РЕШЕНИЕ
№ 2186
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110103280 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с която е предявен иск с пр.осн. чл. 124, ал.1
от ГПК с искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника „4ФИНАНС“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София 1421, р-н „Лозенец“, ул.****“
№ 52-54, че ищцата К. ИВ. Г., ЕГН **********, адрес гр.Варна, жк „**** 2, вх.1, ет.3, ап.15
НЕ му дължи сумата 123.78 /сто двадесет и три лева и 78 ст./ лева, представляваща такса
за експресно разглеждане на заявление за ползване на кредит, начислена от ответника по
Договор за кредит № ********** от 28.01.2020 г., след допуснато изменение на иск с
протоколно определение от 30.11.2021 г. Направено е искане по реда на чл.78 ГПК за
заплащане на разноски за производството.
Твърденията в молбата и обстоятелства от които ищцата черпи права са следните:
Страните са сключили договор за кредит № ********** от 28.01.2020 г. по силата
на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 800 лева срещу
задължение за връщането му в срок до 30 дни, при фиксиран лихвен % 40.99 и ГПР 49.65. В
договора е посочено, че датата на получаване на сумата е 28.01.2020 г., като К.Г. следва да
върне сумата в срок до 27.02.2020 г. В договора е посочено, че кредитополучателя дължи
такса за експресно разглеждане в размер на 123.78 лева, като общата сума за плащане е
950.73 лева с вкл.такса за експресно разглеждане. Поради финансови затруднения ищцата
изплаща кредита на вноски като общата сума на всички внесени вноски надхвърля
дължимата сума по договора. В договора е предвидена за плащане и сума за продължаване
срока на кредита, която за 7 дни е 76.80 лева, за 14 дни -115.20 лева и за 30 дни - 192 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК с договора за потребителски кредит се предоставя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всякаква друга форма на плащане, а
1
съгласно чл.9 ЗЗД неговото съдържание не следва да противоречи на добрите нрави. На
осн.чл.26, ал.1, предл. 1 са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В
правната доктрина и съдебна практика се счита, че сделки, които противоречат на добрите
нрави са тези сделки, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията
на страните, неравноправно се третират икономически слабите участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна за
облагодетелстване на другата. Счита, че е налице именно такова несъответствие доколкото
К.Г. поема задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита. В случая
следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. Нарушени са
разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗПК. Процесното възнаграждение не е от
посочените и в пар.1, т.1 ДР на ЗПК. Дейността за която ответникът претендира
допълнително възнаграждение е свързана с изпълнение на задълженията на страните по
договора и за тях не се дължи възнаграждение на осн.чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1
ЗПК всяка клауза на договора за потребителски кредит имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Като не е включил таксата за експресно
разглеждане в определения процент на разходите на годишна база, кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на длъжника на финансовата тежест на кредита.
При неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9
договорът е недействителен на осн.чл.22 ЗПК. От разпоредбата на чл.23 ЗПК следва, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи. По изложените
съображения ищцата счита, че следва да плати само главницата и моли за решение с което
бъде прието за установено, че тя не дължи на ответника сумата в размер на 123.78 лева,
представляваща добавена в погасителната вноска такса за експресно разглеждане на
заявление за кредит.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Оспорва предявения
иск по основание и по размер. Оспорва твърденията в исковата молба като сочи, че
кредитополучателя е упражнил няколко пъти правото си да поискала продължаване на срока
и промяна на падежа. Такса „удължаване на кредита" е услуга, която кредиторът предоставя
възмездно на своите клиенти по тяхно искане. Към момента задължението не е погасено, не
са постъпвали частични плащания по него. Заявява, че не са налице твърдяните от ищцата
нарушения на посочените от нея разпоредби на ЗПК. Кредитополучателят не се е
възползвал от правото си на отказ от договора на осн.т.5 от Общите условия. В същите, а и в
предоставената на кредитополучателя преддоговорна информация е посочено, че процесната
сума се дължи. Не признава иска и го оспорва както по основание, така и по размер. Моли
за отхвърляне на иска и за заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата
и отговора.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на
страните и въз основа на закона приема за установено следното от фактическа и правна
2
страна:
Наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен
установителен иск се обосновава с твърдения в молбата, че ответното дружество
претендира за заплащане суми въз основа на изготвени от него документи по договор за
кредит № ********** от 28.01.2020 г.
Договорът е сключен между страните по делото и по силата на същия ответното
дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 800 лева срещу задължение за
връщането му в срок до 30 дни, при фиксиран лихвен % 40.99 и ГПР 49.65. Датата на
получаване на сумата е 28.01.2020 г., кредитополучателят следва да върне сумата в срок до
27.02.2020 г. В Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/ е посочено, че
размерът на предоставения кредит е 800 лева, размерът на сумата, която следва да се върне в
срок до 27.02.2020 г. е 950.73 лева, от които дължима сума за главница 800.00 лева, лихва
26.95 лева и услуга „Бърз кредит“ 123.78 лева – листи 26 и 43 от делото.
От представените по делото разписки от платежна система „Изи пей“ се
установява, че К.Г. е заплатила в полза на „4Финанс“ ЕООД следните суми: 800.00 лева на
28.01.2020 г., 250.00 лева на 29.01.2020 г., 252.00 лева на 25.02.2020 г., 176.40 лева на
27.03.2020 г., 176.40 лева на 24.04.2020 г., 150.00 лева на 14.05.2020 г., 121.00 лева на
26.05.2020 г., 155.52 лева на 10.06.2020 г., 118.00 лева на 07.08.2020 г., 120.00 лева на
27.08.2020 г.,
От заключението на ССЕ, което съдът цени пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че кредитът е усвоен от ищцата на три вноски след
предоговаряне на условията по него и общия размер на усувоената сума е 1200.00 лева.
Извършени са 7 вноски за периода 25.02.2020 г. – 27.08.2020 г. като основанието на
внесените суми е „такса за удължаване срока на кредита“. Единствено за вноската на
27.08.2020 г. в размер на 120.00 лева е посочено вноска по кредит, но липсва информация за
кое конкретното задължение се погасява, неговия падеж и размер. След като е извършило
проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е посочило, че вноската от 120.00 лева
представлява частично погасяване на дължими лихви. За периода 25.02.2020 г. – 07.08.2020
г. са платени шест такси за удължаване на срока на кредита с общ размер на 999.32 лева и
една вноска от 120.00 лева за частично погасяване на дължими лихви. Не е установена
главницата върху която са начислени лихвите, основанието на което се дължат – за
възнаграждение на кредитора или за обезщетение за забава, както и периода на
обезщетението за забава. Същото заключение не е оспорено от страните и съдът възприема
изцяло констатациите на вещото лице, които са изведени от доказателствата по делото и
счетоводните документи на ответника.
По предявения отрицателен установителен иск, ответникът носи доказателствената
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване основанието от което е
възникнало правото му, както и неговия размер. Във връзка с твърденията и възраженията в
исковата молба, ответникът следва да установи наведените от него правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения.
3
Отношенията между страните във връзка с предоставен договор за кредит за
предоставяне на пари за текущи нужди се регламентират от ЗПИ. Съдът намира за нищожна
клаузата в договора, която предвижда плащане на такса в размер на 123.78 лева за услуга
„Бърз кредит“. Значението на този израз е „бързо разглеждане на документи и отпускане на
кредит“. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и таксите, които
кредиторът е предвидил за действия по усвояване и управление на кредита, като
разрешава първите и забранява вторите. Бързото разглеждане на документи не е действие
по усвояване или управление на кредита, тъй като това действие се извършва от кредитора
преди сключването на договора, тоест едва след разглеждане и одобряване на документите
ще бъде ясна волята на кредитора, а именно дали той ще отпусне кредита и ще подпише
договор със заявителя - бъдещ кредитополучател или няма да одобри документите и няма да
предостави кредит на заявителя.
На същото основание тази такса не може да се причисли и към т.н.
„допълнителни услуги“. Това е така защото допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума /от ответното дружество, което не е банка/ и връщане на същата заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж. Такива услуги са издаването на
различни удостоверения, в т.ч. заверени копия от договора/погасителен план, известяване
със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и
др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения
на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е
обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. „Бързото“ разглеждане на документите на потребителя няма
пряко отношение към съществените елементи на договора за кредит и по тези аргументи то
не може да бъде определено като допълнителна услуга.
От изложеното следва, че процесната сума е включена в общия размер на
задължението на потребителя при начална липса на основание по нищожна клауза, по
която за договарящите страни по договора за кредит не са възникнали насрещни престации,
тъй като нищожната клауза не поражда права и задължения. От събраните в хода на
производството доказателства съдът намира, че ответникът не е установил по пътя на главно
и пълно доказване възраженията си в отговора, а именно, че начислената от него такса за
бързо разглеждане на документи в размер на 123.78 лева му се дължи от ищцата въз основа
на договора за кредит или на друго основание. Предявеният отрицателен установителен
иск следва да се уважи като основателен.
По разноските:
4
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата разноски за производството
за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Съгласно представения договор за правна помощ, проц.представител на ищцата адв.
П.Н. е осъществил процесуално представителство на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, поради
което ответникът следва да му заплати възнаграждение съобразно цената на иска в
минимален размер по Наредба №1 от 2004 г. за МРАВ, който е 300.00 лева.
С протоколно определение от 23.11.2021 г. съдът е освободил ищцата от заплащане
на разноски за депозит за вещо лице на осн.чл.83, ал.2 ГПК и е разпоредил
възнаграждението на вещото лице да се изплати от бюджета. При уважаване на иска, на
осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на съда сумата в размер на 100.00 лева за изплатено от бюджета възнаграждение на
авещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.София 1421, р-н „Лозенец“, ул.****“ № 52-54, че К. ИВ.
Г., ЕГН **********, адрес гр.Варна, жк „Вл.Варненчик“ 2, вх.1, ет.3, ап.15 НЕ му дължи
сумата в размер на 123.78 /сто двадесет и три лева и 78 ст./ лева, представляваща такса
„Бърз кредит“ за разглеждане на заявление за кредит, начислена от ответника по иска
„4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ********* по Договор за кредит № ********** от 28.01.2020 г.,
по предявения отрицателен установителен иск, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София 1421, р-н „Лозенец“, ул.****“ № 52-54 да заплати на К. ИВ. Г., ЕГН **********,
адрес гр.Варна, жк „****“ 2, вх.1, ет.3, ап.15 разноски за производството пред първата
инстанция за заплатена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София 1421, р-н „Лозенец“, ул.****“ № 52-54 да заплати на адв. П.Й. Н. от ВАК, рег.№
****възнаграждение за процесуално представителство на ищцата К. ИВ. Г. на осн.чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 300 /триста/ лева.
5
ОСЪЖДА „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София 1421, р-н „Лозенец“, ул.****“ № 52-54 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева за изплатено възнаграждение
на вещо лице от бюджета, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6