Р Е Ш Е Н И Е
№ 260119/12.02.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2743 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А.П.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 539/14.03.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 3, т. 1 НООРТОБ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН, не се явява и не се представлява. По делото е изразено писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Тонка Николова, която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В наказателното постановление е отбелязано, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. За да се прояви фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. Във връзка с установяване извършени опити за връчване на процесното НП по делото са представени две известия за доставяне, на които е отразено, че пратката е непотърсена. Според настоящия съдебен състав обаче фактът на тези две посещения на адреса, не може да се приеме за отговарящо на изискванията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В процесния случай дори липсват и доказателства по какъв начин и къде съответният служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирани до лицето пощенски пратки. Отделно от това, отбелязването на обратната разписка не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес (Решение № 5787 от 7.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2007 г., I н.о.). Освен изпращането на двете писма, по делото не се ангажираха доказателства за извършване на други действия по откриване на нарушителя. Нещо повече, видно от справката на л. 13 от делото, лицето е имало само един постоянен и настоящ адрес ***, като едва на 31.07.2019 г. същият е бил променен, но по делото също няма данни да е търсен на него, или на адреса посочен в АУАН, като място на нарушението. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН и неправилно е приел, че наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя.
На следващо място, видно от представеното заявление на л. 12 от делото, жалбоподателят е получил лично препис от НП на 11.03.2020 г., като срокът за обжалване е изтекъл по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение. В този смисъл жалбата е подадена в срок, тъй като е депозирана преди 13.06.2020 г. – в случая на 12.06.2020 г., а извънредното положение бе отменено на 13.05.2020 г. Поради това и жалбата не се явява просрочена. Същата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
09.02.2018 г., в гр. Бургас, свидетелят Г.К. – полицейски инспектор в 05 РУ на ОД
на МВР - Бургас, съставил на жалбоподателя А.П.К. акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 08.02.2018 г., в гр. Бургас, в ж.к.
Лазур, бл. 76, ет. 9, ап. 50, същият произвел изстрели във въздуха с газов
пистолет Rohm RG89, черен
на цвят, калибър 9 mm, с
които действия нарушил разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас.
АУАН е съставен за нарушение на чл. 3, т. 2 от НООРТОБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.
По случая била образувана преписка с рег. № 3388р-1861/2018 г. по описа на 05 РУ на ОД на МВР - Бургас, като с постановление на БРП от 10.04.2018 г. е отказано образуването на досъдебно производство.
На 14.03.2018 г. административнонаказващият орган счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, като е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 3, т. 2 от НООРТОБ, и на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1 от НООРТОБ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № 1133/09.05.2012 г. /л. 14/, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от представените по делото писмени доказателства /л. 27-31/. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Нормите на чл. 42, т. 4-5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и да посочат разпоредбите, които са били нарушени. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая е налице съществено противоречие между описанието на фактите в обстоятелствената част на АУАН и НП и фактическия състав на приетата за нарушена разпоредба на чл. 3, т. 2 от Наредбата. Видно от обстоятелствената част на НП, АНО е приел, че жалбоподателят произвел изстрели във въздуха с газов пистолет, а след това е приел и е санкционирал жалбоподателя за нарушаване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от НООРТОБ, съгласно която обаче се забранява откритото носене или ползване на всякакъв вид пневматично оръжие в границите на населените места, освен за нуждите на спортни стрелбища и организирани спортни мероприятия. Пневматично оръжие по смисъла на § 1, т. 24 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, представлява техническо средство, което чрез използване енергията на сгъстени газове може да изхвърля сачми, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта. По делото обаче се установи наличието на газов пистолет или още както е посочено в експертната справка на л. 61 от делото – шест заряден газ-сигнален револвер, а съгласно разпоредбата на § 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия "предупредително и сигнално оръжие" е устройство, което е проектирано само за употреба на халосни боеприпаси, на боеприпаси с дразнещи вещества и други активни вещества или на пиротехнически сигнални изделия и което не може да бъде преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Описано по този начин административното обвинение и видимото разминаване в приетия от АНО фактически състав лишава самия нарушител от възможността да разбере в какво е обвинен и в какво се изразява виновното му поведение, респ. накърнява възможността му да организира пълната си защита. Нещо повече, разпоредбата на чл. 3 от Наредбата не урежда и подобен състав на нарушение за газ-сигналните оръжия.
Предвид на това, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 539/14.03.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 3, т. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя А.П.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.