№ 1122
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 24442/16 г., СРС, II ГО, 54 с-в е
осъдил по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1
ЗЗД С.Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 3356.54 лева. представляваща
непогасена главница за периода от 06.04.2012г. до 05.11.2017г. по Договор за
предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361 -
22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, сумата от 1319.58 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., сумата от
1013.59 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.2013 г. до 03.05.2016г.,
сумата от 183.29 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.1 1.2012г.
до 05.11.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 581.20 лева-
разноски за настоящото производство. Осъдил е по исковете с правно
основание чл. 430, ал. 1, ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД С.Е. В., ЕГН ********** и
Г. Ж. Г., ЕГН **********, да заплатят в условията на солидарност на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 838.18 лева,
1
представляваща непогасена главница, дължима за периода от 04.11.2015г. до
06.11.2017г., по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит
с поръчители № 361-22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ
Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 83.71
лева- възнаградителна лихва за времето от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата
от 135.92 лева- неустойка за забава за периода от 04.11.2015г. до 03.05.2016г.,
сумата от 50.00 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.11.2014г.
до 05.11.2016г. Осъдил е по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1, ал. 2 ТЗ
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД Г. Ж. Г., ЕГН **********, да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми: 842.09 лева-
представляваща непогасена главница, дължима за периода от 06.04.2012г. до
03.11.2015г., по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит
с поръчители № 361 -22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ
Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, сумата от 576.08
лева- възнаградителна лихва, начислена за периода от 04.05.2013г. до
03.11.2015г., сумата от 370.87 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.201
Зг. до 03.11.2015г., сумата от 41.64 лева. представляваща такси за управление
на кредита, начислени за времето от 05.11.2012г. до 05.1 1.2014г., а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 634.03 лева- разноски за настоящото
производство. Отхвърлил е исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу С.Е. В., ЕГН **********, за осъждането му да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, разликите над
присъдените суми до пълните предявени размери на исковете срещу него,
както следва: иска за главница- за разликата над сумата от 4194.72 лева.
общо присъдена в негова тежест, до пълния предявен размер от 5034.83 лева.
иска за възнаградителна лихва- за разликата над присъдената сума от 1403.29
лева до пълния предявен размер от 2896.11 лева и за периода от
06.05.2012г. до 03.05.2013г., иска за неустойка за забава- за разликата над
присъдената сума от 1149.51 лева до пълния предявен размер от 1607.66
лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., а искът за такси за
управление на кредита- за разликата над присъдената сума от общо 233.29
лева до пълния предявен размер от 274.94 лева. Отхвърлил е исковете с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Ж. Г.,
ЕГН **********, за осъждането му да заплати на „Първа инвестиционна
44
банка АД, ЕИК ****, разликите над присъдените суми до пълните
2
предявени размери на исковете срещу него: иска за главница- за разликата
над сумата от 1680.27 лева, общо присъдена в негова тежест, до пълния
предявен размер от 2517.41 лева, иска за възнаградителна лихва- за разликата
над сумата от 659.79 лева до пълния предявен размер от 1448.06 лева и за
периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., искът за неустойка за забава- за
разликата над присъдената сума от 506.79 лева до пълния предявен размер от
803.83 лева и за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2013г., а искът за такси за
управление на кредита- за разликата над присъдената сума от общо 91.64 лева
до пълния предявен размер от 137.47 лева. Осъдил е „Първа инвестиционна
44
банка АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С.Е. В.,
ЕГН **********, сумата от 144.33 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.Е. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Разсадника Коньовица“, ****, чрез
пълномощника по делото адвокат Е.И. от САК, с адрес: гр.София, ул.“**** в
частта, в която С.Е. В. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ****, следните суми: сумата от 3356.54 лева. представляваща
непогасена главница за периода от 06.04.2012г. до 05.11.2017г. по Договор за
предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители № 361 -
22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, сумата от 1319.58 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., сумата от
1013.59 лева- неустойка за забава за периода от 04.05.2013 г. до 03.05.2016г.,
сумата от 183.29 лева- такси за управление на кредита за периода от 05.1 1.2012г.
до 05.11.2016г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 581.20 лева-
разноски за настоящото производство, както и солидарно с Г. Ж. Г. да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, следните суми:
сумата от 838.18 лева, представляваща непогасена главница, дължима за
периода от 04.11.2015г. до 06.11.2017г., по Договор за предоставяне на
стандартен потребителски кредит с поръчители № 361-22/05.11.2009г.,
сключен между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, сумата от 83.71 лева- възнаградителна лихва за времето от
04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата от 135.92 лева- неустойка за забава за
периода от 04.11.2015г. до 03.05.2016г., сумата от 50 лева- такси за управление
на кредита за периода от 05.11.2014г. до 05.11.2016г. с мотиви, изложени в жалбата.
Те могат да бъдат обобщени по следния начин: твърди се, че ищецът не е активно
3
легитимиран по предявените искове, тъй като договорът за кредит и поръчителство е сключен с
„МКБ Юнионбанк“ АД, като по делото липсват доказателства, установяващи правоприемство от
страна на ищеца на банката, с която договорът е сключен. Ответникът, като поръчител, не е
уведомен за настъпилите промени в правоприемство от страна на ищеца. Решението, като
постановено по недопустим иск следва да бъде обезсилено. Съдът неправилно е приложил
погасителната давност, поради което само на това основание исковете следва да се отхвърлят,
особено за лихви, чието вземане се погасява с три годишна давност. Неправилно срещу ответника
С.Е. В. се претендира солидарна отговорност наред с ответника Г. Ж. Г., тъй
като С.Е. В. не може да бъде поръчител на Г. Ж. Г.. Той е бил поръчител на
наследодателя си, но не и на неговия наследник. Приложената солидарна
отговорност по отношение на втория ответник води до суми, които
значително ще надвишат дължимата сума, което е недопустимо. Недопустимо
е след като ищецът претендира суми от наследника Г.Ж., да претендира и
суми от С.Е. В. като поръчител. Предявеният срещу него иск като поръчител
се явява неоснователен и поради това, че ищецът преди да насочи вземането
си срещу този ответник като поръчител, не е предявил иск срещу длъжника,
респ. срещу наследниците му в рамките на предвидения от чл.147 от ЗЗД
шестмесечен срок. След като не е сторил това, ищецът губи правата си да
претендира суми от С.Е. В. като поръчител. Задължено по кредита е лицето С.
И. В.а, починала на 01.09.2011 г., а С.Е. В. е неин поръчител, а не на друго
лице. След като ищецът не е предявил вземането си в рамките на
шестмесечния срок срещу наследниците на длъжника, вземането му срещу
С.Е. В. като поръчител е преклудирано.
Моли съда да постанови решение, с което да обезсили процесното като
недопустимо или да бъде отменено в обжалваната част като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Въззиваемият/ищец „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представляван от
изпълнителните директори, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В. В.
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане само на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Въззиваемият/ответник Г. Ж. Г., чрез назначения му особен
представител адвокат С.Й. П., със служебен адрес: гр.София, бул.“****, стая
143 е депозирал отговор на въззивната жалба, в който заявява изрично, че не
4
оспорва решението, като твърди, че същото е правилно, законосъобразно и
обосновано.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2
ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД (в качеството му на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД)
на следните суми: сумата от 5034.82 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с
поръчители № 361- 22/05.11.2009г., сключен между С. И. В.а и „МКБ
Юнионбанк“ АД и Договор за поръчителство № 361-24/05.11.2009г., ведно
със законната лихва върху тази сума, сумата от 2896,12 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 06.04.2012г. до 03.05.2016г., сумата от
1614.86 лева-неустойка за забава за периода от 05.05.2012г. до 03.05.2016г.,
както и сумата от 274.94 лева, представляваща такси за управление на
кредита за периода от 05.11.2012г. до 05.11.2016г., като се претендира за 1/2
част от тези суми да бъдат солидарно осъдени ответниците С.Е. В. и Г. Ж. Г.,
а за останалата 1/2i част да бъде осъден единствено ответникът С.Е. В..
Ищецът твърди, че на 05.11.2009г. бил сключен договор за
потребителски кредит между С. И. В.а и „МКБ Юнионбанк“ АД, по силата на
който банката предоставила на кредитополучателя паричен заем в размер на
6000 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 96
равни месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница, в срок до
05.11.2017г. Съгласно раздел I, т. 4.1 от договора за кредит за първата година
5
от срока на кредита главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 18,95 %, като след изтичане на едногодишния период
непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент,
определен в размер на действащия дванадесетмесечен SOF1BOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 9.80 пункта, но не по малко от 18.95 %, а
съгласно т. 6 от същия раздел при нарушаване на сроковете за заплащане на
която и да е вноска по кредита върху просрочената част от главницата за
времето на просрочието банката събира от кредитополучателя наказателна
лихва, включваща договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10
пункта, която се начислява на годишна база. Твърди, че за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство от
05.11.2009г. между банката и С.Е. В., съгласно който последният се задължил
солидарно с кредитополучателя да отговаря за цялото задължение, ведно с
всички лихви, такси и комисионни по договора за кредит. Сочи се, че
кредитът е в просрочие, считано от 06.04.2012г., поради което се претендира
формираните от тази дата до края на срока на договора задължения за
главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава и такси за управление
на кредита. Кредитополучателят С. И. В.а е починала на 01.09.2011г., като е
оставила за свои наследници по закон Е.С. В.- съпруг, Г. Ж. Г. и С.Е. Г.-
синове, които към датата на исковата молба се явяват единствени нейни
наследници с оглед настъпилата на 26.12.2014г. смърт на Е.С. В.. При тези
доводи се иска осъждане на ответника С.В. да заплати на ищеца цялата
неизплатена по договора за кредит сума- 1/2 в качеството му на наследник на
кредитополучателя, и 1/2- в качеството му на поръчител, в условията на
солидарност с другия наследник по закон Г. Ж. Г..
Ответникът Г. Ж. Г., чрез назначения му особен представител е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е оспорил исковете. Направил е възражение за
давност.
Ответникът С.Е. В. също е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който е оспорил исковете. Посочил е като недопустимо включването в главницата на
суми, които имат характер на лихви, както и начисляването на лихви върху
лихви. Заявил е, че не дължи претендираните от него в качеството му на
поръчител суми, доколкото кредиторът не е предявил иск за вземанията си
срещу длъжника, респ. наследниците му, в предвидения в нормата на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок. Направил е възражение за погасяване на
6
кредиторовите вземания по давност.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че на 05.11.2009г. между „МКБ Юнионбанк“ АД
и С. И. В.а е сключен договор за предоставяне на стандартен потребителски
кредит с поръчители, по силата на който на С. В.а в качеството й на
кредитополучател е предоставен паричен заем в размер на 6000 лева, която
сума постъпила по нейна сметка, открита за усвояване и обслужване на
кредита, с което заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
заетия ресурс. Безспорно е съдържанието на договора, в т.ч. клаузите,
касаещи неговия краен срок- 05.11.2017г., начинът на изплащането му- на 96
равни месечни анюитетни вноски с падеж на всяка на шесто число на месеца,
както и дължимостта на възнаградителна лихва за ползването на паричната
сума и на неустойка за забава при допуснато от кредитополучателя неточно
изпълнение в темпорално отношение. Безспорно е, че за обезпечаване на
вземанията на банката по договора в полза на банката е учредено лично
обезпечение-поръчителство, по силата на сключен между дружеството и С.Е.
В. договор за поръчителство.
Според приетата по делото ССЕ, непогасените по договора задължения
са както следва: главница, дължима от датата на първото просрочие-
06.04.2012г., до края на срока на договора- 05.11.2017г., настъпил в хода на
процеса, което обстоятелство на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда, възлизаща на сумата от 5034.82 лева;
дължима за периода от 06.05.2012г. до 03.05.2016г., възнаградителна лихва по
т. 4.1 и т. 4.1 от раздел I от договора за потребителски кредит в размер на
2896.12 лева, неустойка за забава по т. 6 от раздел I, начислена за времето от
06.04.2012г. до 03.05.2016г., в размер на 1614.86 лева, както и такси за
управление на кредита, дължими за периода от 05.11.2012г. до 05.11.2016г., в
общ размер на 274.94 лева (сбор от четири годишни такси от по 75 лева всяка,
от който е приспадната изплатена сума в размер на 25.06 лева). Тези
констатации на експерта, касаещи размера на претендираните вземания, не се
оспорват от страните.
От правна страна:
Не е налице недопустим иск и съответно произнасяне на съда по такъв
иск, тъй като общоизвестен факт е, че е налице правоприемство между ищеца
7
и МКБ „Юнион банк“ АД, като „Първа инвестиционна банка е придобила 100
% от акциите на „Юнион банк“ АД.
Относно доводите свързани с поръчителството на С.Е. В. на починалата
негова майка С. В.а, както и относно непредявяване от ищеца на иск срещу
длъжника, респ. срещу наследниците му в рамките на предвидения от чл.147
от ЗЗД шестмесечен срок, въззивната инстанция приема следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
кредитополучателят С. И. В.а е починала на 01.09.2011г. и е оставила като
свои наследници по закон Е.С. В.- съпруг, Г. Ж. Г.-син и С.Е. В.- син, които
синове на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН имат равни дялове от
наследството й, съответно от процесното задължение-по 1/3 всеки.
Преживелият съпруг Е. В. е починал на 26.12.2014г. и е оставил като свой
наследник по закон единствено неговия син С.Е. В.. С откриване на
наследствата на майка му С. И. В.а и на баща му Е.С. В. С.Е. В. престава да
бъде поръчител по договора за кредит за тази част от дълга, която
съответства на дела му от наследството на всеки от тях (първоначално, до
смъртта на баща му- за 1/3 от дълга, а след смъртта му- за 2/3 от цялото
задължение по договора, доколкото той става носител и на частта от
задължението, чийто носител е бил Е.С. В. в качеството му на наследник на
съпругата му). Така, след смъртта на родителите му ответникът С.Е. В.
съсредоточава в себе си качеството кредитополучател (в резултат от
настъпилото универсално правоприемство) и на поръчител (въз основа на
сключения е банката договор за поръчителство), поради което следва да се
приеме, че от този момент се погасява поръчителството за частта от дълга, за
която той отговаря на мястото на починалия кредитополучател, респ. на
неговия наследник. Това е така, тъй като за частта от задължението,
съответстваща на дела му в наследството на С. И. В.а, съответно на Е.С. В., е
настъпило сливане на двете качества, при което е правно немислимо и
необосновано едно и също лице да поръчителства само за себе си, тъй като се
касае за един имуществен комплекс, служещ по дефиниция за общо
обезпечение на кредиторите му. От данните по делото се установява, че Г. Ж.
Г. е наследник единствено на С. И. В.а, но не и на Е.С. В., той следва да
отговаря за 1/3 от процесиите задължения, преминали към патримониума му
със смъртта на майка му, но не и за частта на Е. В., чийто дял след смъртта му
8
е преминал изцяло към имуществената сфера на единствения му наследник по
закон С.Е. В.. Следователно, в правната сфера на всеки от ответниците са
преминали парични задължения съобразно наследствената им квота в
посочените в ССЕ размери.
Относно началният момент, от който започва да тече шестмесечния
срок по чл.147 ЗЗД, според който поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца, то противоречивата практика на ВКС е преодоляна с
постановеното Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по т.р. № 5/2019 г.,
в което е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Както е посочено
в него, поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/
на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални
основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на
чл.147, ал1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в
шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната
разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от
падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно
разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако
кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния
длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на
обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е
приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно
за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира
кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението.
Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл.147,
ал.1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния характер
на поръчителството. Поставеният за разрешаване пред ОСГТК на ВКС въпрос
касае конкретна хипотеза на прекратяване на поръчителството по реда на
чл.147, ал.1 ЗЗД - когато главният дълг е паричен и когато погасяването му
става чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително
9
уговорени падежи, а отговорът му изхожда от естеството на паричния дълг,
като единно и цялостно задължение. При тези доводи е необходимо целият
дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
В конкретния казус, целият дълг е станал изискуем в хода на процеса, а
именно на 05.11.2017 г., искът е предявен преди това на 04.05.2016 г., т.е.
предвиденият по чл.147, ал.1 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок за
предявяването му е спазен, като кредиторът е предприел действия за
събиране на вземанията си по съдебен ред. Относно доводите, че неправилно
срещу ответника С.Е. В. се претендира солидарна отговорност наред с ответника
Г. Ж. Г., тъй като С.Е. В. не е поръчител на Г. Ж. Г., а е поръчител на
наследодателя си С. В.а, но не и на неговия наследник, следва да се има
предвид следното:
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря за изпълнение на задължението от трето лице. Страни
по договора са поръчителят и кредиторът като се сключва в писмена форма и
няма пречка да бъде материализиран в документа за главния дълг.
Поръчителят се задължава да изпълни на кредитора главния дълг в случай, че
длъжникът не изпълни. При задължения intuitu personae е невъзможно
поръчителят да достави на кредитора престацията на длъжника, поради което
със смъртта на длъжника се погасява и главното задължение, а следователно
и отговорността на поръчителя, която е акцесорна. Ако задължението не е
свързано с личността на длъжника, смъртта му не може да освободи
поръчителя. Поръчителят по кредита дължи заплащането на пари - родово
определени вещи и затова смъртта на длъжника не слага край на
поръчителството, а в конкретния случай поръчителят става солидарно
отговорен с наследника за 1/3 ид.част. Предвид гореизложеното за
предявяване на иска в посочения 6 месечен преклузивен срок, СРС
неправилно е приел, че за частта от дълга, за която С.Е. В. отговаря като
поръчител- солидарно с Г. Ж. Г.- 1/3 от дълга, поръчителството е погасено по
отношение на задълженията, чиято изискуемост е настъпила повече от шест
месеца преди подаване на исковата молба, т.е. за задълженията с падеж от
началото на исковия период за съответното вземане до 03.11.2015г., както и
че за тези задължения ще отговаря самостоятелно Г.Г., а за задълженията,
10
формирани за останалия период- от 04.11.2015г. до края на съответния исков
период, С.В. и Г.Г. следва да отговарят в условията на солидарност. За
задълженията в размер на 842,09 лв. за периода 06.04.2012 г. до 03.11.2015 г.
ще отговарят също солидарно Г. Ж. Г. и С.Е. В., а не както е приел районният
съд, че следва да отговаря само Г. Ж. Г.. В тази част обаче, решението, като
необжалвано, е влязло в сила. Същото касае определеният размер на лихвите.
Относно възражението за давност и твърдението, че същата е
приложена неправилно от СРС, то това твърдение се явява неоснователно.
Съдът правилно е посочил, че в конкретния случай е приложима общата
петгодишна давност по отношение на вземанията за главница по договора за
кредит, по които е уговорено връщане на заетата сума на вноски, то и
предвид уговореният между страните падеж на първата просрочена и
претендирана в настоящия процес погасителна вноска по кредита, т. е. на
задължението, чиято изискуемост е настъпила в най- отдалечен в темпорално
отношение момент спрямо датата на подаване на исковата молба, е
06.04.2012г., а исковата молба е постъпила на 04.05.2016, т.е. след изтичане на
около четири години и един месец след настъпване на изискуемостта на
първата погасителна вноска, поради което вземането за главница не е
погасено по давност. Съдът е съобразил общия размер на вземането за
главница за целия исков период и на дела на всеки от ответниците в него,
поради което е приел, че С.Е. В. следва да бъде осъден да заплати на банката
сумата от 3356.54 лева, представляваща 2/3 от главницата, за периода от
06.04.2012г. до 05.11.2017г., за която той отговаря в качеството си на
наследник на кредитополучателя, peсп. на наследника на последния. За
останалата 1/3 от дълга отговаря Г. Ж. Г., като за тази 1/3 С.В. е запазил
качеството си на поръчител, солидарно отговорен с кредитополучателя, респ.
е неговия наследник, като важи казаното по-горе.
Вземанията за възнаградителна лихва и за неустойка за забава, които
съгласно нормите на чл. 111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на
краткия тригодишен давностен срок, се явяват погасени по за времето от
06.05.2012г.- началният момент, от който се претендират до 03.05.2013г.,
поради което дължими като непогасени по давност са задълженията за
възнаградителна лихва и неустойка за забава за периода от 04.05.2013г. до
03.05.2016г. (тригодишен срок преди подаване на исковата молба). Така
11
общият размер на задълженията за възнаградителна лихва за този период
възлиза на сумата от 1979.38 лева, от която Е.С.Е. В. отговаря като наследник
за сумата от 1319.58 лева за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., С.В. и
Г.Г. отговарят солидарно за сумата от 83.71 лева- лихва за времето от
04.11.2015г. до 03.05.2016г., а Г. Ж. Г.- за сумата от 576.08 лева, начислена за
периода от 04.05.2013г. до 03.11.2015г. Отново следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че в отхвърлителната част, решението е влязло в сила.
Идентични са съображенията за неустойка, като С.В. следва да бъде
осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 1013.59
лева- неустойка за забава за периода от 04.05.2013г. до 03.05.2016г., С.В. и
Г.Г.- солидарно сумата от 135.92 лева- неустойка за забава за периода от
04.11.2015г. до 03.05.2016г., а Г. Ж. Г.- сумата от 370.87 лева- неустойка за
забава за периода от 04.05.2013г. до 03.11.2015г., за който период е
основателно възражението по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и поради това не е налице
основание за солидарно осъждане на двамата ответници.
Относно сумите, представляващи годишни такси за управление на
кредита в общ размер на 274.94 лева, дължими за времето от 05.11.2012г. до
05.11.2016г., въззивната инстанция също намира възражението за
погасяването им по давност за неоснователно, доколкото от датата на падеж
на първата включена в този период вноска- 05.11.2013г., до депозиране на
исковата молба на 04.05.2016г. не са изминали три години.
Относно твърдението, че са присъдени суми дължими от С.Е. В.
различни от претендираните от ищеца след направеното от него уточнение с
молба от 14.10.2020 г., то следва де се вземе предвид обстоятелството, че
посочените от „Първа инвестиционна банка“ АД суми са посочени като
дължими в размер по ½ за двамата ответници в качеството им на наследници
в режим разделна отговорност, като е уточнено, че при ответника С.В. е
налице сливане на качеството длъжник и обезпечител за тази ½, но за другата
1/2, касаеща другия наследник на починалия наследодател С. В.а, а именно
нейният син Г. Ж. Г., то за тази ½ отговорят солидарно наследникът Г. Ж. Г. и
поръчителят С.Е. В.. При извършване на просто сумиране се установява, че
претендираната от С.Е. В. главница, която е изцяло падежирала в хода на
процеса /освен ½ се претендира в режим на солидарна отговорност и другата
½ от посочените суми/, е в по-голям размер от претендирания, като същото се
12
отнася до възнаградителната, наказателната лихви и до таксата управление на
кредита.
На основание чл.271, ал.1, пр. I първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част. В необжалваната, същото е влязло в сила.
Разноски от въззиваемата банка се претендират само за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв., поради което и предвид направеното възражение за прекомерност,
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.05.2021 г. по гр.д. № 24442/2016г. на
СРС, II ГО, 54 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Разсадника
Коньовица“, ****, чрез пълномощника по делото адвокат Е.И. от САК, с
адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
представляван от изпълнителните директори, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт В. В. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13