№ 326
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100604934 по описа за 2021 година
Предмет на въззивна проверка по глава 21 НПК е обявената в открито заседание
на 18.06.2021 г. присъда по н.ч.х.д. № 12804/18 г. на СРС (НО, 109 с.), с която: а) подс.
Н. Г. К. – Б. (ЕГН: **********) е бил оправдан по обвинението да е оклеветил медийно
(„по друг начин“) частния тъжител ИВ. Б. М. в качеството му на длъжностно лице
(директор на ИА „А.а.“) по повод изпълняваната от него служба (чл. 148, ал.2, вр. ал.1,
т.т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал.1 НК); и б) е бил отхвърлен предявеният от М. срещу подс. К.
граждански иск (чл. 45, ал.1 ЗЗД) за неимуществени вреди (10 000 лв.), ведно с
лихвата, считано от датата на деликта (10.07.2018 г.).
Присъдата е оспорена в наказателната и гражданската й част с подадена в срока
и по реда на чл. 319 НПК жалба от ч.т. М. (чрез повереника му – адв. Н.), с която се
иска признаването на подсъдимия за виновен (чл. 336, ал.1, т.2 НПК) и присъждане на
поисканото парично обезщетение. Аргументите във въззивната жалба са аналогични на
тези, изложени в откритото заседание пред СГС, и (най-общо) са както от процесуален
характер, така и във връзка с приложимото в случая материално право. Районният съд
е упрекнат, на първо място, в предубеденост (а оттам – на практика и в „незаконен
състав“ по смисъла на чл. 348, ал.3, т.3, вр. чл. 335, ал.2 НПК) поради изводите му: че
подсъдимият е „известен поет и журналист с ярко образно слово“ и дейности по
разкриване на корупционни практики, което било причина за експресивния характер на
медийните му изявления; че именно пасивността на ч.т. М., въпреки заеманата от него
позиция в ИА „АА“, е довела до създаване на благоприятстващи корупцията практики.
Жалбоподателят възразява и на тезата, че изявленията на подсъдимия можело да се
разглеждат като проява на гражданска позиция, защото последното не допуска
извършването на публично оклеветяване. Оспорва се (поради недоказаност на
изводите) и приетото с присъдата, че за част от съобщената информация (относно
уволнението на ч.т. М.) – макар и невярна, липсва субективната страна на клеветата,
1
тъй като подс. К. пресъздал в телевизионния ефир преди това предадени му от
свидетелите К. и Д. данни.
За потвърждаване на обжалваната присъда пледират подсъдимият и неговият
защитник - адв. Б., според когото думите на Н.К. в инкриминираното интервю били
„извадени от контекста“ на темата. Твърди се, че поднесените от подс. К. данни са
резултат на дългогодишна дейност за пресичане на корупционните практики в ИА
„АА“, както и че именно бездействието на ч.т. М. (като един от ръководителите в
агенцията) е довело до корупционни схеми по издаване на книжки.
I.
Според СГС, първата инстанция законосъобразно е оправдала подс. К. по
обвинението деянието му да съставлява клевета по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.т. 2 и 3, вр.
чл. 147, ал.1 НК и тази част на присъдата следва да бъде потвърдена.
Дефинираните с тъжбата предели на доказване и правна преценка по делото са
били сведени до необходимостта да се изясни дали в даденото на 10.07.2018 г. по
Телевизия „Европа“ и Радио „Европа“ интервю подс. К. е опозорил тъжителя М. или
му е приписал престъпление с думите: а) че като директор на ИА „АА“ М. е бил
„главен изпитвач“, уволнен поради „продажба на книжки“ и впоследствие –
възстановен „от администрацията на Московски“ отново като „главен изпитвач“; и б)
че „всички, които получават книжки, минават през него и му се отчитат…“. За да
мотивира, че цитираните реплики нямат престъпен (клеветнически) характер,
Районният съд ги е преценил в контекста на цялостната житейска биография на подс.
К., на предприетите от него действия срещу корупцията в ИА „АА“, на обществената
му позиция по случая и на документите, с които се е запознал преди даденото от него
медийно интервю. На практика, инкриминираните с тъжбата факти не са били
отречени, а напротив – приети са за доказани, макар и да им е дадена различна
интерпретация. Не е била опровергана и автентичността на процесното интервю,
установена с приетата техническа експертиза. В хода на това интервю, проведено на
10.07.2018 г., К. разяснил, че разполага с документи от 2015-2016 г., разкриващи данни
за фалшиви дипломи на неграмотни лица от ромски произход, които получили
шофьорска правоспособност в гр. София и във връзка с което била проведена операция
на ГД“БОП“ и Специализираната прокуратура по разкриването на организирана
престъпна група в ИА „АА“. Илюстрирайки казаното с примери, подсъдимият извадил
документ, адресиран до изпълнителния директор на Агенцията, и словесно уточнил, че
именно „г-н М. е главният изпитвач (…) уволнен поради продажба на книжки“, както и
че „… всички, които получават книжки минават през него и се отчитат“.
Събраните пред първата инстанция писмени доказателства в действителност
разкриват, че подс. К. и свидетелите К. и Д. многократно са сезирали различни
държавни институции за подозирани от тях корупционни схеми с издаването на
шофьорски книжки в ИА „АА“ и по този повод дори бил предизвикан дебат във
формираната по случая временна парламентарна анкетна комисия.
Решавайки наказателно-правните въпроси на делото, СРС най-напред е отрекъл
квалифицирането на тъжителя като „главен изпитвач“ и лице, пред което се „отчитат“
всички, „взели шофьорски книжки“, да съставлява „приписване на престъпление“,
каквато е една от формите на изпълнителното деяние по чл. 147, ал.1 НК. Изводите са
правилни, защото нито един от цитираните изрази не разкрива факти, имащи
престъпни измерения. „Отчитането“, „вземането“ на шофьорски книжни и служебната
йерархия, в която се е намирал частният тъжител – все въпроси, засегнати от
изявленията на подсъдимия – са останали абстрактно употребени понятия, без никаква
конкретика, която би могла да злепостави в обществен аспект името на М.. Това е и
причината, поради която инкриминираните фрази не могат да бъдат отнесени към
2
другата разновидност на клеветата, свързана с разпространението на позорящи
обстоятелства. Под „обстоятелство“ по смисъла на чл. 147, ал.1 НК законът разбира
конкретна фактология за събития, индивидуализирани по време и място в изявленията
на дееца, които не са настъпили в действителност (по аргумент на противното от ал.2
на същия член).
Съпоставката между казаното от подс. К. и цялостния негов стил (маниер) на
изразяване в процесното интервю в действителност сочи, че лексиката му е абстрактна
и украсена с редица метафори и епитети, от които не може да се изведе, че той е
уличил тъжителя в извършено престъпление, твърдейки, например, че М. е вземал
подкупи за шофьорски книжки, неправомерно издадени на лица без образование. Тук
Районният съд донякъде е надскочил стандартите, необходими за изготвяне на мотиви
към присъдата, защото в тях е включил стоящи извън доказателствата по делото лични
оценки за подсъдимия, окачествен като „известен поет и журналист с ярко образно
слово“. Какъв поет и журналист е К.; колко е известен; колко ярко и образно е словото
му - това са все въпроси, които не са били изследвани в съдебното следствие, поради
което първата инстанция не е имала основание да се позовава на тях, обосновавайки
несъставомерността на деянието в тази му част. А ако СРС е изтъкнал ноторно
известни обстоятелства, е следвало да заяви това изрично, за да предостави възможност
и на въззивния съд да провери направената оценка. Порокът, обаче, не е съществен,
защото не е довел до грешни изводи по фактите или приложимото за тях право, нито
до проява на такава предубеденост, която да направи съдебния състав „незаконен“ по
смисъла на чл. 348, ал.3, т.3 НПК. В крайна сметка – касае се за аргументи, заявени за
първи път след обявяването на присъдата, които председателят на
първоинстанционния състав в нито един момент преди това не изразявал пред страните
или трети лица. Така, че въззивното оплакване за явно демонстрирана предубеденост
СГС прецени за неоснователно.
Като „позорно“, все пак, може да бъде оценено разгласеното от подс. К. за
тъжителя невярно обстоятелство, че той е бил „уволнен поради продажба на книжки“.
Фактите по делото несъмнено сочат, че М. никога не е бил дисциплинарно „уволняван“
от ИА „АА“, още повече – по изтъкнатата в интервюто причина. Първата инстанция не
е уточнила изрично, че по същество въпросното изявление изпълва обективните
признаци на деянието по чл. 147, ал.1 НК, защото директно е пристъпила към
обсъждането на субективната страна с констатацията, че поведението на подсъдимия
не е било умишлено. А, че умисъл за оклеветяване в случая не може да бъде несъмнено
установен, е извод, който и СГС споделя, защото изнесената от К. недостоверна
информация се е основавала на ползвани от него писмени данни. Така например, в
текста на приетото като доказателство от СРС открито писмо от 13.09.2018 г. на св. К.
Д. до Народното събрание изрично е посочено, че през 2013 г. тъжителят М. е бил
освободен от ръководна длъжност в ИА „АА“ поради масова продажба на шофьорски
книжки и съобщение в този смисъл е направил бившият министър на транспорта Д.П..
Установено е, че цитираната информация е невярна, но – поднасяйки я на радио и
телевизионната аудитория, на практика подс. К. се е позовал на чужди изявления в
този смисъл. При това положение – да се твърди, че деянието му е умишлено (в
пряката или косвена разновидност на умисъла), би означавало осъждането да почива
на предположения, в разрез със забраната по чл. 303, ал.1 НПК. Ето защо, като е приел,
че казаните от К. думи, конкретно инкриминирани с тъжбата, не изпълват в една част –
обективните, а в друга – субективните признаци на основния състав по чл. 147, ал.1
НК, Софийският районен съд законосъобразно е оправдал подсъдимия по
повдигнатото обвинение.
II.
3
Присъдата, обаче, е неправилна в частта относно гражданския иск.
Признаването на подсъдимия за невинен поради липсата на съставомерен
умисъл в поведението му не изключва деликтния характер на деянието, защото
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД може да бъде причинено и по
непредпазливост. Точно поради това - независимо, че деецът може да бъде оправдан в
наказателната част на делото, съдът дължи самостоятелно (отделно) произнасяне по
гражданския иск (чл. 301, ал.1, т.10 и чл. 307 НПК).
Процесният случая е именно такъв. Публичното опозоряване на гражданския
ищец М. (с думите, че бил уволнен поради продажба на книжки) е било осъществено от
подсъдимия по непредпазливост (небрежност), защото макар и да не е предвидил
обществено-опасния резултат на поведението си (разгласяването на неверни
злепоставящи данни), К. „е бил длъжен и е могъл“ (чл. 11, ал.3 НК) по елементарен
начин да провери (не)достоверността на съобщеното от самия него преди да го прави
медийно достояние, вместо „на сляпо“ да разчита на документирани чужди изявления
под формата на писма до държавни институции. И ако непредпазливостта (като форма
на вина) е направила деянието наказателно несъставомерно, тя не е заличила
вредоносния му характер по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което пред СРС е била
предявена надлежна искова претенция за сумата от 10 000 лв. Несъмнено е, че
изказването на подобна фраза в телевизионен и радио ефир рефлектира върху честта и
доброто име на личността и влече за нея морални вреди, които следва да бъдат
компенсирани. Поисканата с гражданския иск сума е прекомерна, защото – житейски
погледнато - тя дори надскача размера на глобата (до 7000 лв.), предвидена като
финансово наказание за престъпната клевета. Още повече, че в случая се касае за
непредпазливо поведение на деликвента. Обезщетението „по справедливост“ (чл. 52
ЗЗД) в случая може да бъде сведено до сумата от 1500 лв., ведно с поисканата законна
лихва от датата на деликта (и дължимата от осъдения 4-процентова държавна такса
върху уважената част), а останалата част на претенцията – отхвърлена.
Отхвърляйки изцяло предявения срещу подс. К. граждански иск, Районният съд
е приложил неправилно материалния закон (чл. 45 ЗЗД) – порок, който следва да бъде
отстранен от втората инстанция в рамките на поисканото с въззивната жалба. Мястото,
където е поместено като регламент правомощието на въззивния съд да ревизира
произнасянето по граждански иск – чл. 337, ал.3 НПК, ясно сочи, че поправката на
присъдата следва да се извърши по реда на нейното изменение („с решение в срок“), а
не съобразно процедурата на чл. 336 НПК (чрез обявена в открито заседание „нова
присъда“), защото последната касае единствено наказателно-правните въпроси на
делото, за които подсъдимият е бил законосъобразно оправдан. Именно поради
постановеното „оправдаване“ (чл. 304 НПК) по обвинението за деяние по чл. 148, ал.2,
вр. ал.1, т.т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал.1 НК, обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден и в частта му, с която са били решени въпросите около разноските по
делото, защото – в съответствие с чл. 190 НПК – те правилно са били възложени в
тежест на тъжителя.
Воден от всичко изложено дотук и на осн. чл. 337, ал.3 НПК, Софийският
градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 18.06.2021 г. по н.ч.х.д. № 12804/18 г. на СРС (НО, 109 с.),
като:
ОСЪЖДА подс. Н. Г. К. (ЕГН: **********) да заплати: 1) на осн. чл. 45, ал.1
4
ЗЗД - на гражданския ищец (и частен тъжител) ИВ. Б. М. (ЕГН: **********) сумата от
1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деянието на 10.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от посочената дата, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до
размера на цялостно претендираната сума от 10 000 лв.; 2) по сметка на СРС – сумата
от 60 лв., съставляваща държавна такса върху стойността на уважения граждански иск;
и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалите й части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5