Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5322 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба н. ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против
И.Т.Н. с ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответницата, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца следните суми:
501,37лв. – главница; 38,88лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до
02.04.2017г.; 132лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 20.11.2017г. до 02.04.2018г.; 363лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.11.2017г. до
02.04.2018г.; 38,15лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от
21.11.2017г. до 02.04.2019г.; 34,96лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.11.2017г. до 02.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се, че процесните
вземания произтичат от Договор за кредит от 25.04.2017г., сключен между ***, в
качеството на заемодател и ответницата И.Т.Н., в качеството на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил
на заемополучателя кредит в размер на 1100лв. Заемополучателят се задължил да върне сума в размер на
1323,84лв., представляваща чиста стойност на заема, ведно с договорната лихва
по него. Сочи се, че съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за
заем, с подписването му Заемополучателят удостоверил,
че предварително и безвъзмездно му бил предоставен стандартен европейски
формуляр с необходимата преддоговорна информация,
разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Излага се, че
съгласно Общите условията, при които бил подписан договора, Заемополучателят
се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 223,84 лева, на 48 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 27,58 лева, като първата погасителна вноска
била платима на 8.05.2017 г. Така страните договорили общ размер на плащанията
по заема от 1323,84 лева. Сочи се, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги,
на 25.04.2017 г. между ***и И.Т.Н. бил сключен Договор за допълнителни услуги
към заем ***, съгласно който ***се задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани
подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 316,80 лв., като
му била предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски,
всяка в размер на 6,60 лв., при първа погасителна вноска платима на 8.05.2017
г. Твърди се, че на основание сключения договор за допълнителни услуги ***, в
качеството си на застрахователен посредник предоставило на Заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на ***застраховка
„Защита" към застрахователна компания ***, ЕИК ***, конкретните условия по
която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги Заемателят се задължил
да върне на Заемодателя платената от страна на ***застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 18,15 лева, платими
считано от 8 05 2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 871,20 лева,
която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на
злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателят
само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване
на договор за допълнителни услуги. Излага се, че на длъжника била начислена
лихва за забава, както следва: -по договор за заем: 38,15 лв. за периода от
21.11.2017 г. (датата, на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда; - по договор за допълнителни
услуги: 34,96лв. за периода от 21.11.2017 г. (датата на която станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда. Размера на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Твърди се, че срокът на договора изтекъл на
2.04.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Твърди се още, че Заемополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
заплатена, възлизала на 1476,59 лв., и с нея били погасени, както следва: 598,63
лв. - главница, 184,96 лв. - договорна лихва, 184,80 лв. - допълнителни услуги
и 508,20 лв. - застрахователна премия. Неплатени оставали следните суми:
главница но договор за заем - 501,37 лева, договорна лихва по договор за заем -
38,88 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 363лв.,
сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги -132лв., ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава по договор за заем в размер на 38,15 лева и лихва за забава по
договор за допълнителни услуги в размер на 34,96 лева.
Твърди се още, че процесните вземания били прехвърлени от кредитора по
договора за заем в полза на ищцовото дружество по
силата на подписано Приложение №1/09.03.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. Излага се, че длъжника бил уведомен за
извършената цесия, чрез изпращане на уведомително писмо на посочения в договора
адрес, което било върната в цялост с отбелязване, че пратката не била потърсена
от получателя. Изпратено било и
уведомление по куриер с обратна разписка, което също се върнало в цялост, т.к.
адресата не бил намерен. В случай, че това уведомяване не се приемело за
редовно, то следвало да се счете съобщена цесията с връчване на исковата молба
и приложенията към нея. Навеждат се доводи за упълномощаване на цесионера от цедента да
съобщаване на цесията. Излага се, че поради неизпълнение на задълженията на
ответницата и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото производство, същия
претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
образуваното ч.гр.д.№2055/2019г. по описа на ПлРС
била издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените
обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на процесните
вземания.
Ответницата
И.Н., чрез особения представител адв.М., е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който претенциите се оспорват.
Навеждат се доводи, че цесията не е била съобщена редовно на длъжника. Релевира се възражение за нищожност на договора по смисъла
на чл.22 от ЗПК, както и на клаузата за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради заобикаляне на
забраната на чл.10 и чл.10а от ЗПК.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните
намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№2055/2019г по описа на
ПлРС, поради което са допустими.
От
приложените преписи на Искане за заем за рефинансиране, изходящо от ответницата
на на 24.04.2017г. и Договор за заем от 25.04.2017г.,
сключен между ищцовото дружество, чрез негов служител
и ответницата И.Н. се установява, че
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 1 100лв., при уговорка
за връщането му на 48 седмични погасителни вноски в размер на по 27,58лв.,
последната от които с падеж 02.04.2018г. Видно е от отразеното в писменото
съглашение, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент от 40,71%, ГПР от 50,01%,
при което общата сума за погасяване се изчислявала на 1 323,84лв.
Видно е
от приложения препис на Искане за допълнителни услуги, изходящо от ответницата
и Договор за допълнителни услуги от 25.04.2017г., че е било уговорено
предоставяне на заемополучателя по основния договор и
пакет допълнителни услуги – Преференциално обслужване и финансиране, както и
разсрочване на сключена с посредничеството на заемодателя застраховка Защита
Пакет „Премиум Живот“.
Видно
е, че пакетът Преференциално обслужване
е бил с посочени включени услуги 1.Посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка ***; 3.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
кредитора; Право за участие в специални промоции; Професионално обслужване в
офиса; 6.Преференциално одобрение. Установява се, че цената на този пакет е
била уговорена на 316,80лв., платима на 48 седмични вноски, всяка в размер на
по 6,60лв.
Установява
се, че съгласно уговореното в Договора за допълнителни услуги, кредитора е поел
задължение да финансира заплащането на дължимата от кредитополучателя
еднократна застрахователна премия по сключена с посредничеството на кредитора
застраховка. Кредитополучателят е поел задължението да върне сумата, с която е
бил финансиран на 48 седмични вноски, всяка в размер на по 18,15лв. или общо
871,20лв.
От
представения препис на Застрахователна полица за застраховка „Защита“,
подписана от ответницата, в качеството на застраховано лице е видно, че на
25.04.2017г. е била сключена посочената в Договора за допълнителни услуги застраховка
със ЗК *** при посредничеството на кредитора.
От
приложения препис на Уведомление от ЗК *** до ищеца с изх.№***. се установява,
че на 10.05.2017г. заемодателя ***е превел на застрахователя застрахователна
премия в размер на 871,20лв. по сключения от кредитополучателя договор за
застраховка „ от 25.04.2017г.Защита“
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 16.01.2015г., Анекс №1/11.12.2015г.,
Анекс №3/16.12.2016г., Анекс №4/22.01.2018г., препис-извлечение от Приложение
№1 към договора за цесия от 09.03.2018г. и Анекс от 14.01.2019г., че
заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” вземанията, произтичащи от процесния договор за заем от 25.04.2017г., сключен с
ответницата И.Н.. Представено е и писмено потвърждение от цедента
за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващите го, е
видно, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от 16.01.2015г. Това касае и цесиите, извършени
във формата на допълнителни приложения
към сочения договор.
Не се
установява съобщаване на цесията на длъжника от
представените от ищеца преписи на уведомително писмо с изх.№***., известие
за доставяне и товарителница от 26.07.2019г. с обратна разписка.
В о.с.з. на 12.02.2020г.
е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което се
възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните. От
същото се установява, че в месечните погасителни вноски по сключените между
страните договор за кредит и допълнителни услуги се включвали главница в размер
на 18,97лв.; лихва в размер на 8,61лв., застрахователна премия в размер на
18,15лв.; възнаграждение по услуга за преф.обсл. в размер на 6,60лв. или общо вноската възлизала на
52,33лв. При уговорените 48 броя погасителни вноски, общо дължимата за връщане
сума се изчислявала на 2 511,84лв., включваща главница в размер на
1 100лв., договорна лихва в размер на 223,84лв., застрахователна премия в
размер на 871,20лв. и пакет преф.обсл.
в размер на 316,80лв. Установява се още от експертното заключение, че за
периода от 18.05.2017г. до 22.12.2017г. ответницата внесла суми в общ размер на
1 476,59лв., от които 598,63лв. били осчетоводени за погасяване на главницата;
184,96лв. за погасяване на договорна лихва; 508,20лв. за погасяване на
застрахователна премия и 184,80лв. за погасяване на цената за пакет преф.обсл. При това неплатени
оставали претендираните в настоящото производство
вземания на кредитора: 501,37лв. – главница;
363лв. – застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги; 132лв. – сума
за допълнителни услуги по договора за допълнителни
услуги; 38,88лв. – договорна лихва за периода
от 20.11.2017г. до
02.04.2017г.; 38,15лв. – лихва за
забава по договора за заем за периода
от 21.11.2017г. до
02.04.2019г.; 34,96лв. – лихва за
забава по договора за допълнителни услуги за периода от
21.11.2017г. до 02.04.2019г. Установява се
също така от експертното заключение, че договорната лихва била начислявана само
върху чистата стойност на кредита от 1 100лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между праводателя на ответника – ***, в качеството на кредитодател и ответницата И.Н., в качеството на кредитополучател,
е възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за заем №
1171-10157690 от 25.04.2017г., съдържащ съществените елементи на съглашението.
Съдът
намира, че се установиха елементите на правоотношението и уговорено в тежест на
заемополучателя задължение да върне предоставената му
в заем сума от 1 100лв. и възнаградителна лихва в
размер на 223,84лв., ясен от обективираното на първата
страница от писменото съглашение.
Установи се
също така, че ответницата е сключила с трето за спора лице договор за
застраховка, касаещ плащанията по процесния
договор за кредит. Установи се, че кредитора е финансирал плащането на дължимата
по това правоотношение застрахователна премия в размер на 871,20лв.,
превеждайки сумата в полза на застрахователя. При това, в тежест на
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на посочената сума в
полза на кредитодателя, съобразно с уговореното в сключения
Договор за допълнителни услуги от 25.04.2017г.
Съдът намира
за основателно възражението на ответницата за нищожност на клаузата в подписания
Договор за допълнителни услуги от 25.04.2017г., предвиждаща плащане на
възнаграждение по пакет „Преференциално обслужване“ в размер на 316,80лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да
иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка „Пакет
преференциално обслужване“, съдът намира че с оглед описаните елементи на
сочената допълнителна услуга, сумата от 316,80 лева, представлява такса за управление
на заема, т.к. описаните услуги, касаят основно действия по внасяне на
погасителните вноски. В съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение. Отделно от това, възнаграждението за тях е осчетоводено
от кредитора като част от отпуснатия кредит и дължимо изначално, независимо от
това дали на практика са ползвани услугите. Ползванет
им не се и установява от събраните в настоящото производство доказателства. При
това, съдът счита, че клаузата осъществява
фактически състав по чл.143, ал.2 т.15 от Закона за
защита на потребителите (безспорно е качеството на потребител на ответницата
по смисъла на
§ 13, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП), т.к. налага
на потребителя изпълнение на задължението за плащане
на възнаграждението за услугата, независимо от това дали е ползвана. Ето защо, клаузата се явява нищожна и на основание чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, във вр. с
чл.143, т.15 от ЗЗП.
Предвид
приетата за нищожна клауза по Договора за допълнителни услуги за плащане на
възнаграждение за преференциално обслужване в размер на 316,80лв., съдът счита,
че ответницата е дължала на кредитора плащане на сумите за главница в размер на
1 100лв., за възнаградителна лихва в размер на
223,84лв. и за предоставена от кредитора сума в размер на 871,20лв. за плащане
на застрахователна премия. В полза на кредитора не е възникнало вземане в
размер на 316,80лв. по приетата за нищожна клауза за възнаграждение по пакет „Преференциално
обслужване“.
Установи се
от експертното заключение, че ответницата е внесла в полза на кредитора суми в
общ размер на 1 476,59лв. Стана ясно от същото заключение, че част от
сумата – в размер на 184,80лв. е била осчетоводена за погасяване на вземането
на кредитора по сочената по-горе нищожна договорна клауза. Съдът счита, че
следва да се приеме, че с тази сума е било погасено част от приетото за
съществуващо задължение по същия договор за допълнителни услуги – в размер на
871,20лв., за финансиране плащането на дължима застрахователна премия. При това
непогасена е останала част от него в размер на 178,20лв. (871,20 – 508,20 –
184,80).
При
съобразяване на горното и обсъденото експертно заключение, съдът приема, че
след извършените частични плащания, ответницата е останала да дължи на кредитодателя по процесния договор
следните суми – 501,37лв. непогасена част от главницата; 38,88лв. непогасена
част от договорната лихва и 178,20лв. непогасена част от дължимата
застрахователна премия, финансирана от кредитодателя.
Предвид
забавата на длъжника за плащане на дължимите погасителни вноски по процесния Договор за кредит, дължима е и мораторна лихва за процесния
период от 21.11.2017г. (датата на падеж на първата неплатена погасителна
вноска) до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2019г., в размер
на 38,15лв., размерът на която се установи и от експертното заключение.
Догколкото обаче се прие в настоящото производство, че
задължението по процесния договор за допълнителни
услуги не е в претендирания размер, както и
неправилно осчетоводяване погасяването на част от дълга по него, съдът счита,
че не се установи съществуването на задължението в полза на кредитора за мораторна лихва в размер на 34,96лв. за забава в плащанията
по това допълнително съглашение.
Установи се,
че вземанията на кредитора по кредитното правоотношение са били прехвърлени в
полза на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, посредством Приложение №1 от 09.03.2018г. към Рамков договор за цесия от 16.01.2015г.
От
събраните в настоящото производство доказателства не се установи съобщаване на
цесията на длъжника по правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД преди депозиране на
исковата молба.
Ищецът е
приложил към исковата молба уведомление за извършената цесия, изходящо от него,
като пълномощник на цедента. Както приема ВКС в практиката
си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК). Не е необходимо да е посочен срок в пълномощното, а
същото е валидно до оттеглянето му.
С оглед
липсата на доказателства за връчване на това съобщение на длъжника, съдът
приема, че то не е било връчено преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема трайната практика на ВКС, получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомлението от цедента за сключения договор за цесия с предмет вземанията
по процесния договор представлява приложение към
исковата молба, което е било връчено на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – редовно връчване по смисъла на процесуалния закон, а след това и чрез назначения
особен представител.
Единствено
съществувалите в полза на цедента вземания обаче са
били валидно прехвърлени в полза на ищеца.
Предвид
изложеното, съдът счита, че се установи съществуването в полза на ищцовото дружество на следните вземания спрямо ответницата
: 501,37лв. – главница; 38,88лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2017г.
до 02.04.2018г.; 178,20лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
20.11.2017г. до 02.04.2018г.; 38,15лв. – лихва за забава по договор за заем за
периода от 21.11.2017г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция следва да бъде уважена по отношение на тези вземания и се
признае за установено съществуването им в полза на кредитора.
Исковата
претенция в останалата част – за сумата от 132лв. за допълнителни
услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 20.11.2017г. до 02.04.2018г.; - до пълния претендиран размер на
сумата от 363лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 20.11.2017г. до 02.04.2018г.; - за сумата от 34,96лв.
– лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода
от 21.11.2017г. до 02.04.2019г.,
се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца, съразмерно уважената част от иска, разноски за заповедното производство
в размер на 51лв. (при направени такива в общ размер на 75лв.) и разноски за
исковото производство в размер на 457,64лв. (при направени такива в общ размер
на 673лв. – 25лв. за държавна такса, 308лв. за особен представител, 240лв. за
възнаграждение на вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП).
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.Т.Н.
с ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, *** следните суми: 501,37лв. – главница;
38,88лв. – договорна
лихва за периода от 20.11.2017г. до 02.04.2018г.; 178,20лв. – застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода
от 20.11.2017г. до
02.04.2018г.; 38,15лв. – лихва за забава
по договор за заем за
периода от 21.11.2017г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които
представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2019г. по ч.гр.д. №2055/2019г. по
описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за установяне
съществуването на вземане за сумата от 132лв. за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 20.11.2017г. до 02.04.2018г.; до пълния претендиран размер на сумата от 363лв. – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 20.11.2017г. до
02.04.2018г.; за сумата от 34,96лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.11.2017г. до 02.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Т.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 51лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 457,64лв., представляваща разноски в
исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен
съдия: