Определение по дело №119/2018 на Окръжен съд - Сливен

    

 

 

О  П  Р  Е Д Е Л Е Н  И Е

Гр.Сливен, 23.09.2020г

 

      Сливенският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети септември, през двехиляди и  двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

       като се запозна с докладваното  от съдията т.дело № 119 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази:

 

       С определение от 21.02.2019г, съдът заличи като страна в процеса първоначалния ищец Т.Г.Т.  поради настъпилата му смърт и на негово място конституира правоприемника Г.Т.Г. / негов баща/.

        В с.з.  лично и с друг процесуален представител, той поддържа исковете.

        След първото с.з., проведено на 23.06.2020г, по делото постъпи молба от ответника с вх. № 3829/07.07.2020г, с която повдигна въпроса за липса на надлежна представителна власт на адв.Щ..

        След като констатира, че по делото липсва адв.пълномощно, по силата на което първоначалният ищец Т.Г.Т. е упълномощил адв.Щ.Щ. за подаване на исковата молба, с определение № 143/10.07.2020г, съдът остави без движение производството по делото и задължи адв.Щ. да представи адв.пълномощно в оригинал или заверен от него препис, за предявените три иска- иск  по чл. 26 ЗЗД,  иск по чл. 27 вр. с чл.33 ЗЗД и  иск  по чл. 432 ал.1 КЗ

        С молба от 03.08.2020г, адв.Щ. представи по делото оригинала на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.04.2018г, / същото е представено от ответника в първото с.з. заедно с преписката по щетата/ съгласно което, ищецът Т.Г.Т.  е упълномощил адв. Щ.Х.Щ. и адв. А. Г. да заведат и водят дела пред всички съдебни инстанции  във връзка с получаване на застрахователно обезщетение за причинени вреди.

        В същата молба адв.Щ. твърди, че е представил по делото договор за правна защита и съдействие и адв.пълномощно, съгласно което е възникнала представителната му власт.

       Тъй като  по делото  липсва каквото и да е пълномощно, с разпореждане от 13.08.2020г, съдът задължи адв.Щ. за го представи в оригинал или заверен от него препис.

      С молба от 16.09.2020г, той представи незаверен препис от договор за правна защита и съдействие и пълномощно, съгласно което Т.Г.Т.  го е упълномощил на 10.12.2018г, което  пълномощно не е представено до този момент по делото.

        Според текста на пълномощното, Т.Т. е упълномощил адв.Щ.Х.Щ., да го представлява по повод завеждане на граждански дела до окончателното приключване във всички инстанции. 

        Договорът за  правна защита и съдействие е с предмет:  образуване и процесуално представителство по дело за получаване на обезщетение за вреди вследствие на ПТП. 

       Съдът, след като се запозна с наведените в молба от 07.07.2020г  възражения на  ответника за липса на надлежна представителна власт на адв.Щ., както и с представените от последния  две пълномощни, приема за установено следното:

        Адв.Щ. не разполага с надлежна представителна власт за образуване и процесуално представителство по настоящото дело, по което от името на първоначалния  ищец Т.Г.Т., е  предявил три иска:  за прогласяване нищожност на писмено споразумение от 28.05.2018г, сключено с ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 27.12.2017г, в условията на  евентуалност за неговата унищожаемост, като сключено поради крайна нужда, при явно неизгодни условия, и евентуален иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, в размер на 100 000лв.    

        От нито едно от двете  представени пълномощни не може да се извлече воля за упълномощаване за водене на дело за нищожност, респ. унищожаемост на споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение, сключено с ответника на 28.05.2018г.

       Първото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 10.04.2018г, е твърде  общо и от него не става ясно  от какво събитие са настъпили вредите. То е било представено пред застрахователя заедно с писмената застрахователна претенция с цел получаване на застрахователно обезщетение и ответникът го представи  в с.з.

       Второто пълномощно е с дата 10.12.2018г и въпреки дадените от съда указания, не е в оригинал или заверен от адв.Щ. препис, поради което следва да  бъде изключено като доказателство по делото./ арг. чл.183 ГПК/.       

       Освен това, меродавно е учредяване на представителна власт в съответния обем и по съответното дело само в пълномощното, не и в договора за правна защита и съдействие.

        От представеното нечетливо копие на пълномощно от 10.12.2018г, нито е посочено конкретното дело, нито в какъв обем е упълномощаването, а е налице едно общо упълномощаване  за  завеждане и водене на граждански дела, без дори да е посочен  техния предмет.

       Предвид тези констатации, съдът не може да приеме, че по настоящото дело е  налице валидно упълномощаване на адв.Щ. от ищеца Т.Т., починал на 25.11.2018г /след завеждане на исковата молба/

       Представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя предявяването на иска и е условие за валидност на извършените процесуални действия, поради което за нея съдът следи служебно .

       Въпросът за нейната липса може да бъде повдиган във всеки един момент от производството, както от страните, така и от съда.             

       Липсата на представителна власт, когато това засяга предявяването на иска, води до  недопустимост на  исковия процес.

       Действията извършени от и спрямо страна без представителна власт могат да бъдат валидирани с  обратна сила, ако бъдат потвърдени.

       Последиците от липса на представителна власт са различни в зависимост от това дали порокът засяга  самото предявяване на иска или следващите го процесуални действия. В първия случай, делото следва да бъде прекратено, а във втория- действията, извършени от процесуален представител без надлежна представителна власт могат да бъдат валидно повторени.

       Тъй като исковата молба не е подадена  лично от ищеца Т.Т.,  а от адв.Щ.Щ., в качеството му на негов  пълномощник,  и настоящия момент по делото не е представил надлежно пълномощно, производството по делото следва да бъде прекратено, поради липса на надлежна представителна власт на адв.Щ..

        Съдът намира ,че с  представеното пред застрахователя пълномощно от   10.04.2018г, не  е учредена надлежна представителната власт на адв. Щ.   към датата на подаване на исковата молба. То дава права на адв.Щ. за представителство на Т.Т. във връзка с получаване на застрахователно обезщетение, но в него липсва текст за упълномощаването на адв.Щ. за водене на искове за обявяване на нищожност или унищожаемост на процесното споразумение, а това всъщност е главния иск,  от уважаването на който зависи разглеждане и уважаване на евентуалния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.

        Няма пречка да се представи общо пълномощно.  Съгласно чл. 34 ал.1 ГПК,то дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия по делото, но в него трябва да е ясно упоменато по кое дело е  упълномощаването  или  да  е  посочен  неговия предмет.        

        Второто пълномощно е от дата 10.12.2018г и въобще не съдържа воля за упълномощаване на адв.Щ. било то по конкретното дело или за конкретните искове, нито е посочен предмета на делото, за да е ясно и безспорно, че упълномощаването касае предявяване на три иска, а не само на един –този по чл. 432 ал.1 КЗ.  

        Доколкото исковата молба е била подадена от пълномощник, чиято представителна власт  е  оспорена от ответника,  на основание чл. 101 ГПК, съдът следва да  задължи  ищеца да заяви дали потвърждава  подаването на исковата молба, както и останалите процесуални действия, извършени от пълномощника, което е  невъзможно, тъй като ищецът почина.

        Липсата на представителна власт за предявяване на иска е порок, който не може да бъде саниран от правоприемниците на ищеца не само защото иска е израз на волята на представлявания, но и защото  абсолютна предпоставка за допускане на правоприемство по реда на чл.227 ГПК, е да е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, т.е да е налице валидно конституиран първоначален ищец.

         Ето защо, е недопустимо правоприемниците да валидират надлежното упражняване на иска, доколкото абсолютните процесуални предпоставки за неговото предявяване следва да съществуват към момента на сезиране на съда.

        След като опороченото процесуално действие не може да бъде потвърдено от ненадлежно представлявания ищец, тъй като е починал, нито може да се потвърди от правоприемника, съдът следва  да прекрати делото. 

       Съдът следи служебно за това дали съществува право на иск и дали е надлежно упражнено, т.е. относно допустимостта на исковия процес  и  тъй като се касае за порок, който засяга  самото предявяване на иска,       единственият начин да се санира е като бъде задължен адв.Щ. да представи пълномощно за  предявяване  от името на ищеца Т.Т. на три иска: иск за нищожност, респ. унищожаемост на сключено с ответника споразумение от  28.05.2018г  за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило но 27.12.2017г, и  иск за заплащане на застрахователно обезщетение.

       Въпреки дадените на адв.Щ. указания, това не бе сторено, поради което, производството по делото следва да бъде прекратено.

       На основание чл. 129 ал. 4 ГПК,  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело № 119/2018г  по описа на СлОС, поради  липса на доказателства за надлежно учредена  представителна власт на адв.Щ.Щ.  към датата на подаване на исковата молба.

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните по делото.

         ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: