РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Добрич, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. К. Пашалиев
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230100754 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
ул. „***“ № *, В*** срещу И. К. И., с адрес: с. Б., ул. „***“, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2100, 00 лева,
предоставена на ответника на отпаднало основание – по развален договор за
изпълнение на възложена на ответника работа – излИ.е на бетонна плоча за
паркиране на лек автомобил в имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № *, ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наел ответника за груба
строителна работа през месец юни 2022 г. Предоставил му е и стария си
автомобил, за да превозва строителни материали с него, като в същия е имало
гориво на стойност от 100 лева. Сочи се, че на ищеца му се е наложило да
пътува в чужбина. Затова оставил на ответника 2000 лева за закупуване на
материали. След като заминал му се обадил да провери как върви работата, но
ответникът му обяснил, че сумата от 2000 лева е била открадната и няма да
продължи работата.
При последващи разговори обещал да я възстанови с труд или на
части по 200 лева. На един по-късен етап обаче ответникът спрял да си вдига
телефона. Тогава ищецът подал сигнал до Районна прокуратура Добрич.
Ищецът се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си
представител – адвокат Д. Д.. Последната поддържа заявеното с исковата
молба.
1
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от
ответника.
Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат Г. И.,
който пледира за частично уважаване на претенцията – до сумата от 500 лева.
Счита, че искът не е доказан в останалата част до пълния претендиран размер
от 2100 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже предаването на сумата от 2100 лева на
ответника.
Ответникът, от своя страна, носи тежестта да докаже основанието да
задържи процесната сума от 2100 лева, т.е. наличие на съществуваща
помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по
нея, които представляват факти, изключващи правото на ищеца да развали
едностранно договора и да получи връщане на даденото.
От доказателствата по делото се установи, че К. Д. е подал жалба с вх.
№ 2508/2022 г. по описа на Районна прокуратура Добрич. С Постановление от
07.09.2022 г. по пр. пр. № 2508/2022 г. на прокурор при Районна прокуратура
Добрич е постановен отказ от образуване на досъдебно производство по
твърденията на ищеца, че ответникът му е отнел сумата от 2000 лева. Към
прокурорска преписка № 2508/2022 г. е приложена кореспонденция,
проведена между страните чрез интернет приложение. От същата се
установява, че ищецът иска ответникът да му върне парична сума от 2000-
2200 лева. И. К., от своя страна, го убеждава, че ще му върне парите и
обяснява, че сумата е била отнета противозаконно от автомобила.
По делото се събраха гласни доказателствени средства. От
показанията на Т. Б. (сестра на ищеца) се установява, че през месеците юни-
юли 2022 г. К. Д. се е срещнал с ответника в дома на ищеца. Уговорили се
последният да излее бетон пред входната врата и да направи бетонна
площадка в имота на Д.. Свидетелката уточни, че не е била очевидец на
предаването на сумата от 2000 лева на ответника, но преди пристигането на
И. К. е обсъждала този въпрос с брат си и е видяла, че той брои пари.
Т. Б. разказа, че след тази среща К. Д. е заминал за чужбина. С
предоставената сума пари И. К. е трябвало да купува материали за
извършване на работата. Предоставил му е и автомобил, за да улесни процеса.
Свидетелката обясни, че се е чувала често с ответника, но последният не е
ходил в къщата, за да свърши работата. Отишъл само веднъж и окосил
тревата в процесния имот. В този период свидетелката и И. К. са провеждали
2
множество разговори. Обещавал, че ще свърши работата. Казал също, че е
загубил ключа на предоставения му автомобил. Затова се е наложило да
направят нов. Впоследствие К. е спрял да вдига телефона си. Изпратил е
текстово съобщение на свидетелката със следния текст: „Колата е пред Л. с
ключа на таблото, отиди да си я прибереш“. Това е бил последният контакт
между тях.
От показанията на свидетеля К. К. се установява, че той е запознал К.
Д. и И. К.. Последният е трябвало да направи бетонна площадка пред
входната врата на имота на ищеца. Свидетелят заяви, че Т. Б. му се е оплакала
от поведението на И. К.. Разказала му е, че ищецът е предоставил на
ответника 2000 лева, но той не е свършил никаква работа. К. К. обясни, че е
почувствал вина, защото е запознал страните. Затова се е свързал с И. К. по
телефона. Попитал го е защо не е свършил работата, при положение, че
ищецът му е дал 2000 лева. Ответникът не е отрекъл, че е получил такава
сума пари и го е уверил, че ще свърши работата.
Свидетелските показания са ясни и кореспондират както помежду си,
така и с останалата част от доказателствата по делото. Заинтересоваността на
свидетелката Б. от изхода на делото не повлия на достоверността на
показанията . Заявеното от свидетелката се подкрепя от разменените
съобщения между страните и от показанията на свидетеля К. Подкрепя се и от
пасивното процесуално поведение на ответника, който не ангажира никакви
доказателства за опровергаване на показанията на свидетелите.
Поради тази причина съдът счита, че коментираните гласни
доказателствени средства следва да бъдат използвани в цялост при
формиране на фактическите изводи.
Страните не спорят, че между тях е възникнало облигационно
правоотношение по устен договор за изработка. Не е спорно, че поради
виновното неизпълнение на съглашението от ответника, договорът между
страните е бил развален. Спорен е единствено въпросът за размера на
предоставената парична сума от ищеца на ответника. Твърденията на ищеца
са за предоставена сума в размер на 2100 лева, докато ответникът признава
получаването на парична сума от 500 лева.
За установяване на този факт от предмета на доказване не се
ангажираха преки доказателства. Независимо от това, наличните по делото
косвени доказателства по категоричен начин обосновават извод за предаване
на ответника на сумата от 2000 лева.
На първо място, в подкрепа на този извод са гласните
доказателствени средства. И двамата свидетели – Б. и К., не са очевидци на
предаването на паричната сума на ответника. Свидетелката Б. обаче, е
очевидец на подготвянето на паричната сума от ищеца. Възприела е и част от
разговора между страните относно договора за изработка.
Показанията за предаване на парична сума от 2000 лева
кореспондират напълно и с показанията на другия свидетел – К. К.
3
Последният потвърди, че Т. Б. го е уведомила за получената от ответника
сума в размер на 2000 лева. И. К., от своя страна, също не е отрекъл
получаване на сума в посочения размер, при разговор със свидетеля К. К.
На следващо място, твърденията от исковата молба намират опора и в
кореспонденцията между страните, приложена към пр. пр. № 2508/2022г., от
която е видно, че ответникът не се противопоставя на молбите на ищеца за
връщане на получената сума от 2000 лева. Не оспорва размера по никакъв
начин, а обещава, че ще върне парите. Обяснението му, че паричната сума е
бил отнета противозаконно е изключително нелогично, необосновано и
противоречиво при липса на доказателства за подаден сигнал до
правоохранителните органи.
В поведението на И. К. се съдържа имплицитно потвърждение на
заявеното в исковата молба. Защитната теза на последния, че е получил само
500 лева от ответника, е заявена за първи път при даването на обяснения по
прокурорската преписка. Тази позиция е поддържана и в настоящото
производство. Съдът обаче счита, че наличните доказателства я опровергават.
На последно място, в контекста на всичко изложено следва да бъде
коментирано и процесуалното поведение на ответника. То не може да
послужи за установяване на факт от предмета на доказване, но би могло да
послужи на съда като лакмус за достоверността на защитната теза на И. К..
Стана ясно, че на 13.06.2023 г. ответникът е отказал да получи
исковата молба и приложенията към нея. В първото по делото съдебно
заседание този факт се оспори от процесуалния представител на И. К., за да
бъдат избегнати последиците на процесуалната преклузия. Адвокат И.
преразказа думите на И. К., че на 13.06.2023 г. последният не се е намирал на
територията на Република България. Приложената справка от МВР на л. 47
обори възражението по категоричен начин. Установи се, че И. К. се е намирал
в Република България в периода от 21.05.2023 г. до 17.06.2023 г. При наличие
на коментираната справка, в следващото съдебно заседание и процесуалният
представител на ответника заяви, че ответникът му е признал отказа си да
получи книжата по делото от секретар в кметството на с. Б.
Недобросъвестното процесуално поведение на ответника К. поставя под
основателни съмнения и защитната му теза.
Ето защо, съдът счита, че искът на К. Д. за осъждане на И. К. И. да му
заплати сумата от 2100, 00 лева, предоставена на ответника на отпаднало
основание – по развален договор за изпълнение на възложена на ответника
работа – излИ.е на бетонна плоча за паркиране на лек автомобил в имот,
находящ се в гр. Д., ул. „***“ № *, ***, е основателен за сумата до 2000, 00
лева. В останалата част искът не е доказан. Поради тази причина за разликата
над 2000, 00 лева до пълния претендиран размер от 2100, 00 лева претенцията
подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
4
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В настоящата
инстанция е направил разноски в размер на 594, 50 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева; държавна такса в размер на 89, 00
лева и банкова такса в размер на 5, 50 лева).
Ищецът е представил доказателства за платена такса от 89, 00 лева. В
настоящото производство се дължи държавна такса в по-нисък размер – 84,
00 лева (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК). Надвнесената
подлежи на възстановяване при подадена молба от страна на К. Д..
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 561, 43 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. Б. ул. „***“ да
заплати на К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № *, ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 2000, 00 лева, предоставена
на ответника на отпаднало основание – по развален договор за изпълнение на
възложена на ответника работа – излИ.е на бетонна плоча за паркиране на лек
автомобил в имот, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № *, *** като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 2000, 00 лева до пълния претендиран размер от 2100, 00
лева.
ОСЪЖДА И. К. И., с адрес: с. Б., ул. „***“ да заплати на К. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № *, **** сумата от 561, 43 лева –
разноски по гр.д. № 754/2023 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5
6