№ 2748
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХХХХХХХХХ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110209857 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. ИВ. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0001332 от 20.05.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“), гр. С., с
което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева – за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
Министъра на транспорта (наричана по-долу Наредбата).
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи се, че описаната в него фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава. Автомобилът не бил собственост на
санкционираното лице, а собственикът му преди да му го предостави го
1
маркирал като неработещо. Жалбоподателят не бил извършвал таксиметров
превоз, а ползвал автомобила за лични нужди. По тези съображения, иска от
съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно иведомен, не се явява, а
се представлява от адв. А. – редовно упълномощен. Същият поддържа
жалбата и иска от съда да отмени наказателното постановление по
изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – директорът на РД „АА“, редовно призована, не
изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.05.2021 г., около 15:20 часа, в гр. С., А. С., на около 500 метра след
терминал II, с посока на движение ж. к. „М.“, жалбоподателят Д. ИВ. К.
управлявал лек автомобил марка „Д.“ с рег. № ХХХХХХХХХ, от категория
М1, собственост на физическо лице – Е.Й.И., ЕГН: **********, по това време
обозначен, оборудван и маркиран като неработещо такси, съгласно
разпоредбите и изискванията на Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, с
монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет № ЕС025133, с
фискална памет № *********, притежаващ разрешение № 015, издадено на
07.01.2021 г., валидно до 31.12.2021 г. за община Червен бряг.
По същото време свидетелят Д. Р. Б., на длъжност „инспектор“ в РД
„АА“ – гр. С., извършил проверка на жалбоподателя, при която разпечатал от
електронния таксиметров апарат с фискална памет, служебен бон №
3035/09.05.2021 г. От съдържанието му, свидетелят констатирал, че са
извършени три броя таксиметрови превози на пътници за работната смяна на
дата 09.05.2021 г. Едновременно с това, Б. установил, че водачът на
процесното МПС с рег. № ХХХХХХХХХ, не отговаря на изискването да
притежава валидно удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“,
съгласно приложение № 7 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
Административнонаказателното производство е образувано на 09.05.2021
г., със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия А-2020 № 288438 от свидетеля Д. Р. Б. на длъжност
„инспектор” при РД „АА“ – гр. С.. Актът бил съставен срещу Д. ИВ. К., в
2
присъствието на свидетеля Г.М.Г.. В него свидетелят Б. описал фактическите
си констатации, посочил, че нарушението е извършено на 09.05.2021 г. в гр.
С. и дал правна квалификация на същото по чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата
дата на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го
подписал с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в РД „АА“ – гр. С. не
е постъпило писмено възражение срещу така съставения акт.
Горното послужило като основание, на 20.05.2021 г. Ч.А.К., директор на
РД „АА“ – гр. С., да издаде обжалваното НП № 42-0001332, с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. ИВ. К.. НП е
издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН на Д. ИВ. К., е наложена глоба в размер на 2000 лева. Наказателното
постановление е било връчено на пълномощник на нарушителя на 01.06.2021
г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото – заповед № 589/31.01.2020г., заповед
№ РД-08-30/24.01.2020г., длъжностна характеристика, приложените пътни
листове, и копие от пътна книжка за процесния автомобил, писмо рег. № 10-
00-00-724/1/30.09.2021г., от което се установява, че на Д.К. не е издавано
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Съдът се доверява на
показанията на свидетеля Д. Р. Б., оценявайки същите като логични,
последователни и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът не констатира съществени противоречия във
възпроизведените от страна на свидетеля факти около извършената проверка
и констатациите в същата, съпоставени към приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят установява факти, в които е участвал или
непосредствено в възприел, а именно такива, относими към извършената
проверка, както и фактът, че към момент на проверката в автомобила не е
имало други лица, освен водчът.
Предвид посоченото, съдът не дава вяра на показанията на св. И.. Същите
противоречат от една страна на всички останали събрани по делото
доказателства (писмени и гласни), а от друга – съдържат вътрешни
противоречия. Св. И. твърди, че щял да продава автомобила си на
3
жалбоподателя, но не се стигнало до продажба, твърди, че същият имал
намерение да издържи изпит с цел да работи като таксиметров шофьор, но
впоследствие се отказал. Най-сетне свидетелят твърди, че само с оглед
евентуалната хипотетична възможност жалбоподателят да издържи изпит и
да закупи автомобила му, той е въвел данните в апарата на автомобила. В тази
ситуация и преди да вземе да ползва автомобила като „неработещо такси“,
жалбоподателят настоял да се извърши проверка преди това, дали данните му
са въведени коректно и още повече – свидетелят твърди да „му е пуснал
бележка“ като доказателство за това. Изложеното съдът оценява най-малкото
като опит на св. И. да подкрепи защитната версия на жалбоподателя,
доколкото за намеренията на последния да осъществява легално таксиметрови
превози други доказателства по делото липсват.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от активно
процесуално легитимирано лице и в рамките на законоустановения 7-дневен
срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 01.06.2021 г., а
жалбата е депозирана на 07.06.2021 г.). Същата съдържа предписаните в
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представените
заповеди и длъжностна характеристика, действащи в кръга на техните
правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, предвидени
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. При осъществената служебна
проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаване на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 34 от 1999 г. - водачът на
4
лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на посочените в разпоредбата
изисквания, включително съгласно т. 5 на ал. 1 - да притежава удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община
(приложение № 7). В настоящия случай видно приложените служебен и
фискален бон (л. 8 и 9 от делото) на 09.05.2021 г. водачът Д. К. е извършил 3
броя курсове с лек автомобил с рег. № ХХХХХХХХХ. Видно от писмо с вх.
на СРС № 63773/04.10.2021 г. (л. 29 от делото), след направена от ИА „АА“
справка към 09.05.2021 г. на лицето Д. ИВ. К., не е издавано удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил. Така действително към момента на
извършване на проверката е установено, че жалбоподателят не притежава
изискваното от закона удостоверение, с което е осъществил обективната
страна на състава на нарушението. Доколкото нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят е формално, то същото е осъществено в
момента, в който е установено, че К. няма съответното удостоверение. Не
води до извод за обратното фактът, че към момента на проверката в
автомобила не е имало пътници, както и че същият е бил маркиран като
неработещо такси, доколкото, видно от съдържанието на съставения акт ( и
издаденото въз основа на него впоследствие наказателно постановление) в
хода на същата и въз основа на писмените доказателства (дневната разпечатка
от фискалната памет на устройството), св. Б. и колегата му са констатирали
нарушение, извършено по-рано същия ден. Ангажираните по делото от
страна на жалбоподателя гласни доказателства не могат да опровергаят
(предвид дадената им от съда оценка) констатациите на актосъставителя.
Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПР, в редакцията изм. ДВ, бр. 9 от 2017 г.,
относима към датата, посочена в НП като дата на нарушението, водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. Същата е
уредена като абсолютна стойност, поради което и не подлежи на обсъждане
въпросът за нейния размер.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици, като част от фактическия състав на
нарушението, не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност
5
на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
доколкото изискванията за професионалните водачи на МПС, които
извършват дейност по таксиметров превоз на пътници, са по-високи и строги.
Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи като такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са били
своевременно поискани, не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001332 от
20.05.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“), гр. С., с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и чл. 53 от ЗАНН, на Д. ИВ. К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2000 лева – за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – С. град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7