Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав,
в открито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2144 по описа за 2022 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи/ ЗМВР/ и е образувано по жалба на И. А. Х.
*** срещу заповед №433з-1848/30.08.2022г. на началника на Първо РУ – Варна , с която му
е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, за срок от шест месеца.
В
жалбата се твърди съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила , защото не е проведено пълно,
обективно и всестранно разследване . Не
са взети сведения от преките ръководители на жалбоподателя- инспектори Ц.
И. и Д И.. Не са изисквани
сведения от разследващия полицай Б , автор на постановлението, за чието
неизпълнение е наложено дисциплинарното наказание. Не става ясно дали има
настъпили негативни последици от
бездействието на оспорващото лице. Нарушен е чл. 206 от ЗМВР поради формално описание на законовите предпоставки.
В този контекст е нарушено право на защита на наказаното лице. Не се оспорва
факта, че няма изготвена докладна записа
от И.Х. , но се твърди обективна
невъзможност за изпълнение на постановлението на РУ-Б поради временна неизправност на ползваната техника –
принтер, за което Х. няколкократно е „повдигал
въпроса пред прекия си
ръководител“.
На изложените основания се иска отмяна на оспорената
заповед с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез проц.
представител поддържа оспорването на
изложените в жалбата основания , като се претендира и присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.
Ответната страна – началникът на І РУ гр. Варна , редовно призован, не се
явява , но неговият проц. представител твърди неоснователност на
оспорването поради съществуване на предпоставките по налагане на дисциплинарно
наказание. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения адм.
акт , с който е ангажирана дисциплинарната му
отговорност. Предвид съдържанието на атакуваното волеизявление на
ответника по налагане на дисциплинарно
наказание е налице неблагоприятно
засягане на правната сфера на оспорващото лице , което обуславя извод за
наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
съдебен контрол за законосъобразност на заповедта. Преобразуващото субективно
право на оспорване е упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена на Х. на
30.08.2022г. видно от отбелязването върху адм. акт , а жалбата до съда е била
подадена 09.09.2022г. т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен срок от
датата на съобщаване на адм. акт. В
обобщение жалбата на И.Х. е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Със заповед
№ 433з-1579/22.07.2022г. началникът на І
РУ-Варна е разпоредил проверка по повод докладна записка peг. № 433р-
22996/18.07.2022 г. ,изготвена от ст. инспектор Ц.Р.И.-началник група 02 „
Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към
І РУ при ОД на МВР Варна. В тази докладна се съдържат данни ,че на 15.07.2022 г., около 14.00 ч.,
ст. инсп. Ц.И. е узнал от деловодство на І РУ-Варна за неизпълнено
постановление по досъдебно производство на разследващ полицай от Б,
разпределено на инсп. И.Х. на 05.05.2022 г.
На
04.05.2022 г. старши
разследващ полицай при V РУ-Б е издал постановление за оказване на съдействие № 3388р-10230/04.05.2022
по повод образувано
ДП № 3388-49/2022г. , като на основание
чл. 218, ал.2 от НПК е постановил служител на І РУ-Варна да проведе
оперативно-издирвателни мероприятия с
цел установяване на заложна къща в
гр. Варна, „///“ – на ул. „ ///“;
установяване самоличността на момче на име „ И.“ , което е работило там , провеждане на беседа
и след това разпит на това лице ;
установяване дали е залаган / продаван мобилен телефон , конкретизиран в
постановлението и установяване на служителят, който е сключил сделката .
Разследващият полицай е определил срок до 25.05.2022г. за изпълнение на
постановлението чрез изготвяне и
изпращане на докладна записка / л. 26-27 от делото/.
На
същата дата постановлението е било
изпратено по компетентност на І РУ-Варна и е получено на следващия ден, като е
било разпределено за изпълнение на И.Х.
от началник на сектор „ Криминална полиция“ - инспектор Д И. /
л. 25-26 от делото/.
Видно от
приложените копия от страници на тетрадката за раздаване на материали на
служители от сектор „КП“ в 01 РУ Варна, служителят е получил същите на
09.05.2022 г. /л. 14-17 от преписката/.
На 15.07.2022 г., след обаждане от ст.
разсл. полицай при V РУ-Б Б до системен
администратор в деловодство на І РУ-Варна , ст. инсп. Ц.И. е узнал , че
постановление № 3388р-10230/04.05.2022 г. все още
не е изпълнено.
В деловодството на Първо РУ при ОД на
МВР Варна не са постъпвали доклади или докладни записки от инсп. И.А.Х. относно
обстоятелства, поради които не е изпълнил задълженията си в срок до 25.05.2022
г.
От събрани писмени сведения на Г Д / системен
оператор на І РУ-Варна/ се
установява, че на 15.07.20202г. е
провела телефонен разговор с В Б от
МВР- Б , като последната е поискала да се свърже с началника на І РУ-Варна заради неизпълнение на нейно
постановление № 3388р-1023082022г. /л.11/.
От писмените сведения на Ц.И. /
началник група 02“ към сектор „КП“ на І РУ-Варна и пряк ръководител на жалбоподателя / се
установява, че към 25.05.2022г. жалбоподателят не е ползвал платен годишен отпуск, че на 15.07.2022г. е
бил уведомен от системния оператор ЛРТП
за позвъняване от В Б с искане за свързване с началника на І
РУ-Варна заради неизпълнение на нейно постановление № 3388р-10230/ 2022г. И. посочва ,че на 15.07.2022г. е влязъл в
кабинета на жалбоподателя и е открил процесното постановление върху бюрото на И. Х.
под „други текущи служебни документи“, като към него е нямало
приложени докладни или други материали /л.26/.
По повод предоставена възможност на И.Х.
да се запознае с материалите по
проверката и да даде обяснения / л.
6-7/, той се е възползвал , депозирайки писмени обяснения на същата дата , в
които той не оспорва ,че е получил за изпълнение постановлението за оказване на
съдействие от РУ-Б, извършил е проверка
на заложна къща на ул. „Кап. Райчо“
в гр. Варна , но не е открил мобилен телефон., но не е изпратил докладна
до разследващия полицай , понеже в
началото на м. май 2022г. е имал „ проблеми
с втория си принтер“ , който е закупил и
обслужвал със собствени средства
и за този проблем са били уведомени преките му
началници. Посочва се , че проблемът с принтера е бил решен след около
месец. / л. 8 / .
На 30.08.2022г. ответникът е издал заповед №433з-1848/30.08.2022г. , с която е наложено дисциплинарно наказание
„порицание”, за срок от шест месеца на И.Х. на основание чл. 204, т.3, чл.197,
ал.1 т.1 и чл. 194, ал.1 т.1 от ЗМВР във
вр. с чл. 18, ал.1, т.5 и 6 Вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР“ утвърдени от министъра на вътрешните работи със
заповед № 8121з-1013/08.08.2017 г.
заради неизпълнено постановление по досъдебно производство на разследващ полицай
от Б, разпределено на инсп. И.Х. на 05.05.2022 г.
Към момента на налагане на дисциплинарното наказание И.Х. е изпълнявал
длъжността разузнавач V степен в група 01
на сектор „КП“ към І РУ-Варна.
Според приложена към преписката негова
кадрова справка той е бил назначен в
системата на МВР на 11.09.2003г., , като
разузнавач І степен към сектор „ КП“ на
І РУ-Варна. До момента на издаване на
оспорената заповед Х. е имал 9
награди и няма налагани
дисциплинарни наказания / л. 34/ .
На 30.06.2020г. И. Х. се е запознал със
длъжностната характеристика ,
като с полагане на подпис е декларирал, че е запознат действащите нормативни актове, включително и с цитираните в
обжалваната заповед Вътрешни правила за организацията
на документооборота МВР“, утвърдени с Министерска заповед №
8121з-1013/08.08.2017 г., с протокол с per. № 433р- 17941/30.06.2020 г. по описа на 01 РУ Варна – т.3.1.2
от посочената министерска заповед / л. 18-24 /
От проведения разпит на Ц.Р.И. , който работи като началник група 02 към
сектор „Криминална полиция“ на І РУ-Варна , се установява, че преди около година
началникът на сектор „ Криминална
полиция“ е разпоредил част от
служителите от сектор 01 , сред
които и И.Х., да бъдат по ръководство на свидетеля . Тази заповед е действала по време на
случилите се събития с Х., които са
станали преди четири-пет месеца. Свидетелят И. твърди, че жалбоподателят не го
е информирал за проблеми в работата на последния . Свидетелят дава сведение за
проблеми в І РУ-Варна с осигуряване на компютри и принтери за всеки оперативен
работник . Той не знае дали личен или служебен е ползваният принтер от И.Х.. Не
си спомня жалбоподателят му е
съобщавал за проблем с принтер. Спомня
си само, че жалбоподателят му се е оплакал за болки в очите заради телескопичен
монитор на служебния му компютър. Свидетелят посочва, че полицейски служител
при проблем с техниката не следва да уведомява прекия си ръководител , а
началника на І РУ-Варна чрез докладна
или заявление. Поддържането в изправност на лична техника е задължение
на служителя, а за поддръжка на служебната техника се информират началника
и домакина на управлението.
От
свид. показания на П.Г.Ц. , оперативен разузнавач в група 02 към сектор „Криминална полиция“ на І РУ-Варна от
11.11.2021г. , се установява, че
жалбоподателят заема идентична длъжност в група 02 като началник на
група 01 началник е С С., а на група 02 - Ц.И.. Свидетелят не знае дали И.Х. ползва личен принтер в работата си , но има
спомен че в началото на месец май 2022г. Х. го е помолил да му разпечата
документи, защото неговият принтер се е развалил. Х. е разпечатвал и при други
техни колеги, като това е продължило
около месец . Х. е споделил със свидетеля, че е уведомил началниците за
този свой проблем. Свидетелят посочва, че в деловодството на Първо РУ-Варна има
служебен принтер, на втория етаж на І РУ-Варна един негов колега ползва
служебен принтер. В оперативната дежурна част , където винаги има дежурен
полицай, при нужда всеки оперативен работник може да разпечата документи.
От
разпита на свид. Т. С. Т. се
установи, че това лице е собственик и управител на „Натпринт“ ЕООД и от
2011г. се занимава с ремонт и продажба
на офис техника и компютри. Свидетелят посочва ,че е зареждал тонер касетите на
личните принтери на полицейски служители от ОД на МВР- Варна, включително на И.Х.
. Той посочва , че в деловодството на І РУ-Варна има служебна техника , а повечето от дознателите
ползват лични принтери. Принтерът на жалбоподателя е бил марка „///“, но не
знае дали е личен или служебен. Последно през 2021г. свидетелят е зареждал с
тонер принтера на Х. . Жалбоподателят му се обадил през лятото на 2022г. ,
защото принтерът му не е работел. Впоследствие свидетелят твърди ,че обаждането
е станало преди лятото на 2022г., , но не може да посочи дата . Има спомен , че
било през м. май . Т. *** , за да провери принтера на Х. , взел го и след 3-4
дни му се е обадил, за да съобщи ,че ремонтът на принтера ще е скъп, защото да
повредени платка и датчик за регистрация
.След около седмица свидетелят е върнал принтера на и последният не го е
потърсил . Свидетелят не издава фактури
за извършваните от него услуги , защото клиентите му не искат .
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за провеждане на
контрол за законосъобразност на издадена заповед от началника на І РУ на МВР
гр. Варна , с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание “ по чл. 197,
ал.1 т. 3 от ЗМВР на инспектор при същото полицейско управление.
Правилото на чл. 204 , т.4 от ЗМВР гласи, че наказания по чл. 197, ал.1
т. 1-3 от същия закон се налагат от служители
на ръководни и висши ръководни
длъжности.
Началникът на полицейското
управление към областна дирекция на МВР
-Варна е ръководна длъжност според т.
ІХ.1.1 на заповед № 8121з-140 /24.01.2017г. относно утвърждаване на
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.
3 ЗМВР . Този адм. орган разполага с право и задължение да налага дисциплинарно
наказание „ порицание “ на служителите, които са част от структурата на ръководеното от него полицейско управление
, какъвто е и Х.
В обобщение издателят на оспорената
заповед притежава материална , териториална компетентност и такава по степен.
Съдът
счита, че няма допуснати съществени
нарушения на разписаната административна процедура , които да рефлектират върху
действителността на издадената заповед .
Дисциплинарно наказващият орган е разпоредил
извършване на проверка- допустим способ
за установяване извършване на дисциплинарно нарушение предвид разпоредбата на
чл. 205 от ЗМВР. Обжалваният адм. акт е постановен при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е наложено на 30.08.2022г. преди да е
изтекла една година от извършване на нарушението /м. май 2022 /. Ответникът е
постановил обжалваната заповед в рамките на двата месеца от откриване на
нарушението , което предвид
регламентацията на чл. 195 във
вр. с чл. 196 от ЗМВР в случая е станало
на 18.08.2202г., когато материалите по дисциплинарното производство , включващи
справката на комисията и събраните
писмени сведения, са били получени от ответника .
Лишено от основание е оплакването на Х. за непълно и необективно проведено дисциплинарно
производство поради бездействие на ответника по събиране на сведения от
преките ръководители на Х. и от разследващия полицай В Б. Първо, липсва процесуална необходимост
от събиране на писмени сведения от Б , защото Х. той не оспорва неизпълнение на
нейното постановление , а това е фактическото основание за неговото
дисциплинарно наказване. Освен това ответникът е събрал като писмено
доказателство това постановление и по този начин съдът може да провери какви са
били обемът и срокът на възложените
задължения на Х. . Второ, в досъдебната фаза на процеса са били събраните
писмените сведения от Ц. И.- началник
сектор 02 , сектор „ КП“ на І РУ-Варна ,
за който самият Х. в жалбата си до съда
твърди ,че е негов пряк ръководител.
Трето, ако жалбоподателят е считал за важно събирането на писмени
сведения и от други негови ръководители , е необяснимо защо не се възползвал от правото си чл. 205, ал.
4, т. 4 от ЗМВР в хода на дисциплинарното
производство да поиска събирането на такива сведения , а е бездействал и
го заявява под формата на оплакване едва в жалбата си до съда по повод
наложеното му дисциплинарно наказание. От собствената си процесуална пасивност Х.
не може да извлича благоприятни за себе си правни последици.
За пълнота на изложението съдът посочва , че е спазено нормативното
предписание на чл. 206 от ЗМВР за даване на възможност на наказаното лице да
представи писмени обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът счита, че оспореният адм. акт отговаря на изискванията за форма на
заповед по налагане на дисциплинарно наказание, зададени в чл. 210 от ЗМВР, тъй
като съдържа информация за извършителя на нарушението; за място , време и
обстоятелства за неговото реализиране; за нарушените разпоредби; за доказателствата въз основа, на които е
установено нарушението; за правното основание и за наказанието; за срок и
орган, пред който може да се обжалва заповедта.
При изследване материалната законосъобразност на
атакуваното властническо волеизявление съдът съобрази, че предмет на същото е
наложено дисциплинарно наказание на
полицейски служител поради извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната
отговорност като разновидност на юридическата отговорност се реализира при
условията на обвързваната компетентност, а не в хипотезата на оперативна
самостоятелност . Законодателят е дал подробна регламентация на всички видовете
дисциплинарни наказания в чл. 197 от ЗМВР . В чл. 198-203 г. от този закон се съдържа детайлна уредба на хипотезите
, при които може да се наложи всяко едно от нормативно предвидените дисциплинарни
наказания, респективно при наличие на някоя от посочените законови предпоставки
адм. орган е длъжен да наложи
предвиденото по вид дисциплинарно
наказание.
При обвързана компетентност органът прави не преценка , а проверка дали са налице условията и предпоставките,
визирани в хипотезата на правната норма
и действа по нормативно предписания му начин . Оперативната
самостоятелност е възможност да се избира
измежду няколко / най-малко две / решения , всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в
различна степен- целесъобразно / виж Лазаров К. , Обвързана компетентност и
оперативна самостоятелност ,Фенея, , 2000 , стр. 22 и 29 /. Тези теоретични
постановки налагат съждение, че при налагане на дисциплинарно наказание
административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Дефинираното в мотивите на обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение е по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР- „неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи“ В мотивите на
атакуваната заповед е дадена конкретика на това нарушение – неспазване
на чл. 18, ал.1, т.5 и 6 на Вътрешните правила за организацията на
документооборота в МВР“ утвърдени с министерска заповед № 8121з-1013/08.08.2017
г., а именно „да изпълняват в срок поставените задачи, а когато това е
невъзможно - да уведомяват прекия ръководител преди изтичане на срока;“ и „да
докладват своевременно на ръководителя изпълнението на задачата или причините
за забавяне на изпълнението“.
Безспорен факт е ,че
на 09.05.2022 г. И.Х. е получил за изпълнение постановление на разследващ полицай по
досъдебно производство на V РУ-Б Няма спор между страните, че в определения
срок за негово изпълнение- до
25.05.2022г., това не е сторено.
Жалбоподателят твърди обективна невъзможност да го
изпълни , понеже в началото на м. май 2022г. му се е повредил вторият личен
принтер , който е ползвал на работа , за период
от около месец . Поради тази причина той не е могъл да разпечата
докладната записка и да я изпрати в срок . Това твърдение означава, че Х. е
извършил в срок до 25.05.2022г. възложените му по постановлението
оперативно-издирвателни мероприятия , съставил е текста на докладната записка ,
но повредата на принтера му е попречила
да я разпечата и съответно изпрати . Съдът не споделя тезата на Х. за съществуването на обективна
невъзможност , защото от свидетелските показания на Т.Т. , който е
поддържал личните принтери на
служителите на І РУ- Варна , се установи, че в деловодството на това управление
е имало работещ служебен принтер, което
означава ,че ако Х. е изготвил докладна записка в срок , е могъл да я разпечата
на служебната техника и да я изпрати .
От свидетелските показания на неговия колега П.Ц. се
установи има работещ служебен принтер не
само в деловодството, но и в оперативната дежурна част на управлението , което
също опровергава тезата на Х. за обективна невъзможност . Освен това този
свидетел твърди, че през м. май И.Х. е
разпечатвал на принтера на
свидетеля различни документи, както и на принтерите на други техни колеги. В
този контекст се налага извод, че повредата на личния принтер на Х. не е пречка от обективен характер за
изпълнение в срок на полицейското постановление , а е въпрос на негова
организация на работата . След като той е разпечатвал служебна документация
през м. май 2022г. на принтерите на своите колеги , е могъл да разпечата и
докладна записка по процесното
постановление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че самият Х.
твърди, че се е повредил вторият му принтер т.е. той е ползвал два
принтера , като е имало неизправност
само на втория от тях.
На следващо място, жалбоподателят в писмени си обяснения
, дадени в дисциплинарното производство , твърди, че принтерът му се е повредил
в началото на м. май 2022г. и че повредата е била отстранена след около месец .
Идентично сведение дава неговият колега П.Ц. , който заяви пред съда, че през
целия месец м. май 2022г. не е работел принтера на Х.. Ако Х. вече е имал изправен принтер в началото или към средата на м. юни 2022г. ,
е необяснимо защо до 15.07.2022г. - датата на която се е обадила В Б , той не е
разпечатал своята докладна записка и не я е изпратил дори и със закъснение.
Възможното логично обяснение е, че такава
докладна записка той не е изготвил до 15.07.2022г. и поради тази причина
не е разпечатал такава дори и след като
е разполагал с работещ принтер.
Освен това изпълнението на постановлението на разследващ
полицай Б е изисквало Х. да проведе оперативно- издирвателни мероприятия-
посещение на заложна къща в гр. Варна, установяване самоличността на лице на
име И., провеждане на беседа , а после и разпит. И.Х. твърди, че е посетил заложната
къща , но неговите обяснения не са доказателствено средство , а по повод
даденото му указание по чл. 171, ал.4 АПК / л. 30 от делото/ той не ангажира никакви доказателства ,че
е посетил заложната къща до 25.05.2022г.
Недоказаните факти съдът приема за
неосъществени . В тази връзка се налага извод, че И. Х. към 15.07.2022г. е държал на бюрото си под
други документи процесното постановление
, без да има приложени към него някакви
писмени материали , включително и докладна записка/ по свид. показания на неговия ръководител Ц. И./ ,
защото не е извършил възложените му оперативно-издирвателни мероприятия по
постановлението .
В този контекст е налице неспазване на чл. 18, ал.1, т.5
от Вътрешните правила за организацията
на документооборота в МВР утвърдени с министерска заповед №
8121з-1013/08.08.2017 г. за изпълнение в срок на поставените задачи.
Не се доказа достоверността на фактическото твърдение на И.Х.,
обслужващо защитната му теза, че е уведомил
прекия си ръководител за проблем за
проблема с принтера, тъй като свид. Ц.И.
/ началник на група 02 , сектор „ КП“ към І РУ-Варна / заяви пред съда ,че няма
спомен да е бил информиран от жалбоподателя за подобен проблем през м. май 2022г.
В обобщение с поведението си по при
изпълнение на държавната служба И.Х. е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал.2 , т.1 от ЗМВР , за което предвид чл. 200 , ал.1 т. 15
от същия нормативен акт се предвижда дисциплинарно
наказание „ порицание“ . Видно от диспозитива на обжалваната заповед ответникът
е определил срок на това наказание от 6 месеца , което съответства на
минималният размер на подобно наказание по чл.200, ал.2 от ЗМВР. Съдът счита
това решение за обосновано с оглед изложените мотиви по
определяне на продължителността на
наказанието в обстоятелствената част на заповедта - тежестта на
нарушението, както и цялостното поведение на служителя .
Лишено от основание е възражението на Х. за маловажност
на извършеното нарушение ,тъй като с
противоправото си бездействие повече от два месеца той е осуетил приключване на
досъдебното производство № 3388-49/2022г. по описа на V РУ-Б , по
което е било издадено процесното
постановление , в законоустановения срок по чл. 234 , ал.1 от НПК. Тази
правна норма гласи ,че разследването се
извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня
на образуването му т.е. за период от време, който е стандартният срок за
провеждане и приключване на полицейско
разследване , И.Х. не е проявил никаква активност да изпълни възложени му
задачи от разследващ полицай. Резултатът от тази пасивност на Х. е неспазване
на разпоредбата на чл. 22, ал.2 от НПК, която задължава разследващите органи да
осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс
срокове.
В обобщение атакуваната по съдебен ред
заповед по налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен
административен акт и не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК , поради
което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото съдът следва да удовлетвори
своевременно направено искане на ответника за присъждане на юриск.
възнаграждение – 150 лв. на основание чл. 143, ал.3 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл.
от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. А. Х. ***
срещу заповед №433з-1848/30.08.2022г.
на началника на Първо РУ – Варна , с която му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА И.А. Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение от 150 / сто и петдесет / лева.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.
Административен съдия: