№ 382
гр. П., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ответниците по първоначалния иск Л. Н. М. ЕГН ********** Ц. С. З.
ЕГН ********** – двете с адрес : гр. Б., ул. „ Р. „ № 8 и З. С. Л. ЕГН ********** с адрес : с.
М., общ. Б., ул. „Д.Д. „ № 3 - чрез адв. Д. К. от САК със съдебен адрес : гр. С., М. 3 , бл. 301
, вх. „Офиси“ , оф. № 9 против Решение № 396/15.04.2022 г. по гр.д. № 829 / 2021 г. по
описа на ПзРС с оплаквания за неговата незаконосъобразност. С обжалваното съдебно
решение , съдът е осъдил на основание чл.109 ЗС ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********,
Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. П., ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН **********
от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, да премахнат построената сградата с идентификатор
05392.502.671.3, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия
регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул. „Р.“ №8, както и да намалят
височината на изградения в същия поземлен имот асмалък по такъв начин, че неговия
източен край да не превишава в нито един участък височината на плътната ограда със
съседния поземлен имот на ищците, който е с идентификатор 0352.502.670 по КККР на
гр.Б., одобрени със заповед №РД-18-34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден
УПИ ХІІ-670 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с административен адрес:
гр.Б., ул. „Р.“ №6, както и да заплатят на ищците сторените по делото разноски.
Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочат, че претенцията на ищците е за преустановяване на действия, които им
пречат да използва своето дворно място, но нормата на чл. 109 ЗС изисква , за да е налице
тази хипотеза , да се установи и докаже в процеса , че въздействието създава пречки по-
големи от обикновените. Поддържа се , че в настоящия случай такова неоснователно
въздействие не е налице, тъй като нито процесния гараж , нито асмалъка , създават пречки
за ищците по-големи от обичайните. Практически дори не създавали такива, като се
развиват подробни доводи в тази посока. От друга страна се поддържа, че построяването на
1
процесния гараж не е незаконно както погрешно бил приел РС. Твърди се , че при
отстъпването на правото на строеж ответниците / техният праводател/ са придобили освен
правото да построят жилищна сграда, така и правото да постоят процесния гараж , като се
позовават на чл. 131 ал.1 ЗУТ / отм./ . От тук се извежда извода, че този гараж не е без
строителни книжа, като се позовава на квартална разработка от 1981 г. Позовават се и на
издаденото от Общината удостоверение за търпимост на строежа. Поддържа се , че
неправилно и в разрез със събраните доказателства, районният съд е приел , че процесният
гараж е бил построен през 1979 г. , вместо през 1976 г. и от тук неправилно приел, че
приложимите норми са тези в Наредба № 5 за правилата и нормите по териториално и
селищно устройство, която била приета през 1977 г. Поддържа се , че в частта касаеща
асмалъка , решението е незаконосъобразно, тъй като според мотивите на съда, проблемът се
дължал на растенията лози , а не на самата конструкция, но същото не било заявено от
ищците в исковата им молба. Твърди се , че металната конструкция не надвишава
допустимите за градински елемент норми, а ако растенията в имота създават някакви
проблеми , то искът е трябвало да бъде предявен за тях , а не за конструкцията. Поддържа се
, че в решението не било дискутирано в съответствие с нормата на чл. 50 ЗС- доколко
въздействията на гаража и асмалъка върху имота на ищците са по-големи от обичайните.
Молят за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите депозират писмен отговор на жалбата, с който
я оспорват като неоснователна. Твърди се , че правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че процесният гараж е незаконен и не е търпим строеж. Излагат се подробни доводи
и по отношение на придобиването на неговата собственост от жалбоподателите, като се
поддържа, че както ВЛ , така и разпитания по делото свидетел са установили лошото
състояние на постройката ,която с неподдържания си вид създава пречки за ползване на
имота от страна на ответниците по жалбата. Също така доказателствата по делото безспорно
доказвали, че асмалъка и по-специално металната му конструкция също създавали такива
пречки. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
По предмета на предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищците Й. П. Г. и Р. В. са собственици на застроен поземлен имот с идентификатор
0352.502.670 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18- 34/20.05.2011г., с площ 579
кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с
административен адрес: гр.Б., ул. „Р.“ №6. Ответниците Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. са
собственици на съседния от запад поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на
гр.Б., одобрени със заповед №РД-18- 34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден
парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б.,
ул. „Р.“ №8, както и на построените в имота сгради на основното и на допълващото
застрояване. Ищците твърдят , че сградата с идентификатор 05392.502.671.3, представлява
гараж с площ 28 кв. м. и е построена без строителни книжа, в отклонение от строителните
правила и норми и се намира на границата между двата съседни имота, а една чест от нея
навлиза в техния имот с около 20 см. Освен това се поддържа, че източната стена на гаража
се руши и части от нея падат в имота на ищците, където се оттичат и дъждовните води от
неговия покрив, който няма улуци. Поддържат, че този гараж засенчва, замърсява и
загрозява техния имот, поради което им пречи да упражняват своето право на собственост.
Искат от съда да осъди ответниците да премахнат гаража, а ако тази претенция се приеме за
неоснователна, да ги осъди да го укрепят и да му поставят улуци, които да отвеждат
дъждовните води от неговия покрив в техния имот. На следващо място, ищците твърдят, че
ответниците са изградили в имота си асмалък, който е висок над три метра и достига до
оградата между имотите по цялото й протежение от улицата до гаража. Поддържат, че през
лятото сянката от лозите засенчва прозорците на къщата им, а целогодишно в имота им
падат много листа, съчки и плодове, които ежедневно го замърсяват. Твърди се , че това им
пречи да упражняват своето право на собственост. Затова искат от съда да осъди
ответниците да намалят височината на асмалъка. Претендират и присъждане на съдебни
разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК , ответниците оспорват исковете с твърдения , че гаражът не
подлежи на премахване, тъй като е построен преди 1987 г. в съответствие с предвижданията
на плана, строителните правила и норми и е търпим строеж по смисъла на §16 ПР на ЗУТ.
Отричат, че част от него попада в имота на ищците, но евентуално твърдят, че ищците са
длъжни да търпят това фактическо положение по силата на правото на строеж, което
ответниците са придобили чрез давностно владение на сградата в продължение на повече от
десет години. Оспорват твърдението на ищците, че водите от покрива на гаража попадат в
техния имот – твърдят, че наклонът му е в обратна посока. Признават, че външната мазилка
на стената откъм имота на ищците се руши, но твърдят, че това се дължи на поведението на
ищците, които постоянно я мокрят при поливането на растенията в двора си. Твърдят, че
лошия естетически вид на сграда в съседен имот не представлява пречещо неоснователно
действие по смисъла на чл.109 ЗС. Оспорват твърдението на ищците, че асмалъкът
целогодишно замърсява с растителни отпадъци техния имот, тъй като през част от сезоните
вегетацията на лозите е прекъсната. Поддържат, че попадането на листа в съседния имот
зависи главно от силата и посоката на вятъра и представлява нормално въздействие върху
него, представляващо съседски сервитут – чл.50 ЗС. Твърдят, че намаляването на
височината на асмалъка няма да прекрати този процес. Молят съда да отхвърли исковете и
да им присъди съдебни разноски.
Съставът на Пазарджишкият окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически и правни изводи:
Предявени са осъдителени негаторени искове за осъждане на ответниците да
преустановяват действията, които пречат на ищците да ползват собствеността си върху
недвижим имот – застроен поземлен имот, а именно да съборят или отводнят и укрепят
построения в съседен имот гараж, както и да намалят височината на асмалък , изграден по
протежение на регулационната линия между двата съседни имота.
Не е било спорно и е било установено от представени по делото писмени
доказателства , че ищците са собственици на имот с идентификатор 05392.502.670 по плана
на гр. Б., ведно с построената в него жилищна сграда , а ответниците са собственици на
съседния имот с идентификатор 05392.502.671 по КККР на гр. Б., ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м. с идентификатор 05392.502.671.1,
както и на следните постройки : селскостопанска сграда от 55 кв.м. с идентификатор
05392.502.671.1, селскостопанска сграда от 28 кв.м. с идентификатор 5392.502.671.4 , както
и спорния в настоящото производство гараж от 28 кв.м. с идентификатор 05392.502.671.3. В
първоинстанционното производство, ищците са твърдели , че гаражът е незаконен строеж , а
ответниците са развивали възражения , касаещи валидното придобивно основание на тази
сграда. С оглед предмета на настоящия правен спор, следва да се приеме , че тези
възражения на ответниците нямат съществено значение за спора . Дори и ответниците да не
са придобили имота по наследство и давност както се твърди / включително и построения в
имота гараж/, то е безспорно, че те към настоящия момент са придобили правото на
собственост върху поземления имот, в който е построен гаража и при липсата на данни и
твърдения, при придобиването прехвърлителят / общината / съгласно договор по чл. 35 ал.3
ЗОбС от 21.04.2021 г. - да е запазила правото на строеж върху гаража/ то той е собственост
на собствениците на дворното място – ответниците. Доказателства опровергаващи този
извод не са събрани по делото.
Спорните въпроси по делото повдигнати със въззивната жалба са: законен ли е
построения гараж , респективно отговаря ли на изискванията на пар. 16 ал.1 ПР на ЗУТ и
дали неговото местоположение и строително състояние е такова , че да създава върху
съседния имот на ищците пречки за упражняване на правото по-големи от обичайните.
Освен това спорен и въпроса , доколко при наличие на пречещо / смущаващо / въздействие,
събарянето на гаража, а не неговото отводняване, респективно укрепване е подходящата
мярка за отстраняване / преустановяване на това въздействие. По отношение на асмалъка –
се поддържа , че същият не създава пречки по-големи от обичаните , а ако изобщо има
3
някакво такова въздействие, то се дължи на растенията , а не на металната конструкция на
асмалъка.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд осъществява служебен контрол за валидност на
първоинстанционното решение и за допустимост в обжалваната част. В случая настоящият
състав установява, че решението е валидно и допустимо. Искът е предявен с редовна искова
молба и е насочен срещу всички легитимирани лица да отговарят по него.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото му на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Следователно, за уважаването
на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
По отношение на възраженията във въззивната жалба по основателността на исковете
и правилността на първоинстанционното решение на първо място следва да се обърне
внимание, дали гаражът на ответниците е незаконон строеж- т.е. дали са налице
неоснователни действия при реализиране на предпоставките визирани в нормата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ и на пар.16 ал.1 ПР на ЗУТ и на второ място незаконосъобразно ли е
постановено премахването на строежа. След анализ на събраните по делото доказателства ,
въззивният съд приема, че незаконността на гаража е установена в производство.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, след като е
изследвало всички документи по делото и е огледало имота на място, е дало заключение, че
няма данни за издадени строителни книжа за изграждането на гаража на ответниците с
идинтификатор 053392.502.671.3 Неговата височина измерена от страната на ищеца / при
съществуваща на мястото денивелация е 2,70 м. , като източната му фасада е разположена
изцяло върху имотната граница на двата имота УПИ ХІІІ-670/ на ищците / и УПИ ХІІІ-671 /
на ответниците / .Този гараж е бил построен през 1976 г. и не е бил допустим по
действалите по време на постояването му подробни градоустройствени планове, тъй като
кварталната разработка за допълващо застрояване е одобрена в по-късен момент - със
Заповед № 45/ 17.07.1981 г. Вещото лице дава заключение, че гаражът не отговаря на
изискванията на ЗУТ , раздел VІІ“ Допълващо застрояване, огради „ по чл. 41 и чл. 47 ,
касаещи разрешения съгласно подробния устройствен план , да покрива калкан в съседен
УПИ . Не отговаря на условията и на чл. 48 ал.3 ЗУТ Не отговаря и на изискванията на
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Настоящият състав намира заключението на вещото лице за обективно, обосновано и
компетентно дадено. Факт е , че процесният гараж е построен без преди това /
предварително / за него да са били изготвени , съставени и одобрени , каквито и да било
строителни книжа и документи. Факт е , че този гараж е построен през 1976 г. , като
действително в решението си районният съд , не съобразява тези безспорно установени
данни и приема, че гаражът е построен през 1979 г. при действието на Наредба № 5 / 1977 г.
Но погрешното приемане на този факт, не се отразява на правилността на направения от РС
извод за незаконност на строежа и за липсата на предпоставките за приемането му за
търпим. Предвид безпротиворечиво събраните по делото доказателства, че изпълнението на
строителството е станало през 1976 г., то към този момент Наредба № 5 /77 г. не е била в
кръга на действащото право. В сила обаче е била нормата на чл. 116 / обн. Дв. Бр. 62 от 1973
4
ППЗТСУ , като в ал.2 от същия текст е предвидено, че , гаражи за леки моторни коли могат
да се изграждат , само в сградата или свързано с нея или под нивото на терена , съгласно
строителните правила , норми и нормативи. Надземни гаражи в дворната част на застроени
вече парцели могат да се изграждат само въз основа на кварталнозастроителен и силуетен
план или въз основа на кварталнозастроителна разработка. По настоящото дело не е спорно ,
че кваталнозастроителната разработка е изготвена едва през 1981 г. , което сочи че
действително към момента на постояването строежът не е отговарял на нормативните
изисквания. Постройката не представлява „ търпим „ строеж , тъй като сградата не отговаря
и на изискванията на ЗУТ относно разположението й по действащия регулационен план
доколкото не е изградена на необходимите отстояния от границите на имота и не отговаря
на правилата и нормите , действали по време на изграждането й .
Отделно от това, макар, че категорично установената незаконност на строежа само по
себе не е основание за неговото премахване при предявена претенция по чл.109 от ЗС / в
този см. Р. №33/ 06.04.2010 г. по гр.д. № 27 / 2009 г. на ВКС ІІ г.о., Р. № 23/09.04.2014 г. по
гр.д. № 5465/2013 г. ІІ Г.О./ , налице са и другите предпоставки на закона, за да се приемане,
че този обект в състоянието , в което се намира , пречи и смущава ефективно упражняване
на правото си на собственост от ищците. Установено е по несъмнен и категоричен начин, че
този строеж представляващ сграда на допълващо застрояване фактически ограничава и
смущава пълноценното използване на поземления имот на ищците , тъй като е разположен
на самата имотна граница и по мазилката на източната фасада и основите на сградата има
видими пукнатини, а дъждовните води се оттичат както от към входа на гаража в имота на
ответника, така и частично в имота на ищеца. Тези обстоятелства безспорно се установяват
както от заключението на ВЛ , така и от категоричните и безпротиворечиви свидетелски
показания , които съдът кредитира изцяло , тъй като тяхната достоверност и доказателствена
сила не се опровергава от други събрани в производството доказателства. Не се установява
и доказва пукнатините в мазилката на сградата да се дължат на водата от пръскачките в
съседния /на ищците/ имот. Вярно е , че в него има насаждения с декоративен характер, но
при съществуващата на място денивелация / имотът на отвентиците е по- високо от имота
на ищците средно с 0,60 м. / този факт не е недоказан и не може да се обоснове извод в
обратната посока. Не се установява обаче другото твърдение на ищците , а именно че
гаражът засенчва техния двор по недопустим начин. Напротив данни в противната посока се
съдържат в заключението на ВЛ.
Доколко обаче , събарянето на процесния гараж, ще бъде адекватната мярка , която
ще преустанови това неоснователно въздействие и ще преустанови накърняването на
правото на собственост на ищците. При решаването на този спорен въпрос следва да се има
предвид, че с исковата молба са предявени две претенции с правно основание за гаража по
чл. 109 ЗС – при условията на евентуалност. Първоинстанционният съд е приел за
основателен главния иск и е постановил събарянето на гаража, но във въззивната жалба се
излагат възражения , че тази мярка за защита на собствеността е несъответна на
неоснователното въздействие. Анализът на събраните в настоящото производство
доказателства дава основание на въвззивния съд да приеме тези възражения за основателни.
В исковата молба се е сочело , че незаконният гараж застрашава и накърнява спокойното
ползване на имота на ищците като конкретното неоснователно въздействие и посегателство
5
се изразява в това , че гаражът засенчва и загрозява съседния двор , както и го замърсява ,
тъй като почти ежедневно се налага да се изчиства изронената му мазилка. Другото
неоснователно въздействие е описано като оттичане на дъждовните води от покрива на
гаража в имота на ищците. В първоинстанционното производство са събрани достатъчно
данни за изясняване на тези обстоятелства , като в заключението на експерта е установено,
че процесния гараж не следва да засенчва имота на ищците , тъй като се намира от западната
страна на имота на ищците.Вещото лице установява също , че гаражът е с размери 4/ 6,5 м.
и е с конструкция както следва : основи от каменна зидария с вароциментов разтвор, стени
от тухлена зидария и покрив с бетонна плоча с дебелина 0,12 м. Измазан е отвън , но е с
напукана мазилка / мазилката по фасадата и основите има видими пукнатини/ . Вещото лице
установява също, че наклонът на плочата е към ответниците и към ищците, като дъждовните
води се оттичат както към входа на гаража в имота на ответниците, така и частично в имота
на ищците. Липсват поставени улуци / в с.з. лист 132 от делото/.Данните в заключението се
потвърждават и от показанията на разпитания по св. Г. , според които мазилката от гаража
пада и замърсява имота на ищците , а дъждовните води от плочата се оттичат пак в този
двор.
Искът основан на чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко или косвено неоснователно въздействие , посегателство или вредно отражение
върху обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава , смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта / имота /
според нейното предназначение, отдадено от собственика й . В настоящия случай с оглед
гореизложеното съдът намира , че процесният гараж е незаконен строеж , който създава
такова състояние, което е смущаващо въздействие по смисъла на чл. 109 ал.1 ЗС и
ограничава правата на потърсилите правна защита ищци.
Прекратяването на това състояние чрез премахването на този стоеж обаче е мярка ,
която надхвърля ефекта на иска. При упражняването на този иск ищецът постига не само
отричане на основанието за въздействие – както е и в настоящия случай, но той цели да
постигне и премахване на източника за въздействие чрез съдебна принуда, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото е било преди нарушението. Твърдените и доказани
въздействия в случая са : замърсяване , загрозяване, и оттичане на дъждовните води.
Източните на тези въздействия ефективно могат да бъдат отстранени чрез поставянето на
улуци и укрепването на гаража, без да е необходимо да се премахва строежа. Тези доводи
дават основание на съда да приеме за неоснователна главната претенция с правно основание
чл. 109 ал.1 ЗС, което възстановява висящността на евентуално съединената с нея претенция
със същото основание. По изложените по-горе съображения съдът намира тази претенция за
изцяло основателна , като ответниците ще следва да бъдат осъдени да изградят улуци за
отвеждане на водата от гаража в техния имот и да го укрепят.Това налага да бъде отменено
първоинстанционното решение в тази му част, вместо което да бъда постановено друго в
посочения по-горе смисъл.
По отношение на иска за намаляване на височината на асмалъка до размера на
6
оградата между двата имота / 2,20 м.мерена от към имота на ищците в източната част / . По
делото е установено, че този асмълък е с различна височина / мерена от към ищеца и от към
ответната , поради съществуващата на терена денивилация/ - от страната на ответника 2,40
и 3,05 м. от към страната на ищеца – за правоъгълната част и за дъговота част съответно
2,60 м. и 3,40 м. от към страната на ищеца. Вещото лице сочи , че този асмалък и лозите се
намират от западната част на имота на ищеца и не следва да го засенчват. Свидетелските
показания обаче установяват по един безспорен начин, че в двора на ищците освен , че пада
мазилката на гаража на ответниците, но и листата и плода от лозите падат в съседния двор ,
които представлява затруднение при неговото ежедневно почистване. Свидетелят Павел Г.
установява още, че поради височината си лозовите пръчки не са подрязани и закачат
дрехите на преминаващите и влизат в очите им , а това не било приятно. Ищците не смеели
да ги подрежат , защото имали спорове със съседите. При това положение действията на
ответниците правилно са характеризирани като такива по смисъла на чл. 109 ЗС , които
препятстващ спокойното упражняване на правата на ищците. Те създават пречки по-големи
от обикновените, които пречат на собствениците да упражнява правото си в пълен обем.
Спорът дали самите растения или конструкцията към която се прикрепят са конкретното
въздействие, което следва да бъде преустановено е безпредметен, доколкото се касае до
намаляване на височината на метална конструкция,която е основата и определя и
височината на самите растения. Ето защо в тази част първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивниците следва да се възложат извършените от въззиваемите пред
въззивната инстанция разноски в размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, за което
са представени списък и доказателства за плащане. Неоснователно е възражението на
жалбоподателите чрез техния пълномощник за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като неговият размер не надхвърля минимума в разпоредбата на чл. 7
ал.5 НМРАВ и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Този изход на
спора не налага коригиране на първоинстанционото решение в частта за разноските.
Водим от горното, настоящият състав на Пазарджишки окръжен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 396/ 15.04.2022 г. постановено по гр.д. № 829 / 2021 г. по
описа на ПзРс, в частта , в която са осъдени на основание чл.109 ЗС ответниците Л. Н.
М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. П., ул. „Р.“ №8 и З.
С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, да премахнат построената
сграда с идентификатор 05392.502.671.3, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща
се в поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед
№РД-18-34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по
действащия регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул. „Р.“ №8,вместо което
постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. Г. ЕГН ********** и Р. В. Г. ЕГН ********** –
двамата от гр. Б., ул. „Р. „ № 7 иск с правно основание чл. 109 ал.1 ЗС против Л. Н. М. с
ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. П., ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с
ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, да премахнат построената сграда с
идентификатор 05392.502.671.3, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-
18-34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по
действащия регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул. „Р.“ №8.
ОСЪЖДА Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б.,
общ. П., ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, да
7
изградят улуци за отвеждане на водата и да укрепят сграда с идентификатор
05392.502.671.3, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия
регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул. „Р.“ №8.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396/ 15.04.2022 г. постановено по гр.д. № 829 / 2021
г. по описа на ПзРс, в останалата му обжалвана част , с която на основание чл.109 ЗС
ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. П.,
ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, са осъдени
да намалят височината на изградения в същия поземлен имот асмалък по такъв начин, че
неговия източен край да не превишава в нито един участък височината на плътната ограда
със съседния поземлен имот на ищците / с височина от 2,20 м. мерена от имота на ищците / ,
който е с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18-
34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45 по действащия
регулационен план на гр.Б., с административен адрес: гр.Б., ул. „Р.“ №6.
ОСЪЖДА Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б.,
общ. П., ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ДА ЗАПЛАТЯТ
на Й. П. Г. ЕГН ********** и Р. В. Г. ЕГН ********** – двамата от гр. Б., ул. „Р. „ № 7
сумата от 600,00 лв. /шестотин лева/, представляваща сторени разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8