Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
25.10.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 402
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1502 от 10.03.2020 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на К.Ж.К. ***, административно наказание
на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во,
във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят К., който чрез адвокат
А.М. *** го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си
изтъква, че отразеното в акта описание на нарушението не е пълно и точно, а
наказващият орган не е извършил проверка на спорните обстоятелства и не е взел
предвид, че деянието не е извършено виновно. Твърди, че в деня на проверката от
служителите на РДГ е бил в имота, заедно с наетите от него работници, но се наложило
да отиде до гр.Ловеч, тъй като имал записан час при лекар. Сочи, че изрично
преди да тръгне предупредил работниците никой да не сече, а само да разфасоват
повалените дървета и суха паднала маса. След като се върнал обратно в имота
малко преди обяд, заварил камиона натоварен и той само маркирал дървесината,
тъй като склада се намирал в самото сечище. Изтъква, че в ранния следобед
тръгнал с камиона от сечището към с.Дойренци, но имал проблеми с разпечатването
на втория превозен билет. Сочи, че когато бил спрян за проверка от служители на
РДГ в землището на с.Й., последните му обяснили, че в системата излизал само
един билет за 5 куб.метра, а в камиона имало натоварени 7 куб.метра. Твърди, че
им показал, че от таблета е излязло копие 1, но все
още чакал оригиналния билет. Заявява и че същия ден им показал и сечището, като
в него нарушения не били установени, както и ясно личали следите от автомобила.
Счита, че липсва умисъл от страна на К. за извършване на нарушение.
В жалбата се твърди и че в административнонаказателната
преписка не се съдържат достатъчно доказателства, които да установяват, че К.
не е изпълнил задълженията си, вменени му по закон.
Подробно в жалбата са изложени и доводи относно категоризиране на
установеното като маловажен случай и прилагането на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения,
редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат А.М. от
ЛАК, която поддържа жалбата с изложените в нея възражения и доводи, и пледира
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Акцентира на
обстоятелството, че двата превозни билета са от 20.11.2019 г. и че ако има
извършено нарушение, то не е било в периода посочен в АУАН и НП. Изтъква, че
свидетелите на въззиваемата страна не могат да посочат какъв точен брой дървета
са констатирали, че са били отсечени и че това още веднъж идва да покаже, че НП
е било издадено при непълно изяснена фактическа обстановка. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт
Й., който оспорва жалбата и счита обжалваното НП за законосъобразно издадено. Счита,
че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства по безспорен
начин установяват извършването на
нарушението, автора му и неговата вина. Претендира в полза на РДГ да
бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По делото е представена и писмена защита от юрисконсулт Т. /пълномощно на
л.47/, в която много подробно са изложени доводите на въззиваемата страна за
законосъобразност на обжалваното НП и се оспорват аргументите на
жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.А.А., З.З.З.,
Ц.В.С., Й.Х. Й. и П. К. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Жалбоподателят К.Ж.К. бил регистриран като лице упражняващо лесовъдска
практика с удостоверение № 11730/15.07.2015 г. на ИАГ /л.11/.
На 04.01.2016 г. инж. И. Д.. издал позволително за сеч № 0527700 /л.19/, с
което разрешил на К.К., като представител на себе си
(К.К.) да извърши сеч в гора, представляваща имот в
отдел ****, подотдел ***, с кадастрален № ***********, в землището на с.С., област
Ловеч. Имотът бил с площ от 0,420 хектара, а подлежащите на сеч дървета били маркирани
от К. с КГМ № Б 2871, със синя боя. Сечта била въз основа на одобрена
горскостопанска програма и одобрен опис за краткосрочно постепенна – осеменителна фаза, като очакваният добив бил 26.0 пл.куб.м.
лежаща маса от цер, зимен дъб и келяв габър. Срока за провеждане на сечта и
извозване на материалите бил от 25.10.2019 г. до 30.12.2019 година.
Свидетелите К.А., З.З., Й.Х. и Ц.С. били горски инспектори
при РДГ Ловеч. В задълженията им било вменено и осъществяването на контрол по
прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, в
т.ч. и спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите. В тази
връзка, на 20.11.2019 г., в 12:25 часа, в землището на с.Й., област Ловеч свидетелите
спрели за проверка товарен автомобил марка „ЗИЛ 157“, с рег.№ ОВ 8531 АР, който
бил управляван от жалбоподателя К.К.. При проверката
свидетелите констатирали, че автомобилът бил натоварен с 7,50 пр.м3 дърва от
видовете цер и благун, които били маркирани с КГМ на К.
с № Б 2871. Жалбоподателят представил на проверяващите превозен билет №
7892/00046 /оригинал – л.76/, който бил издаден в 11:33 часа на същия ден, за 2
пр.м3 дърва от цер. Проверката на място в интернет базираната система на ИАГ
София показала, че билетът е бил регистриран в нея няколко секунди след
издаването му /л.100/. Малко след това К. представил на проверяващите и Копие 1
на превозен билет № 7892/00047, който бил издаден в 12:27 часа на 20.11.2019
г., за 4 пр.м3 дърва от цер /л.76/. Видно от проверката в сървъра на системата
на ИАГ /л.99/, този билет бил регистриран в 12:28 часа на 28.11.2019 г., т.е.
осем дни след издаването му.
В хода на проверката, служителите на РДГ се върнали заедно с жалбоподателя К.
по следите оставени от управлявания от него камион и извършили проверка в
сечището в имот с кад.№ ***********, отдел 317,
подотдел ***, в землището на с.С., за който имот било издадено цитираното
по-горе позволително за сеч. По следите установили, че през този ден
автомобилът е ходил до имота, но не е влизал вътре, обърнал и се е върнал
обратно. В сечището също не била извършвана дейност. Предвижвайки се по следите
оставени от товарния автомобил, свидетелите установили, че в имот с кад.№ 67670.170.44, в отдел 317, подотдел „р“, в землището
на с.С., е била извършена съвсем прясна сеч на на
шест броя дървета от благун и цер, с общ обем от 3,92
пр.м3, които дървета не били маркирани за сеч. Въпросният имот бил частна
горска територия. При проверката в информационната система на ИАГ София било
установено, че за този имот, за 2019 г. въобще не е било издавано позволително
за сеч. Свидетелите номерирали пъновете на незаконно отсечените дървета и
отрязали 4 броя контролно-сравнителни шайби.
Резултатите от проверката свидетелите А., З. и С. оформили в констативен
протокол серия Б00А № 000119 от 20.11.2019 г. /л.26/. Видно от същия, били
задържани и оставени на отговорно пазене товарния автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№
ОВ 8531 АР, натоварен с 7,50 пр.м3 дърва, 4-те броя контролно-сравнителни
шайби, както и бензиномоторен трион. Протоколът бил
връчен и на жалбоподателя К..
На другия ден – 21.11.2019 г., проверяващите служители от РДГ извършили
налагане и сравняване на отрязаните от пъновете от незаконно отсечените дървета
от имот № 67670.170.44, отдел 317, подотдел „р“ контролно – сравнителни шайби с
метровата дървесина, натоварена на задържания товарен автомобил. Получило се
пълно съвпадение на 4-те броя шайби с отрезите на метровите стъблени секции,
натоварени на автомобила. За тези действия бил изготвен констативен протокол
серия Б00А № 000511 от 21.11.2019 г. /л.25/.
На 03.12.2019 г. свидетелят К.А. съставил в присъствието на жалбоподателя К.К. АУАН бланков № 000340 /№ 1502 по регистъра на РДГ Ловеч
- л.10/, в който посочил, че като лице упражняващо лесовъдска практика по
чл.108, ал.2 и ал.3 от Закона за горите и регистрирано в публичния регистър на
ИАГ София, и на който имало издадено позволително за сеч № 0527700/22.10.2019 г.,
за имот в отдел ****, подотдел ***, с кадастрален № ***********, в землището на
с.С., област Ловеч, не е изпълнил
задълженията си да
упражнява контрол, като следи за
спазването на правилата за сеч,
в това число да се извършва
сеч само в границите на насаждението
на определените и отбелязани за сеч
дървета. В следствие
на това е допуснал отсичането на 6 бр. /шест броя/
дървета от благун и цер,
с общ обем от 2,154 пл.м3
или 3,92 пр.м3 от частен
горски имот с поземлен идентификатор № 67670.170.44, в отдел 317, подотдел „р", немаркирани за сеч с контролна горска марка и без издадено позволително
за сеч за
имота. Актосъставителят отбелязал, че незаконно
добитата дървесина е била маркирана
в лежащо състояние с контролна горска марка „Б 2871", която е собственост и се използва от К.К..
За дата на извършване на нарушението
актосъставителят приел периода 25.10.2019 г. – 20.11.2019 година. Квалифицирал
деянието като нарушение на разпоредбите на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61 и чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите и чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Като свидетели при констатиране на нарушението се подписали З.З. и Ц.С.. Жалбоподателят К. подписал акта и получил препис
от него. В графата за възражения е вписал, че има възражения, без да
конкретизира в какво се състоят.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил
писмено възражение по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 10.03.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като К.Ж.К. бил санкциониран за нарушение на чл.257,
ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во,
във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61 и чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, с глоба в размер на 300 лева на
основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи
следното :
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира, че обжалваното постановление е издадено в съответствие с разпоредбите
на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на формално основание. Посочени са всички съставомерни
обстоятелства при извършване на нарушението, а на същото е била дадена
изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат
споделени наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП.
Отговорността на жалбоподателя К. е ангажирана за това, че не е упражнил
контрол (какъвто законът безспорно му вменява) при извършването на добив на
дървесина по позволителното за сеч № 0527700/22.10.2019 г. от имот кадастрален
№ ***********, находящ се в отдел ***, подотдел ***, в землището на с.С.,
област Ловеч, в следствие на което са били отсечени 6 броя дървета от благун и цер от имот № ************, намиращ се в същия
отдел, в подотдел „*“, без да са били маркирани с КГМ и без за този имот да е
било издавано позволително за сеч. Като дата на извършване на нарушението е
посочен периода 25.10.2019 г. – 20.11.2019 година.
От събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се
установи описаното в акта и обжалваното НП административно нарушение. В
конкретния случай не е спорно, че К. е лицензиран лесовъд на частна практика и
в това му качество му е било издадено позволително за сеч за добив на
дървесина. Следователно от момента на издаването на позволителното именно той
носи отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив на
дървесина. Съществен момент е, че К. е присъствал на извършената на 20.11.2019
г. проверка от служителите на РДГ Ловеч, бил е с тях, когато са отишли до имот
с кад.№ *********** (за който е имал позволително за
сеч), след това до имот с кад.№ ************** (от
който са били отсечени немаркираните дървета и за който е нямало издадено
позволително за сеч), където са били снети 4-те контролно-сравнителни шайби, присъствал
е също така и при съставянето на АУАН, и е имал възможност да се запознае с всички
доказателства събрани от контролните органи и да направи съответните възражения,
ако е имал такива. От показанията на свидетелите А., З., С. и Х. безспорно се
установи, че при проверката са констатирали сеч на 6 броя дървета от благун и цер извън границите на имота, за който имало
издадено позволително за сеч, а именно : в частен горски имот с кад.№ ****************, които дървета не са били маркирани
в основата на стъблата с КГМ и за който имот не е имало издавано позволително
за сеч, което на практика означава, че е била извършена незаконна сеч. Съдът
няма основания да съмнява в безпристрастността и обективността на техните
показания, а и същите не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. и показанията на ангажирания от жалбоподателя
свидетел. Показанията им се подкрепят и
от представените по делото писмени доказателства – констативни протоколи /л.24-26/,
Приложение 1 към Констативен протокол серия Б00А, № 000119 от 20.11.2019 г.
/л.48/, превозни билети № 7892/00046 (Оригинал) и № 7892/00047 (Копие 1) /л.76,
99 и 100/, доклад до директора на РДГ /л.27-29/. Безспорно установен е и
фактът, че взетите от свидетелите 4 броя контролно-сравнителни шайби съвпадали
с отрезите от превозваните от жалбоподателя метрови дървета. В тази връзка следва
да се посочи, че е без значение кой и кога е извършил незаконната сеч във
въпросния имот. Последното е обстоятелство стоящо извън пределите на доказване
в настоящето производство, в т.ч. и от наказващия орган. Достатъчно е
установяването факта на извършена незаконна сеч, в случая на немаркирани с КГМ
дървета и от имот, за който не е имало позволително за сеч, като без значение
за състава на вмененото на жалбоподателя нарушение е кой е извършил фактически
сечта на немаркираните дървета. Нарушението е формално, при форма на
изпълнително деяние бездействие. Действително, не може да се очаква
жалбоподателят, като лице на което е възложен добива в имота, да присъства 24
часа непрекъснато в него, а и не това е имал предвид законодателя възлагайки му
контрола по спазване изискванията за сеч, съгласно разпоредбата на чл.61 от
Наредба № 8/2011 година. Достатъчно е, знаейки кога фактически започва сечта в
имота (а този момент се презумира, че му е известен,
предвид факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч), ежедневно
или периодично да инспектира на място хода на провежданата сеч и при
констатирани нередности своевременно да сигнализира съответните контролни
органи. Именно в това се изразява възложената му от закона отговорност и
функции по контрол на сечта. Така че, дори и безспорно да бъдат установени
лицата отрязали немаркираните с КГМ дървета, то това по никакъв начин не би
променило или игнорирало факта за неупражнен контрол при провеждането на сечта
в имота – задължение, което до момента на освидетелстване на сечището е
възложено изцяло на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Важно е
също така да се отбележи, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана
с налагане на наказание за неупражнен контрол от страна на лицето упражняващо
лесовъдска практика, а не за допустителство по
смисъла на чл.10 от ЗАНН.
Правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ.
Диспозицията на тази норма от Закона за горите е класически бланкетна
и същата се попълва със съдържание винаги във връзка с други норми, част от
нормативен акт, било то същия или друг – в случая разпоредби от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В частност,
разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ също вменява на визираните в нея субекти
задължения, които обаче, предвид систематическото ѝ място са формулирани
по-общо. От това следва, че административнонаказателното
обвинение следва да бъде формулирано като бъдат посочени всички конкретно
нарушени разпоредби, в които се съдържат задължителните правила за поведение,
нарушаването на които е довело до настъпването на общественоопасните
последици на нарушението. Ето защо, при установеното в хода на съдебното
дирене, съдът прие за установено, че е налице съответствие между визираната в
обжалваното НП санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени
норми от същия и други нормативни актове, както и между така дадената цифрова
квалификация и словесно изписаните обстоятелства при извършване на нарушението.
Правилно също така, като дата на извършване на нарушението е бил посочен
периода 25.10.2019 г. – 20.11.2019 година. Разбираемо е, че няма как да бъде
установен точната дата/и, когато са били отсечени немаркираните дървета и
затова като дата на нарушението е посочен период, като началото му съвпада с
началото на сечта в имота (три дена след издаване на позволителното за сеч), а
края с установяване на нарушението, т.е. с преустановяване бездействието на
жалбоподателя.
От субективна страна съдът прие, че жалбоподателят К. е знаел, че част от
превозваната лично от него дървесина е незаконно добита, т.е. проявеното от
него бездействие и непроявен контрол при осъществяване на сечта от имота, за
който е имало издадено позволително за сеч е било умишлено. Основание за такъв
извод дава посоченото от свидетелите обстоятелство, че следите на управлявания
от К. товарен автомобил са стигнали до границите на имот с кад.№
***********, отдел ***, подотдел *** (за който е имало издадено позволително за
сеч), но не е навлизал в него, както и че в този имот не се е извършвала
дейност по добив на дървесина. Явно целта е била GPS координатите по издадения превоз билет да съвпадат с тези на имота, за
който е имало издадено позволително за сеч, за да могат евентуално да бъдат
заблудени проверяващите горски служители. В този смисъл са и обстоятелствата
около издадения превозен билет № 7892/00047 /Копие 1/, който е бил издаден в
12:27 часа на 20.11.2019 г., т.е. малко след като К. е бил спрян за проверка от
служителите на РДГ и за количество дървесина, което е било налично в
натоварения автомобил, но не е фигурирало в първоначално издадения превозен
билет № 7892/00046 /Оригинал/ - издаден в 11:33 часа на 20.11.2019 г. и
регистриран надлежно в електронната система на ИАГ. Натрапва се извода, че след
като е бил спрян за проверка от служителите на РДГ, жалбоподателят се е опитал
да прикрие факта, че за част от фактически превозваната дървесина няма издаден
превозен билет, т.е. знаел е, че същата е незаконно добита, респективно знание,
че това е в следствие на непроявен контрол от негова страна, като лице по
чл.108, ал.3 от ЗГ.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и обсъдени
доводи и възражения на страните, съдът приема, че са доказани от обективна и
субективна страна всички елементи от вмененото на жалбоподателя К.К. нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Същият, в качеството му на лицензиран лесовъд с издадено
позволително за сеч за имот кадастрален № ***********, находящ се в отдел 317,
подотдел ***, в землището на с.С., област Ловеч, не е изпълнил вменените му
задължения и контролни правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането
му, като не е осъществил контрол по добива на дървесина в имота, в т.ч да се
извършва сеч само в границите на насаждението и е допуснал отсичането на 6 броя
дървета от имот с кадастрален № ************** в отдел ***, подотдел „*“, които
не били маркирани по надлежния ред с КГМ и за който имот е нямало издадено
позволително за сеч.
В разглеждания случай съдът намира, че наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил размера на глобата в
предвидения от закона минимум от 300 лева. Тази санкция съответства на
обществената опасност на нарушението и на неговия извършител. Същевременно
нарушението, по начина по който е било извършено, не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид,
налице са и вредни последици, поради което случая не може да бъде определен
като „маловажен”. Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския
фонд, за сечта на който законодателят е въвел конкретни императивни изисквания,
които стриктно следва да се спазват. Поради това настоящият състав счита, че
разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН се явява неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 1502/10.03.2020 г. на Директора на РДГ Ловеч е
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва
на РДГ Ловеч да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по
настоящето дело е протекло в няколко съдебни заседания, с немалък по време
разпит на петима свидетели, както и със значителни по обем за н.а.х.дела писмени
доказателства, което от своя страна определя фактическа и правна сложност над
средната за подобни казуси.
Поради тези съображения съдът намира, че на РДГ Ловеч, представлявана от
директора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на предвидения
максимум от 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1502 от 10.03.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция по
горите гр.Ловеч, с което на К.Ж.К. ***, ЕГН : ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона
за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.Ж.К. ***, с горните данни, да заплати на Регионална дирекция по горите –
гр.Ловеч, представлявана от директора Павли Петров Богдански,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :