РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 19.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №2304 по описа за
2010 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е по
искова молба на .... със седалище и адрес на
управление гр. Д., ул.... №..., представлявана от Председателя Г. П. К. с ЕГН **********,***,
представлявана от Кмета Д. Н., по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с
площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул.... №..., представляващ имот с
идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.. В исковата си молба ищецът
е посочил, че е собственик на процесния имот, върху който е изградена сграда ...
до 13.07.1991 г. от ... – гр. Т., поделение на ... – гр. Т.; ... – град Д. е
правоприемник на тази кооперативна организация и е регистрирана с Решение
№1346/30.07.1990 г. по фирмено дело №1299/1990 г. на ДОС; ответната община
отказва да признае правото на собственост на ищеца върху имота, което е
поискано на основание на §26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за кооперациите, обн. в ДВ – бр.41/22.05.2007 г.; това поражда правния
интерес за предявяването на положителния установителен иск за собственост; ...
– град Д. представлява кооперативна организация по смисъла на чл.2 ал.3 от
Закона за общинската собственост (влязъл в сила на 01.06.1996 г., отм. е обн. в
ДВ – бр.101/2004 г.), тъй като правилото на чл.2 ал.3 от закона изключва от
обхвата на държавната собственост, която по силата на закона става общинска
собственост, описаната сграда и прилежащия към нея терен – “Не са общинска
собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991
г., включително и прилежащият терен”; отмяната на чл.2 ал.3 от Закона за
общинската собственост не води до загуба на собствеността от кооперациите,
които са построили сгради и постройки с кооперативни средства до 13.07.1991 г.
и §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост не намира приложение по
отношение на това имущество; чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост е
възпроизведен в §26 от ПЗР на Закона за кооперациите, който предвижда
придобиване на собственост от кооперациите по силата на фактическото
застрояване на земята със сгради и постройки, построени с кооперативни средства
до 13.07.1991 г. – установен от закона оригинерен способ за придобиване на
право на собственост върху построеното върху държавна земя, включително
застроените и прилежащи терени; разпоредбата на §26 от ПЗР на Закона за
кооперациите не е реституционна, затова придобиването на собствеността не е
обусловено от наличието на общите предпоставки на §1 от ДР на Закона за
кооперациите, съгласно който правото на собственост се придобива по предвидения
в закона административен ред с искане за връщане на имотите в срок до
31.12.2007 г.; §26 от ПЗР на Закона за кооперациите предвижда придобиване и
признаване на правото на собственост върху сгради и постройки, както и
застроените и прилежащи терени, които до влизането в сила на това правило, т.е.
до 26.05.2007 г., са били държавна, респективно общинска собственост – това е установен
от закона оригинерен способ за придобиване на собственост върху държавни,
респективно общински терени, застроени със сгради с кооперативни средства;
настоява се за уважаване на предявения иск.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
се сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ... град Д. е собственик
на процесния терен под павилиона на ответника, като нейното право на
собственост възниква по силата на Закона за общинската собственост и произтича
от разпоредбата на §42 от същия закон, според която за общинска собственост са
обявени парцелите, предназначени за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините; никога на ответника не е прехвърляна собствеността или отстъпвано правото
на строеж върху посочения имот, което е необходима предпоставка за издаването
на нотариален акт; на името на ответника липсва издадено строително разрешение,
което е необходимо за изграждането на постройка; обектът на ищеца е временен –
нито по сега действащия, нито по предходни застроителни и регулационни планове
за обекта не е създаден траен устройствен статут.
В едномесечния срок от получаването на
исковата молба и доказателствата към нея по делото е постъпила искова молба по
насрещен иск на ... гр. Д. срещу ... - гр. Д. по чл.108 от Закона за
собствеността за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на поземлен имот с площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул....
№..., представляващ имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.
(точното уточняване на обекта на насрещния иск е било направено от процесуалния
представител на ответника в първото съдебно заседание по делото на 08.11.2010
г. като съвпадащ с обекта на първоначалния иск, тъй като описването му в
насрещната искова молба по стария регулационен план не е правилно), както и за
осъждането на ответника по насрещния иск да предаде владението върху този
имот.
В законоустановения едномесечен срок е
бил получен отговор от ответника по насрещния иск, в който се сочи, че
предявеният насрещен иск е неоснователен; ... град Д. се позовава на
придобиване на имота по силата на закона и по специално на §42 от Правилника за
прилагане на Закона за общинската собственост, но той е приложим само по
отношение на определени видове имоти – държавна собственост към ноември 1996
г.; имотът, предмет на насрещния иск, не попада в тази хипотеза, тъй като е
застроен до 13.07.1991 г. с кооперативни средства, от кооперативна организация
със сграда със застроена площ от 1279 кв.м., известна като ... сградата ... е
регистрирана с предназначение сграда за търговия с площ от 1279 кв.м. и идентификатор
№... по кадастралната карта на гр. Д., намираща се в поземлен имот с площ от
2069 кв.м. и идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.; върху имота
ищецът сочи, че притежава правото на строеж, и затова същият е кооперативна, а
не общинска собственост; оспорва се твърдението в насрещния иск за
характеристиката на сградата на магазин ..., тъй като нейното строителство е
извършено от ОКС – клон Т. със строително разрешение №88/03.06.1986 г. и на
30.06.1987 г. ... – гр. Т. е прехвърлило на ... – гр. Т. правото на строеж на
сградата; на 30.06.1987 г. с платежно нареждане ... е изплатило на ... сумата
от 50676.87 лева за извършени СМР на обект .... строителството на сградата е
извършено с кооперативни средства, в каквато насока са представените писмени
доказателства; на 30.12.1987 г. сградата е била завършена; .... – гр. Д. е
правоприемник на кооперативната организация ... – гр. Д., построила сградата,
поради което сградата на магазин .... и прилежащият терен не са общинска
собственост – в този смисъл е чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост, а
след отмяната му - §26 от Закона за кооперациите; придобиването на
собствеността от ищеца е станало по силата на самия закон от влизането му в
сила.
В последното съдебно заседание и
писмената си защита ищецът чрез своя процесуален представител е посочил, че от
събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че първоначалният
иск е основателен и доказан; ищцовата кооперация е правоприемник на
кооперативната организация, която е построила с кооперативни средства сградата
на магазин ... от заключението на вещото лице се е установило, че действително
строителството е извършено с кооперативни средства и сградата е заприходена
преди 13.07.1991 г.; с представените писмени доказателства и със заключението
на приетата съдебно – техническа експертиза се доказва, че имотът е отреден за
сградата още през 1986 г.; установено е, че имотът е бил държавна собственост,
че е застроен със сграда, която е изградена с кооперативни средства, и тази сграда
е завършена преди 13.07.1991 г.; теренът не е общинска собственост, защото по
силата на закона е кооперативна собственост; неоснователна е насрещната
претенция на ответника, че процесният имот е общинска собственост на основание
на §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост, защото в чл.2 от същия закон
е предвидено изключването на терените, застроени с кооперативни сгради, от
обхвата на общинската собственост; строителството на сградата е започнато от ....
към .... – гр. Т. със строително разрешение №88/03.06.1986 г.; на 30.06.1987 г.
..., клон ... е прехвърлило на .... правото на строеж на сградата, за което му
е била заплатена сумата от 50676.87 лева за извършените СМР за обект ... с
платежно нареждане; строителството на сградата е било извършено с кооперативни
средства и е приключило на 30.12.1987 г.;... - гр. Д. е правоприемник на ...,
клон ....; следва да се определи прилежаща площ в рамките на урегулирания
поземлен имот съгласно заключението на вещото лице; съдебната практика приема,
че придобиването на право на собственост върху терените, застроени с
кооперативни сгради и изградени с кооперативни средства, става по силата на
закона; не е необходимо изрично да са били учредени вещни права и
строителството да е станало на основание на учредени вещни права на строеж. Възражението
на ответната Община град Добрич, че спорният терен представлява основа на пътно
съоръжение – публична общинска собственост и че сградата на търговския обект не
е самостоятелен обект, защото ползва носещи стени на пътното съоръжение, е
неоснователно – основите на пътното съоръжение са извън обхвата на спорния
терен, за който ... град Д. е отредила самостоятелен парцел, предвиден за
обществено строителство, т.е. вече извършеното строителство отговаря на
предвиждането на действащия ПУП; обстоятелството, че носещите стени на пътното
съоръжение са използвани при изграждането на кооперативната сграда не е пречка
за нейната квалификация като самостоятелен търговски обект, каквото е
предназначението и разрешения начин на ползване; при определянето на
характеристиката на кооперативната сграда следва да се изхожда от правилата на
чл.38 и следващите от Закона за собствеността; настоява се за уважаването на
предявения първоначален иск, отхвърлянето на насрещния иск и осъждането на
ответника да заплати направените по делото разноски
В последното съдебно заседание и писмените
си бележки процесуалният представител на ответника е посочил, че предявеният първоначален
иск е неоснователен, а насрещният иск е основателен и трябва да бъде уважен; със
заповед от 13.04.1987 г. е било предадено единствено стопанисването на
държавния имот, но не и отстъпването на правото на строеж; правото на строеж
върху държавна земя се е отстъпвало въз основа на заповед на Председателя на ИК
на ОбНС по местонахождението на имота, каквато няма; според изготвената съдебно
– техническа експертиза търговският обект е строеж по смисъла на действалите от
1987 г. досега строителни правила и нормативи, но не може да бъде определен
като самостоятелна постройка предвид обстоятелството, че като обем е оформен
под транспортно съоръжение и мост и част от ограждащите стени са елементи на
носещата конструкция на моста; според експертизата площта на магазина и
прилежащите му обекти, разположена върху канала, който е публична собственост,
е 540 кв.м.; тъй като на сградите не е даден траен статут и след като е
установено, че постройката не е самостоятелен обект и не е функционално
обособена, то не са налице предпоставките за уважаването на първоначалния иск;
представеният нотариален акт за собственост №78/1996 г. следва да бъде отменен.
... град Д. сочи, че е собственик на процесния терен по силата на Закона за
общинската собственост и по-конкретно §42 от ПЗР на същия закон, според който
застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините съгласно предвижданията на действащите градоустройствени планове
преминават в собственост на общините; за процесния имот е издаден акт за
общинска собственост №4569/15.06.2010 г., който е официален свидетелстващ
документ и с материална доказателствена сила установява правото на собственост
в полза на общината; постройката няма самостоятелно съществуване и не е
функционално обособена, като на магазина, снек – бара и навеса не е даден траен
статут по застроителния план; съгласно изготвената експертиза процесният имот
представлява комбинация от пътно съоръжение (публична общинска собственост) и
търговска сграда под него, като магазинът няма своя самостоятелна носеща
конструкция и покрив – тези елементи принадлежат към съоръжението „надлез”,
което е общинска собственост; затова не са изпълнени и изискванията сградата да
е построена изцяло със средства на кооперацията; настоява се за уважаване на
предявения насрещен иск и присъждане на направените по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоначалният
иск по чл.124 ал.1 от ГПК и насрещният иск по чл.108 от Закона за собствеността
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично основателни.
Налице са
всички предпоставки за частичното уважаване на първоначалния иск по чл.124 ал.1
от ГПК и насрещния иск по чл.108 от Закона за собствеността. Ищцовата
кооперация е собственик на част от процесния имот на основание на чл.2 ал.3 от
Закона за общинската собственост, действал през периода от влизането в сила на самия
закон (01.06.1996 г.) до отмяната на конкретната разпоредба, влязла в сила на
20.11.2004 г. Съгласно Решение №386/12.05.2009 г. по гр. дело №1146/2008 г. на
ІІІ г.о. на ВКС отмяната на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост в
края на 2004 г. не води до отпадане на придобитите права с оглед на нейния
материалноправен характер (в този смисъл са и Решение №257/23.03.2009 г. по гр.
дело №734/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, според което отмяната на ал.3 на чл.2 от
Закона за общинската собственост не води до загубване на вече придобити права,
още повече с оглед на разпоредбата на §26 от ПЗР към ЗИД на Закона за
кооперациите (обн. в ДВ – бр.41/2007 г.), според който кооперациите могат да
искат деактуване на построените от тях до 13.07.1991 г. сгради; Определение
№336/08.04.2011 г. по гр. дело №1287/2010 г. на І г.о. на ВКС, в което се
посочва еднократното и затова стабилизирано действие на посочения текст преди
отмяната му). Съгласно отменения чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост
не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации
и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до
13.07.1991 г., включително и прилежащият терен. Следователно по силата на
закона кооперативната организация, построила сградите, става собственик на
същите и на прилежащия терен (Определение №177/30.12.2008 г. по гр. дело
№3282/2008 г. на ІV г.о. на ВКС). Ищцовата кооперация се легитимира като
правоприемник на организацията, финансирала и осъществила строителството, с Решение
№3 от проведеното редовно заседание на УС на ОКС – Толбухин на 14.01.1985 г.
(на лист 85 - 86 от делото), Решение №635/27.02.1985 г. на Толбухинския районен
съд за вписване в специалния регистър на Толбухинския районен съд на
новообразувания ... – гр. Т. (на лист 87 от делото), Решение №1 от редовното
заседание на УС на кооперативен съюз – град Т., проведено на 06.07.1990 г. (за
преобразуване на поделението ... – град Т. в ... и предаване безвъзмездно на ....
– град Т. на основните средства, отразени по неговия баланс към 30.04.1990 г. –
на лист 137 от делото), молбата от УС на .... – град Т. за вписване в регистъра
на съда от 13.07.1990 г. (на лист 138 - 139 от делото) и най-вече Решение
№1346/30.07.1990 г. по фирмено дело №1299/1990 г. на Окръжен съд – Толбухин за
регистриране на образуваната на основата на досегашното поделение на .... – Т.
– град Т. (на лист 140 от делото). Правоприемството в активите на двете
организации от счетоводна гледна точка се подкрепя и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза от 14.01.2011 г.
Неоснователни са възраженията на ответника в обратната насока – и от приложеното
по гр. дело №2302/2010 г. по описа на ДРС (служебно известно на съда и на
страните обстоятелство) в. гр. дело №769/2007 г. по описа на ДОС, отнасящо се
до спора между същите страни за друг поземлен имот, се установява процесното
правоприемство. В посочения смисъл относно релевантния момент и предмета на
изследване при правоприемството са Определение №177/30.12.2008 г. по гр. дело №3282/2008
г. на ІV г.о. на ВКС и Решение №255/17.06.2010 г. по гр. дело №89/2009 г. на І
г.о. на ВКС.
По делото
е безспорно, че намиращият се в процесния поземлен имот снек – бар (след преустройството
през 2011 година – магазин за промишлени стоки) е построен заедно с магазина
през 1987 г. (в този смисъл е изявлението на вещото лице инж. Т.С. в съдебното
заседание на 24.01.2011 г. на лист 233 от делото, както и заключението на
вещото лице арх. А.Е. от 15.06.2012 г. на лист 392 от делото, че снек – барът е
приет и въведен в експлоатация заедно с магазина; в архива на кооперацията са
открити чертежи на магазина, заедно със снек – бара, изготвени през май 1986
г.; проектантският хонорар е изчислен върху застроена площ от 1365 кв.м.,
включваща 1200 кв.м. магазин и 165 кв.м. снек – бар; в застроителния и
регулационен план от 1987 г. са били нанесени магазина и снек – бара) от ... –
град Т. с кооперативни средства, като на 30.06.1987 г. на първоначалния
строител ... е преведена сумата от 50676.87 лева възстановени средства за
извършени СМР на обект ....; ползваният банков кредит е бил окончателно погасен
на 30.01.1991 г. и имотът е записван в балансите на ищцовата кооперация
(респективно нейния праводател) – в този смисъл са заключенията по допуснатите
съдебно – технически и съдебно – счетоводни експертизи, както и многобройните
писмени доказателства по делото. Според разпитаното в съдебното заседание на
24.01.2011 г. вещо лице инж. Т.В.С. снек – барът е построен заедно с магазина и
може да се ползва като търговски обект, без да пречи на моста, т.е. той е
самостоятелен обект (постройка); аналогично е и заключението на вещото лице
арх. А.Е. от 10.06.2011 г. на лист 270 – 274 от делото – снек – барът е извън
конструкцията на подлеза (надлеза) и със собствен покрив от стоманобетонна
плоча; той е със самостоятелна носеща конструкция и самостоятелен плосък покрив;
според инж. Т.В.С. сградата има траен устройствен статут; при нейното
изграждане са спазени съответните строителни норми, като разрешеното
строителство е в съответствие с предвижданията на застроителния план.
Следователно фактическият състав на отменения чл.2 ал.3 от Закона за
общинската собственост е установен в частта относно снек – бара (след
преустройството през 2011 година – магазин за промишлени стоки), като според
заключението на вещото лице арх. А.Е.В. от 15.06.2012 г. (на лист 391 – 393 от
делото) неговият минимално необходим прилежащ терен е в размер на 440 кв.м.,
съобразен с конкретните условия; необходимостта от площ за паркиране и предвижданията
на действащия план, като се осигуряват оптимални условия за функциониране на сградата
съобразно нейното предназначение.
Намиращият
се в процесния поземлен имот магазин ... е построен през 1987 г. от ... – град
Т. с кооперативни средства, като на 30.06.1987 г. на първоначалния строител ....
е преведена сумата от 50676.87 лева възстановени средства за извършени СМР на
обект ....; ползваният банков кредит е бил окончателно погасен на 30.01.1991 г.
и е записван в балансите на ищцовата кооперация (респективно нейния праводател)
– в този смисъл са заключенията по допуснатите съдебно – технически и съдебно –
счетоводни експертизи, както и многобройните писмени доказателства по делото.
Според разпитаното в съдебното заседание на 24.01.2011 г. вещо лице инж. Т.В.С.
магазинът представлява строеж, който е разрешен, извършен и въведен в
експлоатация съгласно действалите тогава разпоредби, но не е самостоятелна
постройка, тъй като част от неговия затворен обем принадлежи на пътното
съоръжение – обект на публичната инфраструктура; той няма самостоятелен покрив
и има само окачен таван; няма самостоятелна конструкция; за изграждането на
сградата е използвано свободното пространство между устоите на моста, неговата
пътна конструкция и булевард ....; аналогично е и заключението на вещото лице
арх. А.Е. от 10.06.2011 г. (на лист 270 – 274 от делото) – магазинът няма своя
самостоятелна носеща конструкция и покрив – тези елементи принадлежат на
съоръжението „надлез". Затова в частта за магазина фактическият състав на
отменения чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост не е установен, тъй
като същият не представлява самостоятелна сграда или постройка.
Прието е за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесният имот се владее от ищцовата кооперация – в този смисъл са отразените
в протокола от съдебното заседание на 24.01.2011 г. изявления на процесуалните
представители на страните по делото.
Затова предявеният
първоначален иск по чл.124 ал.1 от ГПК е частично основателен и трябва да бъде
уважен в частта относно 440/2069 идеални части от процесния имот (в диспозитива
като правно основание за придобиване на собствеността от страна на ищеца следва
да се посочи чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост (отм.), в какъвто
смисъл е и Решение №255/17.06.2010 г. по гр. дело №89/2009 г. на І г.о. на ВКС)
и отхвърлен за разликата от 440/2069 идеални части до 2069/2069 идеални части
от имота. Насрещният иск по чл.108 от Закона за собствеността също е частично основателен
и трябва да бъде отхвърлен в частта за 440/2069 идеални части и уважен в частта
за разликата от 440/2069 до 2069/2069 идеални части. Съдът не би могъл да се
произнесе по искането за отмяна на нотариален акт №...., том ..., дело №.../...
г. на ДРС, тъй като в него не е посочено точното регулационно положение на
незастроения терен, а липсва и идентичност между предмета на настоящото дело и
посочения в този акт имот (това не е и необходимо - с вписването на съдебното
решение ще бъде постигнат същият ефект).
На ищеца с оглед изхода от спора следва да бъдат
присъдени направените и поискани разноски съразмерно на уважената част от
първоначалния иск, т.е. в размер на 271.67 лева (от общо 400 лева адвокатско
възнаграждение – 1/3 от заплатените 1200 лева общо за гр. дело №2302/2010 г. по
описа на ДРС, гр. дело №2303/2010 г. по описа на ДРС и гр. дело №2304/2010 г.
по описа на ДРС; 259.47 лева внесена държавна такса (включително 2.50 лева
такса за банковия превод) и 618 лева депозити за вещите лица), а на ответника –
направените и поискани разноски съразмерно на уважената част от насрещния иск,
т.е. в размер на 312.55 лева
(от общо 256.97 лева внесена държавна такса и 140 лева депозити за вещите
лица).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ... гр. Д., ул.... №..., представлявана от Кмета ...,
че .... със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.... №..., представлявана
от Председателя Г. П. К. с ЕГН **********, е собственик на основание на чл.2
ал.3 от Закона за общинската собственост (отм.) на 440/2069 идеални части от
поземлен имот с площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул.... №...,
представляващ имот с идентификатор №.... по кадастралната карта на гр. Д., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 440/2069 до 2069/2069 идеални части от
същия недвижим имот.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ..... - гр.
Д., че О. гр. Д. е собственик на 1629/2069 идеални части от поземлен имот с
площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул.... №..., представляващ имот с
идентификатор №.... по кадастралната карта на гр. Д., като ОСЪЖДА .... -
гр. Д... да предаде владението на О. гр. Д. върху тези 1629/2069 идеални части
от посочения недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О. град Добрич срещу .... –
град Д. насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността за установяването на
нейното право на собственост и за осъждането на ответника по насрещния иск да
предаде владението върху 440/2069 идеални части (представляващи разликата от
отразените в предишния параграф 1629/2069 идеални части до 2069/2069 идеални
части) от поземлен имот с площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул.... №...,
представляващ имот с идентификатор №.... по кадастралната карта на гр. Д..
ОСЪЖДА ... гр. Д.,
ул..... №..., представлявана от Кмета ..., да заплати на .... със седалище и
адрес на управление гр. Д., ул.... №...., представлявана от Председателя Г. П. К.
с ЕГН **********, направените по гр. дело №2304/2010 г. по описа на ДРС разноски
съразмерно на уважената част от първоначалния иск в размер на 271.67 лева.
ОСЪЖДА ... със
седалище и адрес на управление гр. Д., ул..... №..., представлявана от
Председателя Г. П. К. с ЕГН **********,***, представлявана от Кмета ...,
направените по гр. дело №2304/2010 г. по описа на ДРС разноски съразмерно на
уважената част от насрещния иск в размер на 312.55 лева.
УКАЗВА на страните
в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извършат
вписването му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: