РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330108259 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. М. К., чрез
пълномощника му- адв. Е. И., с която е предявен положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК срещу „Микро Кредит“ АД, с искане за признаване за установено в отношенията
между страните, че клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за
допълнителни услуги, сключен към Договор за кредит № *****/12.02.2019 г., е нищожна,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и кумулативно съединен с него
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата в размер на 67,60
лева, представляваща платена без основание такса по клаузата за допълнителни услуги
изразяващи се в преференциално обслужване по договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2022 г. до окончателното
погасяване.
В исковата молба се твърди, че на 12.02.2019 г. страните са сключили договор за
кредит № ******/12.02.2019 г. като на същия ден към него бил сключен и договор за
допълнителни услуги. Съгласно чл. 3 от договора за допълнителни услуги ответното
дружество предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, който включва: посещение
или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските по банкова
сметка на ответното дружество; безплатно внасяне на вноските в офис на ответното
дружество; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути;
преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. Цената на този пакет
била в размер на 93.06 лeвa. Излагат се подробни съображения за нищожност на клаузата,
предвиждаща възнаграждение по гореописания пакет, поради неравноправност, поради
притоворечие с добрите нрави, поради неспазване на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а,
ал.2 от ЗПК, поради заобикаляне на закона и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и поради нарушаване предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК. Въз основа на
1
изложеното се моли за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 3 от сключения договор
за допълнителни услуги към договор за кредит № ******/12.02.2019 г., визиращ
заплащането на допълнителни услуги в размер на 568.80 лева, както и осъждането на
ответника да върне сумата от 67,60 лв., представляваща недължимо платена сума по
процесната оспорена клауза /съобразно допуснатото увеличение на иска/.
Ответникът „Микро кредит“ ООД, в законоустановения срок, е подал отговор на
исковата молба. На първо място счита предявения иск за недопустим, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като представеното по делото пълномощно
не носело подписа на ищеца, поради което оспорва автентичността му.
Счита исковата претенция за недопустима и по отношение на претенцията за
връщане на недължимо платена застрахователна премия, тъй като застрахователната премия
е дължима от ищеца на ЗК „Уника Живот“ АД по силата на отделен застрахователен
договор, който не е свързан с процесните договори, и по който ответникът няма качеството
на страна, независимо от обстоятелството, че е заплатил застрахователната премия от името
и за сметка на потребителя.
Излагат се от ответната страна съображения за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че договора за допълнителни услуги е самостоятелен, няма характер на договор за
потребителски кредит, а на такъв за предоставяне на услуги, поради което по отношение на
него следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.
Твърди, че при договорите за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният
резултат не може да бъде постигнат, тъй като възнаграждението е функция на извършената
уговорена дейност като вид, характер и продължителност независимо дали целеният краен
резултат е постигнат.
Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че процесния договор за допълнителни услуги
бил неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В договора за допълнителни
услуги клаузите били уговорени индивидуално, като ищецът изрично заявил желанието си
да ползва допълнителни услуги в Пакет „Комфорт“ към договора.
Твърди, че в договора за кредит ясно е посочен годишният лихвен процент - от 50 %,
който е фиксиран. Поддържа, че годишния процент на разходите е посочен в договора за
кредит и последния изразявал печалбата на кредитора, като твърди, че в него не следва да
бъде включено възнаграждението за допълнителните услуги, които са предмет на
самостоятелно правоотношение. Счита, че изискването за яснота на договора, установено в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазено, като в случая не е засегната способността
на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Поддържа, че клаузите не са били
уговорени във вреда на потребителя, напълно отговаряли на изискването за добросъвестност
и не водили до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и
потребителя.
По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството като
недопустимо, респ. за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между тях е сключен Договор за заем № *******/13.02.2019 г., по силата на който на
ищеца е отпусната в заем сумата от 1200 лева, платим на 6 месечни погасителни вноски в
размер на 213,48 лева при фиксиран лихвен процент по заема 22,75% и ГПР- 50%. Посочена
е в договора и общата сума за погасяване- 120,88 лева. На същата дата е подписано между
страните и допълнение към договора за заем между страните за предоставяне на
2
заемополучателя на допълнителни услуги, представляващи пакет „Преференциално
обслужване“, за които е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 15,60 лева
за срок от 6 месеца или общо -93,60 лева, както и застраховка защита пакет „Премиум
Живот“ за срок от 6 месеца при месечна вноска в размер на 79,20 лева или в общ размер на
475,20 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за заем и за допълнителни
услуги към него.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. С. К. се
установява, че размерът на годишния процент на разходите, изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при включен разход само
за договорна лихва в размер на 80,88 лева възлиза на 25,28%. При включен разход освен
договорна лихва, също и пакет допълнителни услуги „Преференциално обслужване“ в
размер на 93,60 лева, то ГПР възлиза на 60,51%. При включване към горните суми и на
пакета от допълнителни услуги застраховка „Премиум живот“ в размер на 475,20 лева, ГПР
възлиза на 379,94%.
Платената от ищеца сума по пакет от допълнителни услуги, визирана в чл. 3 от
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № *********/13.02.2019 г. е както
следва:
-по пакет „Преференциално обслужване“ е заплатена сумата от 67,60 лева.
-по пакет застраховка „Премиум живот“ е заплатено възнаграждение в размер на
347,25 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния
договор за паричен заем и на допълнението към него предвиждащо предоставянето на пакет
от допълнителни услуги изразяващи се в „Преференциално обслужване“ на заема, за който е
предвидено заплащането на възнаграждение в размер на общо 93,60 лева за срока на
договора и застраховка „Премиум живот“, за която е предвидено възнаграждение в размер
на 475,20 лева.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за закупуване
на допълнителен пакет услуги, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на
основания за недействителност на същата.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
3
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на договора за
закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му с нормата на чл. 10а
от ЗПК, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК повелява видът, размерът и действието, за
което се събират такси и комисионни да бъде ясно и точно определено в договора за
потребителски кредит. В процесния договор е предвидено възнаграждение за пакет
допълнителни услуги, без да е ясен техния вид и брой, нито е разграничена стойността на
всяка от тях, като същевременно е определено общо възнаграждение по двата пакета в
размер, чието заплащане е разсрочено като сума, дължима към всяка една от погасителни
вноски.
Съгласно константната съдебна практика „допълнителни услуги” по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, ведно с
възнаградителна лихва на определен падеж. Такива допълнителни услуги по смисъла на
закона биха съставлявали например издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки по отпуснатия кредит, за неговия размер или изправността на клиента.
Не съставлява по смисъла на цитираната норма допълнителна услуга предоставеното от
ответника право на безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на „Микро кредит“ АД или безплатно внасяне на вноската директно в
офиса на ответното дружество, правото на участие в специални промоции, преференциално
обслужване в офиса и преференциално одобрение и то срещу заплащане на едностранно
опредеделена от ответника такса, дължима на месечни вноски за срока на действие на
договора за заем. В процесния случай се налага извод, че възнаграждението за пакет
„допълнителни услуги” по естеството си представлява „скрит” разход по кредита, който би
следвало ответникът да включи в годишния процент на разходите, каквото е изискването на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването му обаче в този процент би довел до многократно по-
висок годишен процент на разходите, от посочения в договора- 50%. Нещо повече, според
заключението на съдебно счетоводната експертиза при включване на възнаграждението по
пакета от допълнителни услуги ГПР възлиза на 379,94%. От това следва извод, че клаузата
за ГПР би била нищожна, като надвишаваща пет пъти законната лихва. Напълно се споделят
от съда съображенията на ищеца за нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение
за пакет допълнителни услуги поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза ищеца е заплатил сумата
от общо 67,60 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното дружество да
възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и следва изцяло да се уважи.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се споделят възраженията на
ответната страна, че договорът за закупуване на допълнителни услуги има самостоятелно
значение и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗД. В
самия договор изрично е посочено, че допълнителните услуги се предоставят единствено
като допълнение към подписания договор за предоставяне на заем.
Претендираната от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда- 06.06..2022г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищеца, които се констатираха в размер на 250 лева съобразно представения списък
/заплатена държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
150 лева/ и заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
4
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на обективно съединените искове,
определен по реда на чл. 7 от НМРАВ и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възлиза на сумата от
общо 600 лева /по 300 лева за всеки иск/.
Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И. М. К. с ЕГН:
**********, с адрес в гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, ет. *, ап. * и „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. М. В. и Г. А. А., че клаузата за
заплащане на пакет от допълнителни услуги към Договор за допълнителни услуги, сключен
към Договор за заем № ******/13.02.2019 г., е нищожна, като противоречаща на принципа
на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А. да заплати на И. М. К. с ЕГН: **********, с адрес в гр.
П., ул. „Й. Г.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 67,60 лева /шестдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща недължимо платена сума по клауза за пакет от допълнителни
услуги изразяващи се в преференциално обслужване по Договор за заем
№*****/13.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2022 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А. да заплати на И. М. К. с ЕГН: **********, с адрес в гр.
П., ул. „Й. Г.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
представлявано от В. М. В. и Г. А. А. да заплати на адв. Е. Г. И. с личен № **********, с
адрес в гр. П., ул. „Х. К.“ № * сумата от общо 600 лева /шестотин лева/, представляваща
определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за предявените обективно
съединени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6