Р Е Ш Е Н И
Е
№261160 25.10.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III- ти граждански състав
На двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година В публично
заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Елена Христова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1697 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., съдебен
адрес: ***, против А.Р.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
****, представлявано от ****, с която се претендира да бъде унищожен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от **.2017 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № ****и нотариална заверка на съдържанието с рег. № **** на
нотариус ****, с район на действие Районен съд - ****, с който ищецът е продал
на ответника А. притежаваните от него 90 дружествени дяла от капитала на „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“ ООД срещу продажна цена от 90 лева, с оглед на сключването му
чрез измама. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е руски гражданин,
който живее и работи в М., като рядко идва в България. С ответника А.А. били
съдружници в няколко дружества – “ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД, „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД и
„ЦАМ ХОУМ С.“ при квоти 90 към 10- дружествени дяла и в „ЦАМ ЕВРО Ф.“ ООД при
квоти 23 дяла за ищеца, 2 дяла на А. и 20 дяла на съпругата му В.А.. В първото
дружество ищецът И.ирал 288 000 лева, с които били построени два комплекса
„****“ в с. Л. и „*****“ в гр. ****. Второто дружество било създадено като
такова поддържащо сградите, третото следвало да изработи обзавеждане, а
четвъртото да извършва счетоводна дейност. Поради изменения в руското данъчно
законодателство, ищецът следвало да оптимизира дейността си, поради което след
разговори със съдружниците си, те го убедили да им продаде дяловете си от, „ЦАМ
ХОУМ С.“, „ЦАМ ЕВРО Ф.“ ООД и „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД на номиналната им
стойност, тъй като тези дружества нямали имущество, а ищецът нямал данни за
реалното им Ф.ово състояние, както и за реалните облигационни отношения между
дружествата. Така и при идванията си в България подписвал множество
предоставени му книжа от съдружниците А., за които му било обяснено, че са в
съответствие с действащото българско законодателство и проверени от адвокат А.
– приближен на ответника физическо лице. Едва след като били прекъснати
връзките му с А. и отношенията им се влошили през 2018 г. установил, че всички
документи, касаещи „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД са антидатирани и неистински. В
крайна сметка същите създали у него представа, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ не дължи и
няма да получава средства от “ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД, с оглед на предложеното му
споразумение и извършването на ежегодно прихващане на насрещни вземания по него,
поради което и той подписал договор за продажба на дяловете си от това
дружество, като иска неговото унищожаване.
Предявеният иск е правно
основание чл. 27, предл. 3-то във връзка
с чл. 29 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В законоустановения срок са постъпили
писмени отговори от ответниците. Моли се за прекратяване на делото, поради
недопустимост на иска, като се излагат доводи за това, които обаче са по
съществото на спора. По същество излагат, че искът е неоснователен, тъй като не
е налице умишлено въвеждане в заблуждение, което да е станало причина за
сключването на договора, като се излагат подробни доводи в тази връзка и се
оспорват всички наведени от ищеца доводи в исковата молба. Анализират се
подробно всички описани в исковата молба факти и обстоятелства, като се излага,
че са неверни, както и представените доказателства, в това число и разменената
ел. кореспонденция. Оспорват се и част от приложените към исковата молба
писмени доказателства, като се излагат подробни съображения във връзка с
оспорването. Сочи се също така, че всички извършени действия от дружества били
в съответствие със закона и обичайната търговска практика в страната. Излага се
и че искът е погасен по давност. Депозира на основание чл. 35 от ЗЗД
възражение, че процесният договор е бил потвърден от ищеца, който още към
момента на сключването му е бил наясно с наличието на задълженията на „ЦАМ
БАЛКАН И.“ ООД към ответното дружество. Също търсят присъждане на разноските по
делото.
След оставянето на исковата молба без
движение ищецът е уточнил чрез кои конкретно действия е бил умишлено въведен в
заблуждение, като е изброил надлежно същите в молбата си, входирана в съда на
18.12.2020 г. В заключение излага, че е ако е знаел, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД
е имало вземане към „ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД в размер на 41 000 лева и
5 000 евро, никога не бил продал дяловете си от дружеството и то на
номиналната им стойност.
По уточнителната молба ответниците
излагат, че оспорват отново изложените в същата твърдения, за които сочат, че
не отговарят на истината и на действителното положение, като излагат подробно
доводите си за това и анализират вече представените по делото доказателства, на
които обосновават изводите си. Твърдят, че част от сочените от ищеца факти не
са се осъществили, като липсвали и цитираните в тази връзка документи,
установяващи противното. В заключение са излага, че липсва каквото и да било
умишлено въвеждане в заблуждение и искът за унищожаемост на договора е
неоснователен.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че на **.2017 г. е сключен
валиден договор за покупко-продажба на 90 дружествени дяла от „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“
ООД между продавача А.Р.М. и купувача А.Р.А., като договорът е с нотариална
заверка на подписите с рег. № **/**.2017 г. и нотариална заверка на
съдържанието с рег. № ****/**.2017 г. на нотариус с рег. № ** в регистъра на Нотариалната
камара – ****.
Спорът е досежно
това дали е налице сочената от ищеца измама, която е станала причина за
сключването на договора от негова страна.
По делото са представени множество
писмени доказателства, като съдът следва да обсъди само тези, които намира, че
имат някакво отношение към настоящия правен спор, съобразно твърдяното
увреждащо действие респективно действия.
В тази връзка ищецът твърди, че на
29.07.2016 г. съпругата на ответника А.А., тогава действащ управител на
дружествата „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, „ЦАМ БАЛКАН И.“, „ЦАМ ХОУМ С.“ и „ЦАМ ЕВРО Ф.“
– В.А., счетоводител на дружествата и лице изготвило Ф.овите им отчети,
изпратила на ищеца имейл, в който го уведомила, че е изготвила протоколите от
общото събрание, касаещи сумите за връщане на заема, както и споразумение между
него, „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ и ЦАМ БАЛКАН И.“ ООД. По делото е представено
споразумение, с посочена дата 25.07.2016 г. /лист 35/ към договор за наем от
01.06.2012 г., неподписано от страните по него, съгласно което А.М., като
заемодател по договор за заем от 15.12.2010 г. има вземане към „ЦАМ БАЛКАН И.“
ООД, като заемател, в размер на 180 000 лв. От друга страна последното
дружество, като наемодател по договор за наем от 01.06.2012 г. има вземане към „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“ ООД, като наемател, в размер на 10 % от годишната печалба на
последния. Чл. 1 гласи, че „ЦАМ БАЛКАН И.“ нарежда на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, а
последното се задължава да заплати на А.М. сумата от 41 000 лева в срок до
**.2016 г. по посочена банкова сметка, ***ното задължение на „ЦАМ БАЛКАН И.“
към М. по горния договор за заем, по който ще остане дължим остатък от
139 000 лева. От друга страна така извършеното плащане в отношенията между
дружествата по договора за наем ще представлява авансово плащане на наема. Т.е.
ищецът счита, че така умишлено е бил въведен в заблуждение, че „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“
не дължи плащане и няма да получава нищо от „ЦАМ БАЛКАН И.“.
Видно пък от извлечение от сметката на „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“ в Райфайзенбанк, че на 28.07.2016 г. дружеството е превело на ищеца сумата от
41 000 лева с посочено основание погасяване на кредит, както и още
5 000 евро на 12.07.2017 г. /листи 42-45/, като са представени и
съответните платежни нареждания.
Предприемането на действия за събиране
на вземания на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ към „ЦАМ БАЛКАН И.“ се установява от образуваните
съдебни дела за това. С решението по гр.д. № 8455/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд е прието за установено в отношенията между двете дружества, че „ЦАМ
БАЛКАН И.“ дължи на “ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ сумата от 17 000 лева - главница, част
от общо дължима главница от 41 000 лева по споразумение от 28.07.2016 г.,
сумата от 1 159.26 лева /хиляда сто петдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/ обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2018г. до
02.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.09.2018г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за
изпълнение № 3301/05.09.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6464/2018 г., като решението е влязло в сила
на 12.07.2021 г. Заповедното производство е образувано по заявление от
03.09.2018 г. Споразумението между двете дружества от 28.07.2016 г. /листи 300
и 301/, на които се основава решението, предвижда, че „ЦАМ БАЛКАН И.“ се
задължава в срок до 31.12.2017 г. да върне на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ сумата от
41 000 лева, която дружеството е превело на ищеца за погасяване на заема
на първото дружество. Така и с влязлото
в сила на 02.06.2021 г. решение по гр.д. № 8488/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд е прието за установено, че е дължима и сумата 5 000 евро по
споразумение от 12.07.2017 година, сумата 560, 70 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2018 година до окончателното й
плащане, за което е издадена Заповед № 3277 от 04.07.2018 година, постановена
по частно гражданско дело № 5561 по описа на Бургаски районен съд за 2018
година. Заповедното производство е образувано по заявление от 26.07.2018 г. По
делото е представено и самото споразумение от 12.07.2017 г. /листи 318 и 319/,
като видно от същото „ЦАМ БАЛКАН И.“ е получило от М. паричен заем в размер на
180 000 лв. и съгласно него „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ връща сумата от 5 000
евро за погасяване на дадения заем, като след това ЦАМ БАЛКАН И.“ следва да
върне сумата на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ в срок до 31.12.2017 г.
Представени са извлечения от търговския
регистър, видно от които „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ е вписвало годишните си Ф.ови отчети,
както и протоколи от проведени общи събрания за приемането им през 2014 г.,
2015 г., 2016 г.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като
изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните,
се установява, че на 29.07.2016 г. в 14. 48 часа от електронната поща на В.А. -
****@gmail.com
е изпратен към А.М. - ****@gmai.com имейл,
озаглавен документи заем, с който се уведомява адресата, че са подготвени
протоколите от общото събрание, свързани с връщането на заема; подготвянето на
споразумение за връщането на заема между „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, „ЦАМ БАЛКАН И.“ и
ищеца; да ги погледне и ако има въпроси да бъдат обсъдени, като е посочено, че
е добре тези документи да бъдат подписани и да бъдат налични при тях, в случай на
проверка. Към писмото са прикачени 5 файла – 4 решения на общото събрание за
временна парична вноска – връщане и още един прикачен файл, озаглавен споразумение
- тристранно. При сравнение на съдържанието им експертът е установил, че то
съответства с това на приложените по делото приложения към този имейл. Горните
обстоятелства експертът е установил при проверката на пощата на А.. При тази на
М. не е открил подобно писмо, като лицето си е разчиствало пощата и го е
изтрило по негови данни. Вещото лице обаче при проверката на неговата поща е открил
имейл, адресиран от него до А., изпратен в отговор на имейла от 29.07.2016 г. в
14.48 часа. Вещото лице обсъжда и изпратените имейли след датата на сключване
на процесния договор, приложени към исковата молба, за които също се
установява, че са били изпратени. В заключение излага, че приложените към
исковата молба имейли са автентични и верни, и действително са изпратени и
получени на електронните пощи на съответните лица. Вещото лице, по въпроси на
процесуалния представител на ответното дружество, е уточнило в съдебно
заседание, че не може да каже кое физическо лице е било автор и е изпращало
писмата, като е констатирал от коя и до коя електронна поща са били изпращани
същите.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът също изцяло
кредитира като изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена
от страните, се установяват какви извършени плащания има от „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“
към „ЦАМ БАЛКАН И.“, като сред тях такива с основание „договор за наем от
01.06.2012 г.“ няма, като такъв договор не е счетоводно отразяван. Експертът е
посочил и приходите и разходите на ответното дружество за всяка от годините в
периода от 2012 г. до 2017 г. и съответно размера на счетоводната печалба: за
2012 г. – 6 755. 01 лв., за 2013 г. – 582. 36 лв., за 2014 г. –
11 443. 75 лв., за 2015 г. – 8 904. 49 лв., за 2016 г. – 19 216.
57 лв. и за 2017 г. - 692. 94 лв. Констатирал е също така, че в счетоводните регистри на ответното
дружество няма счетоводни записи, отразяващи задължение за плащане на наеми към
„ЦАМ БАЛКАН И.“ за ползването на комплексите „****“, ведно с прилежащия терен,
и вила „Стефания“, представляващи 10 % от годишната му печалба, съгласно
годишните Ф.ови отчети на дружеството, считано от 2012 г. до 2017 г. Принципно
такъв наем бил следвало да бъде счетоводно отразен като задължение на наемателя
„ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ към наемодателя „ЦАМ БАЛКАН И.“ в счетоводна сметка 602
„Разходи за услуги“. Според експертът прихващането на вземанията на „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“ към „ЦАМ БАЛКАН И.“, възникнали по силата на тристранното
споразумение, принципно следва да бъде отразено счетоводно по следния начин: за
преведената сума от 41 000 лева от ответното дружество към ищеца в Дт сч.
сметка 498 „Други дебитори“ и Кт сч. Сметка 503 „Разплащателна сметка“, а за
прихващането на вземанията на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ към „ЦАМ БАЛКАН И.“ Дт сч.
сметка 401 „Доставчици“ по партидата на ЦАМ БАЛКАН И.“ и Кт сч. Сметка 498
„Други дебитори“. Вземанията на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ към „ЦАМ БАЛКАН И.“, които
са възникнали след връщането на допълнителните парични вноски/заеми на А.М. на
28.07.2016 г. за сумата от 41 000 лв./20 950. 43 евро и на 12.07.2017 г.
за сумата от 5 000 евро, са отразени в актива на счетоводни баланс, в
частта „Текущи /краткотрайни/ активи, вземания, други вземания, който е част от
ГФО, което е правилно от счетоводна гледна точка. Сумата от 41 000 лева,
която ответното дружество е заплатило на М., е налична в резултат на
търговската дейност на дружеството, реализирани печалби на дружеството от
минали години и текущи оборотни средства за текущата година.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно императивната норма на чл. 27, предл.
3-то от ЗЗД са унищожаеми договорите, сключени поради измама. Разпоредбата на
чл. 29 от ЗЗД предвижда, че измамата е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената
страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му
другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Предвид
установените отношения между страните и дружествата „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ и „ЦАМ
БАЛКАН И.“, се налага изводът, че ищецът действително е бил умишлено въведен в
заблуждение относно отношенията между дружествата, тяхното действително Ф.ово
положение, в частност и вземанията им едно към друго, като именно това е
станало причина да продаде дяловете си от ответното дружество на номиналната им
стойност. Категорично се установява, че от имейла на А., която е съпруга на А.,
а наред с това и съдружник в „ЦАМ ЕВРО Ф.“ и счетоводител на дружествата към
онзи момент, е изпратено писмо с горното съдържание, както и като прикачен файл
към него представеното по делото тристранно споразумение. Доводите, че не е ясно кой е автор на документа
и кой е изпратил писмото не могат да бъдат споделени, при все че е отбелязан
авторът на документа и е ясен неговият изпращач, като не се установява да са
налице някакви действия от трето лице в тази насока. Именно с тези си действия А.
е извършила умишленото заблуждаване, създаване на невярна представа в М.,
относно отношенията между дружествата „ЦАМ БАЛКАН И.“ и „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“, и
то от такова естество, че същите са предизвикали у него представа, оформили са убеждение, което не
отговаря на действителното положение, и са засилили мотивационните процеси,
които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление т.е. на
намерението и желанието на М. да продаде дяловете си от ответното дружество на
номиналната им стойност. Вследствие на тази погрешната представа за отношенията
между дружествата, наличието на договор за наем между тях, какъвто действително
не се установява да е налице, извършено прихващане и в крайна сметка липсата на
вземане от едното към другото, и същевременно връщането на част на дадения от М.
заем, са действия по умишлено въвеждане в заблуждение, които действително в
случая не се отнасят само до съдържанието на сделката, а до чисто субективни
подбуди за извършването й. Ето защо съдът намира, че в случая е изцяло изпълнен
фактическия състав на измамата по чл. 29 от ЗЗД, като е налице сключена сделка
– продажба на дружествените дялове на номиналната им стойност от 1 лев;
умишлено въвеждане в заблуждение от страна на А.. Последното няма как да не е
известно на съпруга ѝ и съдружник в дружествата - А., при все че той е
страна и по другите споразумения, сключени между „ЦАМ БАЛКАН И.“ и „ЦАМ
ПРОПЪРТИС М.“, които не са били доведени до знанието на М., и от които всъщност
е видна каква е била действителната уговорка между тях. Точно това потвърждава
умишленото въвеждане в заблуждение чрез изпращането на писмото и прикаченото
към него тристранно споразумение. Макар и неподписано, самото то се явява
абсолютно потвърждение за целта на неговото създаване и изпращане, а именно - въвеждането
на ищеца в заблуждение, което в крайна сметка е и станало причина за
сключването на сделката. При това и предвид валидното упражняване от ищеца на потестативното
му право да иска унищожаването на
сделката, налага извода за основателността на иска, тъй като той е бил умишлено
въведен в заблуждение, като това обстоятелството е мотив за сключването на
процесната сделка за покупко-продажбата на дружествените му дялове на
номиналната им стойност.
Доводите
на ответниците за погасяването на иска по давност не могат да бъдат споделени,
тъй като договорът е сключен на **.2017 г., а исковата молба е входирана в съда
на 06.03.2020 г. С оглед естеството на договора за покупко-продажба, който е
консенсуален такъв, не може да се приеме и че е налице хипотезата на чл. 35,
ал. 2 от ЗЗД, още по-малко пък че е било налице знание за умишленото въвеждане
в заблуждение, към момента на сключването на договора. Позоваването на нормата
на чл. 301 от ТЗ в случая също е неоснователно, тъй като въобще не се твърди и
установява да е налице действието на трето лице, като представител на някой, за
да се изследва евентуално неговата представителна власт.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да бъдат осъдени ответниците да му
заплатят сумата от 1250 лв., за заплатените депозити за експертизи и държавната
такса за производството, както и сумата от 767 евро за изплатеното от него
адвокатско възнаграждение. Съответно неоснователна е претенцията на ответниците
за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р ЕШ И:
Унищожава
договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от капитала на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ООД, с ЕИК: *****, от **.2017
г. с нотариална заверка на подписите с рег. № **/**.2017 г. и нотариална
заверка на съдържанието с рег. № ****/**.2017 г. на нотариус с рег. № ** в
регистъра на Нотариалната камара - ****, с район на действие Районен съд - ****,
с който А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., е продал на А.Р.А.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, 90 /деветдесет/ дружествени дяла от
капитала на „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД с ЕИК *****, за продажна цена в размер на
90 лева, с оглед на сключването му поради
измама.
Осъжда
А.Р.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, и „ЦАМ ПРОПЪРТИС М.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ****, представлявано от ****, да заплатят на А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на ***
г., съдебен адрес: ***, сумите от
1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ и 767 евро /седемстотин шестдесет и седем евро/ за направените по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.