Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5753/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Р.П.Т. твърди, че като водач на
мотоциклет с ДК № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 14.10.2016 г., на
път ІІ-66, км.64+200 в района на автосервиз „Сузуки“
гр. Стара Загора, в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Рено Еспейс”, с рег. № ******К.Т.Т., който предприел
неправилна маневра обратен завой, при наличие на поставен пътен знак „В 23“. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Д.З.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания –
контузия на ляво коляно с нарушена цялост на лява колянна
става, за която е извършено оперативно лечение и контузия на гръден кош.
Твърди, че през оздравителния период е следвало да не натоварва крака, имал е
ограничение на движенията в него и е следвало да разчита на близките си за
задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Сочи, че и към момента на
продаване на исковата молба изпитва болки и неудобства, както и че
произшествието му е причинило силен стрес. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата
в размер от 70 000 лева и претендира същите /допуснато увеличение на цената на
иска в о.с.з., проведено на 10.12.2019 г./. Твърди, че е сторил и разходи за рехабилитация
в размер на 504,00 лева и претендира същите. Претендира и лихва за забава от 21.10.2016
г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Д.З.” АД оспорва исковете.
Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
е карал с неразрешена скорост и не е реагирал адекватно на създалата се
опасност. Оспорва и наличието на причинна връзка между процесното
ПТП и посочените в исковата молба телесни увреждания в областта на лявото
коляно, както и размера на иска за неимуществени вред. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за настъпване на
произшествието в следствие виновното противоправно поведение на ищеца,
евентуално възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е
в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 14.10.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 16,00
ч., на път ІІ-66, км.64+200 в района на
автосервиз „Сузуки“ гр. Стара Загора е настъпило ПТП
между участник 1 – лек автомобил „Рено Еспейс”, с
рег. № ******, управляван от К.Т.Т. с рег. № ******и
участник 2, мотор „Кавазаки“, модел 3750, управляван
от Р.П. Т., като в протокола са посочени видими щети по участник 1 – странична
дясна част, преден калник, врата, гума с джанта и странично огледало, а на участник
2 – странична лява част, теч на масло и антифриз, както и че от произшествието
е пострадал Р.П. Т. с диагноза контузии на ляв крак и гръден кош, освободен,
без опасност за живота. Като причини за настъпване на произшествието са
посочени, че участник 1 при наличие на пътен знак В 23 – забранено завиването в
обратна посока не спазва указанието му и предприема забранена маневра завой в
обратна посока, като не пропуска движещия се по пътя с предимство участник 2,
който от своя страна го блъска.
Според показанията на свидетеля К.Т.Т., че на 14.10.2016 г. пътувал за гр. Хасково и на
околовръстния път на гр. Стара Загора отбил в сервиза за коли, за да попита за
посоката за гр. Хасково. Обяснили му, че трябва да завие в ляво и след 100 м.
да завие в дясно. Свидетелят сочи, че потеглил с автомобила си, застанал
перпендикулярно на пътя, огледал се в ляво и в дясно, като видимостта била
добра и нямало никакви превозни средства. При неговия ляв завой се чул удар в
предна дясна част на автомобила и видял, че напред и в дясно, на около 2-3
метра от мантинелата е паднал моторист. Когато дошла
полиция мотористът Т. бил откаран с линейка до болницата, като след около 2
часа се върнал, заедно със свои приятели да прибере мотора. Според Т., Т. ходел „на паници“, но бил на краката си и казал, че е в
добро здраве и че има натъртвания, охлузвания и уплах.
Свидетелят сочи, че през м. февруари 2017 г. му били повдигнати обвинения за процесното ПТП и тогава разбрал, че две седмици след инцидента
Т. е приет в болница със счупено коляно и разместени прешлени. Свидетелят сочи,
че наказателното производство приключило, тъй като се разбрали с адвоката на Т.
да му преведат 3500,00 лева и свидетелят сочи, че му ги превел по банков път.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
Т., тъй като същите са непосредствени, непротиворечиви и логични.
Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза, процесното
пътно-транспортно произшествие е настъпило на път ІІ-66 км. 64+200, на прав
пътен участък, който се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите като за всяка посока има по една пътна лента,
разделена с единична прекъсната линия. Според заключението мотоциклета се е
движел със скорост от 50 км.ч., когато автомобилът е спрял от ляво на него,
извън и перпендикулярно на платното за движение и преди мотоциклета да премине
водачът на автомобила е потеглил като е преминал в пътната лента за насрещно
движение, след което в лентата на мотоциклетиста, изпълнявайки маневра ляв
завой. Реализиран е удар, изцяло в лентата, по която се е движел мотоциклета,
при който последният е ударил автомобила в дясната му странична част – дясно и приплъзващо. Вещото лице сочи, че в момента на удара мотоциклета
се е движел успоредно на пътното платно, а автомобилът е бил под малък ъгъл на
дясно, спрямо осевата линия на пътя. След удара мотоциклетът се е отклонил в
дясно, напуснал платното за движение и паднал. Според вещото лице причина за
настъпване на произшествието са действията на водача на лекия автомобил, който
предприемайки ляв завой е навлязъл в опасната зона на мотоциклетиста. Според заключението преди настъпване на
произшествието и двамата водачи на МПС са имали видимост един към друг. Вещото
лице сочи, че при скорост от 50 км.ч. за мотоциклетиста, опасната зона му зона е
32,8 м., към момента на навлизане на автомобила на платното за движение мотора
е отстоял на 40 м., а при навлизане в пътната лента на мотора – на 20 м. Според
отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание ПТП е станало извън
населено място, без наличие на пътни значи ограничаващи скоростта на движение,
като имало поставен знак за забранен обратен завой, но той не е важал за лекия
автомобил, след като той е отбил и спрял в сервиза и е предприел маневрата на
излизане от него, която се явява маневра за завой на ляво. Според отговорите на
вещото лице в о.с.з. от техническа гледна точка автомобилът става опасност за
мотоциклетиста от момента, в който навлиза в неговата пътна лента, тъй като при
навлизане в другата пътна лента той все още не е препятствие и за това вещото
лице е приело, че спрямо този момент ударът за мотоциклетиста е бил
непредотвратим. Вещото лице сочи, че скоростта на мотоциклетиста е изчислило по
формула спрямо мястото на установяване на мотоциклета и характеристиките на
самия удар, както и че мотоциклета не е оставил спирачни следи, нито има данни
да е предприел друга маневра тип спасителна, каквато възможност той не е и
имал.
Според заключението на повторната автотехническа експертиза към момента на настъпване на
удара скоростта на лекия автомобил е била 14,51 км.ч., а на мотоциклета около
66 км.ч.. Според това заключение мотоциклета е отстоял на 77,32 м. от мястото
на удара към момента, в който автомобилът е предприел маневрата си, а опасната
зона за спирането му е 42,12 м.. Вещото лице сочи, че водачът на лекия
автомобил е могъл да види и пропусне мотоциклета, а последният спрямо посочения
по-горе момент – да предприеме екстремно спиране. Според отговорите на вещото
лице в открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2020г. има по-голям резон да се приеме, че лекият
автомобил става опасност за мотоциклетиста, едва когато той навлезе в неговата
лента за движение, към който момент мотоциклетиста е отстоял на 48 м.
Налице е противоречие между
първоначалната и повторната автотехнически експертизи
единствено в частта относно скоростта на движение на двете превозни средства
непосредствено преди и по време на удара и от тази гледна точки в отговорна на
въпроса за опасната зона и предитвратимостта му с
оглед поведението на водача на мотоциклета. В тази връзка съдът кредита
заключението на повторната експертиза, тъй като същото по-насочено, задълбочено
и аналитично е изследвало именно въпросът за скоростта на двете моторни
превозни средства, видно от констативно-съобразителната част на заключението.
Предвид събраните по делото писмени,
гласни доказателства и автотехнически експертизи,
съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие
виновното и противоправно поведение на свидетеля К.Т.Т.,
като водач на л.а. „Рено Еспейс”, с рег. № ******, който
е нарушил правилото на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като е предприел маневра за извършване
на ляв завой, без да пропусне движещия се по тази пътна лента мотоциклет.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 97
от 06.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, решение № 52/08.05.2014 г. по т.д. № 1498/2013
г. на ВКС, II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е
тяхно следствие. Тежестта на доказване
на тези факти е у ответника.
В настоящия случай се
установи от заключението на повторната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, че ищецът, като водач на мотоциклет с ДК № ******се
е движел с разрешената за пътния участник скорост, като е имал възможност да
възприеме лекия автомобил, стоящ перпендикулярно на платното за движение, както
и да предприеме действия по аварийно спиране, когато той е станал опасност за
него - при навлизане в неговата пътна лента, тъй като към този момент
мотоциклетът е отстоял на около 48 м., при опасна зона за спиране от 42,12
м. Ето защо макар и непосредствена
причина за произшествието да е поведението на свидетеля Т., налице е и противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с
настъпването му, като е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като не
е упражнил контрол върху превозното средство с цел спирането му при наличие на възникналата
опасност за движението, създадена от другия участник.
При съпоставка противоправното поведение на делинквента
и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата причинители, като с по-голяма тежест се характеризира
нарушението на водача на лекия автомобил. Същият е имал видимост, могъл е да
пропусне движещия се с предимство мотоциклет, но въпреки това е предприел
маневрата ляв завой. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия
Р.П.Т. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде
определен в размер на 20%.
Установява се от
представените непрекъснати болнични листа, че в периода 17.10.2016 г. –
27.02.2017 г. ищецът е бил в болничен отпуск за временна неработоспособност,
поради травма в коляното. Видно от епикриза от
27.11.2016 г., издадена от МБАЛ Тракия ЕООД Р. Т. е постъпил на 21.11.2016 г. с
оплаквания за продължаващи болки и ограничени движения в ляво коляно в
следствие на ПТП от 14.10.2016 г., като след извършени изследвания е извършено
оперативно лечение и на 27.11.2016 г. е изписан с указания за имобилизация от 45 дни, от които до 10-тя ден да не се
натоварва крайника, а да се ползват помощни средства.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на
настъпилото ПТП ищецът е получил скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става и контузия на лява гръдна половина. Според
заключението след извършен клиничен преглед на ищеца на 25.03.2019 г. вещото
лице е констатирало, че връзковият апарат на лява колянна става е възстановен, но все още има ограничено
сгъване, като при рентгенографията се установява ранно ошипяване
на лява колянна става. Вещото лице сочи, че рехабилитация
от 2-3 месеца след периода на обездвижване от 45 дни е необходимо за въстановяване на колянната става
и не се поема от здравната каса. Според отговорите на вещото лице в открито
съдебно заседание при такава увреда на кръстните
връзки пациентът може да се придвижва, тъй като има и здрави връзкови структури на колянната
става. По отношение на констатираното от
вещото лице увреждане фрактура – откъс от големия туберкул
на дясна раменна кост, вещото лице в о.с.з., проведено на 21.05.2019 г. сочи,
че същото е отбелязано в експертизата по причина, че при извършения личен
преглед на ищеца тъй му се е оплакал от болки в рамото, но няма писмени данни
за давността на тази травма и други, които да я свързват с процесното
ПТП.
Според показанията на свидетелката В.Ц.тя
живее на съпружески начала с ищеца. В деня на инцидента приятелите на Р. го
докарали с кола и го носели на ръце, като той целият бил надран и ожулен.
Останал в къщи на легло, изцяло на нейните грижи, като левият крак бил целият подут
и го болял. След няколко дни, с помощта на приятели отишъл на лекар и ортопед,
но последният му казал, че трябва да спадне отока, за да се види състоянието на
крака. Според свидетелката минала две месеца докато се направи операцията, като
до тогава ищецът не ставал, бил на болкоуспокояващи и в същия период имал отоци
по гърдите и главата. През това време стоял в къщи на легло и не ходел на
работа – собствен бизнес за електричари, в който имал
и наети служители. След операцията свидетелката сочи, че Р. стоял още два
месеца без право на изправяне, тъй като кракът трябвало да стой само прав. През
м. февруари 2017 г. започнала рехабилитация в болницата, в която го оперирали,
която не дала резултат, тъй като кракът все още не се свивал и след това била
направена рехабилитация в Павел Баня. По време на рехабилитациите и до лятото
на 2017 г. според свидетелката Р. се движел с патерици и да ходи в офиса, а до
тогава координирал нещата от къщи. Според свидетелката след инцидента започнали
оплаквания и в рамото, но Р. очаквал да
отминат. Консултирал се и за това с лекар, но искали да му направят операция,
възстановителният период от която също щял да бъде много дълъг. Според
показанията на Ц.към момента на разпита – 10.10.2019
г. Р. все още има оплаквания в крака – не може да качва стълби, когато върви го
боли. Инцидентът му се отразил и психически, станал нервен, сънувал кошвари, не можел да играе с децата, които били на 9 и на 4
годинки.
Предвид заключението на вещото лице
и показанията на свидетелката Ц.съдът намира за пълно доказан по делото факта,
че в следствие на произшествието при ищеца е настъпило скъсване на задни
кръстни връзки на лява колянна става и контузия на
лява гръдна половина. Ищецът не претендира обезщетение за увреждания в областта
на дясна раменна става, а и по делото не се установява такова да е настъпило
при него в причинна връзка с произшествието.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият
размер за обезщетяване на претърпените от Р.П.Т., болки и страдания в следствие
на ПТП е сумата от 50 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалия, който към датата на произшествието е бил в активна възраст, глава
на семейство и управител на бизнес. Общият оздравителен период е над 5 месеца,
като се установява, че и почти 3 години след произшествието не е налице пълно
възстановяване флексцията в лява колянна
става. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
първите три месеца от лечението са съпроводени основно с постелен
режим, необходимост от чужда помощ и интензивни болки. От значение е
негативното отражение на произшествието върху психологичното състояние на ищеца,
тъй като произшествието му е създало значителен стрес и несигурност. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и
предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 36 500,00 лева
(50 000 – 10 000 – 3500 = 36 500) , при отчитане приноса на пострадалия
и заплатеното обезщетение от страна на самия делинквент
и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 70 000,00 лева, а
предявеният иск за имуществени вреди, при отчитане приноса на пострадалия, следва
да бъде уважен за сумата от 403,20 лева.
Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихва за забава от датата на уведомяване за
настъпване на застрахователното събитие, като не се оспорва на ответника, че
това е станало преди датата от която такава се претендира. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за забава
върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 21.10.2016 г., а върху вземането за имуществени вреди – от
датата следваща тази, на която е извършен разходът – 09.02.2017 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 1716,81 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер
на 1651,90 лева, с ДДС. Доводите
на ответника, че не следва да бъде начисляван ДДС върху дължимото
възнаграждение съдът не споделя, като счита че в хипотезата не се стига до
двойно данъчно облагане.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 495,64 лева
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Д.З.”
АД, ЕИК: ******, да заплати на Р.П.Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 36 500лв.
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 14.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на К.Т.Т.,
като водач на л.а. „Рено Еспейс”, с рег. № ******,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило скъсване на задни кръстни
връзки на лява колянна става и контузия на лява
гръдна половина, и преживян стрес, ведно със законната лихва от 21.10.2016 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 403,20 лева – разходи за рехабилитация по фактура
от 08.02.2017 г., ведно с лихва за забава върху тази сума от 09.02.2017
г. до плащането, както и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1716,81
лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 70 000 лева и за имуществени вреди за горницата до пълния
предявен размер от 504,00 лева.
ОСЪЖДА Р.П.Т., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Д.З.”
АД, ЕИК: ******, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 495,64
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Д. З.“ АД, ЕИК: ******
да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер
на 1651,90 лева, с ДДС.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: