№ 1200
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство Д. Д. Д. срещу отхвърлителната част на решение 267107 от 23.12.2022 г. на
СГС, I ГО, 18 състав по гр.д. 5229/2020 г. за разликата над 10 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от пътен инцидент на 23.07.2019 г. до 25 000 лева ведно със
съответната законна лихва. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания
за неправилно приложение на критерия справедливост.
Постъпил е отговор от Гаранционен фонд, в който жалбата се оспорва.
От третото лице-помагач на страната на ответника не е постъпил отговор.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение на водач, управлявал моторно
превозно средство на територията на Република България без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на
делинквента и травмите на пострадалия, поради което отговорност носи ответникът до
размер от 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
1
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаното
заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски
показания.
Установява се, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени фрактура на лявата
ключица в средната и долната част, навяхване на лява глезенна става, разкъсно контузна
рана на показалец на дясна ръка. Според вещото лице д-р Б. Б. счупването на ключицата
съставлява трайно движение на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая –
2 месеца, а всяко от мекотъканните увреждания съставлява разстройство на здравето,
неопасно за живота. През посочения двумесечен период ищецът е търпял болки и страдания
интензивни в първитедве седмици след злополуката и около две седмици в началото на
проведената рехабилитация на раменната става. Извън тези периоди, пострадалият е търпял
само периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето, когато се е налагало да
ползва обезболяващи средства. През първите две седмици не е било препоръчително
стъпване на левия крак, както и това, че в първите 30 дни ищецът не е можел да си служи с
лявата ръка – била е обездвижена с превръзка, при което е изпитвал затруднения в
обслужването. Сочи освен това, че понастоящем състоянието на ищеца е стабилно. От
раната на пръста е останал белег, но движението е нормално, възстановена е лявата глезенна
става, ключицата е зараснала. Прогнозата е, че няма да има негативни последици.
Св. Ц. К. Х., майка на ищеца, разказва, че го видяла след изписването му от болницата.
От кръста нагоре бил обездвижен с шина, изпитвал силни болки, куцал близо месец. Имал
нужда от грижи през това време за къпане, хранене, обличане. Вечер болките се засилвали.
Дълго време не можел да упражнява професията си на барман и да спортува. След месец
свалили шината и започнали физиотерапия и бавно раздвижване. По време на
възстановителния период не работел и разчитал на финансова подкрепа на свидетелката.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 25 год., вида и характера на травмите: двуглезенна фрактура на
дясната глезенна става, възстановителен период от два месеца, невъзможността за работа и
спорт през този период, зависимостта от чужда помощ през първия месец. При съобразяване
на деня на ПТП – 23.07.2019 г., отнесен към застрахователните лимити, съдът намира, че
обезщетение от 15 000 (петнадесет хиляди) лева е справедливо. Частично основателни са
оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението. Обезщетение над този размер
би било в разрез с принципа на справедливост предвид липсата на тежки травми, липсата на
болничен престой и операция, пълното възстановяване, благоприятствано и от младата
възраст на ищеца. Категорично не са доказани твърденията за нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност вследствие на стреса, предизвикан от внезапността и
непредвидимостта на състоялото се пътно-транспортно произшествие, както и нарушения в
нормалния социален живот.
Разпитаната по делото майка на ищеца разказва за болки при по-натоварен ден и
нуждата от обезболяващи. Тези показания не обосновават обезщетение в претендирания
размер, тъй като не създават пречки при дейностите, които ищецът извършва, не са
интензивни и са редки. На следващо място, не се доказва, че ищецът е бил зависим от чужда
помощ в продължение на три месеца, нито че у него се е създало чувство за безпомощност и
малоценност, което се отразява негативно върху психиката му.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 10 000
(десет хиляди) лева до 15 000 (петнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди. На ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение от 5 000 (пет хиляди) лева
за неимуществени вреди със законната лихва, приета от СГС, срещу която няма въззивни
доводи - 28.11.2019 г. до плащането.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. К. Д. се дължат
648,75 лева (432,50х15000/10000), като следва да му бъдат присъдени допълнително 216, 25
лева. Разноските, дължими на ответника, са 531,25 лева и решението следва да бъде
отменено за разликата до 637,50 лева (637,50х25000/30000). Дължимата от ответното
2
дружество в полза на бюджета на СГС държавна такса е 600 лева и дружеството следва да
заплати още 100 лева.
За въззивната инстанция Гаранционен фонд дължи в полза на бюджета на САС сумата
от 100 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В полза на адв. К. Д. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв се дължат 326 лева (980х5000/15000). Въззивният жалбоподател следва да заплати на
ответника по жалбата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение (300х10000/15000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 267107 от 23.12.2022 г. на СГС, I ГО, 18 състав по гр.д.
5229/2020 г. в следните части:
Искът на Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу Гаранционен фонд за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 23.07.2019 г. в гр. София, причинени виновно от В.
Г. К. е отхвърлен за разликата от 5000 (пет хиляди) лева от присъдените 10 000 (десет
хиляди) лева до дължимите 15 000 (петнадесет хиляди) лева със законната лихва от
28.11.2019 г. до плащането;
Д. Д. Д. е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал. 78 aл. 8
ГПК разноски за първата инстанция за размера от 531, 25 лв. до 637,50 лв.
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ЕИК ********* да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ допълнително обезщетение от
5000 (пет хиляди) лева за неимуществени вреди от ПТП на 23.07.2019 г. със законната
лихва от 28.11.2019 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ЕИК ********* да заплати на адв. К. Д. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство за първата инстанция в размер на 216, 25
лв. и 326 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 100
(сто) лева и по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд ЕИК *********
разноски за въззивната инстанция от 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3