Решение по дело №898/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700898
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№214

 

31.03.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                                    

                                                  

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева и. административно дело № 898 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба от Е.В.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, с посочен по делото съдебен адрес:***, адвокат Д.А.,***.

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищцата претендира да бъде осъден ответника да ѝ заплати сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. Твърди, че със Заповед №1/31.10.2018г. Главния архитект на Община Харманли оттеглил издадената от него Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по КК на гр. Харманли. С Решение №229 от 10.07.2020г. по адм. д. №303/2019г. по описа на Административен съд – В., влязло в законна сила на 19.08.2020г. , била отменена Заповед №1/31.10.2018г. на Главния архитект на Община Харманли като незаконосъобразна. Ищцата сочи, че вследствие на така издадената незаконосъобразна заповед в период от почти две години претърпяла значителни неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тъй като това ѝ причинило значителни и големи негативни преживявания – стрес, притеснения, напрежение, безпокойство, дискомфорт и неудобства, включително от забавяне на желани и важни за нея инвестиционни намерения. Изпитвала чувство на разочарование и безсилие. Била накърнена вярата ѝ в администрацията и чувството ѝ на справедливост. Наложило се да губи личното си време за консултации и дела, вместо да го ползва за себе си и семейството си. Чувствала се и била жертва на административен произвол. Нарушили се основни нейни права – правото ѝ на собственост и свободното ѝ ползване. Създалото се в тази връзка положение се отразило негативно и на жизнения ѝ тонус и настроение, и на здравословното ѝ състояние, като имала и значителни притеснения във връзка с изхода на делото, което било съпроводено и със съответни разноски.

Моли съдът да постанови решение и да осъди ответника да ѝ заплати сумата от 500 лв. обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от незаконната Заповед №1/31.10.2018г. на Главен архитект на Община Харманли, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020г. и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.

Ответникът, Община Харманли, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за частично основателна по отношение на твърдените от ищцата негативни  чувства и психоемоционални  състояния, като притеснение, стрес и напрежение. Намира обаче, че не са доказани твърденията за влошено здравословно състояние, поради което предлага  да се определи обезщетението по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.10.2018г. върху комбинирана скица за проектиране № 565/10.10.2018г. на урегулиран поземлен имот VII в квартал 44, по ПУП – ПРЗ, ПИ с идентификатор № 77181.16.237 по КК на гр. Харманли е издадена виза за проектиране на „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“.

Със Заповед №1 от 31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, на основание чл.219 ал.3 от ЗУТ и във връзка с чл.91 ал.1 от АПК се оттегля Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по кадастрална карта на гр. Харманли.

С Решение № 229 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. №303/2019 г. по описа на Административен съд – В., се отменя Заповед №1/31.10.2018г. на Главния архитект на Община Харманли, с която е оттеглена Виза за проектиране: За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по КК на гр. Харманли. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.08.2020г., видно от приобщеното в настоящото производство АД 303/2019г. по описа на Административен съд В..

В съдебното производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А.И.Д. – зет на ищцата. Последният заявява, че ищцата подала документи за издаване на разрешително за една работилница, като първоначално ѝ била издадена виза за проектиране. Въз основа на нея направила нужния проект и го внесла в общината, но архитектът си отменил заповедта, с която издал визата за проектиране, а тя вече си била изготвила проекта. Поради това ищцата завела дело срещу общината, което спечелила и съдът отменил тази заповед като незаконосъобразна. Това продължило около две години, точни дати не помнел, но от 2018г. до около 2020г., когато получила от съда решение в нейна полза, че е отменена заповедта на архитекта. Е. живеела при тях и гледала децата. Ходела си във В. от време на време, но основно била при тях в Харманли. През този период, когато се издала заповедта и се водело делото, тя се променила като държание и това всичко ѝ се отразило много негативно. Била много притеснена, вдигала често кръвно, получавала сърцебиене и пиела лекарства. В този период била често изнервена – повишавала тон и цялата тази ситуация ѝ се отразила много негативно. Станала нервна, раздразнителна, получавала сърцебиене, като свидетелят на няколко пъти  лично ѝ мерил кръвното, като ѝ стане лошо. Виждал я да пие лекарства - „валидол“ и някакви капки. Издаването на заповедта за отмяна на визата ѝ се отразило много негативно – тя считала всичко това за абсолютно нередно, както и съдът след това отменил тази заповед. Преди тази ситуация и след това имало доста разлика в жалбоподателката, даже и визуално.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Според чл.4 ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид цитираните текстове, отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна заповед на Главен архитект на Община Харманли. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Община Харманли, която е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на първата предпоставка от фактическия състав на търсената отговорност. Налице е незаконосъобразен акт – Заповед №1 от 31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, отменена с Решение №229 от 10.07.2020г. по адм. д. №303/2019 г. по описа на Административен съд – В., влязло в сила на 19.08.2020 г.

За да се ангажира отговорността на ответната страна следва в производството да се докаже по безспорен и категоричен начин, наличието и на останалите две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно настъпил вредоносен резултат и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между този резултат и отменения административен акт.  В тежест на ищцата в производството е да докаже с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства настъпването на претендираните вреди.

В процесния случай, жалбоподателката претендира обезщетение за неимуществени вреди, описани като негативни емоционални преживявания – стрес, притеснения, напрежение, безпокойство, дискомфорт, чувство на разочарование, породени от усещането й за несправедливо издаден административен акт, рефлектиращ върху предходно предоставените й права. Жалбоподателката също така, твърди че създалото се положение се отразило и на здравословното ѝ състояние, без да конкретизира в какво се изразява промяната в здравословното й състояние.

От събраните в съдебното производство доказателства, съдът намира останалите две кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ за доказани, по отношение само на част от претендираните вреди.

 Събраните по делото гласни доказателства, от разпита на свидетеля Д. се кредитират с доверие, предвид че същият е имал непосредствени впечатления, относно състоянието на ищцата, след издаване на Заповед №1 от 31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли. От последните и от събраните в производството  писмени  доказателства се установява, че в периода от 31.10.2018г. /датата на издаване на процесната заповед/ до 19.08.2020г. /датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта/ жалбоподателката е преживявала негативни емоционални състояния, като е изпитвала притеснение, напрежение и безпокойство. Това общо чувство на  тревожност се установява, като настъпило в резултат на издадената   Заповед №1 от 31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, с която е отменена предходно постановена Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по кадастрална карта на гр. Харманли. Съдът намира, че така описаните от ищцата субективни възприятия и усещания в действителност са настъпили от отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Последният пряко рефлектира върху възможността й да се ползва от предходно предоставените й с Виза за проектиране „За навес на основание чл.41 и проектиране на работилница на улична регулация на основание чл.42 ал.2 от ЗУТ“ в УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по кадастрална карта на гр. Харманли, права. Усещането за несправедливо възпрепятстване реализацията на тези права, следва да се приеме като създаващо чувство за несигурност, безпокойство и притеснения.  Ето защо, в тази си част ищцовата претенция следва да бъде приета като доказана по основание.

Съдът намира за недоказани изложените в жалбата твърдения за настъпили промени в здравословното състояние на ищцата.

 На първо място следва да се посочи, че тези твърдения са изложени твърде абстрактно и неясно, доколкото ищцата не твърди настъпване на конкретно болестно състояние или конкретна промяна във физическо или психическото й здраве. Не се представят каквито й да било доказателства относно извършени спрямо жалбоподателката спешни или консултативни прегледи при съответни специалисти, както и на конкретно предписано лечение. От събраните гласни доказателства за приеманите от жалбоподателката лекарства, като „валидол“ и капки за успокоение, при домашно наблюдение показателите на кръвното налягане, не се стига до извод за влошено здравословно състояние изискващо специален прием на лекарства. Посочените лекарства са такива, които се отпускат без лекарско предписание и са показни именно при състояния на общо чувство на дискомфорт, притеснения, напрежение и стрес, каквито вреди се приема, че жалбоподателката е претърпяла. Ето защо съдът приема  за недоказана исковата претенция за обезщетение на вреди от влошено здравословно състояние.

При така възприетото от съда фактическо положение, доказаните неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера, вида, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

В случая, като се отчетат естеството на незаконосъобразният административен акт и характера, интензитета и времетраенето на негативните преживявания, за период от около две години –от неговото издаване, до приключването на производството по съдебното му оспорване, при съобразяване с това, че негативните последици не са дали значително отражение върху  емоционалното състояние на ищцата се приема, че претенцията за неимуществени вреди е несъразмерно висока. Приемът на успокоителни медикаменти, достъпни за употреба без лекарско предписание, като валидол и липсата на доказателства за прилагането на друга терапия, води на извод, за невисок интензитет на засягане на емоционалното състояние на ищцата. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението за действително претърпените от същата неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 300 лв. Искът до пълния предявен размер от 500лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателно, се явява искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществените вреди, като съобразно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по ТД № 3/2004г. на ОСГК,  същите следва да бъдат присъдени считано от 19.08.2020г. / датата на влизане в сила на решението за отмяна на АА/ до окончателното изплащане на сумата.

При този изход от делото ищцата има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В конкретния случай искът е уважен частично, но по делото се представят доказателства за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗАдв., в която хипотеза съдът на основание чл. 2, ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС, определя възнаграждението по правилата на Наредбата, като същото съгласно чл. 8 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС не може да бъде в размер по- малък от 300 лв. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 310 лв. /триста и десет лева/, представляващи заплатена държавна такса /10лв./ и  възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв, определен по реда на чл. 38, ал.2, вр. чл. 2, ал.2, вр. чл. 8, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд Хасково 

Р Е Ш И: 

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Е.В.Д. ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконосъобразна Заповед №1 от 31.10.2018г., издадена от Главен архитект на Община Харманли, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата,  като

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.В.Д. *** за сумата над 300.00 /триста/ лева до пълния предявен размер от 500.00 /петстотин/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Е.В.Д. 310.00лв. /триста и десет лева/ съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                         

                                                                                  Съдия: