Решение по дело №600/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  997          Година  2019,  08.05.                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

на 09.04.2019 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело № 600 по описа за 2019 година установи следното от фактическа и правна страна:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.99 ал.6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Образувано е по жалба на Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО, ЕИК ***Ю, със седалище: гр.Пловдив, ул.“Кирил Христов“2, представлявано от председателя В.И. К. срещу Решение № ПВ-23-ПР/2019г. от 13.02.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив при Министерство на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение: „Рибарник-развъдник за риба“.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че взетото решение не е съобразено с предвидените изкопни работи до дълбочина 6,5 метра – дълбочина, напълно необоснована за рибарник и съответстваща на дълбочината на баластиера за добив на строителни материали – пясъци и чакъли, на площ от 24,995 дка земеделска земя – нива върху терасата на река Въча, която представлява находище на подземни богатства – баластра, състояща се от пясъци и чакъли. Сочи се, че е необосновано твърдението, че с реализацията на инвестиционното предложение, не се очаква пряко унищожаване, увреждане или влошаване състоянието на видовете, предмет на опазване в най-близката защитена зона BG 0000424 „Река Въча-Тракия“, доколкото се предвижда водовземане за рибарник от река Въча чрез изкопано водозахранващо съоръжение, т.е. канал, тръгващ от речното корито, който пряко би засегнал защитената зона и би прекъснал дигата на реката. Цитирани са в жалбата текстове от нормативни актове, които се твърди, че не са взети предвид при постановяване на оспореното решение. Настоява се за отмяна на решението като незаконосъобразно. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответният административен орган – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив при Министерство на околната среда и водите /РИОСВ – Пловдив/, чрез процесуалния си представител Д.К.поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнагражде­ние. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото писмено стано­вище.

Заинтересованата страна – О.П.Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският административен съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

В закона не е посочен ред за обжалване на решение по чл.93 ал.5 ЗООС, какъвто е настоящият случай, а в чл.99 ал.6 ЗООС/в приложимата редакция - ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ е предвидена изрична възможност заинтере­суваните лица да обжалват решенията по ОВОС в 14-дневен срок от съобщаването по чл.99 ал.4 ЗООС по реда на АПК. В случая решението е издадено на 13.02. 2019г., а жалбата е подадена директно в съда на 26.02.2019г., т.е. в законоустано­вения срок за оспорване.

Отделно от това, съгласно чл.147 ал.1 АПК, заинтересовани от оспорването на акта, освен адресата, са и гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси се засягат от него. А според § 1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС „засегната общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство, каквото в случая се явява и Сдружение за аграрни и екологични проекти ГЕО.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в рамките на законоустановения срок, жалбата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е започнало по повод подадено от О.П.Д. Уведомление за инвестиционно предложение вх. № ОСОВ-2036/31.08.2018г. за изграждане на нов рибарник, на територията на имот № 016034 в землището на с.Йоаким Груево, община Стамболийски, област Пловдив, който имот е с площ от 24,995 дка, с начин на трайно ползване „нива“. Характеристиката на инвестиционното предложение е дефинирана като изграждане на нов обект рибарник /землен тип рибовъден басейн/ за производство на консумативна риба от топлолюбиви стопански видове – шаран, растителноядни риби – толстолоб, бял амур, а така също и европейски сом и есетрови риби. Приложени са и съответните документи /л.34 и сл./.

С оглед констатирани неточности и непълноти в подаденото уведомление, О.Д. е уведомен за възможността да ги отстрани с писма изх. № ОВОС-2036/1/ от 19.09.20118г. /л.47/ и изх.№ ОВОС-2908/1/ от 21.12.2018г. /л.45/. В тази връзка с писмо вх.№ ОВОС-2036/2/ от 17.10.2018г. лицето представя изисканата допълнителна информация, ведно с приложени копия на уведомлението до кмета на Община Стамболийски и кмета на с. Йоаким Груево, както и съобщения от тях, че по уведомленията не са постъпили възражения /л.48 и сл./. А с молба вх.№ ОВОС-2908-2 от 08.01.2019г. е уточнил, че процедурата продължава за имот № 016034 в с. Йоаким Груево /л.46/.

В хода на процедурата е изготвено становище изх. № ПУ-01-720/1/ от 13.11.2018г. /л.57/ от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, според което инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на плановете за управление на Източнобеломорски район и постигане на целите на околната среда, при спазване на конкретно посочени условия. Отбелязано е, че предвидените дейности на инвестиционното предложение няма да окажат негатив­но влияние върху водите в района и върху заложените цели за поддържане на тях­ното добро състояние при спазване на разпоредбите на ЗВ и поставените условия.

С писмо изх.№ ОВОС-2036/5/ от 22.11.2018г. възложителят е уведомен, че инвестиционното му предложение попада в обхвата на т.1 б.“е“ от Приложение №2 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл.93 ал.1 т.1 от същия за­кон подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, като за целта следва да се внесе писмено искане по образец с приложена към него под­робно разработена информация в съответствие с Приложение №2 към чл.6 от На­редбата за ОВОС. Указано му е също така, че въз основа на представената инфор­мация и на основание чл.31 от ЗБР и чл.2 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и ре­да за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, в хода на процедурата по ОВОС ще бъде извършена и преценка за вероятната сте­пен на отрицателното въздействие на инвестиционното предложение върху пред­мета и целите на опазване на най-близката защитена зона от Европейската еколо­гична мрежа „НАТУРА 2000-BG0000424 Река Въча-Тракия“ /л.59/.

Такова искане О.П.Д. е входирал на 30.11.2018г. /л.61/, което е предоставено на кметовете на Община Стамболийски и на село Йоаким Груево за осигуряване на обществен достъп от тяхна страна и за изразяване на  становища от заинтересованата общественост /л.69/. Постъпили са и отговори с вх.№ ОВОС-2036-10 от Община Стамболийски /л.74/ и Кметство Йоаким Груево /л.75/, от които се установява, че инвестиционното предложение е обявено на обществено място, като липсват подадени възражения от страна на заинтересованото население.

Представено е Здравно заключение изх. № 03-131-1/13.12.2018г. от дирек­тора на Регионална здравна инспекция – Пловдив /л.72/, съгласно което предоста­вената информация е разгледана на Експертен съвет, чието становище е, че от реализацията му не се очакват съществени отрицателни въздействия по отноше­ние компонентите и факторите на околната и жизнената страна и риск за човешкото здраве.

И най-сетне, издадено е Становище за преценка № БР-031/2019г. /л.77/, съгласно което инвестиционното предложение е предвидено да се реализира извън границите на защитените зони, поради което с реализацията му не се очаква пряко унищожаване, увреждане или влошаване състоянието на видовете, предмет на опазване на най-близката защитена зона BG0000424 „Река Въча-Тракия“, както и няма вероятност осъществяването на инвестиционното предложение да доведе до безпокойство на видовете, предмет на опазване в защитената зона и до намаля­ване на благоприятното им природозащитно състояние; реализирането не предпо­лага генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитената зона и нейните елементи.

В резултат на проведената процедура директорът на РИОСВ – Пловдив е издал оспореното в настоящото производство Решение № ПВ-23-ПР/2019г. от 13.02.2019г., с което е разпоредил да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение, тъй като няма вероятност същото да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видо­ве, предмет на опазване на защитени зони.

За да мотивира решението си административният орган е съобразил характе­ра на инвестиционното предложение, неговото местоположение, типа и характера на потенциалното въздействие върху околната среда и обществения интерес към инициативата.

В хода на съдебното производство по делото са приети, представени от заин­тересованата страна ксерокопия на удостоверение №1356/01.02.2019г. на ИД на ИАРА, както и първа страница на дневник за продажбите №ДА6400161-001/04.02.2019г. /л.94-95/, както и заверено ксерокопие от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, землище на с. Йоаким Груево, ЕКАТТЕ 34028, община Стомболийски, пълна история на имот №016031 към 21.03.2019г. /л.93/, както и представена от жалбоподателя геоложка карта на НРБ, Пловдив /л.96/.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Според чл.81 ал.1 т.2 ЗООС екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на инвестиционни предложения за строител­ство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2, при чието осъществя­ване са възможни значителни въздействия върху околната среда.

Съгласно обаче чл.91 ал.2 от ЗООС (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) „Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста“.

Именно в тази хипотеза попада и процесния случай и по този ред е проце­дирано от ответника, като по негово преценка е преминато към осъществяване на процедурата по ОВОС.

По смисъла на чл.93 ал.1 т.1 вр. ал. 3 от ЗООС въпросният „рибарник-раз­въдник за риба“ попада в приложното поле на т.1 б.“е“ и т.10 б.“з“ от Приложение № 2 и подлежи на преценка от необходимостта от извършване на ОВОС, която се из­вършва от директора на съответната РИОСВ, който се произнася с мотивирано ре­шение за всеки конкретен случай съобразно критериите по ал.4 от същата правна норма. Критериите за преценка са: характеристики на инвестиционното пред­ложение; местоположението на инвестиционното предложение; типа и характерис­тиките на потенциалното въздействие върху околната среда и общественият инте­рес към инвестиционното предложение.

В частност следва да бъде отчетен размерът на засегната площ, параметри, мащабност, обем; взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одоб­рени инвестиционни предложения; използването на природни ресурси, земни нед­ра, почвите, водите и на биологичното разнообразие; генериране на отпадъци; за­мърсяване и вредно въздействие; риск от големи аварии и/или бедствия; рисковете за човешкото здраве, поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

Преценката следва да включва анализ на съществуващо и одобрено земе­ползване; относителното изобилие, достъпност, качество и възстановителна спо­собност на природните богатства (включително почва, земни недра, вода и биоло­гично разнообразие) в района и неговите подпочвени пластове; абсорбционен капа­цитет на природната среда, като се вземат предвид: мочурища, крайречни области, речни устия; крайбрежни зони и морска околна среда; планински и горски райони; защитени със закон територии; засегнати елементи от Националната екологична мрежа; територии, свързани с инвестиционното предложение, в които нормите за качество на околната среда са нарушени или се смята, че съществува такава вероятност; гъстонаселени райони; ландшафт и обекти с историческа, културна или археологическа стойност; територии и/или зони и обекти със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита.

По отношение на типа и характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда, следва да се вземат предвид степента и пространствения обхват на въздействието (като географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати); естеството на въздействието; трансграничния характер на въздействието; интензивността и комплексността на въздействието; вероятността за въздействие; очакваното настъпване, продължителността, често­тата и обратимостта на въздействието; комбинирането с въздействия на други съ­ществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; възможността за ефек­тивно намаляване на въздействията.

По реда на чл.93 ал.5 ЗООС, за преценяване на необходимостта от извър­шване на ОВОС, възложителят на инвестиционното предложение следва да пред­стави: 1) информация за характеристиките на инвестиционното предложение и за вероятните значителни последици от него за околната среда и човешкото здраве; 2) описание на инвестиционното предложение (физическите характеристики; место­нахождението; аспектите на околната среда, които е вероятно да бъдат значително засегнати от инвестиционното предложение; описание на всички вероятни значи­телни последици на инвестиционното предложение за околната среда и човешкото здраве, които произтичат от: очакваните остатъчни вещества и емисии, както и от генерираните отпадъци; използването на природните ресурси, почвите, земните недра, водите и на биологичното разнообразие; наличните резултати от други съответни оценки на въздействието върху околната среда, извършени по реда на специален закон; характеристиките на инвестиционното предложение и/или на предвидените мерки за избягване или предотвратяване на предполагаемите значителни неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве).

За да извърши преценката за необходимостта от ОВОС, когато инвестицион­ното предложение е свързано със заустване на отпадни води,  компетентният орган по реда на чл. 4а от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (обн. ДВ, бр. 25 от 18.03.2003г.) следва да изиска становище от директора на съответната басейнова дирекция по чл.155 ал.1 т.23 от Закона за водите.

Според чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, задължителен етап от процедурата е провеждането на консултации със съответната РЗИ в зависимост от местоположе­нието на инвестиционното предложение, когато компетентен орган за вземане на решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, е директорът на съответната РИОСВ. Консултации с други специализирани ведомства се про­вежда при необходимост.

По реда на чл.4 ал.2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /в приложимата редакция ДВ, бр.12 от 2016г./ едновременно с уведомяването на компетентния орган, възложителят на инвестиционното предложение следва да уведоми писмено кмета на съответната/ съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население – чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.

В срок до 3 дни след получаването на информацията по Приложение № 2 съответната община/район/кметство, в изпълнение на чл.6 ал.10 от Наредбата следва да осигури обществен достъп до информацията за най-малко 14 дни, като поставя съобщение на интернет страницата си (ако има такава) и на обществено­достъпно място за достъпа до информацията и за изразяване на становища от за­интересувани лица; в срок до 3 дни след изтичането на срока за обществен достъп да изпрати на съответния компетентен орган резултатите от обществения достъп, в т.ч. по начина на осигуряването му по образец съгласно Приложение № 7. Според съдържанието на посоченото приложение като достъпно място за поставяне на съобщението за осигурен обществен достъп следва да се счита информационното табло в сградата на адрес на администрацията. Този извод се подкрепя и от обща­та норма на чл.28 ал.2 АПК, която сочи официалното табло за обявления на ад­министрацията като способ за разгласяване на съществените аспекти от дейността на ръководещия административния орган.

При тази фактическа и правна обстановка, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен адми­нистративен орган в предписаната от закона форма и без допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Неоснователни са възраженията на оспорващите за допуснати нарушения в най-ранния етап на процедурата.

По делото са представени надлежни писмени доказателства за спазване на реда за уведомяване на обществеността по чл.4 ал.2 от Наредбата. Съдържанието на информацията за инвестиционно предложение съответства на формата, предви­дена в Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата. Тук следва да се отбележи, че про­цедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към инвестици­онното предложение, ако такъв е бил проявен. В хода на процедурата по преценя­ване на необходимостта от ОВОС, както се спомена по-горе, не са постъпвали кон­кретни възражения.

Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя за проти­воречие на издаденото решение с материалноправните разпореди.

По смисъла на § 1, т.18 от ДР на ЗООС „въздействие“ е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвести­ционното предложение за строителство, дейност или технология, включително вър­ху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, вода­та, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори. Точка 5 от посочения параграф опреде­ля „замърсяването на околната среда“ като промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми; а точка 6 -  „увреждането на окол­ната среда“ като изменение на един или повече от съставящите я компоненти, кое­то води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологич­ното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.

Необходимо в случая е да се съобразят и понятията: „опасност" - вътрешно свойство на опасни вещества или физическа ситуация с възможности за нанасяне на вреда на човешкото здраве и/или на околната среда /т.54в/; „риск“ - вероятността от възникване на специфичен ефект в рамките на определен период или при определени условия /т.54д/; „околна среда“ - комплекс от естествени и антропоген­ни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство /т.1/.

Най-сетне по смисъла на § 1, т.12 от ДР на Закона за здравето „факторите на жизнената среда“ са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за из­ползване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените, обществените сгради и урбанизираните територии; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух.

Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието „значи­телно въздействие“, за нуждите на съдебния контрол съдът намира, че такова ще бъде налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на ин­вестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческо­то наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове както от умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности, така и при отдел­но, но явно изразено интензивно увреждане.

В случая, от приложените по делото здравни и екологични становища на компетентните ведомства, еднозначно се установява, че не е налице риск от въз­никване на значителни отрицателни ефекти върху релевантните по смисъла на т.1 от ДР на ЗООС аспекти на околната среда, респ. върху факторите на жизнената среда. От друга страна процесното инвестиционното предложение не е от катего­рията инвестиционни предложения, за които задължително се извършва такава оценка, нито попада в нормативно предвидените изключения по чл.93 ал.9 ЗООС.

Каза се, по реда на чл.93 ал.3 ЗООС, директорът на съответната РИОСВ преценя необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай, като съобразява критериите по чл.93 ал.4 ЗООС. Административният орган е спазил това задължение, като е изложил конкретни мотиви по всеки показател. Фактичес­ките констатации на ответника се подкрепят изцяло от събраните в хода на админи­стративното и съдебното производство писмени доказателства. При реализацията на процесното инвестиционно предложение не се очаква въздействие върху водите и водните екосистеми. Реализацията му ще бъде извършена по класически методи за подобен тип обекти в рамките на разглеждания имот, без да излиза с влиянието си извън границите му. Действително, очаква се известен дискомфорт на околната среда по време на дейностите по оформяне на рибовъдния басейн, свързано с шумово натоварване на площадката от работата на строителната механизация, но то ще бъде минимално и локализирано само в рамките на площадката, като по време на експлоатацията не се очаква замърсяване и дискомфорт на околната среда в близост до обекта. Предвидените дейности няма да окажат негативно влияние върху водите в района и върху заложените цели за поддържане на тяхното добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за водите и поставените условия, доколкото водата като природен ресурс ще се ползва само като естествена среда да обитаване на рибата. Процесното инвестиционно предложе­ние няма да засегне площта на най-близките защитени зони и да се фрагментират местообитания и популации на видовете, предмет на защита. Реализирането на ин­вестиционното предложение не предполага генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитената зона и нейните елементи. Териториалният обхват на въздейст­вие на инвестиционното предложение е ограничен и локален в рамките на процес­ния имот, поради което не се очаква негативно въздействие върху околната среда и земеползването в района, в частност върху водоизточниците и земеделските земи.

Тук следва да се отбележи, че предвидената дълбочина от 6,5 метра за въпросния рибарник, не води след себе си задължително незаконосъобразно из­ползване на обекта за баластиера за добив на строителни материали – пясъци и чакъл, в каквато насока са възраженията в жалбата. А и това са бъдещи действия по изграждането на самия рибовъден басейн, за което е необходимо изготвянето на хидрогеоложки доклад преди стартиране на реализацията на инвестиционното предложение, т.е. ще бъдат релевантни към бъдещия етап на инвестиционно про­ектиране.

Съдът не споделя и направените с жалбата възражения относно т.нар. „по­желателен характер“ на постановеното в процесното решение условие да не се до­пуска търговска дейност с иззетите земни маси, а същите да се съхраняват в имота, предмет на разглеждане и за оформяне на диги, доколкото това е условие, което не отменя задълженията на възложителя за изпълнение на изискванията на ЗООС и други специални закони и ПНА и не може да служи  като основание за отпадане на отговорността, съгласно действащата нормативна уредба, в т.ч.забраната за извър­шване на добив на подземни богатства без предоставена концесия.

Останалите направените с жалбата възражения относно организационни аспекти на инвестиционното предложение, съдът намира, че са такива по целесъ­образност. При постановяване на решението по чл.93 ал.3 и 4 от ЗООС админист­ративният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. в предос­тавена от закона възможност /дискреционна власт/ за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена ОВОС според приложимите критерии, като целе­съобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда /така Решение № 4913 от 20.04.2017г. на ВАС по адм. д. № 3627/2016г.; Решение № 7590 от 15.06.2017г. на ВАС по адм. д. № 11382/2016г., II о.; Решение № 5719 от 14.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 5641/2015г./. Съдебният контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните граници и рамки на опе­ративната самостоятелност, очертани от изискванията за законосъобразност на ад­министративните актове.

В случая не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 АПК, доколкото с издадения административен акт не се цели да бъдат засегнати права на заинтересованите страни в степен, превишаваща допус­ти­мото от закона въздействие върху охранените обществени ценности.

Мотивиран от горното, при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с мате­риалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу не­го жалба се явява неоснователна.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл.78 ал.8 ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО, ЕИК ***Ю, със седалище: гр.Пловдив, ул.“Кирил Христов“2, представля­вано от председателя В.И. К. срещу Решение № ПВ-23-ПР/2019г. от 13.02.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив при Министерство на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение: „Рибарник-развъдник за риба“, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО, ЕИК ****, със седалище: гр.Пловдив, ул.“Кирил Христов“2, представлявано от председателя В.И. К. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив при Министерство на околната среда и водите сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направени по делото раз­носки.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

         

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/