РЕШЕНИЕ
№ 2884
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на „ДК-домостроене“ АД, ЕИК =====, със
седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от Н. А. Г., срещу ЗП Р. Р. А., ЕИК
...., с адрес: с. ......... Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
39134,21 лева, представляваща цената за продаден и доставен бетон по фактури №
.../31.10.2019 г. – 6051,60 лева, № ..../25.11.2019 г. – 8413,20 лева, № ..../31.01.2020 г. –
1360,80 лева, № ..../31.03.2020 г. – 5166 лева, № .../31.05.2020 г. – 1328,40 лева, №
..../19.10.2020 г. – 6553,44 лева и № .../30.06.2021 г. – 2724 лева, както и сумата 7536,77 лева
мораторна лихва за забава върху всяка една от фактурите, начислена от датата на падежа на
задължението до подаване на исковата молба на 22.08.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.08.2022 г. до пълното
й изплащане.
В обстоятелствената част на молбата се твърди, че между страните са
съществували търговски отношения по продажба и доставка на бетон. Издадени са
посочените по-горе фактури, придружени с експедиционни бележки и товарителници. След
подаване на исковата молба е извършено плащане на сумата 1000 лева, с което частично е
погасено задължението по фактура № 22739/31.10.2019 г. Плащане на останалата дължима
сума не е извършено до настоящия момент.
Моли, в случай че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
1
постанови неприсъствено решение, с което да уважи исковата молба и присъди на ищеца
сторените съдебно-деловодни разноски.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не
е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал
доказателства. Не се е явил в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил негов представител в първото съдебно заседание по делото,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в
съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства – фактури № .../31.10.2019 г., № ..../25.11.2019 г., № .../31.01.2020
г., № .../31.03.2020 г., № .../31.05.2020 г., № ..../19.10.2020 г. и № .../30.06.2021 г.,
експедиционни бележки и товарителници към всяка фактура, неоспорени от насрещната
страна, събрани гласни доказателства, както и платежно нареждане от 07.09.2022 г. за
частично плащане на задължението по една от фактурите, с което ответникът е признал
задължението си, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. Падежът на
задължението за заплащане на дължимата по договора главница е настъпил, като
доказателство за погасяване на сумата не са ангажирани от носещата доказателствената
тежест ответна страна. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване
на неприсъствено решение за уважаване на предявените осъдителни искове, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Тъй като в хода на делото ответникът е заплатил част от задължението си по
фактура № ..../31.10.2019 г., за което ищецът е представил доказателство – платежно
нареждане от 07.09.2022 г., то по отношение на тази претенция искът следва да бъде
отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане, но ответникът остава отговорен за
заплащане на пълния размер разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението е станал
причина за завеждане на иск и заплащане на разноски и за тази сума.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание
чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 1565,37 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗП Р..Р..А.., ЕИК ..., с адрес: с. .... да заплати на „ДК-домостроене“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от Н..А..Г.., сума в
размер на 39134,21 лева, представляваща цената за продаден и доставен бетон по фактури
№ ..../31.10.2019 г. – 6051,60 лева, № .../25.11.2019 г. – 8413,20 лева, № ..../31.01.2020 г. –
1360,80 лева, № ..../31.03.2020 г. – 5166 лева, № .../31.05.2020 г. – 1328,40 лева, №
..../19.10.2020 г. – 6553,44 лева и № ..../30.06.2021 г. – 2724 лева, както и сумата 7536,77 лева
мораторна лихва за забава върху всяка една от фактурите, начислена от датата на падежа на
задължението до подаване на исковата молба на 22.08.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.08.2022 г. до пълното
2
й изплащане.
ОСЪЖДА ЗП Р..Р..А.., ЕИК ..., с адрес: с. .... да заплати на „ДК-домостроене“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от Н..А..Г.., сумата
от 1565,37 лева (хиляда петстотин шестдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи направени съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може
да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3