ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1284 15.05.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: петнадесети май две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 645 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, вр.
чл.220 ГПК.
Постъпила е частна жалба
от К.Г.К. и М.М.К.,***, подадена чрез адв.Гайдарова, против определение от
30.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 257/2019 г. по описа на РС-Царево, с което
е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл.219, ал.1 ГПК
за привличане в производството на Българската държава като трето лице-помагач
на страната на ищците.
В частната жалба се изразява несъгласие с атакуваното определение, като същото се счита за неправилно. Изложени са съображения, че предмет на правния спор е застроен имот, който представлява част от почивна база на държавно предприятие и попада в територия, чието земеделско предназначение е променено с решение на КЗ. Сочи се, че предвид реализираното върху имота мероприятие, процесният имот не е земеделски и не би могъл да бъде земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Твърди се също, че праводателят на ищците „Технотест“ ЕООД е създаден през 1989 г. с решение на МС като еднолично търговско дружество с държавно участие и е правоприемник на държавното предприятие, изградило и стопанисвало почивната база, част от която е процесния имот, а дали същият е преминал или не в капитала на дружеството е предмет на установяване по делото, като жалбоподателите сочат, че именно поради това за тях е налице правен интерес от привличане на помагач на страната на ищците на Българската държава. В тази връзка се излагат доводи, че за Българската държава също е налице интерес да встъпи в процеса, тъй като отричането на правото на собственост на общината прави твърде вероятна възможността за самата държава да се легитимира като собственик. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови допускане на привличането на Българската държава като трето лице-помагач на страната на ищците.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Община Царево, с който се взема
становище за неоснователност на частната жалба, като са изложени съображения и
се моли за нейното отхвърляне.
Бургаския окръжен съд,
като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като
съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена
в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 257/2019 г. по описа на РС-Царево е образувано по исковата молба на К.Г.К. и М.М.К. ***, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за приемане на установено, че Община Царево не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево, с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност „Коросиата“, с площ по КК от 1437 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – неизползвана нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 00878.107.395, 00878.107.461, 00878.107.68, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да се отмени Акт за частна общинска собственост № 1474/10.04.2012 г., издаден от Община Царево, вписан в СВ при РС-Царево под № 75, том 2, вх. рег.№ 484/11.04.2012 г.
В исковата молба
и допълнителна молба-уточнение ищците са изложили твърдения, че от лятото на
1998 г. са закупили от „Технотест“ ЕООД седем броя бунгала, ведно с цялото им
оборудване, изградената за тях инфраструктура, подобрения и приращения в
прилежащия им терен, съставляващ част от почивната база на предприятието в
землището на гр.Ахтопол. Твърди се, че с плащането на цената е било предадено
от страна на продавача и владението върху имота – 7 бр. бунгала с прилежащия им
терен и от тогава до лятото на 2017 г. ищците стопанисвали и ползвали
постройките и терена явно и несмущавано, като през пролетта на 2017 г.
започнали реновирането на част от бунгалата, когато Община Царево без
предупреждение влязла в имота и сринала четири от бунгалата. Твърди се също, че
бунгалата и прилежащият им терен са част от Почивна база „Ахтопол“ на
„Технотест“ ЕООД, което е правоприемник на държавно предприятие „Научно
изследователски проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили“,
което е изградило почивната база в периода 1968-1970 г., а бунгалата са търпими
по счисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Сочи се, че неоснователно ответникът си
е съставил АЧОС № 1474/10.04.2012 г., с който процесният имот е актуван за
частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОС и чл.19 ЗСПЗЗ,
като ищците оспорват правото на собственост на общината, с което обосновават
правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.
С депозирания
отговор ответникът е направил възражения срещу допустимостта и основателността
на предявения иск, за което са изложени подробни съображения.
В срока за отговор и по реда на чл.211, ал.1 ГПК ответникът Община Царево е предявил насрещен иск – отрицателен установителен иск против К.К. и М.К. за приемане за установено между страните, че ответниците по насрещния иск не са собственици на седем броя бунгала, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 00878.107.17 по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево, местност „Коросиата“, с площ от 1437 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – неизползвана нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 00878.107.461, 00878.107.510, 00878.107.68, 00878.107.516 и 00878.107.395.
По насрещния
иск е постъпил отговор от К.К. и М.К., с
който същият е оспорен като неоснователен, като са изложени съображения.
С молба от
20.01.2020 г., поддържана и в първото по делото съдебно заседание, ищците по
първоначалния иск и настоящи жалбоподатели К.К. и М.К. са направили искане за
конституиране на трето лице-помагач на тяхна страна, а именно – Българската
държава, чрез министъра на МРРБ и министъра на МЗХ, действащи чрез областния
управител на област с административен център гр.Бургас. Искането е обосновано с
обстоятелството, че праводател на ищците е търговско дружество „Технотест“
ЕООД, което е преобразувано държавно предприятие и в този смисъл те считат, че
техен праводател се явява именно Българската държава, като в случай, че правата
на ищците за имота валидно не са възникнали, то същите следва да са все още в
патримониума на някой от праводателите на ищците – Българската държава или
„Технотест“ ЕООД, но не и в патримониума на ответника, поради което се счита,
че за ищците е налице правен интерес третото лице да бъде привлечено като
помагач в производството по делото. Тези доводи се поддържат от ищците и в
съдебното заседание, проведено на 30.01.2020 г., в което процесуалният им
представител е направил идентични изявления, обосноваващи искането по чл.219,
ал.1 ГПК – че „Технотест“ ЕООД е държавно предприятие, което е преобразувано,
но произхода на собствеността е държавна, т.е. праводател на ищците е
Българската държава и затова, ако по някаква причина собствеността не е
преминала върху ищците, било за бунгалата, било за земята, то същата ще остане
в патримониума на Държавата.
С обжалваното
определение от 30.01.2020 г. районният съд е приел, че искането по чл.219, ал.1 ГПК е неоснователно. Прието е, че страна по облигационното правоотношение, с
което ищците са придобили процесните бунгала и прилежащият им терен е
държавното дружество „Технотест“ ЕООД, чийто статут и начин на образуване е
регламентиран в чл.61 и чл.62 ТЗ, като след образуването на едно държавно или
общинско дружество то става самостоятелен субект на правото и участва
самостоятелно в гражданския оборот независимо от собственика на своя капитал, а
в отношенията си с трети лица се представлява от своя управител. Изложени са
мотиви, че ако трябва да бъде привлечена по делото трета подпомагаща страна,
това трябвало да бъде „Технотест“ ЕООД, доколкото дружеството е праводател на
ищците и по отношение на него са налице предпоставките по чл.219 ГПК, а не
Българската държава.
Въззивният съд
напълно споделя изводите на първата инстанция за липса на предпоставките по
чл.219, ал.1 ГПК, като намира обжалваното определение за правилно, а подадената
против него частна жалба за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК, привличане на трето лице е допустимо, ако това лице има право да встъпи, за да помага, а нормата на чл.218 ГПК сочи, че третото лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Следователно, правният интерес от привличане на трето лице-помагач се обуславя от правния интерес на привличаното лице да бъде постановено решение в полза на страната, на която ще помага за благоприятен изход по делото и от възможността на главната страна да предяви свои регресни права срещу третото лице при неблагоприятен изход от делото. Интересът на третото лице трябва да е конкретен, което предполага твърдение относно това, по какви искове третото лице ще бъде ангажирано да отговаря спрямо лицето, което е поискало привличането му. Тези искове трябва да са обусловени от обстоятелства, които ще бъдат установени в процеса, в който се иска привличането, тъй като съгласно чл.223, ал.2 ГПК това, което съдът ще установи в мотивите на решението, ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. В конкретния случай ищците не са обосновали правния интерес от привличането на третото лице, липсват и твърдения какви регресни права ще имат спрямо третото лице, чието привличане са поискали, за да могат да го обвържат с установителната сила на мотивите. В молбата си за привличане на Българската държава като трето лице-помагач ищците са изложили единствено твърдения, че праводателят им „Технотест“ ЕООД е търговско дружество, което е преобразувано държавно предприятие и в този смисъл те считат, че техен праводател се явява именно Държавата, като обосновават интереса от привличането на третото лице с обстоятелството, че при евентуално установяване, че правата им за имота не са валидно възникнали, то тези права ще останат в патримониума на Българската държава, но не и в патримониума на ответника Община Царево. С оглед така изложените твърдения, се налага извод, че в случая липсват каквито и да било материални правоотношения между ищците-частни жалбоподатели и третото лице Българската държава, както и че за ищците не са налице регресни притезания спрямо третото лице, по отношение на които спорното право по основния иск да е преюдициално. При твърдения, че праводателят на ищците „Технотест“ ЕООД, от който са закупили въпросните 7 бр. бунгала, е преобразувано държавно предприятие, то следва да се има предвид, че с преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества се извършва промяна на собствеността, като внесеното в капитала на дружеството държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма става собственост на новообразуваното дружество, като преминаването на собствеността от държавното предприятие към едноличното търговско дружество става от момента на вписване на акта за преобразуването му, които обстоятелства са предмет на установяване в хода на делото. Предвид това, неоснователни са доводите на жалбоподателите, че техен праводател се явявала Българската държава, а както правилно е приел и районния съд, страна по облигационното правоотношение, с което ищците са придобили процесните бунгала и прилежащият им терен е самостоятелният правен субект „Технотест“ ЕООД, чийто статут и начин на образуване е регламентиран в чл.61 и чл.62 ТЗ, независимо кое лице е едноличен собственик на капитала на дружеството. При това положение, настоящият съд намира, че в случая липсват регресни права за ищците, тъй като какъвто и да бъде изходът на делото, това не би повлияло на отношенията им с третото лице, чието привличане се иска, поради липса между тях на материални правоотношения, по отношение на които спорното право по основния иск да е преюдициално. Такива регресни притезания за ищците биха възникнали спрямо техния праводател „Технотест“ ЕООД (за връщане на платената цена и др.), не и спрямо Българската държава, но искане за привличане на това дружество не е направено. Ето защо, изводите на ЦРС в този смисъл са правилни, а възраженията на жалбоподателите са неоснователни. В тази връзка, въззивната инстанция намира, че всички изложени в частната жалба доводи също не обосновават правен интерес от исканото привличане, тъй като представляват доводи по същество на спора с оглед установяване на твърденията в исковата молба, по които решаващият съдът следва да се произнесе с постановяването на крайния съдебен акт.
Предвид горните съображения, БОС намира, че ищците не обосноват правен интерес за привличане в процеса на Българската държава като трето лице-помагач на тяхна страна и не са налице предпоставките по чл.219, ал.1 ГПК, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2020 г. по гр.д.№ 257/2019 г. по описа на РС-Царево, с което е оставена без уважение молбата на К.Г.К. и М.М.К.,***, по чл.219, ал.1 ГПК за привличане в производството на Българската държава като трето лице-помагач на страната на ищците.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.