№ 57291
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20231110116657 по описа за 2023 година
Със заявление, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, е поискано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
срещу Л. И. С. с ЕГН: ********** в това число за сумата от 160,00лева (сто и
шестдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга фаст за период от 15.01.2023 г. , 160,00лева (сто и шестдесет лева),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от
15.01.2023 г.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от
15.01.2023 г. , 160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 15.01.2023 г.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
1
на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.
Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната
погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.
21 ЗПК. Ето защо, процесната сума, начислена в тежест на длъжника за допълнителни
услуги са недължими.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, в частта, в която е поискано издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л. И. С. с ЕГН: ********** за
сумата от 160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 15.01.2023 г. ,
160,00лева (сто и шестдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга флекси за период от 15.01.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
В случай, че настоящото разпореждането влезе в сила, заявителят има
право в едномесечен срок да предяви осъдителен иск.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3