РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Велико Търново, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500090 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на подадена от КР. М. Б., ЕГН **********, чрез
пълномощник – адвокат Д.Д., против Решение № 104/14.10.2021г. по гр.дело № 329/2021г.
по описа на Районен съд-П. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от него осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпила при ПТП на 03.03.2018г. смърт на неговата баба
ЗКК, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2020г. до окончателното й
изплащане. Жалбоподателят счита, че съдебният акт в обжалваната му част е неправилен,
доколкото са неправилни изводите досежно справедливия размер на обезщетението. Прави
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в останалата му част – до
пълния предявен размер от 25 000лв., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно
производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от ЗК „У.“ АД,
ЕИК ..., чрез юрисконсулт В.Н. Д-М, в частта му, в която е уважен предявения от КР. М. Б.
срещу дружеството иск по чл.432 от КЗ. Счита, че в тази част решението е неправилно, като
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че събраните по
делото доказателства не установяват връзката между починалото лице и ищеца да е
1
„особена“ по същността си и да надхвърля обичайната такава между подобен род роднини,
както и че в случай, че жалбата бъде счетена за неоснователна, при определяне размера на
обезщетението приложение следва да намери разпоредбата на §96 ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
Излага, че е не е съобразено възражението му за липса на забава от страна на дружеството
по отношение изплащането на претендираното обезщетение, доколкото ищецът не е
съобразил законовите изисквания и не е представил на дружеството нотариално заверено
пълномощно с изискуемото по чл.338 ал.1 КЗ съдържание, поради което посочената от него
банкова сметка не е могла да бъде използвана за извършване на валидно плащане по
претенцията. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили отговори на подадените
от страните въззивни жалби.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът КР. М. Б., чрез упълномощения
си представител, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излага
подробни съображения в писмена защита.
ЗК „УНИКА“ АД, чрез юрисконсулт В.Д., поддържа въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение по подробно изложени съображения в писмен вид. Прилага
списък на разноските по чл.80 ГПК и поддържа претенцията си за присъждането им в тежест
на насрещната страна. Възразява относно размера на претендираното от последната
адвокатско възнаграждение, като моли за намаляването му съобразно Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай, че подадената от
дружеството въззивна жалба не бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – П. е образувано по искова молба на КР. М. Б. срещу ЗК „У.“ АД с
правно основание чл.432 ТЗ. В нея са изложени твърдения за реализирано на 03.03.2017г. ПТП на път III-502,
20+727 км, причинено от К.К. Б.а при управление на л.а. „Р.М.С.“ с рег. №... поради допуснати нарушение на
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при което настъпила смъртта на возещата се в автомобила негова баба ЗКК. Посочено е,
че за извършеното от водача на МПС деяние по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК,
същият бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № ... по описа на Окръжен съд-Велико Търново. Изложени
са твърдения, че ищецът търпи значителни по степен болки и страдания от загубата на своята баба поради
съществуващата приживе между тях постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Сочи се, че поради
трудовата ангажираност на баща му в чужбина и невъзможността на майка му сама да се справя с родителските
задължения, още от раждането му неговата баба е полагала изключителни грижи за него. От малък оставал често
да преспива в дома на баба си, там прекарвал лятната ваканция, а когато баща му отсъствал, престоят му
продължавал по цели седмици. Баба му осигурявала както морална, така и финансова подкрепа, като му
предоставяла дребни суми за закупуване на необходими за прехраната и обучението му стоки и по-значителна
сума за абитуриентския му бал. Тя му оказвала помощ при подготовка на уроците в училище, научила го на много
неща, включително да кара велосипед, предала му редица житейски уроци. Тъй като грижите и помощта от нейна
страна били постоянни, осъществявани с желание и любов, това рефлектирало върху неговите собствени чувства
и емоции и той я възприемал като особено важна фигура в неговия живот. Вследствие на смъртта й ищецът
твърди, че преживял силен шок и негативни емоции с висок интензитет, често посещава гроба й и трудно приема
случилото се. Счита, че справедливия размер на претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на сумата от 50 000 лв., но доколкото починалата е съпричинила вредоносния резултат, неизпълнявайки
задължението си правилно да постави обезопасителен колан като пътник в процесния автомобил, то този размер
възлиза на 25 000 лв. Направено е искане за осъждането на ответника, доколкото към датата на застрахователното
събитие за процесния автомобил е била сключена застраховка „ГО“ с тази застрахователна компания, да му
заплати тази сума, ведно с обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред ответното дружество до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „УНИКА“ АД е заел становище за неоснователност на исковата
претенция, като твърди липсата на материално-правна легитимация на ищеца да получи обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на близък, доколкото изложените от него фактически твърдения в
исковата молба не изпълват съдържанието на трайна, дълбоко емоционална и особено близка връзка с починалия
2
по смисъла на ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС и наличието на
действително претърпени от смъртта му вреди.В условията на евентуалност, оспорва иска по размер,
включително и че същият следва да бъде определен при съобразяване разпоредбата на чл.493а КЗ вр. § 96 от
ЗИДКЗ. Оспорил е акцесорната претенция за лихва за забава и е направил възражение за недължимост на същата
поради забава на кредитора вследствие неизпълнение на задължението на заявителя по застрахователната
претенция да представи нотариално заверено пълномощно на получателя на застрахователното обезщетение с
изискуемото от закона съдържание.
По спорните факти са били събрани гласни доказателства. Св. М.П., дъщеря на починалата ЗКК,
установява, че поради претърпян пътен инцидент последната от 46-годишна възраст не работела и по тази
причина имала възможност да гледа внуците си. Тъй като ищецът често боледувал като малко дете, майка му
работела в друго населено място като учител и бащата пътувал в чужбина като шофьор на товарен автомобил, тя
поела ангажимент да се грижи за него, като понякога К. оставал и да спи в дома й. Водела го на почивка в Т. и с.
Ч.В., на санаториум, грижела се за него и другите си внуци като втора майка. Летните ваканции ищецът също
прекарвал при баба си. Той бил привързан към нея, а тя, като всяка баба, му купувала сладки, бонбони, правела
му подаръци, купила му обувки за абитуриентския бал, подарила му златния пръстен на покойния си съпруг,
приготвяла му храна по времето, когато бил ученик във Велико Търново.
Св. К. Б.а, майка на ищеца, посочва, че за ищеца смъртта на баба му била голям шок, тъй като бил свикнал
с постоянното й присъствие и морална и финансова подкрепа. Станал мълчалив, настъпили промени в
поведението му, страхувал се да шофира. Избягвал да говори за баба си. Ходел често сам на гроба й.
По делото е представена застрахователната претенция на ищеца до ответното
дружество, видно от която същата е заявена за пръв път на 10.08.2020г. Няма спор между
страните, че с писмо с изх. № 27160420/03.09.2020г. ответникът е отказал заплащането на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че съществуващата между ищеца и починалата
приживе емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени
отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания за него са значителни по
интензитет и продължителност, поради което той е материално-правно легитимиран да получи претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и е определил размера му съобразно принципа, заложен в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД.
Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259
ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си
по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е било спорно между страните и се установява от представените с ИМ писмени
доказателства наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № ... от 04.11.2016г. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното застрахователно дружество за управлявания от К.К. Б.а автомобил към датата на
събитието, както и че за случая е било образувано НОХД № ... по описа на Окръжен съд-
Велико Търново, по което последната е била призната за виновна в извършване на
престъпление по транспорта за това, че на 03.03.2017г. на път III-502, 20+727 км, при
управление на л.а. „Р.М.С.“ с рег. №... нарушила правилата за движение по пътищата – не
контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява /чл.20 ал.1 ЗДвП/ и при
избиране на скоростта на движение не се съобразила с релефа на местността и състоянието
на пътя при преодоляване на крива, ляв за автомобила завой, допуснала намаляване на
радиуса на завоя и изгубила контрол над управлението на автомобила /чл.20 ал.2 ЗДвП/,
3
вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на намиращата се в него ЗКК,
като след деянието направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.
Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № ... по описа на ВТОС
влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Няма спор и че ищецът е внук на починалата при
произшествието З.К..
С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира
кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази
разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума
на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с
починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца,
включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. ВКС прие, че по
изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особена близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е установено по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка
и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със
смъртта търпи „изключителни“ по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на
критерия „изключителни“, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва
да се приеме, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко
и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието
и бъдещето му с продължителни негативни и сериозни като интензитет емоции именно
поради липсата на изключително значим близък. Всички обстоятелства на трайна и силна
привързаност в живота и сериозност на вредите подлежат на сигурно доказване и не се
предполагат само поради факта на родство между лицето и починалия. Разбираемо е, че в
обхвата на това изключение, допълващо очертания с Постановление № 4/1961г. и
Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС кръг от правоимащи лица, може да попаднат
внуците и братята и сестрите. Принципно функцията на обезщетението е да овъзмезди по
справедливост душевни страдания и състояния от загубата на морална опора и подкрепа,
получавана от починалия близък. Особено близката, трайна и дълбока житейска и
емоционално връзка с починалия изключва проявите на отношения от време на време при
разделно живеене, дори те да са много добри, емоционално топли, на уважение и взаимна
подкрепа. При родство по низходяща линия от втора степен /баба и внук/ това понятие
предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с
трайност и продължителност във времето, отношения на взаимна или едностранна
безвъзмездна грижа, подпомагане при всяка нужда до степен на невъзможност един без
друг, силна емоционална привързаност, сравнима с тази между родител и дете. Такава
особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка между баба и внук би
съществувала, когато напр. първият е изпълнявал продължително време заместваща роля на
родител, преживяна съвместно житейска драма или наличието на някаква обективна
предпоставка, довела до силна духовна привързаност между тях. Освен на емоционално
ниво, близостта може да има проявления и в очакване за материална подкрепа в бъдеще,
очаквани лични грижи и внимание. Изразът „особено“, употребен в ТР, означава нещо,
което се различава по качество и степен от обикновеното и нормалното. Поради това за
наличието на такава особена близост между баба и внук или между братя не са достатъчни
само нормално и обикновено произтичащите от факта на родството им отношения на обич,
4
доверие, уважение и т.н.
Предвид изложеното, ищецът, като внук на починалата, не е изключен от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо, но при доказана особена близка
връзка с починалия, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между такъв
тип родственици. Безспорно се установява от ангажираните от страна на ищеца гласни
доказателства, че неговата баба по майчина линия ЗКК е помагала много на родителите му
за неговото отглеждане поради тяхната служебна ангажираност и честите отсъствия на
единия родител от страната. Водела го е заедно с другите си внуци на почивки. В дома й
ищецът е прекарвал лятната си ваканция, когато е бил в училищна възраст. Тя му е
приготвяла храна, подарявала му е подаръци. Била е грижовна и всеотдайна към внуците си.
Гласните доказателства установяват, че тя го е посрещала от училище, помагала е при
подготовката на уроците, грижела се е за внука си К. докато родителите му са на работа,
учила го е да кара велосипед, съветвала го. Несъмнено отношенията между нея и ищеца са
били близки и между тях е съществува емоционална връзка, като смъртта й е довела до
страдания за него. Всичко тези факти, установени от гласните доказателства и
съобразявайки традиционните за българския бит отношения между такъв тип роднини,
характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
обосновават извода за наличие на обичайни отношения между баба и внук и липсата на
такава дълбока емоционална връзка, която да обоснове прилагането по отношение на ищеца
на изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно
цитираното тълкувателно решение. Не се установи двамата да са разчитали помежду си на
взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между
такъв вид близки роднини. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно установяват, че
ищецът е бил привързан към своята баба и е преживял загубата й с негативни емоции,
характерни за хора, преживяващи загубата на близък човек. Същият е имал изградена
емоционална връзка с починалата и свързва личността й с част от своето детство и с
положителните преживявания, които е имал с него. Липсват данни тези емоционални
преживявания обаче да са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична
травма, до съществена и трайна промяна на личността. Безспорна е помощта на починалата
за отглеждането на внука й К. в ежедневието и полаганите от нея грижи за него и макар и
отношенията помежду им преди процесното произшествие да са се основавали на
посочените чувства, очевидно е, че те не запълват съдържанието на описания по-горе израз.
Установените от гласните доказателства прояви на грижи и помощ не обосновават извода,
че връзката между тях е била „специална“ до степен да се приближава по интензитет като
отношенията между родител и дете. Затова емоционалните страдания на ищеца от загубата
на този негов родственик не подлежи на възмездяване с парично обезщетение.
Ето защо, поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че не се доказва по
делото наличието на активна материално-правна легитимация на ищеца, поради което
предявеният от него иск се явява неоснователен. С оглед на това, не следва да се обсъжда
възражението на ответното дружество за приложимостта на § 96 от ПЗРЗИДКЗ вр. чл.493а
ал.4 КЗ в случая.
Поради неоснователност на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законната лихва за забава от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ответното дружество до окончателното изплащане.
Поради това съдът не дължи произнасяне и по своевременно релевираното възражение за
забава на кредитора по чл.95 ЗЗД вр. чл.380 ал.3 КЗ.
Достигайки до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявения
от КР. М. Б. срещу ЗК „У.“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ. По същите
съображения, изложени по-горе, решението в останалата му обжалвана част следва да бъде
5
потвърдено.
При този изход на процеса, в полза на ЗК „У.“ АД следва да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното и въззивно производство разноски, възлизащи на сумата
от 100 лв. – за заплатена държавна такса за въззивното производство и на сумата от 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция и сумата от 150 лв. за
настоящата инстанция, определено на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.37 от ЗПП вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На насрещната страна не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 104/14.10.2021г. по гр.дело № 329/2021г. по описа на Районен
съд-П. в частта, в която е уважен предявения от КР. М. Б. срещу ЗК „У.“ АД иск с правно
основание чл.432 от КЗ и последната осъдена да му заплати сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
баба ЗКК, настъпила при ПТП на 03.03.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от
10.08.2020г. до окончателното изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес град П.,
ул.“19-т...“ № ..срещу ЗК „У...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С..
1612, С. община, район .К. с..., ул.“Ю..“ № 11-13, иск с правно основание чл.432 КЗ за
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговата баба ЗКК, настъпила при ПТП на 03.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2020г. до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104/14.10.2021г. по гр.дело № 329/2021г. по описа на
Районен съд-П. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА КР. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул.“19-т..“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „У..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С. 1612, С.
община, район К. с., ул.“Ю.“ № 11-13, сумата от 100 /СТО/ лв. – за заплатена държавна такса
за въззивното производство и сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, както и сумата от 300 /триста/ лв. –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6