал признаците от състава на престъплението “обсебване”. В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определена вещ (товарен автомобил марка “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № ********, собственост на „********“ ЕООД гр. *******, на стойност 5 500 лева), на конкретно правно основание (с цел ползване и обезпечение), във владението на подсъдимия (чрез непосредственото предаване на вещта от св. П. и личното й приемане от подсъдимия и съжителката му). Всъщност спор по тези факти липсва от страна на подсъдимия и защитника му, но така или иначе същите са неоспорими.

 

С поведението си подсъдимият е очертал обективните признаци на деянието обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК, като се е разпоредил с чуждата вещ като със своя чрез продажбата й. Налице е в тази насока извършено присвояване на вещта и нейният собственик на практика е бил безвъзмездно лишен от нея.

 

В конкретния случай е налице предоставяне на конкретно определена вещ, на конкретно правно основание, във владението на подсъдимия. Налице е и извършено действие на разпореждане с процесната вещ, което следва да се окачестви като неправомерно, доколкото подсъдимият не е имал право да се разпорежда с процесната вещ – същият, независимо от уговорките със св. П., не е бил неин собственик, нито е бил оправомощен за това от собственика й. Не се спори, че подсъдимия е наясно с начина на прехвърляне собствеността на МПС. Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС /ВС/, престъплението обсебване може да се изразява, както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне същата. В случая е налице именно конкретно фактическо и правно разпореждане, тъй като извършеното с нея разпореждане не намира обосновка нито в закона, нито в уговорка със собственика. Продажбата на вещта несъмнено е действие на разпореждане, доколкото със същото се предоставя фактическата власт върху вещта на трето лице, което би могло да предприеме действия спрямо тази вещ, които реално биха увредили патримониума на пострадалото дружество като лишат последното безвъзвратно от възможността да се ползва от своята вещ. Ето защо съдът прие, че в случая с поведението си подсъдимият е реализирал престъпния състав на престъплението „обсебване“.

 

Относно доводите за преквалифициране на деянието в такова по чл. 206, ал. 6 НК:

 

Настоящият съдебен състав не възприе и съображенията на защита за преквалифициране на деянието от такова по чл. 206, ал. 1 НК в такова по чл. 206, ал. 6 НК. В действителност нормата на чл. 206, ал. 6 НК предвижда  по-ниско наказание, ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, но според настоящия съдебен състав за следва подсъдимия или негови близки да имат активно участие и съдействие. В процесния случай не е налице никакво съдействие от страна на подсъдимия или негови близки, напротив автомобила е открит и върнат само на база действията на органи на МВР. По делото се установява, и това не се оспорва от страна на подсъдимия, че вещта е била намерена след издирването й. Очевидно е, при това положение, че в случая не може да става въпрос за приложението на чл. 206, ал. 6 НК, доколкото вещта е била намерена в следствие на активни издирвателни действия, което по никакъв начин не може да се приравни на връщане или заместване по смисъла на чл. 206, ал. 6.

 

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че владее процесния автомобил, но той е собственост на търговско дружество, тъй като все още не е прехвърлена собствеността. Осъзнавал е също така, че няма правно основание да да се разпорежда с него като го залага, тъй като не е собственик на вещта, както и че това е противоправно и увреждащо имуществена сфера на пострадалото дружество. Въпреки това подсъдимият е извършил фактическият състав на престъплението “обсебване”, стремейки се именно към този резултат, като пряко го е целял и искал.

 

Поради всичко гореизложено съдът прие, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, поради което призна подсъдимия К.К. за виновен в извършването на престъплението по чл. 206, ал.1 НК.

 

Вид и размер на наказанието:

 

Чл.  206, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, съдът определи същото да бъде лишаване от свобода за срок от две години.

 

При определяне на размера на наказанието съдът отчете наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо бе отчетено връщането на предмета на престъплението, макар и при липсата на каквото и да е съдействие за този краен резултат от страна на подсъдимия. Все пак същото бе отчетено, доколкото при определяне на наказанието съдът следва да държи сметка за последиците, които съответното деяние е имало в обективната действителност. Отчете се и гореизложеното относно уговорката със св. П., че вещта се предава на подсъдимия като залог, а впоследствие и като погашение на парично задължение и че прехвърлянето е само въпрос на време. Отчете се и че подсъдимия работи и изразеното съжаление.

 

От друга страна съдът отчете на наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, а именно стойността и продължителния период /няколко месеца/, в който пострадалото дружество е било лишено от възможността да ползва вещта си.

 

Ето защо и като взе предвид гореизложените обстоятелства, съдът намери, че наказание в размер на две години се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца и със същото биха се постигнали визираните цели в чл. 36 НК.

 

Предвид размера на наказанието, съдимостта и като съобрази, че за поправянето на К. не се налага изолирането му от обществото, съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание за срок от три години и шест месеца.

 

По въпроса за разноските:

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи направените по делото разноски в тежест на подсъдимия, тъй като същият бе признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

 

Ето защо същият бе осъден да заплати по сметка на РС – Павликени сумата от 160,00 лева разноски по делото за вещи лица, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, при необходимост, а в полза на ОД МВР В. Търново сумата от 48,30 лева разноски по делото за вещо лице, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, при необходимост.

 

Относно престъплението по чл.  209, ал. 1 НК:

 

Съдът, в настоящият му състав намира, че деянието е несъставомерно от субективна страна, а и от обективна страна по следните съображения.

 

Обвинението е за това, че на 25.05.2016 г. в с. М., общ. ******, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, в немаловажен случай, възбудил и поддържал заблуждение у Д.С.И., че е собственик на товарен автомобил “Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с per. № ******** и му го продал, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 4 000 лева, като видно от показанията на св. И. и Н. подсъдимия да е собственик не е твърдял. Напротив обяснил е, че собственик е шефа, след чието връщане от Г. ще се прехвърли автомобила. Впрочем обстоятелството чия е собствеността на вещта е било видно от предоставените на свидетелите талони.

 

Досежно субективната страна – едновременно с горното пи значимо в случая е, че не са налице достатъчно убедителни доказателства, установяващи виновно поведение от страна на подсъдимия, т.е. не е доказана по начина, установен в чл.303, ал.2 от НПК, субективната страна на престъпния състав. Липсват безспорни доказателства, че подсъдимият не е действал мотивиран от уговорката си със св. П., че буса му се дава като залог, а впоследствие му е позволена продажбата му. При това положение не може с исканата от закона категоричност да се направи и поддържа извода за умисъл за измама. Тук следва да се има предвид, че престъплението по чл. 209 от НК е умишлено и тъй като с него се преследва специална цел, осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл.

 

С други думи е необходимо в съзнанието на дееца да са налице представи, че с действията си въвежда в заблуждение или поддържа такова и наред с това да цели противоправна имотна облага, за което така както е изложено по-горе не са налице безспорни доказателства. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище се явяват действията на подсъдимия по предоставяне двата талона и най-вече на личната му карта, за което се поставя въпроса дали ако знаеш, че мамиш би дал неопровержимо доказателство за самоличността си?

 

С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че обвинението не е доказано по начина, посочен в чл. 303, ал.2 НПК, поради което му позволява да квалифицира на поведението на подсъдимия като несъставомерно, поради което и го ОПРАВДА по обвинението му по чл. 209, ал. 1 от НК.

 

При този изход на делото относно наказателната отговорност на подсъдимия, съдът в настоящият му състав намери гражданската претенция неоснователна и недоказана на предявеното основание и съответно я отхвърли.

 

Водим от изложените сображения съдът постанови приложената присъда.

 

Районен съдия :

Вярно с оригинала!

ВМ